Хипохондрия: Какво е жилавата и неподатлива мания?

Като фактически необоснован страх от болести хипохондрията още от древността принадлежи към психичните болести.

Хипохондриум е анатомично описание на лежащия под ребрените хрущяли горен дял на корема.

Именно от тази област на тялото хипохондриците действително се оплакват най-често.

Всеки някога е имал хипохондричен ход на мислите.

Съществува една правилна, нормална степен на загриженост за здравето. Хипохондрикът обаче живее трайно в грижа, че е тежко болен или че ще стане такъв. Със страх той наблюдава телесното си състояние и постоянно регистрира всяка промяна. Неговият духовен хоризонт и светът на неговите изживявания се стесняват все повече и повече върху подозираната болест.

Със сериозно, загрижено изражение на лицето, което не се разведрява от нищо, те описват своите болестни явления в продължение на часове с всякакви подробности и даже с любов. Такива хора не са много ценени от познатите и колегите си като събеседници, защото използуват всяка възможност да отклонят разговора върху своята болест.

Те събират медицински съобщения и цитират оттам пасажи, които показват колко сериозно е тяхното положение. Никога не стигат дотам да кажат: „Добре съм.“ Винаги има и някакво уточняване или посочване на някое къртене от вчера, или очаквано за утре. Различаваме идеохипохондрици, които живеят само с представи, че са болни, от сензохипохондрици, които действително имат определени, макар и психогенно засилени, оплаквания.

И двата типа развиват определени теории за своите страдания и ги доизграждат непрекъснато. Те не могат да бъдат убедени от лекарските контрааргументи. Винаги имат в запас няколко „коза“, които са събирали в хода на своето изследване и които изваждат наяве. В най-добрия случай те малко модифицират своите комплекси.

По принцип те търсят слънчево зайче. Лутат се между убеждението, че са тежко болни и надеждата, че се заблуждават. В противоположност на депресивните, с които имат някои общи външни белези, те държат на живота и искат да бъдат здрави.

В противен случай не би възникнал страх, нямаше да искат непрекъснато да бъдат изследвани, да настояват за правенето на рентгенови снимки една след друга, даже от време на време да искат от хирурзите да им направят разрез на тялото, за да „погледнат“ какво става там. Има пациенти, които имат в биографията си повече от половин дузина коремни операции, без да е открито нещо, но всеки път това ги успокоява само за кратко време. Хистеричният стремеж към операции почива на други мотиви.

С тяхното непрекъснато вслушване в себе си, самонаблюдение и опипване те пречат на нормалното протичане на жизнените функции и създават по този начин с различни рецепти и изследвания нова храна за своята хипохондрия.

Хипохондрията може да се комбинира с различни други неправилни поведения.

В отделни случаи тя принадлежи към симптоматиката на една психоза — например хипохондрична депресия, налудни представи или склероза на мозъчните съдове. Тези случаи обаче изискват по-различно лечение от това при неврозите.

Причините за хипохондрията все още не са достатъчно добре проучени. Такива, повече или по-малко случайни изживявания, които довеждат до фобии, все още не ги обясняват, най-много да ги направят явни. Според това, което се знае досега, нейните основи възникват още в детството, но не от майчиното мляко. Много хипохондрици са изживели страха от болестта още при своите родители.

С посочването на страданието на бащата или майката е възпирано разгръщането на техните стремежи и едновременно с това е насаждано хронично чувство на вина. Българският психиатър Шипковенски препоръчваше за предотвратяването на хипохондрията децата да се възпитават без страх и опасения, да се стимулира доверието в себе си и собствените сили и да не се отклонява вниманието много към собственото тяло.

Не трябва да се показваме много загрижени за здравето на децата, нито да ги разглезваме, нито да ги изнежваме, да не изпадаме във възбуда при всяка болка и непрекъснато да питаме дали ги боли. Вместо това трябва да бъде стимулирана съпротивителната сила и насочването към социалната общност.

Ако една хипохондрия вече се е фиксирала и ако вече е станала съставна част от личността, то тя не може да се излекува е посочването на нейната необоснованост. Ще бъдем несправедливи по отношение на пациента, ако го представяме за симулант и манкьор, което за съжаление понякога става.

Страхът ги завладява изцяло и прекършва волята им. Те не могат да го потиснат. Той ги измъчва отново и отново. Въпреки това при терапията освен системния поведенчески тренинг трябва да се спечели като съюзник и разсъдъкът на болния.

Прослушването на магнетофонни ленти със собствените оплаквания или принуждаването към писмено фиксиране на ежедневните оплаквания между другото води и до това, да се постигне задоволително самоопознаване, при което пациентът се вижда така, както го възприемат другите. Поглежда-нето в огледалото отваря очите на някои и им помага шеговито да се усмихнат на своите слабости и така да разбият оковите на страха. Затова помага и груповата терапия.

Някои психотерапевти предприемат друго. След като пациентите веднъж са се оплакали от всичко, те забраняват ежедневното монотонно повтаряне на съобщенията за техните нещастия. Хипохондриците са подложени на нарастващи натоварвания и усложняващи се задачи, независимо от техните оплаквания и мъката, която трябва да преодолеят. Сензохипохондриците загубват своите, предизвикващи съмнения оплаквания, но не веднага.

Това те не могат да възприемат. Даването на медикаменти би било грешка, това ще поддържа представата за болестта. Постепенно те се разделят със своята основа, хипохондрията. Доверието остава запазено и се засилва, когато околният свят признае, че на хипохондрично болния поради неговите личностови особености му е-по-тежко, отколкото на останалите.

Трябва да се има предвид, че той въпреки своите опасения продължава да живее » по-нататък, че оплакванията не му носят никакви облекчения. Всяко изживяване на успех в семейството и работата е една малка победа над все пак жилавата и неподатлива хипохондрия.

Още за четене, свързани публикации:
Оценка на читателите
[Гласували: 0 Средно: 0]

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *