Стафилококи: причини, симптоми, всички начини за лечение. Как да се спасим от тях

♠ Какво е ♠ Златист стафилокок ♠ Епидермален ♠ Сапрофитен ♠ Стафилококова инфекция ♠ Симптоми ♠ Заразяване ♠ Степени на поражение ♠ Стандартно лечение ♠ Антибиотици ♠ Др. лекарства ♠ Лечение според симптомите

Още в текста: ♠ Стафилококова инфекция при бебе

♠ При деца ♠ В носа ♠ В урината ♠ В гърлото ♠ В простатата ♠ По кожата ♠ Във влагалището ♠ На очите ♠ Лечение с билки ♠ С невен ♠ С чесън ♠ С мед ♠ Други ♠ Хомеопатия ♠ Изследвания за стафилококи ♠ Профилактика ♠ Усложнения

Ние контактуваме с патогенните стафилококи всеки миг. Някои щамове обитават телата ни и ни разболяват само при определени обстоятелства. Други щамове проникват отвън и веднага причиняват заболяване.

Стафилококите са способни да възпалят всяка тъкан – нервна, кожна и подкожна, във всички органи, мозък, сърце и т.н. Токсините им пораждат клинична картина на хранително отравяне.

Стафилококът е високо устойчив към външна среда. Запазва се до половин година в изсушено и замразено състояние, добре живее във вода и хранителни продукти, не се бои от слънчевите лъчи.

Какво са стафилококи

Стафилококите са сферични бактерии с правилна ф-ма и спадат към групата на грамположителните неподвижни коки. Диаметърът им е 0,6 – 1,2 мкм според щама. Живеят и се размножават и в присъствие, и в отсъствие на кислород. Получават енергия по окислителен и ферментационен път.

Повечето стафилококи са оцветени във виолетово и се разпространяват на гроздове. При определени условия те проявяват патологична активност и предизвиква възпалителен процес.

Златист стафилокок, Епидермален, Сапрофитен стафилокок, Стафилококова инфекция, Симптоми, Заразяване, Степени на поражение, Стандартно лечение на стафилококи, Антибиотици за стафилококи, Лекарства

Staphylococcus aureus – как да го премахнем бързо и из дъно

Стафилококите имат голямо количество щамове (50 към 2016 г.). Най-разпространени и патогенни са златистият, епидермалният, сапрофитният и хемолитичният. Всеки от тях има различна степен на агресивност и патогенна активност.

Стафилококус ауреус

(Златист стафилокок)

Ауреусът е най-разпространен и опасен вид от стафилококите. Staphylococcus aureus е изключително устойчив и жизнен микроорганизъм. Оживява на екстремни температури и на преки слънчеви лъчи, на обработка със 100 %-ов етилов спирт и с кислородна вода, на третиране с ред антибиотици.

Съдържание:

Податливи към заразяване са в еднаква степен деца, мъже и жени. Бактерията може да порази който и да е орган и провокира повече от 100 вида възпалителни заболявания. Златистият стаф.  е причина за гнойните образувания по кожата като цирей, фурункулоза, ечемик. На него се дължат системни и общи инфекции като стафилококов сепсис, пневмония, токсичен шок, образуване на гнойници в мозък, сърце, бъбреци и др., остеомиелит, хранителните отравяния.

Устойчивостта на стафилокока към антибактер. препарати е нерешен проблем за медицината. Постоянно се формират нови, полирезистентни щамове, някои от които значими и от епидемиологична гледна точка.

Staphylococcus epidermidis

Епидермалният стафилокок най-често живее върху лигавиците и кожата. Нормалният имунитет не му разрешава да се размножава вътре в организма и да го уврежда. Но ако се активира, той причинява конюнктивит, сепсис, гнойни рани и гнойни инфекции по пикочните пътища. Попадайки в кръвта той може да развие възпаление на ендокарда (вътрешната обвивка на сърцето).

Staphylococcus saprophyticus

Сапрофитният стафилокок по-често поразява жените, като провокира у тях възпаления на пикочния мехур (цистит) и на бъбреците. Бактерията се локализира в слоевете на кожата около гениталиите и лигавицата на уретрата. От всички разновидности на стафилококите този нанася най-малки поражения.

Какво е стафилококова инфекция

Така се означава група инфекциозни заболявания с патологичен генезис и грамположителна природа, възбуждани от стафилококи. Те попадат в тялото чрез кожата и лигавиците, по възд.-капков и възд.-прахов път. Причинената от тях инфекция е с доста кратък инкубац. период от няколко денонощия.

Какви заболявания причиняват

Инфекциозните заболявания от стафилококи са повече от 100 на брой. За удобство се класифицират в 10 групи.

Група заболявания Проявления, указващи стафилококова природа
Заболявания на подкожните тъкани и епидермиса образуване на цирей, фурункули, абсцеси, флегмони, сикоза, пиодермия
Заболявания на костите и ставите артрити, остеомиелит
Кожен синдром, подобен на изгаряне почервеняване на зони от кожата, парене, сърбеж, лющене
Токсичен шок тежко увреждане на кръвта от токсините на стафилококите
Стафилококова ангина поражение на глътката
Инфекциозен ендокардит често усложнение от инфекц. огнища на други места в организма
Стафилококов плеврит, пневмония промени в артериалната кръв провокират задух и цианоза
Стафилококови поражения на храносмил. с-ма ентероколити, ентерити
Менингит и абсцес на мозъка със стафилококова природа попадане на бактерията в мозъка
Сепсис и стафилококови поражения на пикочна с-ма попадане на бактерията в кръвта

Основните симптоми

за стафилококи

Клиничната картина на стафилококовата инфекция е доста разнообразва според поразения орган, щама на бактерията, възрастта на човека, функционалността на неговия имунитет. Ще опишем общите симптоми и някои специфики по разновидности.

Общи симптоми
  • Повишена и висока темп., често локална – до 37.5 – 39°, втрисане;
  • Хиперемия (прилив на кръв към мястото на възпалителния процес);
  • Обща слабост, болезненост, отпуснатост;
  • Отечност;
  • Снижение на апетита, болка в коремна зона, позиви или реално повръщане, диария;
  • При засегнати дих. пътища – хрема, възпаления от гърло до дробове, гнойна секреция от носа с жълто-зелен цвят, нарушено обоняние;
  • Затруднено дишане, задух, кашлица, кихане;
  • Промяна в тембъра на гласа;
  • Безсъние, главоболие;
  • Падане на артериалното налягане;
  • Нарушено функциониране на някои органи и тъкани в зоната на поражение и други.

    Лечение на стафилококова инфекция

    Прояви на стафилококова инфекция

Специфични клинични признаци според мястото на внедряване на стафилокока, степента на неговата патогенност и активността на имунната с-ма на засегнатия:

  • При поражение на кожата – повърхностни инфекции с гнойна същност, възпалявания на скалпа, фоликулит (гнойник с косъм в централната си част). Към гнойно-некротичните заболявания със стафилококова етиология се отнасят цирей, карбункул (възпаляване на косм. фоликул, мастн. жлези, околната кожа и подкожна тъкан). Особено опасни са такива процеси на лицето и главата. При неблагоприятно течение има риск от формиране на абсцес в гл. мозък до развитие на гноен менингит;
  • Гнойно поражение на дълбоко разположените тъкани – абсцес или флегмон. При абсцеса възпалението е ограничено от капсула, която препятства разпространението на процеса към околните тъкани. Флегмонът е разлято гн. възпаляване на подкожната съединителна тъкан;
  • При поражение на бял дроб – пневмония със стафилококова етиология. Тя е тежка, но достатъчно рядка патология. Проявите са интоксикация и болеви синдром, нарушено дишане с изразено задушаване. Усложнения представляват абсцеси на бял дроб и гноен плеврален излив;
  • При поражение на мозъчната обвивка след проникване на стафилококи с кръвотока  – случва се при наличие на друга инфекция на лице, нос, синуси. Появяват се изразени неврологични симптоми, припадъци, нарушения в съзнанието;
  • Остеомиелит – гнойно поражение на костна тъкан, надкостницата и костният мозък. Гнойните огнища, разположените в костите, често избиват на повърхността. Признаци на такъв процес са болката, оток на тъканите, образуване на гнойни фистули;
  • При поражение на големи стави с развитие на гноен артрит – симптомите са болка, скованост, ограничение на диапазона на движението, деформация на ставата, интоксикация;
  • Стафилококов ендокардит – възпаление на съединителната тъкан върху сърд. клапи. Симптомите са болки в мускули и стави, втрисане, изпотяване, побледняване, поява на ситни обриви и тъмночервени възелчета по длани и ходила, треска. При преслушване се открива шум в сърцето. Ендокардитът е тежка патология, която води до развиване на сърдечна недостатъчност и отличаваща се с висока смъртност;
  • Инфекц.-токсичен шок – неотложно състояние, провокирано от въздействието на токсините, отделяни от бактериите. Симптоми са изразена интоксикация, диспепсия, загуба на съзнание, признаци на сърд.-съд. и бъбречна недостатъчност, колапс;
  • Хранителни токсикози вследствие на употреба на храна, съдържаща токсини на стафилокок – често протича като остър гастрит. Инкубацията е бърза – 1-2 ч. и после се явява изразена интоксикация и диспепсия. Рискът е от обезводняване.

Остеомиелитът е сред по-слабо познатите заболявания. По-детайлно той е разгледан ТУК: Остеомиелит: защо и как изяжда костите ни?

Особености на стафилококовите инфекции при децата

Стафилококовата инфекция при децата протича във вид на епидемии, спорадични, групови, семейни заболявания. Епидемичните взривове обичайно се регистрират в родилните домове и отделения за новородени. Епидемии могат да обхванат училища, детски градини, лагери и други организирани детски колективи. Свързано е с употребата на замърсена с бактерии храна.

Най-често хранителните отравяния се случва в топлите месеци.

Новородените се заразяват от стафилококи по контактен път от майката или персонала в болницата. Основният път за предаване на инфекцията към кърмачетата е чрез попадане на микроби в кърмата от майка с мастит.

Стафилококи, Стафилококус ауреус, стафилококова инфекция

Проявления на стафилококова инфекция при новородени

В детските заведения и училищата рискът е основно от некачествени храни. Стафилококът, който се размножава в жив организъм, отделя ентеротоксин, причиняващ гастроентероколит.

Стафилококовите респираторни заболявания възникват при заразяване по възд.-капков път. Микроби попадат върху лигавицата на носоглътката и причиняват възпаления.

Новородените и кърмачетата са с висока възприемчивост към стафилокока, защото:

  • Местният имунитет на органите на дишането и храносмилането не е достатъчно силен;
  • Отсъства имуноглобулин А, който отговаря за местната защита на организма;
  • Лигавиците и кожата са с висока ранимост;
  • Слюнката им има слабо бактерицидно действие;
  • По-чест или дълъг прием на антиб. и кортикостероиди.
Симптоматика при децата

Разграничават се две форми на стафилококови инфекции – локална и обща.

Към локалната форма при децата се отнасят ринит, назофарингит, конюнктивит. Те протичат леко и рядко се съпровождат от интоксикация. По-обичайното е да се прояви при кърмачетата загуба на апетит и дефицит на тегло. В някои случаи на локални форми се проявяват втрисане, общо влошено състояние и разгърната местна симптоматика.

Заболяванията на кожата със стафилококова етиология при децата протичат под формата на фоликулит, пиодермия, фурункулоза, хидратенит, флегмони. Те се съпровождат с възпаления на близките лимфни възли.

Епидемичен пемфигус (гнойни мехури) се явява при новородени. Симптомите напомнят скарлатина – обриви, почервеняване с ясни очертания. Мехурчетата отлепят цели пластове кожа, под които се образуват по-големи мехури.

Стафилококите в гърлото са способни да причинят при децата остри тонзилити или фарингити, често на фона на остра респират. вир. инфекция. Проявява се стафилококова ангина, болка в гърлото, интоксикация, втрисане и налепи по езика, сливиците и гърлото. Отлаганията са жълти или бели, рохкави, гнойни и се премахват с лекота. Гърлото е зачервено без рязки граници.

Лечението на гнойна ангина с всички възможни средства е дадено ТУК:

Гнойна ангина – как да се преборим с нея?

Възпалението на ларинкса със стафилококов произход често се развива във възраст 2-3 г. Болестта се развива стремително и няма специфична симптоматика. Понякога се съчетава с възпаление на бронхите и бял дроб.

Стафилококова пневмония е тежко заболяване за малките деца, която често се усложнява с абсцеси. Катаралните и интоксикационните признаци при децата се проявяват едновременно, при което общото състояние рязко се влошава с признаци на дихателна недостатъчност.

Детето е вяло, бледо, сънено, отказва да яде, често се оригва и дори повръща. Пневмонията не винаги завършва с оздравяване (възможен е летален изход). Рискът идва от образуването на пневматоцеле – кухина с въздух в дроба, на чиито места може да се образуват абсцеси, водещи до развитието на гноен плеврит или пневмоторакс.

Как да разпознаем пневмонията и други съществени детайли ТУК: Признаците на пневмонията и как да я преборим. 

Скарлатиноподобният синдром у децата съпровожда инфектирането на рани, изгаряния, развитие на лимфаденит, флегмони, остеомиелит. Проявата на болестта е скарлатиноподобен обрив върху силно зачервена кожа на торса. След изчезване оставя лющещи се белези.

Симптомите на златистия стафилокок при поражение на храносмилателната с-ма зависят от локализацията и цялостното състояние на организма. Започва с гастроентерит с остри симптоми на интоксикация и диспепсия. Детето повръща многократно и неудържимо, втриса го, изпитва слабост и виене на свят, има болезненост в корем. При възпаление на тънки черва има и диария до 5 пъти/ ден.

Стафилококовият сепсис по-често се явява при новородени, особено недоносени. Заразяването става през пъпчето, повреди по кожата, от дих. с-ма или ушите. Заболяването се развива активно, бурно, с изразена интоксикация, проявяваща се под форма на обрив и/ или образуване на вътрешен абсцес.

Децата се хоспитализират за артибактериално и симптоматично лечение.

Стафилокок при бременност

След зачеване имунитетът на жената отслабва, защитните й сили са снижени. Организмът е най-уязвим и открит за микроби.

Стафилококи, Стафилококус ауреус, стафилококова инфекция

Навременното изследване на бременната за стафилококи спестява много неприятни моменти и усложнения

Най-голяма опасност в такъв период представлява златистият. Той се локализира приоритетно в лигавицата на пикочния мехур, уретрата, половите органи и така бременната получава цистит, нефрит или уретрит.

На ауреуса се дължат още мастит, белодробни възпалявания, циреи, акне и др. Този стафилокок е чест провокатор за инфектиране на околоплодните обвивки и на самия плод. У новороденото причинява пемфигус.

По-опасен специално за бременните е епидермалният стафилокок – нормален обитател на кожното покритие. Той е способен да провокира сепсис и ендокардит, които носят риск от загуба на детето и летален изход за майката.

През бременността може да се активизира хемолитичният стафилокок и да причини остър тонзилит.

Като предпазна мярка бременната може да си направи изследвания в микробиологична лаборатория. На база количеството зрели колонии, в случай на превишаване на нормата, бременната ще получи съответното лечение – санация с антисептици, местни антибиотици, имуномодулатори. С цел предпазване на детето е възможно да потрябва имунизация на бременната със стафилококов анатоксин.

Профилактични в тази насока са още личната хигиена, редовните разходки на свеж въздух, живот в проветрени помещения, гимнастика и балансирано хранене. При поява на първи симптоми се препоръчва гаргара на гърлото и промивки на носа с топъл солен разтвор – през 3 часа.

Заразяване. Как става?

Винаги по кожата на човека, в носа и гърлото се намира определено количество стафилококи. Рискът идва от попадането им вътре в тялото, когато то е със слаба защита. Затова такива микроорганизми се означават като условно патогенни – патогенни са, но разболяват при определени условия.

Стафилококовата инфекция е широко разпространена в почвата и във въздуха. Именно въздушният път е най-обичаен за заразяването. Впрочем стафилококът поразява и животните.

Забелязано е, че децата са по-възприемчиви към стафилококите заради несъвършената си и все още незряла имунна система. По-ниското ниво на хигиена е важен фактор за заразяване и при най-малките, и при най-възрастните хора.

Източници на инфекции са болните и бактерионосителите. Микробите проникват в тялото през драскотини и рани по кожата и лигавиците.

Стафилококът се разпространява и по битов път – чрез ръце, инструменти, прибори, особено в болниците. Бебетата приемат бактерията от водата и кърмата. Вътреболничните стафилококови инфекции са голяма опасност за новородените.

Стафилококовите инфекции се появяват единично, но при някои условия придобиват епидемичен характер. Това важи осочено за хранителните интоксикации, когато множество хора консумират заразени храни.

Рискови групи

Слабият имунитет дава зелена светлина на стафилокока. Но той не е единствен подпомагащ фактор. От значение са още:

  • Дълго пиене на антиб., хормони, имуносупресори;
  • Ендокринно заболяване;
  • Вирусни инфекции;
  • Обостряне на хронични заболявания;
  • Продължителна химио- и лъчетерапия;
  • Вредно в-вие на външн. среда.
Степени на поражение

Стафилококът вреди на човека посредством токсините си, отделяни при жизнена дейност. Те отравят клетките и нарушават нормалната им жизнена дейност.

Стафилококи, Стафилококус ауреус, стафилококова инфекция

Контактен, битов и въздушен път – най-честите начини за предаване на стафилококуса

Има 4 степени на заразяване. Те се различават по тежест и съответстващото на нея лечение. Класифицирането на конкретния случай към определена степен помага на лекаря да намери най-ефикасното и щадящо лечение. Но все пак подобна класификация има условен характер и зависи от имунитета и резистентността на пациента към бактерията.

Степента на инфектиране се определя лабораторно, с анализ за кръв или друг биологичен материал.

I степен – клинични прояви на инфекция няма. Предприема се изчаквателен подход, съчетан с наблюдение и евентуално – профилактична санация на кожата и лигавиците. Ако имунитетът е в норма, то при такава степен на поражение стафилококът не успява да провокира патологичен процес.

II степен – липса или слаби признаци на възпаление, ниска концентрация на бактерии. Рядко се назначава терапия. При оплаквания се търсят съпътстващи инфекции (от други бактерии). В случай че се открият такива, то присъствието на стафилококи в организма се съкращава максимално с помощта на обща антибактериална терапия и местна санация.

III степен – налични са конкретни оплаквания на пациента. При нормално състояние на имунитета не се очаква сериозен инфекциозен процес, но се предпочита провеждането на антибактериална терапия. При евентуален срив на защитните сили е възможна възпалителна реакция. В III степен основно се укрепва имунитетът.

IV степен – изисква специфично лечение, укрепване на имунитета и мерки срещу дисбактериоза и хиповитаминоза. Оценява се резистентността на бактерията към конкретни антибиотици.

Стандартно лечение

на стафилококи (общо)

Локалните форми на стафилококовата инфекция се лекуват у дома. Хоспитализация е показана при генерализация на процеса – сепсис, ендокардит, менингит или при необходимост от оперативно лечение на гнойно-некротични поражения върху кожата като циреи и карбункули.

Лечението съчетава антибактериална терапия, имунни препарати и евентуално санация.

Антибиотик за стафилококи

Антибиотици се определят според микробиолог. изследване на материал от гърлото или носа. Предпочитаните препарати са:

  • Полусинтетични пеницилини — окса-, клокса-, флуклокса-, диклоксацилин;
  • Комбинирани пеницилини – амоксицилин;
  • Аминогликозиди — гентамицин;
  • Цефалоспорини – цефепим.

Днес съществуват щамове, чиито ензими разрушават изброените антибактер. препарати. Те се наричат MRSA — метицилин-резистентен стафилокок. С такива щамове се справят само определени препарати, сред които са ванкомицин, тейкопланин, линезолид. Ефикасна формула е Фусидин, заедно с Бисептол.

Антибиотици се вземат по решение на специалист. Антибактериалната терапия трябва да бъде обоснована и обмислена. Нерационалното използване на препарати води до:

  • Унижощаване на здравата микрофлора в тялото;
  • Пагубно влияние върху работата на вътрешните органи;
  • Дисбактериоза;
  • Усложняване на протичането на стафилококовата инфекция.
Бактериофаги

Те са биологично оръжие против бактерии – вируси, които действат специфично и поразяват вредоносните елементи, без да оказват отриц. действие върху цялото тяло. Бактериофагите се размножават вътре в бактериалната клетка и я разрушават. Унищожавайки бактериите, бактериофагите загиват сами.

За унищожаване на златист стафилокок бактериофаги се използват местно или перорално в течение на 10 до 20 дни взависимост от локализацията. За лечение на гнойни поражения по кожата се правят превръзки и обработка с течна форма. Бактериофаги се въвеждат в стави, в плеврална кухина, влагалище, матка, приемат се вътрешно, накапват се в нос и уши, с тях се правят клизми.

Стафилококи, симптоми, лечение, лекарства, билки

Стафилококи в проба от секрет с гной и в кръвна проба под микроскоп

Имуностимулация
  • Автохемотрансфузия (терапия) – мускулно въвеждане на известно количество от собствената венозна кръв на болния. Тази процедура се предприема при лечение на фурункулоза. Въведената кръв се разрушава, а продуктите от разпада й стимулират имунитета;
  • Имунизация със стафилококов токсоид и с противостафилококов човешки имуноглобулин, получен от ваксинирани със стафилококов токсоид;
  • Растителни имуностимулатори за нормализиране на енергийния и основния обмен на вещества, за адаптогенно действие, подпомагащи тялото да се справи с натоварвания и стрес (ехинацея, елеутерокок, женшен и др.);
  • Синтетични имуностимулатори за пациенти с изразени признаци на имунна дисфункция;
  • Витаминна терапия.
Хирургично лечение

Предприема се при инфекциозни огнища с гноен характер – абсцеси, циреи, карбункули, когато консервативната терапия остава без резултат. Оперативното вмешателство представлява разкриване на образуванието, премахване на некротичните тъкани, отделяне на гнойното съдържание и чужди тела, дрениране на почистеното поле и местно въвеждане на антибиотик.

Всички начини за лечение на цирей, включително оперативно, са описани ТУК:

Цирей на слабините, в носа, на лице и др. Как да го махнем безопасно

Ще разгледаме някои от лекарствата подробно, а резюмирана терапията е дадена ТУК: Скритата напаст стафилококи.

Лекарства за стафилококи

Голям интерес представляват локалните назални препарати, затова започваме от тях – с представители формите за мазане Бактробан и МупироНазал, и капките Пиносол.

Бактробан, Bactroban

(мупироцин, маз, за пъпки, за бебе)

Иновативен антибиотичен препарат за повърхностни кожни инфекции – с локално и външно приложение и доста широк обхват на действие. Мупироцин е ефикасен още с профилактични цели – за предотвратяване на инфектиране на рани от различен произход.

Мупироцин е нов препарат, получен чрез ферментация на Pseudomonas fluoresce. Той блокира синтезирането на протеините в бактерията. В малки дози потиска развитието на микроорганизмите, а в големи – като при намазване, ги ликвидира.

Вследствие на специфичния си механизъм на действие и уникалната химична структура мупироцин не се характеризира с кръстосана резистентност с други използвани в клиничната практика антибиотици. Бактробан е ефикасен спрямо Ауреус-стафилокока, включително към метицилин-резистентните му щамове.

Бактробан е разработен в две форми – унгвент (маз), която не се прилага в очи и нос, и отделна назална формула. Всмукването на мупироцин през повредена и здрава лигавица на носа в първия случай е незначително – под 1 % от нанесената доза се извежда с урината.

Показани за избора на това лекарство са стафилококови инфекции на повърхностите в носа, включително носителство на ареус, метицилин-резистентни щамове, и профилактика срещу инфектиране при пациенти на хемо- и диализа.

Начин на дозиране: за нанасянето на унгвента в качеството на апликатор се използва памучно тампонче (примерно за уши). На нея се поставя неголям обем от лекарството – съотносим с главичката на кибрит (около 30 мг), и се въвежда в ноздрата – във всяка по 2 пъти на денонощие. Стандартен курс – 5 дни. След вкарването на лекарството с тампончето, ноздрите се притискат с пръсти едновременно, за да се разнесе препарата. След нанасяне ръцете се мият.

Обичайно назалното носителство на стафилококи изчезва за 3 до 5 дни.

За лица над 12 г., възрастни хора и пациенти с нарушения в работата на бъбреци и ч. дроб не се налага редуциране на дозата.

Странични действия

  • От страна на имунна с-ма: много рядко местни реакции на повишена чувствителност, системни алерг. реакции като уртикария и ангионевротичен оток.
  • От страна на дих. с-ма: рядко реакции от лигавицата на носа като сърбеж, почервеняване, парене и др.

Противопоказания за ползването на лекарството представлява чувствителност към мупироцин. В обща за препарата листовка пише, че действието и безопасността му не са изследвани върху лица под 12 г., затова го определят като неподходящ в тази възрастова група. Съществува виждане обаче, че назалната форма е става за деца, особено за лекуване на хрема. Прави се уговорка обаче, че крайната преценка принадлежи на лекаря.

Бактробан не е предназначен за офталмологичната практика и се избягва попадането му в очите. Препаратът не трябва да се разрежда, защото се снижава антибактериалната му активност.

Кои конкретни заболявания се лекуват с Бактробан и как работи е дадено в подробности ТУК: Бактробан: подробно за болестите, които лекува и как се прилага.

Мупироназал (MupiroNasal)

Представлява маз за нос с активна съставка мупироцин. Действието му е сходно с описаното за Бактробан, защото активното в-во е същото, производителят – друг. Цената също е близка – около 11 лева за назалните форми.

Лекарства за стафилококова инфекция, Бактробан, Мупироназал, спрей, маз, нос,

Известни препарати за локално третиране на стафилококови поражения

Пиносол

Предлага се в две форми – назален унгвент и капки за нос. Различава се от предходните два препарата по това, че е растителен комбиниран продукт, основан на етер. масла и други природни компоненти, които имат антибактериално действие. Целта на Пиносол е да подобри кръвотока в носната лигавица и нейните защитни функции.

Като растителен продукт, Пиносол е показан само при хрема и възпалителни реакции без усложнения. Цена 8.96 лв.

Бисептол

Злат. стафилокок е много устойчив към антибиотици. Резистентността му постоянно се увеличава заради шаблонното приложение на ред препарати с години. Например днес е на практика безмислено да се лекуват пневмония със сулфаниламиди като бисептол. Многогодишното ползване на бисептола като препарат от първи ред при бронхоинфекциите увеличава неимоверно устойчивите към него щамове. Но при някои тежки кожни инфекции се използва комбинация от бисептол с фусидин.

Пеницилини

(Амоксицилин и др.)

Лечението на стафилококова инфекция с антибиотици се смята за най-приемливия метод, защото не напълно унищожават бактерията. Основните използвани препарати са от групите на пеницилините, цефалоспорините и флуорхинолоните, предимно Кларитромицин, Азитромицин, Амоксицилин, Фуразолидон, Нифуроксазид, Ванкомицин, Ципрофлоксацин, Тетрациклин, Линкомицин, Левофлоксацин, Рокситромицин.

Ванкомицин

Той се предпочита при резистентни щамове и е от няколкото спасителни препарати, с които се третират устойчиви стафилококи. Показан при най-тежки инфекции като ендокардити, пневмония, сепсис, ентероколит от стафилококи и др. За кърмачета е допустим, но по специално дозиране. При бременните лекарят преценява риска. Цената на препарата по 1000 мг е 21 лв.

Клацид (кларитромицин)

Клацид е един от препаратите, основан на кларитромици, с широка известност. Предпочита се при инфекции на дихат. пътища (бронхити, пневмонии) и на мек. тъкани ( еризипел, фоликулит и др.). Една от формите му е с изменено освобождаване. Показан и за бременни, след съответната преценка. Цената на SR формата е 16.40 лв.

Клиндамицин

Представител на линкозамидите, предпочитан при инфекции по кости и стави, включително зъбно-челюстна област, дих. пътища, УНГ-зона, инфекции в коремна и генитална зона. Показан над 6 г. Цена 38.15 лв.

Еритромицин

Представител на макролидите. Прилага се и вътрешно, и чрез локални форми като маз и гел. С по-широко приложение в дерматологията, но като цяло има относително ограничен дял в клиничната практика. Днес се предпочитат по-новите макролиди с по-добри характеристики.

Ципрофлоксацин

Представител на флуорхинолоните. Предпочитан при инфектиране по дихателния път, уши, синуси, отд. и полова система, храносм. органи, меки тъкани, кости и др. Достъпен препарат с цената си от малко над 5 лв.

Най-подробно приложението и характеристиките на антибиотика сме описали ТУК:

Ципрофлоксацин – предпочитаният убиец на бактерии

Лечение при различни симптоми

(и особености)

Стафилококова инфекция

при бебета и при деца

Стафилококовите инфекции при децата се лекуват като правило по-дълго и сложно заради неукрепналия им имунитет. Специално в тази възраст първото нещо е да се повиши хигиената, защото често провокиращ фактор е замърсяване. След това се назначават и лекарствени препарати.

Терапията при бебета и деца безалтернативно се провеждат от специалист. В огромен % от случаите това става в болница, където се прилагат антибиотици или бактериофаги, съчетани със симптоматична терапия и поддържане на имунитета.

Мерките винаги са комплексни и включват някои от следните компоненти:

  • Местна терапия – лекарствени препарати за кожата и лигавиците при гнойни обриви и поражения. Използват се гранофурин, кислородна вода, 70% спирт – разтвор, маз Вишневски;
  • Обща терапия – антибиотици, определени след изследване на щама стафилокок и резистентността му;
  • Гаргари и капки – при инфекции в носа и гърлото. Най-ползвани са сребърна и кислородна вода, йодинол, специални антисептици;
  • Витаминно-минерални комплекси – за попълване на недостиг у пациента;
  • Имуномодулатори – за възстановяване на защитните сили;
  • Кръвопреливане – при тежко заразяване на кръвта;
  • Хирургия – при множествени поражения на кожата с обилен ексудат и възпаление, отделяне на сливиците при хронична ангина и др.

При лечение на деца винаги се използва вит.С, стимулиращ имунитета. При външни гнойни поражения се правят ванични и компреси. Кожата се поддържа максимално чиста и суха. От значение е да се контролира чистотата на ноктите и бельото, постоянно да се обработват раните, да се отделят струпеите и гнойта. На обработка и дезинфекция подлежат също битовите предмети, съдовете и дрехите, които ползва болното дете.

Стафилококи в носа
Стафилококи в носа, ринит, хрема, лечение, симптоми

Хрема, дишане през устата, възпалявания в ноздрите, а при деца – и обриви по тялото, бележат стафилококовата инфекция в зона на носа

Симптоми:

  • Хрема (ринит). В началото секретът е прозрачен, но след време се откриват примеси на гной;
  • Затруднено дишане, свъзрано със запушване по пътя на въздуха;
  • Нарушено обоняние;
  • Изменен тембър на гласа, присипнал глас и др.;
  • Дишане през устата и усложняване на ситуацията с възпаляване на ларинкс, трапея, бронхи;
  • Повишаване на темп., като при остър ринит се стига до 38°, а при усложнения – 39° и повече;
  • Лош сън, обща умора, слабост;
  • Нерядко стафилококът възпалява не само зоната на носа, но и съседните кухини, провокирайки синузит и фронталната му форма – фронтит;
  • При децата може да се наблюдава обрив по тялото.

Диагностика при стафилококи в носа

Прави се бактериален посев. Пациентът трябва да спази някои правила, за да получи достоверен резултат. Първо, в деня на анализа да спре капките за нос, второ – да изчака с антибактериалните препарати. Ако се открият стафилококи над 106 единици, се минава към лечение.

Лечение при стафилококи в носа

Водещото средство са антибиотиците в таблитирана форма, по-рядко – инжекции. Предпочитат се пеницилините, особено ампицилин. При откриване на златист стафилокок се предпочита амоксиклав или друг препарат, според резистентността. За инжектиране – Ванкомицин, Азитромицин, Цефалексин и др.

Ако патологичният процес в носа не се поддава на корекция с антибиотици, а в същото време съществува рист от усложнения, се назначават лечение с анатоксин или антистафилококов имуноглобулин.

Освен изброените средства, целесъобразно е приложението на бактериофаги.

Спомагателни средства:

  • Имуномодулатори;
  • Противоалергични средства за намаляване на отока в носа;
  • Витаминни комплекси;
  • Местна санация – хлорхексадин или други разтвори за промиване (антисептици);
  • Капки с атибактериално действие и за свиване на съдовете;
  • Еритромицинови или тетрациклинови мази за кожата около входа на ноздрите, ако върху нея има гнойни образувания;
  • Промивки на носа и хлорофилин или накапване на капки на негова основа.

Ако на кожата около носа има големи гнойници, специалист решава дали да ги отвори и почисти.

Освен носа, грижа се полага и за гърлото – чрез местни антисептици се предотвратява предаване на инфекцията към сливиците и ларинкса.

Бактер. инфекция на гърлото

Стафилококите в гърлото предизвикват ред заболявания като фарингит, тонзили,  ларингит.

Стафилококи в гърлото, ларингит, тонзилит, лечение, симптоми

Възпалено гърло, отлагания по задната му страна, много висока температура бележат стафилококовите инфекции в зона на ларинкса

Симптоми на тонзилит: остро начало и темп. до 40°, ярко зачервяване на гърлото и сливиците, гнойни полипи (жълто-бели), интоксикация (главоболие, слабост, сълзене), рязка болка в гърлото, ирадираща към ухо и шия, втрисане, липса на апетит, увеличаване на лимфни възли.

Симптоми на фарингит: възпаление на гърлото с оток и зачервяване, слузести отлагания на задната стена, дразнене в гърлото, суха кашлица, изменение на гласа, болка, повишена умора и температура.

Симптоми на стафилококов ларингит: възпаляване на ларинкса, често с прехвърляне към трахеята, гноен секрет, болка, усилваща се при гълтане, усещане за сухота и дразнене, изменение на тембъра и силата на гласа, понякога до пълна загуба, суха кашлица, която прогресира във влажна, храчки, температура.

При липса на адекватно лечение инфекцията слиза по дихателния път към бронхите и дробовете. Ако мерките се забавят, а организмът е с повишена уязвимост заради съпътстващи заболявания (диабет, ревматоиден артрит), се получава общо изостряне на състоянието. В най-запуснатите случаи се поразяват лимфните пътища, стига се до септицемия. По описания път една инфекция в гърлото, което се лекува несложно, може да се превърне в причина за летален изход.

Повишена опасност носи златистия стафилокок заради способността си да мигрира из тялото и да се заселва в най-различни зони, причинявайки менингит, пневмония, ендокардит, сепсис,  остеомиелит,  инфекц.-токсичен шок. Ето защо всяка инфекция в гърлото изисква внимание и навременни мерки.

Лечение на стафилококи в гърлото

За диагностициране на състоянието се използва посявка на материал, взет от гнойните язвички в гърлото. Паралелно се прави и проба за чувствително към антибиотици. Именно такива лекарства се използват за отстраняване на бактерията от гърлото, нерядко допълнени с бактериофаги.

Антибиотична терапия се изписва при наличие на възпалителен процес или при наличие на стафилококи над 104 единици.

Предпочитано лекарство – пеницилин (ампицилин). Често се ползват препарати от ново поколение като защитени полусинтетични пеницилини (Амоксиклав), силни антибактериални средства като Ванкомицин, рифаксимин, Тетрациклин, Клиндамицин. Възможна употреба на аминогликозиди.

При наличие на гнойни образувания в гърлото, те се обработват с антисептици и антибактер.  препарати. Показано е подпомагане от бактериофаги и имунотерапия.

При инфекция в гърлото е значимо местното лечение с антисептици като хлорофилин – течна формула, калиев перманганат, соден разтвор, кислородна вода. Устната кухина, гърлото и сливиците се почистват и дезинфекцират.

Борбата с бактериите може да е дълга. Докато трае, откажете се от пържена, подправена, собена, остра, мазна храна. Такива ястия свалят имунитета, но и дразнят лигавиците на гърлото и забавят оздравяването.

Освен непосредственото лекуване на бактерията, болният трябва да се избави от всички други видове инфекции, които са заварени от страфилокока като аденоиди, синузити, кариеси и други. Нерядко възпалението се съпровожда от вирусна инфекция като грипа. Съпътстващите болести се лекуват паралелно.

Инфекциите в гърлото преминават за ок. 2 седм., в случай че инфекциозният процес е бил навреме диагностициран, а терапията – грамотно избрана.

Стафилококи в урината
стафилококова инфекция в отделителната система, бактерии в урината

Бактерии в урината бележат ред патологии като цистит, уретрит, бъбречни изменения и др.

Най-често стафилококи в урината се откриват при момичета и жени с деен пол. живот. Като правило в такива сл. се диагностицира цистит. При липсата на ефективно лечение инфекцията се придвижва нагоре и в резултат се възпалява бъбречният паренхим.

Заболяванията на бъбреците често са хронични или поне продължителни. До тях инфекцията може да достигне и чрез кръвта – от други огнища на възпаление, и чрез уретрата, по възходящ път.

Симптоми на пикочна инфекция със стафилококов произход:

  • Остра, режеща болка при уриниране;
  • Често уриниране;
  • Примеси на кръв в урината;
  • Висока температура;
  • Остра болка в областта на пикочен мехур или бъбреци.

Патогенните микроорганизми се установяват чрез ред изследвания – на секрет от влагалището и устната кухина, посявка на урина и анализ на кръв.

Лечението е стандартно – антибиотици, бактериофаги, имуномодулатори и антисептици.

Стафилококи в простатата

Широко разпространено заболяване сред мъжете е бактериалният простатит. За него е характерно прогресиращо влошаване на състоянието и рецидиви. Според статистиката в 83% от случаите инфекцията е провокирана от стафилококи. Проблемът се усложнява при нарушено кръвообращение и снижен имунитет.

Диагностиката включва анализ на кръв и урина, спермограма, урофлоуметрия. Може да се назначат ултразвук, комп. томография и рентген.

Тревожни симптоми:

  • Специфичен мирис на урината;
  • Проблематично уриниране;
  • Парене в уретрата;
  • Често възникващо желание за изпразване на пик. мехур;
  • Примеси на кръв урината или в спермата;
  • Болка в кръстта;
  • Болезненост при еякулация.

Допълнително е възможно да се отбележат слабост, мускулни болки, както и такива в областта на гениталиите, корема и ануса.

Терапията се контролира от специалист. Нар. цярове облекчават, но за унищожаване на стафилокока трябват антибиотици. Болевите пристъпи се ограничават чрез снижаване на физическата активност. Топли вани помагат за отпускане и за туширане на болките. За нормализация на оттичането на урината се използват алфа блокери. Те отпускат тъканите на пикочния мехур и намаляват болезнеността при уриниране.

За болевия синдром са показани още противовъзпалителни препарати, най-добре под формата на ректални свещички.

Стафилококи по кожата

(обриви и пъпки)

Проявленията на стафилококите върху кожата на лицето е доста разпространено явление. Основният симптом е обрив. В повечето случаи бактерията провокира поява на гнойници.

Стафилококова инфекция по кожата

Гнойни инфекции по кожата бележат патологично разрастване на стафилококи в съответните тъкани

Зластистият стафилокок поразява мастните и потните жлези и космените фоликули. Най-честите диагнози са пиодермия, флегмон, импетиго, абсцеси. При патологичен процес кожата почервенява, забележимо отича. При докосване се усеща остра, продължителна болка. Всеки вид заболяване има свои симптоми, подобни помежду си, но и с някои отличия. Например фурункулозата представлява образуване на големи пъпки с гнойно съдържание, пиодермията се отличава с дребни сърбящи пъпчици. Карбункулът провокира и вдигане на температура.

Причини за проникване на инфекцията във вътрешни органи се явяват употребата на хормони, неправилно назначени антибиотици или продължителната им употреба, лошо хранене, прием на алергени, преяждане и гладуване, авитаминоза, ниска хигиена, лош имунитет.

Инфектирането може да носи местен или общ характер. Към местните поражения се отнасят инфекциите върху лигавиците, кожата, ставите, носните кухини, ларинкса, млечните жлези. Общите гнойни инфекции са два вида – без метастази (септицемия) и с такива (септикопиемия).

Отделна категория са хранителните отравяния вследствие на размножение на златистия стафилокок в храносмил. тракт.

Лечение и тук се основава на антибиотици, имуномодулатори и антисептици. Специфичното е използването на мехлеми и пудри с антисептична и антибактериална активност като Банеоцин и Сулфатиацол например. Хубаво е да се набавят и кремове, които успокояват и предпазват от разчесване, защото така се разнася стафилококът и раните заздравяват по-бавно.

Стафилококи влагалищно

Едва около 10% от жените, носителки на златист стафилокок във влагалището, не получават инфекция заради силния си местен имунитет. Но при останалите 90% се получава възпалителен процес. Най-общите симптоми са:

  • Болеви усещания в малкия таз;
  • Секрет с примес на гной и неприятен мирис;
  • Секретът често провокира сърбеж и парене по полов. органи;
  • Болка и парене при уриниране при засягане на пик. мехур и пик. пътища;
  • Неприятно, често болезнено усещане при интимна близост;
  • Гнойници по половите органи, обикновено – фурункули;
  • Обща слабост, 38° темп., нарушен сън, невроза и др.

Стафилококът попада във влагалището по няколко пътя – примерно при хигиенни процедури той преминава от ануса или при лоша интимна хигиена, при медицински преглед, интимен акт и др. Подпомагат го лош имунитет, хронични болести, ендокринни патологии, диабет, травмирани тъкани, ендометриоза, миома, нарушена микрофлора във влагалището и др.

Диагнозата се установява след изсл. на секрет от влагалището.

Лечението е антибактериално в таблетирани форми и препарати за вагинално поставяне. Сред антибиотиците с голяма популярност се ползват пеницилините като Ампицилин, Амоксиклав и др. Отделно се прилагат вагинални таблетки с най-различни активни в-ва като примерно клотримазол, антисептични препарати, разтвори за промивки, таблетки за възстановяване на вагиналната микрофлора, антихистамини, витамини и др.

Допълнителна препоръка е временно стопиране на интимните контакти и изследване на партньора. Жената спазва и щадяща диета без остри, мазни и пържени храни.

Инфекция на очите

Стафилококът може да проникне във всички части на зрителния апарат. Проявяват се почервяване, оток, болка от светлина, парене, сърбеж, корички на очите след събуждане. Диагностицира се с преглед и анализ на секрет.

инфекция на очите, стафилокок

Стафилококовите инфекции, обхванали зоната на очите, често се бележат със специфичен секрет

Терапията представлява местни лекарствени (капки и мази) и общоукрепващи средства. Показано е болният да намали активността си и да ползва тъмни очила. Предпочитани са антибактериални продукти с широк спектър като левомицетинови и флоурхинолонови капки и мази. Те се прилагат многократно и задължително преди и след сън. При ранен старт на лечението тежките симптоми изчезват за 3 дни, но терапията продължава още седмица.

Полезно е очите да се промиват с чиста топла вода или отвара от лайка – винаги преди прилагане на лекарство. Показани са компреси с алое.

Общото леч. се провежда чрез таблитирани антибиотици, витамини и общоукрепващи средства. Сред антибиотиците се предпочитат пеницилини, флуорхинолони и макролиди.

Лечение с билки

Сред народните методи за лечение на стафилокока особено внимание заслужават лечението с мед и металотерапията, известни още от времето на Аристотел. В своите трудове той споменава за лечение на порязвания, рани и отоци налагането с медни пластини. Авицена препоръчва при гнойни възпаления да се поставя меден сулфат, а източните целители давали при счупвания и болести на костите червена мед на прах, за пиене.

Лечение с мед

Медта има силни антибактер. св-ва. Тя убива дори метицилин-устойчивите стафилококи, които не се поддават на някои онтибиотици. Немаловажна е ролята на медната посуда при профилактика и по време на терапия. Миенето с вода от меден тас и пиенето на вода от медни съдове подава известно количество от метала към организма.

Антисептичният ефект на медта е по-силен, отколкото този  на среброто. Затова в доста страни като САЩ, Япония и Великобритания, от мед се изработва противомикробно болнично оборудване. Металът се ползва за ред „заразопредаващи“ контактни повърхности като дръжките на вратите, перилата и прочее.

Защо мед? Медта е единственият метал, който прониква в клетката на патогенния микроорганизъм и провокира смъртта му. В същото време тя е напълно безвредна за анаеробните бактерии като лакто и бифидо.

В днешно време не се налага да търсим медни тасове. Можем да си набавяме мед с аптечни препарати и хранителни добавки. Много мед съдържат листните салати, спанака, елдата, неочистеният овес, говеждият и свинският дроб. Нормата за възрастен е 2 мг, а над 3 мг се получават  симптоми на интоксикация и хранително отравяне. Пациентът усеща вкус на метал и се разстройва + обилно слюноотделяне, нарушения в нервна с-ма.

Другият значим метал с антибактериални с-ва е среброто. Приемът на колоидно сребро перорално играе ролята на антибиотик.

Стафилококи, лечение, билки, терапия, невен, мед, витамини

Природата помага за лечението на стафилококови инфекции с противовъзпалителни билки и средства за имунитет

Лечение с невен

Отварка от невен помага в лечението на инфекции от златист стафилокок.

Рецепта за възпалено гърло

200 мл кипната вода + чена лъжичка от билката се готвят 10 мин. на водна баня и се запарват още час. С течността се правят гаргари

Настойка от невен на д-р Михайлов

Спиртен извлек от невен се приготвя в съотношение 1 част билка, 3 части спирт. Кисне се 21 дни. Употребява се вътрешно или на компреси. Във втория случай силно се разрежда – около 40 капки на чаша вода.

Лечение с чесън

Хубава рецепта при фурункулоза от златист стафилокок е 50 г чесън, смлян или накълцан, се накисва в 150 мл вода на около 20-25°. Кисне се 2 часа и се оцежда. Във водичката се топи марля и се налага на гнойника. Терапията представлява 20 компреса, изпълнени за 10 дни.

Добавката Цитросепт

Представлява екстракт от семе на грейпфрут с качествата на антибиотик. Обезврежда патогенните микроорганизми като снижава активността им. Действа и срещу стафилококи.

Еднакво добър при тежки инфекции, вътрешни и външни. Прилага се перорално и на гаргара. Всички възможни приложения на Цитросепт са описани ТУК: Наръчник за ползване на Цитросепт.

Хомеопатия

При изолиране на стафилококи хомеопатите предписват някой от следните препарати (или комбинация от тях):

  • Lachesis – при инфекции на отделителна с-ма;
  • Mercurius solubilis и biiodatus – с общо противовъзпалително действие и особено ефикасно при инф. на горни дихат. пътища;
  • Hepar sulfuris – при бактериални възпаление на долни дихателни пътища;
  • Phytolacca –при бактериална ангина;
  • Belladonna – широк спектър;
  • Pulsatilla – укрепва имунитета;
  • Kalium iodatum – ангини и други дихат. Възпаления;
  • Baryta carbonica – ангини и тонзилити.

Staphylococcinum 15 CH

(Стафилококцинум или стафилококинум)

Води се биомедикамент. Представлява лизат от култура на златистия стафилокок. Помага при инфектиране по кожата и дихателния път чак до дробовете. Високо ефикасен при хронични инфекции и рецидиви, вкючително за кърмачета. Прилага се по схема според симптоматиката.

Изследвания за стафилококи

(диагностика)

Диагностицирането на стафилок. инфекция се основава на анамнезата, оплакванията на болния, характерната клин. картина и резултатите от лабораторните изследвания.

Лабораторна диагностика
микробиологично изследване за стафилококи, проба, мазка, секрет, изследване за MRSA бактерия,

Медицината разполага с набор от методики за проучване на стафилококите. Изследванията са задължителни, за да се определи действащ антибиотик, към който конкретният щам не е развил защита

Основен диагност. метод е микробиологичното изследване на биологичен материал, взет основно от носоглътката. Материал за изследване може да бъдат още кръв, гной, отделена от ушите, носа, очите, от рани, секрет от влагалището, урина и др. Целта на изследването е да установи количеството на стафилокока. Число под 103 указва безсимптомно носителство, а по-висок показател свидетелства за значимост на бактерията за развиване на заболяване. Ако съдържанието на стафилококи в секрета е 104 – 105, се назначава антибактериална терапия.

За определяне на стафилококовия ентеротоксин в изследваната проба се използва имуноензимен анализ или реакция на микроутаяване в гел.

Серодиагностиката се заключава в изолиране на антитела спрямо стафилококите. Следва да се напправи и диференциация от стрептококи. Двете инфекции имат сходна патогенеза с развиване на гнойно-некротични възпаления. Но стрептококите не поразяват чревния тракт, не предизвикват диария, фурункули и карбункули. На стрептококите добре действа пеницилин в умерени дози.

Изследване за MRSA бактерия

Метицилин-резистентният стафилокок причинява ред трудни за лечение инфекции. За разлика от ауреуса, той е резистентен към ред андибиотици. Важно е да бъде установен видът преди старта на терапията. Извършва се чрез микробиологичен анализ на секрети от рани, храчки, кръв, урина или различни ексудати.

Профилактика на стафилококи

Стафилококите се предават по контактен път, затова за предотвратяване на заразата е от значение спазването на хигиена – миене на ръце, ползване на лични кърпи и бръснарски ножчета. Раните да се обработват и покриват с превръзки. От значение са предпазните мерки в родилните домове, операционните, детските заведения, както и приемането на чиста храна от чисти съдове.

Други важни мерки:

  • Своевременно отстраняване на локални огнища на инфекции като кариеси, възпалени сливици, конюнктивити, аденоиди, фурункули, ечемик, полови възпаления и др.;
  • Профилактика на сезонните инфекции;
  • Проветряване на помещенията, особено при събиране на много хора;
  • Укрепване на имунитета;
  • Своевременно обработване на рани с антисептици и антибактериални средства;
  • Посещение при лекаря при първи симптоми и подозрение за носителство на инфекция;
  • Избягване на съмнителни салони за татуировки, маникюр, солариум и други подобни.

Усложнения

Липсата на навременна терапия води до усложнения като:

Ендокардит – поразяване на сърдечните клапани и вътрешните обвивки в сърцето. Болният изпитва болезненост в ставите, учестяват се сърдечните съкращения, намалява се работоспособността. Тази болест води до някои сериозни болести като сърд. недостатъчност, менингит и др.

Менингит – гнойно възпаляване на мозъчн. обвивки, съпроводено с висока темп., гадене, гърчове, главоболие, повръщане. Патологията е тежка и дори навременна терапия не гарантира избягването на смъртния изход (около 30%).

Последствията от менингит са описани ТУК: Какво е менингит и защо убива?

Синдром на токсичния шок – шокова реакция на тялото в отговор на инфекцията. Затруднява терапията. Пациентът получава много висока темп., повръща многократно, има диария. Кръвното му пада и има висок риск от летален изход.

Заразяване на кръвта – сепсисът от стафилококи е най-опасен. Бележи се с много вис. темп., главоболлие, повръщане, поражения на ч. дроб, черва, бели дробове, гл. мозък.

Още подробности за стафилококовите инфекции ще научите от разказа на д-р Пепеланов в следващото видео:

За още инфо ползвайте следните чуждоезични наименования на стафилококите – на латински и испански: Staphylococcus, на руски: Стафилококк, на немски: Staphylokokken, на гръцки: Σταφυλόκοκκος, на турски: Stafilokok.

Още за четене, свързани публикации:
Оценка на читателите
[Гласували: 0 Средно: 0]

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *