Тетанус: екстрена и редовна ваксинация. Симптоми и лечение при инфектиране

♠ Какво е тетанус ♠ Как се прихваща ♠ Рискови ситуации ♠ Ръждив метал ♠ Прободна рана ♠ Кърлеж ♠ Има ли тетанус в България ♠ Инкубационен период ♠ Начални симптоми ♠ Сардоничен смях ♠ Мускулни спазми ♠ Самонараняване ♠ Възстановяване ♠ Форми на тетанус ♠ При новородени ♠ ТАП ♠ Усложнения след ваксинация

Още в текста: ♠ Екстрена и редовна имунизация ♠ Видове ваксини ♠ Противопоказания ♠ Забрани ♠ Къпане и алкохол ♠ Стандартни реакции ♠ Странични реакции ♠ Усложнения ♠ Защо боли мястото ♠ Диагностика, изследвания ♠ Различаване от бяс и др. ♠ Лечение ♠ Обработка на раната ♠ Средства против гърчове ♠ Имуноглобулини ♠ Антибиотици ♠ Други препарати ♠ Мнения на експерти

Всеобщите последователни имунизации, провеждани в развитите страни, изкореняват издъно множество болести и намаляват общото ниво на инфекциозна заболеваемост.  Този подход не работи спрямо тетануса. У нас ваксинацията е задължителна и канализирана, но тетанус остава актуален. Той е неизличим като заболяване, защото неговият причинител не може да бъде окончателно ликвидиран.

Защо тетанус не изчезва

като чумата, холерата, едрата шарка и петнистия тиф?

Първо, възбудителят на инфекцията нормално се намира в телата на човека и животни. Той обитава червата, откъдето естествено попада в почвата, а оттам без пречка заразява други хора и животни;

Второ, възбудителят е грамположителна пръчица, която в непривични външни условия образува спори. Те са нечувствителни към студ и високи температури (издържа 3 часа на 90°). В почвата съхраняват жизнеността си до 100 години;

Трето, имунитетът, създаден към тетануса, не се съхранява. Възможно е последващо заразяване.

Какво е тетанус

при хората и животните

ваксиниране против тетанус, лечение на тетанус, всичко за заболяването тетанусБолестта е бактериална инфектиране, поразяващо нервната система. Провокира мускулни спазми и гърчове. Смъртността е висока – ок. 95% при децата и нестабилен процент (според държавата) 16 – 80% при възрастните.

Две особености на тетануса:

Първо, той мъчно се поддава на терапия;

И второ, и досега единствената мярка, която го спира, е масовата, задължителна и периодично подновявана ваксинация.

Причинител

Съдържание:

Тетанус е остра бактериално-токсична инфекция. Тя се поражда от токсините, които отделя Clostridium tetani.

Характеристика на възбудителя

Clostridium tetani представлява анаеробна, грамположителна, подвижна, спорообразуваща пръчковидна бактерия. Тя напомня на барабанна палка или тенис-ракета заради разположената в края й спора. Отличава се с невероятна устойчивост.

Спорите се преобразуват във вегетативни форми при температура 37 °С в анаеробни условия и в присъствието на аеробна флора като стафилокока например..

Вегетативните форми на клостридиум тетани са чувствителни към кипене – загиват за няколко минути, и частично – към антисептични и дизенфекциращи средства (действат им от 3 до 6 ч.).

Клостридиум тетани отделя действащи върху нервната с-ма на човека токсини – екзо  (тетаноспазмин) и цито (тетанолизин).

Тетаноспазмин прониква в нервните клетки, влияе на процесите в тях и предаването на нервни импулси, затормозява освобождаването на потискащи медиатори.

Отначало токсинът се разпростира само в периферията, предизвиквайки конвулсии. Но по-нататък той разрушава кръвни кметки, тъкани в сърдечните обвивки, развива се местна некроза.

Резервоар и източник за разпространението на тетануса са гризачите, птиците, тревопасните и хората. Възбудителят се съдържа в червата на приносителя и се отделя в околн. среда с фекалиите.

Заради възможността за продължително съществуване във вид на спори в почвата, водоемите, върху предмети, бактерията може да попадне в прах и отпадъци практически във всяко помещение, да полепва по всякакви материали, включително върху медицински инструментариум и  превързочни средства.

Условие: разраняване

Бактерията се активизира при определени условия.

В червата тя не провокира заболяване. Там няма условия да отделя прочутия, силно вреден невротоксин.

Но ако напусне червата и попадне в анаеробни условия, Clostridium се активизира и жизнената й дейност става източник на увреждащата нервната с-ма отрова.

Благоприятните условия за клостридиум тетани се установяват при нарушаване на целостта на кожата и отваряне на врата към дълбоките тъкани.

Тетанус се класифицира според характера на „входната врата“ на инфектирането:

  • посттравматичен тетанус
  • поствъзпалителен тетанус
  • криптогенен тетанус.

    какво е тетанус, симптоми, заразяване, инфекция

    Рисунка на болен от тетанус: болестта може да се сбърка с твърде малко други патологии, при които има гърчове и спазми

Постравматичният тетанус е следствие от проникване на бактерията през рани, места на хирургична интервенция, при разкъсвания по време на раждане, при увреди на тъкани заради изгаряне, измръзване и др. травми под външно влияние.

Възпалително-некрозната форма възниква върху язви и рани, провокирани от вътрешен причинител – декубитални, варикозни, разранени тумори, гнойни процеси, лезии и др.

С криптогенен тетанус се означават случаите на удължен инкубационен период, когато появата на инфекцията се явява няколко мес. след излекуване на първичната рана. Често причината за такъв тетанус е останала незабелязана или е забравена.

Тетанус се класифицира и според своята разпространеност – той е генерализиран (поразява цялата нервна с-ма) или е в крайно рядката местна форма, при която е поразена само опред. група мускули.

Път на заразяване

Контактен

Бактериите попадат в организма чрез повредена кожа или лигавица. При липса на добри хигиенни мерки заразяване става дори при обработване изгаряния, измръзвания и хирургични рани с антисептик.

Непосредствено предаване на инфекцията от болен на здрав е невъзможно. Необходима е „входна врата“ и безкислородни условия (вътре в тъканите).

Чувствителността на човека към тетануса е висока, имунитет не се изгражда. За поява на заболяването е достатъчна и съвсем малка доза тетаноспазмин, който като к-во е неспособен да извика имунен отговор.

Рискови ситуации

Нараняване с ръждив метал
контактен път при тетанус, заразяване с тетанус, рана

Раната – абсолютно задължителен елемент в заразяването с тетанус

Настъпването, убождането и порязването с ръждив метал е най-известният начин за предаване на тетанус-бактерията. Даже хората са информирани основно за този път на заразяване, докато други като ухапването на насекоми не са така известни.

Настъпването на пирон с ръжда е абсолютно достатъчна причина да се изтича веднага при лекаря. Дори и при наличието на ваксина.

Някои стари традиции благоприятстват тетануса, споменати са ТУК: Клостридиум тетани се хваща не единствено от ръжда. 

Кога прободна рана развива тетанус

В древността тетанус са хващали войните, а жените – при раждане. Самата бактерия е открита в края на 19 век и вече е ясен механизмът на заразяване.

Раната развива тетанус, когато в нея попаднат спори на клостридиум тетани. При липса на кислород във вътрешността й, спорите се превръщат в активни форми, започват да развиват жизнена дейност и до 14 дни очаквайте първите видими симтоми.

Екстрена профилактика

Има рискови ситуации, изискващи допълнителна ваксина с/у тетанус, въпреки че човекът е редовно имунизиран. Това са обстоятелствата, които благоприятстват проникване на бактериалния инфекциозен агент и може да се очаква поява на тетанус. Чест случай е

Ухапване от кърлеж

Хоботът на кърлежа прониква в дълбочина и пренася там чисто механично замърсители. Самото кръвосмучещо не е приносител на тетануса, но при закрепването си, както и след това при изваждането му има риск раната да се замърси, например да попадне в нея прах, пръст или друго.

Тъй като кърлежите не са приносители на тетанус, някои пациенти смятат, че напразно ги съветват да се имунизират с/у тетанус. Всички детайли по кърлежовите ухапвания и последствията от тях сме разгледали ТУК:

Ухапване от кърлеж: инфекции, лекарства, изследвания, рискове

Други рискови ситуации

Екстрено подновяване на ваксината се върши още при:

  • Замръзване и увреждане на тъканите вследствие на ниските температури;
  • Изгаряне – химическо, термично, радиационно, от 2 до 4 степен;
  • Травми – разраняване на кожа, лигавици при всякакви обстоятелства;
  • Аборт и раждане – когато са станали извън болница;
  • Гангрена и некроза на тъканите от всякакъв тип;
  • Цирей, карбункул, абсцес и др. гнойни образувания;
  • Ухапвания от животни и кърлеж – зъбите на бозайниците са приносител на тетанус.

Овладян ли е

Тетанус в България?

В средата на 20 век у нас започва редовното и задължително ваксиниране на населението. В резултат през посл. 30-ина години се отбелязват единични случаи на заболяването. Засегнатите са хора, които:

  1. по някаква причина са избегнали или пропуснали редовната ваксинация;
  2. не са подновили ваксината при нараняване, а от редовната ваксина са минали над 5 г.

В някои населени места с десетилетия не са имали случай на тетанус. В голяма държава като САЩ отбелязват по ок. 40 случая годишно.

Висока заболеваемост от тетанус се отбелязва в горещите страни, където раните заздравяват по-бавно, а заразяването на почвите е по-високо.

Нивото на заболеваемост зависи от нивото на масова имунизация. Особен случай са новородените, заразяващи се през пъпната раничка месеци преди първа ваксина.

Инкубационен период

симптоми на тетанус, гърч при тетанус, спазми, тетаничен гърч, конвулсии при тетанус

Животните също биват поразявани от тетанус

Времето от инфектирането до I-те симптоми се означава като срок за инкубация. След попадане в безкислородни условия, за известно време спорите на клостридиум тетани  се преобразуват във активни форми, развиват жизнена дейност и отделят достатъчно количество токсин, за да повлияят върху приемника си. Минималното време е 4 дни, обичайното – 8 дни, но при опр. условия се удължава до 30 дни и дори до няколко месеца.

Продължителността на инкубационния период много зависи и от локацията на входната врата на бактерията. При рани, намиращи се далеч от ЦНС, проникването е по-продължително, съответно на пътя на токсините до нервната с-ма.

Внимание! Важна зависимост: болестта протича в по-тежка форма, когато инкубационният срок е бил кратък и обратно.

Инкубац. период е безсимптомен.

По изключение се изявят някои слаби белези като:

  • Главоболие;
  • Повишена раздразнителност;
  • Повишено потене;
  • Напрегнатост на мускулатурата;
  • Потрепване на мускулите в зоната на раната.

Симптоми на тетанус

Начален етап

и първи признаци на болестта

Началният период на тетануса винаги се бележи от определена последователност на поява на симптомите.

  1. Болезненост в мястото на инфекцията. Обичайно става въпрос за зоната на раната или ухапването. Тази болка е най-ранният признак, който свидетелства за старта на иначе продължителната болест;
  2. Поява на тризъм – напрежение, стягане на дъвкателните мускули, при което болният ограничава диапазона на движение на долната челюст и почти не може да отваря устата си. В тежки случаи зъбите се стягат така здраво, че устата въобще не се отваря;
  3. Развиват се спазми на лицевите (мимическите) мускули. На лицето на болния се появява неестествена гримаса – едновременно усмивка и плач. В медицината е прието изражението да се означава като сардонична усмивка.
Сардоничен смях (усмивка)
сардонична усмивка при тетанус, сардоничен смях при тетанус

Заснети лица на болни от тетанус ни демонстрират за специфичния израз на лицето, който се поражда от активирането на всички мускули едновременно

Определени групи лицеви мускули оформят израза на лицето при радост, други изразяват плач. Но когато по болестни причини се активират всички мускулни други, на лицето се изписва ужасяваща гримаса.

Тя се характеризира с:

  • Смръщване на челото (подчертаване на бръчките);
  • Опъване на мускулите в посока широчина на челото;
  • Присвиване на очите до големината на цепка;
  • Отпускане на ъгълчетата на устата.

Вследствие на сардоничната усмивка болният много трудно гълта – мускулите на глътката също са в конвулсия. Усеща се болезненост в тилните мускули.

Разгръщане на болестта

Периодът на разгръщане на симптоматиката продължава средно 10 дни. Ако болестта е в тежка форма, протичането на този етап естествено се удължава.

Мускулни спазми

Усилване на спазмите и конвулсиите и удължаване на времетраенето им. Мускулите се стягат за секунди до цяла минута и това е болезнено.

Мускулите изпадат в спазъм постепенно. Но тяхната сила е тъй мощна, че могат да счупят кост или става.

Болезненото напрежение се разпростира по всички мускулни тъкани по торса, а също в крайниците. Мускулите се стягат и след време отпускат. Изключение правят мускулите на дланите и ходилата, които не се отпускат дори по време на сън.

Мускулите на коремната стена се втвърдяват и краката се изпъват. При това положение двигателният апарат спира да функционира. Болният е прикован на легло.

Мускулатурата на болния изпъква с ясен контур, особено при мъжете.

Съпътстващи прояви
  • Повишено отделяне на слюнка и пот;
  • Кожата и лигавиците посиняват. Появяват се цианоза, цветът на кръвта се променя;
  • Нестабилно функциониране на кръвообращението и отделянето. Уринирането е болезнено, възможно задържане на изпражненията. Като цяло урината и фекалиите по трудно се извеждат навън заради стягането на мускулатурата;
  • Повишаване на темп. на тялото.
Характеристика на дишането

при тетанус

тетанус при новородени

Новородените са уязвими: те имат открита рана (пъпчето) и никаква защита срещу тетанус. Първата ваксина се бие на 2 мес.

Дишането се влошава. Заради липса на кислород то е учестено и повърхностно. Мускулите, отговарящи за дишането, могат да пострадат във всеки етап от проявата на болестта. Без помощ, краят би бил фатален.

Смъртта при тетанус настъпва именно от задушаване след стягане на дихателната мускулатура и прекратяване на притока на въздух.

И без да се стига до крайности, болният има нещастието да усети какво е задушаване. Той преживява моменти на аптоза – периодично блокиране на дихателните движения, при което дишането може и да прекъсне за  кратко.

Болките, които изпитва пациентът с  тетанус, са драматични и съпроводени от стонове и викове. Той не може да спи, уморява се от напрежението и безсънието и става още по-раздразнителен.

Етап на възстановяване

Процесът на пълно възстановяване продължава ок. 60 дни. Състоянието на пациента постепенно се подобрява, но той още дълго е под риск от усложнения.

Форми на тетанус

и специфичните им симптоми

Въз основа на клиничн. картина и особеностите на симптоматиката се отделят 4 форми на протичане на тетанус.

Общ, генерализиран тетанус

Обхваща всички скелетни мускули. Разпространена и най-тежка форма сред четирите типа. Ок.  80% от случаите на заболяването протичат именно така – генерализирано.

Първи признаци са: тризъм, лицеви спазми, стягане на врата, блокиране на преглъщането, стягане на гръдните мускули и на прасците.

Съпътстващи симптоми са: повишена темп., непривично обилно изпотяване, вдигане на кръвното, ускоряване на сърд. ритъм.

Спазми, конвулсии и гърчове: може да възникват, при това с продължителност до 30 дни.

Тетанични гърчове, каталепсия

Специфичното несъзнателно съкращаване на мускулите е кръстено на болестта – тетанични гърчове, макар че  е присъщо и на няколко други заболявания, както и на отравянето на тялото със стрихнин и цианици.

Тетаничните гърчове се описват като съкращаване и втвърдяване на мускулите, подобно на камък. Това съкращаване е прекомерно и може да доведе до късане на самите мускули.

Другото състояние е каталепсия – при него мускулите се втвърдяват и застиват. Разликата е там, че при тетаничните гърчове болният е в пълно съзнание (откъдето идва страданието при тетанус), докато каталепсията се бележи от загуба на съзнание.

Пълното възстановяване при генерализиран тетанус отнема няколко месеца.

Локален тетанус

Болният чувства силни съкращения на мускулите в определена анатомична област. Задължително това е зоната, в която е възникнала раната или травмата. Например при рана на крака се изпитват спазми само в крака. Това е положение, при което токсините на бактериите са проникнали и отровили само съответните мускулни групи, но не са докоснали други зони на тялото.

Неволевото съкращаване на инфектираните мускули около раната може да остане продължително време, преди да започне постепенното му отслабване.

Локалният тетанус предхожда генерализир. форма на болестта, ако междувременно не започне лечение.

Тетанус на главата
тетанус на главата, форми на тетанус, симптоми и признаци

Тетанус на главата е самостоятелна форма на тетануса и специално – на локалната му разновидност

Симптоматиката се ограничава върху мускулите и нервите в главата. Обичайно се появява след травма именно на главата. Рискови ситуации са: счупване на черепа, травма на очите, вадене на зъб, отит, засягане на нервите в главата.

Първите симптоми се изявяват дни след травма на главата или инфекция в ушите.

Първи симптоми: затормозено отваряне на устата, тризъм, сардонична усмивка, нарушено функциониране на черепните нерви.

Тази форма е рядка и специалисти, които не са я наблюдавали, не успяват веднага да разпознаят същността на изменението. Лечението се усложнява, ако симптоматиката бъде причислена към сходната проява на травма на главата, провокирала инфекция.

Болестта прогресира бързо. Тетанусът на главата по-често завършва фатално, отколкото другите форми.

Тетанус при новородени

Симптоматиката е сходна на общия тетанус. Особеното е, че обхваща само новородени (до възраст от 1 месец) и е в пряка връзка с неправилна грижа за пъпната рана. Риск има и при отсъствие на съответната ваксинация при майката.

Болестта се проявява на практика незабавно.

Усложнения: какво да очакваме?

Тежките мускулни спазми имат капацитета да провокират сериозни усложнения.

По-честите са:

  • Дихателни проблеми заради свиване на дихателните пътища;
  • Увреждане на гл. мозък заради недостига на кислород;
  • Счупвания на кости, увреждане на стави в резултат от стягането на мускулите;
  • Неконтролируемо мускулно съкращение на гласните струни;
  • Белодробна емболия – запушване на главната артерия на дробовете или на нейно разклонение със съсирек, който се е преместил от друго място по кръвния път;
  • Пневмония (белодробна инфекция);
  • Прекратяване на дишането – данните показват, че е основн. причина за смъртен изход.
Оток след убождане

на пирон, на гвоздей, на ръждива тел

Това са остри предмети, на които стават наранявания по случайност или невнимание. Вероятността да са замърсени, е голяма.

Зачервяването на мястото и подпухването около раната показват инфекциозен процес, бактериално замърсяване вследствие на лошо или никакво дезинфекциране на мястото на проникване на острия предмет.

Симптомът няма общо с тетанус, но самият факт на инфектиране говори, че както са попаднали бактерии, така биха попаднали и спори на тетанус–причинителя. Ако подуването е комбинирано с гной, идете за почистване на раната и си направете тетанус.

Първа помощ: инжекция

ваксина срещу тетанус, имунизация за тетанус, ТАП, едновалентна ваксина, тетатокс

Еднокомпонентната ваксина срещу тетанус – Тетатокс

Нарича се ТАП или Тетатокс. Представлява тетаничен токсоид в пречистена форма и достатъчно количество от 40 IU – адсорбирана ваксина. Цената на една ампула е 1.33 лв, представлява еднократна доза. Въвежда се мускулно.

ТАП е ваксина за всички случаи: за първична и последващи имунизации, за екстрено инжектиране след инцидент, както и за предпазване на новородени от тетанус.

Препаратът осигурява пълна защита от разболяване, но не и след първоначално инжектиране. Имунитет се гради след втора доза.

Инжектиране при инцидент

Действията при инцидент се определят индивидуално от лекаря според няколко показателя:

  1. Дали лицето е напълно или частично имунизирано;
  2. Кога е поставена за последно ваксина, като периодите са 3: до 5 г., от 5 до 10 г. и над 10 г.;
  3. Вида и качеството на раната – дали е малка или голяма, чиста или инфектирана.

Възможните действия са:

  1. Да се въведе 1 инжекция ТАП;
  2. Да се въведе 1 инжекция ТАП, противотетаничен човешки имуноглобулин;
  3. В добавка раната да се обработи хирургично и да се назначат антибиотици.
Профилактика на новородени

Противотетанусна ваксина се поставя на майката при създаване на рискови за бебето условия, а именно:

  1. Раждане извън здр. заведение;
  2. Раждане при лоши хигиенни условия.

Ако се налага, на бебето се слага противотетаничен човешки имуноглобулин

Предвижна се и двукратно инжектиране през 1 месец в първите месеци от зачеването при жени, които не са напълно имунизирани срещу тетанус. Мярката е срещу възникване на т.нар. неонатален тетанус.

Редовната имунизация на бебетата се извършва с комбин. ваксина с/у пет заболявания, а не с посочения монопрепарат.

Реакции от ваксината
ваксина срещу тетанус, реакции, оток

Различни степени на местна реакция

Поставянето на противотетанична ваксина понякога провокира локална реакция в мястото на инжектирането, която се изразява в слабо изразени подуване, зачервяване, болезненост, уплътняване. Реакцията отшумява до 48 часа.

До колко часа се бие

инжекция против тетанус?

Твърди правила и норми в това отношение няма.

Принципът е: максимално рано

Ако действително е осъществено замърсяване със спори, за предпочитане е унищожаването им на по-ранен етап.

24 ч. след инцидента е разумен срок човек да стигне до лекар и да си осигури инжектиране, където и да е станал инцидентът.

В изключителни случаи се допуска ваксиниране до 72 ч. след инцидента, когато пациентът не е обърнал внимание, но после е получил реакция и така е установил наличието на рана.

Ръководим се от минималния инкубационен срок – 6 дни. За това време бактерията вече е произвела достатъчно токсин, за да се появят видими реакции.

Редовна имунизация

Пациентите, излекувани от тетанус, не придобиват имунитет. Те пак рискуват да се заразят.

За разлика от естествения имунитет, придобитият при профилактична имунизация е траен и устойчив в срок от 10 години. Но от средата на този срок имунитетът се счита за несигурен и при наличие на инцидент (раняване) се провежда екстрена имунизация. Някои лекари ваксинират за сигурност при изминала 1 година.

В профилактичен порядък ваксинирането се извършва така:

  1. Бебетата получават първоначален имунитет, като биват имунизирани между дву- и четиримесечна възраст. С по 1 месец пауза те получават три дози от препарата, като след втората  е изграден надежден имунитет. На дадената възраст се приемат ваксини против множество заболявания, са разработени пет и шесткомпонентни препарати;
  2. 12 мес. след третата доза (на ок. 16 м.) бебетата се реимунизират срещу 5 болести, вкл. тетанус (т.е. с петвалентна ваксина);
  3. На 6 г. е предвидена реимунизация, използва се четиривалентна ваксина;
  4. На 12 г. е следващата реимунизация, с двувалентна ваксина;
  5. На 25 г. – реимунизация с двувалентна ваксина (тетанус + дифтерия);
  6. Реимунизации през 10 години с двувалентната ваксина – от 35 до 75 г.

ТУК: Целият имунизационен календар с пълните наименования на болестите.

Моноваксината, която цитирахме по-горе – ТАП, е български продукт, насочен само с/у тетанус. Той се базира на

Тетаничен токсоид

или тетаничен анатоксин

Clostridium tetani

Clostridium tetani – причинителят на тетанус

ТАП е подходящ за първична имунизация, но не и в обичайната процедура по ваксиниране на 2-4-месечни деца. Тогава се ползват 5 или 6-компонентни продукти, съдържащи антитела срещу всички заболявания, спрямо които се води имунизация на съответната възраст.

ТАП е подходящ за първично имунизиране срещу тетанус, извършвано извън установената процедура, за лица пропуснали или получили непълна имунизация в обичайния срок, както и за провеждане на екстрени обработки.

Комбинирани ваксини

Съдържат в състава си компонент срещу тетанус:

Двувалентна (+ дифтерия) ТетаДиф. За възраст над 7 г. Препаратът се ползва за реваксинации, както за първични такива, започнати след посочената минимална възраст. При екстрени случаи се ползва, когато има необходимост от реваксинация срещу дифтерия. Спрян препарат: Дифтет.

Тривалентна (+ дифтерия и коклюш)

  • Инфанрикс , белгийска. За деца. Препаратът се ползва за реваксинации по имунизационния календар. Действа чрез активизиране на тялото да създаде антитела срещу трите болести. Цена 26.81 лв.
  • Бустрикс, белгийско производство. За деца над 4 г. Стимулира създаването на антитела. Цена 50.12 лв.

Петвалентна (като тривалентната + полиомиелит, haemophilus В)Пентаксим на Санофи. Цена 55.41 лв. За над 2-мес. възраст. Създава естествен имунитет срещу изброените патологии. Въвежда  се мускулно – в бедро при кърмачета и в ръка при по-големи деца.

Шествалентна (като петвалентната + хепатит Б)Hexacima на Санофи. За над 1.5-мес. възраст. На практика е приложима до 2-годишна възраст заради изтичане на срока за имунизиране в изготвената комбинация.

Годност на ваксините

Всички препарати за имунизиране са чувствителни към условията на съхранение. Годността им е гарантирана само в сл. случаи:

  1. Държат се само на темп. между 2 и 8°C;
  2. Замразяването ги прави негодни – изхвърлете!

Никога не се ползват ампули с изтрит неясен надпис.

Ваксиниране на възрастни

И днес множество възрастни мислят ваксините за приоритет на децата. Невярно. Ваксините действат профилактично по еднакъв механизъм във всички възрасти.

имунизация против тетанус, имунизационен календар

Ваксинация с/у тетанус се извършва във вс. възраст

В имунизационния календар последната задължителна е фиксирана на 75 г.

Механизъм на действие

Обезвредени токсини на бактерията се въвеждат в организма. Имунната с-ма ги идентифицира като опасни и в отговор произвежда антитела. Създава се бариера, която не позволява на болестотворните микроорганизми да попадат в кръвта.

Има ли риск да се заболее от тетанус? Въвежданите токсини са ослабени и обезвредени. Те не са способни да провокират появата на клинични признаци на болестта.

Противопоказания

Върху качеството на ваксиниране и възприемането на организма влияят следните обстоятелства:

  • Алергични прояви от всякакъв характер или реакция срещу компоненти на ваксината;
  • Бременност над 3-и месец (в екстрени условия се слага имуноглобулин);
  • Простудни, респираторни заболявания в момента или прекарани в последния месец;
  • Висока темп.;
  • Проблеми с имунната с-ма;
  • Обострени хронични патологии;
  • Възстановяване след боледуване, претърпени противоракови терапии;
  • При бебетата – ниско тегло. Имунизацията се отлага до набиране на необходимите кг;
  • Кърмене.

Това не са всички противопоказания за възрастен пациент. Но конкретната ситуация и наличието на реален риск от развиване на тетанус е повод да се преразгледат някои отрицателни ситуации  и да бъде поет риск за ваксиниране, въпреки тях.

Ако възрастният не е имунизиран срещу тетанус като дете и ще получи препарат за първи път, то той трябва да получи 2 инжектирания през 30 дни. Реваксинацията ще бъде след 1 година, а оттам нататък – на всеки 10 години.

Какво се прави при инцидент

Строителните работници, агрономите, животновъдите и въобще работещите в замърсена среда и в контакт с почва, при които има риск от нараняване (дори и само одраскване) са на първите позиции в групата на риска за развиване на тетанус.

Те може да не обърнат внимание на едно одраскване, каквито често получават в ежедневието си. За тях е желателно поддържането на редовна имунизация и да бъдат внимателни.

При инцидент (нарушаване на целостта на кожата) мястото се дезинфекцира. Най-много до 2 дни (само по изключение – до 3 дни) се извършва ваксиниране срещу тетанус.

Какво е забранено

при ваксиниране

Страшилището Clostridium tetani отблизо

Мястото на въвеждане на препарата не изисква особени грижи. Ако всичко протича нормално и няма обострени пост реакции, след броени часове пациентът може да мокри мястото и да се къпе, но задължително да се въздържа от търкане и разчесване. Така ще се избегнат странични ефекти.

За избягване на евентуалните реакции лекарите налагат определени предпазни мерки.

Мокрене и къпане

Чували сте сигурно категоричната забрана за къпане след ваксина с/у тетанус. Тази забрана се повтаря и механично изпълнява, без оспорване. А тя идва от педиатрите и касае бебетата, които ги къпят във ваничка.

Малките дечица често вдигат темп. при имунизация, а в горещата баня и при парните изпарения има риск да я повишат още повече. Затова горещите бани са забранени няколко дни, но не и измиването – вземане на душ, обливане и леко сапунисване. Да се избягва разтъркването на мястото на инжектиране, грубите гъби и скрабове.

Безопасно ли е къпането в самия ден на ваксинацията? Мокренето и обливането – да, но самото къпане носи риск от инфектиране на мястото на инжектиране. Водата не вреди, но и малко разтъркване на раничката може да въведе инфекция в нея.

А инфектирана раничка провокира усложнения, в крайни случаи е възможен абсцес, нагнояване на тъканите и хирургично лечение.

В обобщение: пазете мястото на ваксиниране от инфекции, мийте се умерено. Само след 2 дни ще може да се къпете, както сте свикнали – с гелове, соли, скрабове и другите обичайни продукти за тяло.

Реална забрана: сауна, парна баня, обществени басейни, СПА-центрове. Там ваксинираният излишно се подлага на вис. темп. и на евентуални инфекции.

Ядене и пиене – ограничения

Какво не се яде след ваксина против тетанус?

Стандартните ограничения са: мазни храни, яйца, месо, шоколад. Мазните храни затрудняват храносмилането и товарят ч. дроб в момент, когато тялото има друга работа – да изработва имунитет срещу въведения в него провокатор. Останалите продукти често провокират алергични реагции, а алергията по принцип е усложнение от ваксинирането.

Така, за да се избегнат неприятности, лекарите предпочитат да поставят пациента на тридневно леко хранене.

Може ли алкохол?

Не, в течение на 3 денонощия. Причината е в начина, по който тялото понася поставената ваксина:

Темп. на тялото се повишава – приемът на алкохол е противопоказан;

Изострят се хронични болести, алкохолът им влияе допълнително. Напр. под негово влияние се активизират гастритите;

Възможни реакции от ваксината, несъвместими с алкохол, са фарингит, бронхит, повишено потоотделяне, умора.

Накратко, тялото е стресирано, а спиртните напитки изчерпват силите му и го правят уязвим. Тялото се обезсилва в момент, ког. се очаква да се справя с инфекции.

Стандартни реакции

на ваксината

странични реакции при ваксиниране срещу тетанус, обичайни реакции при имунизация

Повишаването на темп. на детенцето след ваксинация е стандартна и очаквана, а не странична реакция

Колкото и безопасна да е съвременната ваксина, тялото винаги реагира на нея. Та нали целта е стимулиране на реакция и като резултат – изработване на имунни тела.

Множество пациенти се плашат, защото възприемат нормалната и очаквана реакция от срещата с въведения препарат като усложнение и проблем.

При здрав и силен организъм защитната реакция е адекватна, а понякога тялото отговаря болезнено на инжекцията.

Възможни реакции в нач. часове след имунизацията.

При възрастни:

  • Образуване на подутина или уплътнение с диаметър до 5 см на мястото на проникване на иглата;
  • Подпухване и зачервяване на мястото с диаметър до 8 см;
  • Болка в точката на инжектиране, активна до 5-7 дни. Болезнеността може да ирадира към ръката и под лопатката;
  • Общото състояние на пациента става или хиперактивно, или обратното – крайно пасивно и сънливо;
  • Повишение на темп. на тялото, понякога с болки в главата.

Лекарите препоръчват почивка след ваксинация, въздържане от тежък и продължителен труд, да не се пренапряга тялото, за да се възстанови.

По-специфични реакции при деца:

  • Разстройство на храносмилането, диария, гадене;
  • Плач, безпокойство, лош сън, отказ от храна;
  • Повишение на темп. до 38,5°С.

Такива съст. се считат за вариации на нормалната реакция след имунизация и не се явяват нито странична реакция от ваксината, нито усложнение.

За стандартна имунизация срещу тетанус вероятността от проява на реакция се оценява на 30%. Такова число вероятно ви изглежда високо. Но то не говори за качеството на ваксината или за неправилното й поставяне.

30% видими реакции при пациенти означават, че те са нормални за една активната имунна система, която си върши работата при въвеждане на дразнител.

Начинът и силата на реакцията е в известна зависимост от цялостното състояние на пациента и от някои обективни фактори като възраст, хронични болести и др.

Стандартно реакции от ваксината се изявяват 1-2 дни след инжектирането й и нормално минават след 2-3 дни.

Странични реакции

от ваксината

странични реакции, усложнения от тетанус, имунизация против тетанус, имунизационен календар

Обрив, който действително е усложнение след ваксинация – толкова голямо и интензивно петно около мястото на инжектиране изисква незабавна мед. помощ

Те са възможни, макар и да се проявяват рядко. Приличат на първите симптоми на тетануса, но могат да се сбъркат с инфекциозно поражение на дихателните или храносмил. органи.

  • Хрема и обилно слюноотделяне;
  • Кашлица;
  • Нарушаване на ритъма на сърцебиене;
  • Позиви за повръщане;
  • Чревно разтройство;
  • Липса на апетит или пълен отказ от храна.

Макар и дискомфортни, и тези стран. ефекти се оценяват като стандартни. Следи се за други, нестандартни прояви, които биха били признак за усложнения. Тяхната проява е покана за незабавна медицинска помощ.

Усложнения след ваксиниране

Усложненията и потенциалната опасност от ваксиниране за здравето и живота на пациента са силно преувеличени.

Анафилактичен шок или тежки възпаления се срещат в единични случаи. Но такива все пак съществуват, затова пациентите се приканват да се самонаблюдават и да реагират при поява на опасни симптоми.

Усложнения при възрастни

Усложненията след тетанус-ваксина са крайно редки, но не съвсем безопасни. Според руски медицински източници ок. 4% от случаите на усложнения завършват с летален изход. Процентът е достатъчно значим, за да не си позволяваме неглижиране на постваксинационните прояви.

При поставяне на ваксината следва инкубационен период, точно както при реално заразяване. През това време лек. започва да взаимодейства с всички органи и с-ми.

Усложненията възникват след инкубационния период.

Обърнете внимание на прояви като:

  • Мястото на инжектиране боли силно и повече от 7 дни;
  • Темп. се е вдигнала над 39°С;
  • Детето плаче продължително, с часове;
  • Червеното петно на мястото на ваксинация е по-голямо от 8 см, а подутото място – по-голямо от 5 см.
  • Други непренебрежими реакции са:
  • Тежки обриви;
  • Развиване на бронхит, фарингит, артрит;
  • Сърдечни смущения;
  • Гърч и припадък;
  • Нарушаване на мозъчната дейност със загуба на съзнанието.
  • Желателно е при ваксиниране да се снабдите с тел. номер, на който бихте получили консултация или помощ.
Защо боли

при ваксина с/у тетанус?

Самата активна съставка се понася добре. Главната част от страничните реакции идват от помощния компонент. А той е необходим, за да заработи ваксината.

Ще обясним. За да се сформира имунитет, анатоксинът трябва да се всмуква в кръвта много бавно, на неголеми порции в течение на месец. Ако директно се инжектира, тялото ще го получи целия наведнъж. Затова в препарата се слага алуминиев хидроксид. Той удържа ваксината на мястото, където е инжектирана.

Алуминиев хидроксид е безопасен, но понякога провокира локални възпаления.

Втората причина за усложнения е използване на многокомпонентни ваксини, и точно при децата под 5 г. Анатоксинът на дифтерията рядко създава негативни реакции, но компонентът против коклюш представлява живи, макар и обездвижени бактерии. На него се дължат някои усложнения като повишена темп., общо влошено състояние, слабост, главоболие и др.

странични реакции, усложнения от тетанус, при деца,

Ваксинирането срещу тетанус боли

Трета причина е погрешно въвеждане на ваксината. Ако инжектирането е извършено неправилно и препаратът е попаднал в подкожната тъкан, а не в мускул, на това място се развива възпалит. реакция, има болка, подуването е голямо, отокът се разпростира и мястото силно се зачервява. Такава реакция не носи риск за здравето. Възпалението минава само, когато ваксината напълно се усвои.

Четвърта причина за дискомфорт е ваксиниране на неправилно съхранен и транспортиран продукт. Напр. ваксината е била отворена или е стояла на топло.

Как да намалим дискомфорта?

Вероятността от усложнения след ваксинация пада, ако се подготвим правилно.

Правила, които облекчават процедурата:

  • Желателно е преди ваксинацията да се мине през минимално изследване: преглед при терапевт, общ кръвен анализ, изследване на урина;
  • 2-3 дни пред ваксинация да започне приемането на антихистаминни препарати. Дозировката е стандартна поддържаща;
  • Желателно е да направите ваксината в ден, в който се чувствате отлично. Не принизявайте важността на простуда, хрема, леко неразположение;
  • От предния ден спрете тежките храни, мазното, алкохола.
Специално за малки деца

Възможно е при педиатъра да има опашка, множество пациенти, спешни случаи и др. Не дръжте детето да чака пред кабинета, изложено на влиянието на реално или потенциално болни хора.

Престоят в горещо и задушно помещение също е вредно.

Прегряването, превъзбудата и досегът с вирусни инфекции са чест проблем при ваксиниране при личния педиатър.

Решението: вземете втори човек, който да чака вместо вас на опашката, а вие изведете детето и го разхождайте на въздух пред здравното заведение.

След ваксиниране

Ще се снижи рискът от усложнения и тревоги, ако:

  • След ваксинацията останете за ½ час близо до кабинета и изчакате за евентуална алерг. реакция. Не стойте в коридора, а се разходете наоколо;
  • 2-3 дни след имунизацията пийте антихистамини;
  • Малките пациенти веднага да вземат лекарство за понижаване на темп. Не трябва да се чака термометърът за покаже 38° или повече, за да се реагира. Знаем, че при децата това е чества реакция, а противотемпературните лекарства не влияят на формирането на имунитета;
  • Ако боли мястото на убождане, намажете го с мехлемче и направете превръзка;
  • Ако болезнеността е силна, възрастните да вземат нестероидно противовъзпалително с-во;
  • В следв. 1-2 дни пийте обилно течности и яжте леко, растителни, лесно усвояеми храни;
  • Не спортувайте, не се напрягайте, но се разхождайте на въздух.

Диагностика на тетанус

диагностика на тетанус, диференциална диагностика на тетанус

Диагностиката на тетанус започва с въпроса: има ли входна врата за бактерията. По-нататък се отчита и симптоматиката

В ранните етапи заболяването от тетанус се засича въз основа на най-специфичните симптоми, каквито са тризъм, сардонична усмивка и дисфагия (затруднено преглъщане). По-късно се появява втвърдяване на затилните мускули.

Хипертонусът се разпростира по всички мускули на торса. Присъединяват се спазми, чиято характерна особеност е запазване на хипертонуса на мускула и след пристъпа.

Отличителни симптоми на тетанус са ясно съзнание, втрисане, обилно изпотяване и слюноотделяне.

Показания за консултации

с други специалисти

При проява на усложнения е необходима консултация с други специалисти. Хирург и ортопед ще помогнат при счупвания, скъсвания на сухожилия и мускули, при масивни кръвоизливи. Реаниматор ще потрябва при дихателна и полиорганна недостатъчност и т.н.

Показания за хоспитализация

При подозрения за тетанус болният подлежи на екстрена хоспитализация в реанимационно отделения (поради очаквани нарушения на жизнено важни функции и евентуалната необходимост от интензивна терапия и грижа).

Изследвания за тетанус

Лабораторната диагностика при тетанус има второстепенно значение. Когато видимите и ясни клинични симптоми се проявят, токсинът в кръвта не се открива и с най-чувствителните способи.

Установяването на наличие на антитела срещу токсина няма диагностично значение, доколкото те показват само, че е правена по-ранна ваксинация.

При тетанус не се наблюдава нарастване на титрите на антителата. Дори смъртонозни дози от екзотоксина не провокират появата на имунен отговор.

В отд. случаи се използват бактериологични методи с цел да се установи възбудителя в мястото на нарушаване на кожното покритие („входната врата“ на инфектирането). Но изолирането на възбудител от раната се отдава едва при 30% от болните. За целта се изследват хистологично тъкани, отделени при хирург. обработване на раната, правят се посеви в хран. среда и анаеробни усл., разглеждат се под микроскоп мазки-отпечатъци.

Пример за формулиране на диагноза: Тетанус, генерализ. форма, тежко протичане. Усложнения: аспирационна пневмония, разрив на десният Прав коремен мускул.

Диференциална диагностика

на тетанус

Заболяването може да бъде сбъркано с ред патологии, на първо място с бяс, който има сходни на тетанус прояви.

Как да различим от бяс? При бяс се губи съзнание, при тетанус то остава ясно. Болният от бяс получава психомоторна възбуда. Спазмите са кратки, едва по няколко секунди, но чести. Отсъстват тризъм и сардонична усмивка. На 5 – 7 ден от началото бясът минава към паралитичен стадий, който неизбежно приключва със смърт.

бяс, болен от бяс, болен от тетанус, диагностика

Човек във финалната паралитична фаза на бяс – действително прилича на спазмите при тетанус, но разликата е видима за специалистите

Как да различим от отравяне със стрихнин? И при двете състояния има генерализирани спазми, но при отравянето те се разпространяват възходящо и няма тоническо напрежение на мускулите. При отравяне мускулите се отпускат между пристъпите, а при тетанус остават стегнати.

Как да различим от тетания? Тетания е несъзнателно съкращаване на мускулите в резултат от друго заболяване, основно на щитов. жлеза. Спазмите при тетания възникват постепенно, рядко са генерализирани и винаги обхващат малките мускули на крайниците. Съпровождат се от бронхоспазъм, повръщане, болки в корем.

Как да различим от епилептичен припадък? Епилептичният припадък завършва със сън, пълно отпускане на мускулатурата до произволно изпускане на изпражнения и урина, характерна амнезия. При тетанус обратно – мускулатурата остава стегната, дори прекомерно.

Как да различим от истеричен пристъп? Болните от истерия могат да имитират конвулсивен припадък, но той е съпроводен с емоционални реакции като смях или плач. Реакциите са смислени и целенасочени – разкъсване на дрехи, хвърляне на предмети и др. Ако бъде поставено успокоително или сънотворно, мускулите се отпускат напълно.

Лечение на тетанус

Терапията се провежда в отделения за интензивна терапия и реанимация с участието на анестезиолог. Потребно е максимално спокойствие. Изключват се всякакви слухови, зрителни и тактилни дразнители, които се явяват провокатори на спазми и конвулсии.

Храненето на болния се осъществява чрез сонда или парентерално (при парализа на храносм. тракт).

Провежда се профилактика срещу залежаване: честа смяна на положението на болния в леглото, гладене на спалното и личното бельо, редовно почистване и смяна.

Грижа за раната

Инфектираната рана, дори и затворена, се обработва с противотетаничен серум (в доза 1000-3000 ME), следва внимателна ревизия и хирургична обработка на раната.

Правят се широки разрези за създаване на аеробни условия (бактерията се развива само в отсъствие на кислород).

Премахват се чужди тела, замърсяване, некротизирали тъкани.

За предотвратяване на спазми изброените манипулации се провеждат под анестезия.

В следващите дни за лечение на раната е целесъобразно използването на ензимни комплекси с трипсин, химотрипсин и др. Разграждащите протеините ензими намаляват възпаления, подпухване и отоци, подпомягат регенерирането след хирургия. Специално химотрипсинът е показан при увреждания на мети тъкани, кръвоизливи и отоци.

Неутрализиране на екзотоксиначовешки имуноглобулин при тетанус, антитетаничен имуноглобулин, антитетаничен серум, гама-глобулин

За неутрализиране на тетанусния екзотоксин в кръвния поток еднократно мускулно се въвеждат едно от следните:

  1. Противотетаничен чов. имуноглобулин;
  2. Противотетан. серум.

И двата препарата се слагат след проверка на чувствителността.

Имуноглобулинът е за предпочитане пред серума. Серумът се използва при липса на имуноглобулин. И двата се инжектират в локация, различна от мястото на ваксиниране.

Внимание! Поставянето на инжекциите трябва да е максим. рано. Токсинът циркулира свободно в кръвта не над 2-3 денон. След като се свърже, токсинът не се инактивира, което намалява терапевтичния ефект.

След инжектиране болният се наблюдава 1 час заради опаснос от развитие на анафилактичен шок.

Имуноглобулин и серум

Противотетаничните имунни препарати съдържат антитоксични имуноглобулини (гама-глобулин), които дирекно обезвреждат токсина на бактерията. Човешкият имуноглобулин е получен от имунизирани хора, а серумът – от имунизирани коне. Така се гради пасивен имунитет, когато болният не е изработил свой предварително.

Серумът от коне се прилага, когато няма достъп до човешки имуноглобулин. Той обаче е противопоказан за алергични към конски белтък. Затова задължително се провежда проба, която се отчита след 30 мин.

Антибиотици

При гнойни рани с риск от анаеробна инфекция се провежда системна антибактериална терапия.

Най-използваният антибиотик е пеницилин. Предпочита се максимално широкоспектърният амоксицилин и особено комбинациите му с клавуланова к-на.

Обичайна дозировка 90 мг/ кг в денон.

Ампицилинови препарати: Дуомокс, Оспамокс.

Комбинация с клавуланова к-на: Аугментин, Амоксиклав, Амоксигард, Климокс, Форцид, Медоклав. Формите са таблетки, суспензия.

Алтернатива: цефазолин или клиндамицин (Даклин, Далацин, Клиндамицин) +  аминогликозид, цефалоспорини от трето поколение с метронидазол.

При общи прояви на инфектиране или гноен процес в лимфни възли, както и при неефикасна стартова терапия, се включват антибиотици като цефепим, карбапенеми, тикарцилин/клавулaнова в зависимост от данните от посева.

Местна терапия

В първата фаза на процеса в раната се използва йодова тинктура. Тя е показана при наличие на кръв, гной, некротични тъкани.

Други антисептици: Октинисепт, Октенилин, Октенидерм и разтвори за рани (антисептици с повърхностна активност).

По-нататък под превръзка се поставят мехлеми с антимикробно действие.

ТОП 10 на бактериите-убийци в света на човека

Лечение на спазмите

Паралелно с обезвреждането на токсина болният получава седативни и наркотични препарати, както и миорелаксанти. Целта е макс. да се противодейства на мускулните спазми и да се предотврати увреждане на мускули и кости (разрив, счупване). Отпускането на мускулатурата е особено важно за осигуряване на дишане, храносмилане и нормално функциониране на тялото.

В последно време широко се използва диазепам по 5-10 мг през 2-4 ч, вътрешно. При тежки случаи препаратът се внася венозно по 10-20 мг през 3 ч. На деца препаратът се назначава венозно или мускулно 0,1-0,3 мг/кг през 6 ч (максимално до 10-15 мг/кг/денон.).

Показано е инжектирането на невролептици като хлорпромазин, седуксен на таблетки, барбитурати. В тежки случаи – дроперидол, фентанил и др.

При лабилност на симпатиковата нервна с-ма се прилагат а– и ß-блокатори.

При разтройство на дишането се прави интубация или трахеотомия. Миолераксацията се съчетава с очистване на дихателните пътища.

Други помощни терапии
  • Слабителни – в неголеми дози те се назначават за улесняване на отделянето. При необходимост се слага катетър;
  • Антибиотици – за предпазване от бактериални усложнения. Антибиотиците не изключват възможността от развитие на пневмония и други вторични инфекции;
  • Форсаж на дишането и кашлицата и честа смяна на положението на болния – за профилактика на пневмония
  • Борба с хипертермията, ацидозата и обезводняването – чрез венозни вливания на различни разтвори като натриев бикарбонат, плазма и др.
Усложнения при лечението

По време на протичането на тетануса заради мускулните спазми и застойните явления в тялото са възможни следните патологии: бронхити, пневмонии, инфаркт, сепсис, тромбоза, белодробна емболия, възпаление на б. дроб.

Механично в резултат от спазмите и конвулсиите се получават увреждания като отлепване на мускулите от костите, изкълчвания, скъсване на мускул или сухожилие, счупване на кости, травми на гръбнак и др.

Към по-късните усложнения се отнасят тахикардия, деформация на гръбнака, временна парализа на черепните нерви.

Компресионната деформация на гръбната може да се съхрани до 2 г..

След възстановяване прекаралият тетанус тр. да се наблюдава от невролог не по-малко от 2 г., но 2 м. след преболедуването може да започне работа.

Крайно рядко и по неясни причини тетанус прави рецидиви – повторна поява на болестта.

Мнения на експерти

Специалистите винаги отбелязват важността от профилактика и имунизация срещу тетанус. Заболяването е тежко и дори смъртоносно, затова доводи като риск и вреда от ваксините нямат достатъчна тежест. В свои интервю пред електронен сайт доц. д-р Ник. Ватев от Медицинския университет в Пловдив отбелязва, че 8 от 10 болни от тетанус загиват. Специалистът посочва, че такава имунизация се прави вече над 60 г.и тя е доказала своята безвредност и необходимост.

Друг аспект на ваксинацията с/у тетанус разглежда д-р Кл. Балджиева. Тя обяснява защо екстреното поставяне на ваксини се увеличава през летните месеци:

Затрудненията пред жители на малки населени места, при нуждата им от екстрена ваксинация, са представени в репортаж от Димитровград.

От изказване на д-р Севдалин Ковачев (фелдшер в Димитровград) става ясно, че инжекцията с/у  тетанус не се води спешна манипулация и се прави спокойно на следващия ден.

Той прави изказване по повод недоволството на пациентка, че Спешният център в Димитровград няма налични ваксина с/у тетанус. Интересното е, че и в аптеките няма такава. Пациентката е изпратена в областния център.

Ако сте се сблъсквали с неуредици, липса на лекарства и ваксини или сте имали други неприятни изживявания в тази връзка, споделете ги с нас и читателите в коментарите под статията. Благодарим ви!

За още информация: на латински, немски и английски: Tetanus, на турски: Tetanos, на руски: Столбняк, на гръцки: Τέτανος, на испански: Tétanos.

Още за четене, свързани публикации:
Оценка на читателите
[Гласували: 0 Средно: 0]

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *