Полът в човешкото общество

Човековъзпроизводството е една основна човешка дейност. При човека обаче се явява нещо качествено ново, което  не съществува в останалия жив свят — приспособяването към жизнената среда се превръща също в активен процес.

Така започва забавен от днешна гледна точка комунистически текст, който бихме искали заедно да обсъдим по-долу в коментарите.

Появяват се трудовата дейност, производството на средства за живот, на материални блага. Човекът престава да е пасивно зависим от условията на живот, които започва активно да променя в зависимост от своите потребности и нужди.

Появата на втория вид производствена дейност, присъща само на човека, му осигурява възможно най-голяма независимост спрямо био­логичните изисквания на вида и максимално индивидуализи­ране на неговото поведение. Човекът се превръща в субект както на своя индивидуален, така и на обществения си живот.

Трудовата производствена дейност като нова дейност, подчинена не на биологични, а на социални   закони,   се   оказва много по-променлива, по-динамична, по-бързо развиваща,се и следователно по-прогресивна от възпроизводствената дейност.

Поради това постепенно тя добива водеща и определяща роля в историческото развитие на човешкото общество, но   човеко­възпроизводството, като преминава на втори план, съвсем не губи своето основно значение за развитието на човешкото общество.

То остава в състава на материалната база на обществото, която, следвайки мисълта на Маркс и Енгелс, също трябва да приемем, че е двояка: от една страна, тя  се състои  от  съвкупността  от  производствени  отношения,, които образуват производствената (икономическата) структура на обществото, а, от друга, от съвкупността на въз-производствените отношения,   които   образуват възпроиз­водствената структура на обществото.

Водеща, определяща роля в историческото развитие на човешкото общество има не изобщо промяната на базата, а промяната в икономическата съставка на базата, промяната в икономическия строй на обществото. Върху тази двояка база се изгражда цялата надстройка.

Творчеството в труда и любовта в половия живот се явяват несъмнено двата най-мощни източника на всяко ду­ховно производство.

В историческото развитие на човешкото общество досега са съществували четири типа „обществено-производствени (икономически) формации: първобитно-общинният, робовладелческият, феодалният   и   капиталистическият строй.

Сега човечеството навлиза в нов тип обществен строй — комунистическия. В същото време са съществували само два типа обществено-възпроизводствени формации: матриархат и патриархат.

Тук не е място да се занимаваме с много интересните сек­сологични въпроси на антропогенезата. Необходимо е обаче да се отбележи, че още в най-ранната епоха на очовечаване на, маймуната и на превръщането на първобитното стадо в чо­вешко общество се е явила необходимостта да се овладеят жи­вотинските инстинкти.

Енгелс пише, че през тази епоха е било преодоляно половото съперничество между самците, което е било необходимо условие за образуване на човешкото общество. Съвременната полова ревност несъмнено е късна културна при­добивка на човека, породила се в класовото общество.

Особено важно е, че нововъзникващата човешка трудова производствена дейност веднага с появяването си е влязла в противоречие със съществуващата възпроизводствена (полова) дейност.

И най-вероятно още в първобитното човешко стадо са възникнали първите полови забрани, табу-системите, като средство за ограничаване на половото съперничество в стадото. Създали се най-строги колективни забрани на гюловия живот по време на лов и на друга трудова дейност, при война и др.

Тези забрани постепенно довели до прекратяване на половия живот между членовете на рода и до установяване на брачни отношения с други родове (екзогамен брак). Още в тази най-древна епоха е настъпило и основното разделение на труда между двата пола при човека —жената се е ангажирала преди всичко с възпроизводството на поколението, а мъжът — с трудовото производство.

Матриархатът е родова организация на обществото, при която вече съществуват и двата производствени процеса — човековъзпроизводството и трудовото производство, но все още доминира първото- Майката има ръководната роля- Трудът е колективен, а собствеността — обществена.

Човековъзпроиз­водството е също колективно — групов брак- Съзнанието на човека е примитивно синкретично — в него няма противопоста­вяне на физически и умствен труд, на труд и творчество, на пол и любов.

Тази епоха, започнала преди около 40 000 години, продължила около 35 000 години и завършила в началото на писаната история на човека, преди около 6000—8000 години, като обхваща времето на късния палеолит и мезолита.

Постепенно с развитието на производителността на труда и увеличаване богатството на обществото човечеството преминава към втората обществено-възпроизводствеьа формация от своето историческо развитие. Настъпилите коренни промени в икономиката на първобитните производствени колективи довеждат до възможността за обществено разделение на труда, а оттам и до експлоатация на човека от човека – до възникване на класовото общество.

„Семейният строй“ е напълно подчинен на „собственическия строй“, родовото безкласово общество рухва, а с него е премахнато и майчиното право. Патриархатът вече е класова организация на обществото, през която доминиращо влияние, определящо развитието на историческия процес, придобива трудовото производство, производството на материални блага. Начело на семейството и па обществото застава мъжът, жената е подчинена.

И своята ръководна роля мъжът запазва до днес, докато в същото време последователно се сменят три обществено-икономически формации: робовладелческата, феодалната и капиталистическата. По време на патриархата трудът е индивидуален — създава се частна собственост.

Възпроизводството на човека е също индивидуално и се осъществява в моногамни или полигинни (харемни) семейства. Съзнанието става дихотомно — умственият труд се отделя и се противопоставя на физическия, духовното творчество — на обикновеното производство на материални блага, любовта — на половото общуване.

Тази епоха, започнала преди около 4000—8000 години, по време на неолита, продължава и досега.

Понастоящем обаче човечеството преминава не само в нова обществено-икономическа формация — комунистическата, но заедно с това преминава и в нова обществено-възпроизводствена формация — в епоха на равноправни (егалитарни) от­ношения между мъжа и жената, в епоха, която може да се нарече еквиархат.

При нея трудът ще бъде отново колекти­вен, а собствеността — обществена. Какви ще бъдат възпроизводствените отношения, обаче е трудно да се предвиди.

Още за четене, свързани публикации:
Оценка на читателите
[Гласували: 0 Средно: 0]

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Полът в човешкото общество

  1. Видяхме го това комунистическото… и незнайно защо се върнахме към капиталистическото?! – дали защото този вид утопия (комунизма) се оказа безпочвена също като идеята за стадото маймуни започнали да се очовечават преди 40000 години, но станали хора едва преди 6000 хил. години. Интерсното тук, което малцина еволюционисти разискват е: При наличието на такъв преход, като упоменатия в статията, защо прадедите ни са скрили този важен (от една страна социален – изразен в сексуална революция, от друга икономически – всеки придобива оръдия на труда – камъните са били в изобилие, няма да се заблудим ако кажем и технически с появата на писмената форма на комуникация)прогрес или пък може би са се и срамували да кажат, че са дошли от маймуните; дори са „съчинили креационистичната теорията“ като са избрали да се самоопределят като Божествено творение? Необяснимо е как един определено монархичен тип (стадния) на съществуване, след като е претърпял своята епохална според днешните определения промяна – демокрация (преодоляване на сексуалното съперничество между самците, а и благородния жест от тяхна страна на споделяне на екстазната сексуална тръпка с останалите мъжки по отношение на наличния харем в стадото) се е озовал отново във феодален? – виждаме по-късно в историята, че никой не споделя жените си с другите, дори това е водело до главозамайващи войни – примери: Египет и Клеопатра, Троя и Хубавата Елена, династични бракове и прочее?
    Явно колкото и да красим историята трудно ще успеем да обасним нелогичните скоци в така наречената Научна Еволщционна Доктрина. Не виждам нищо трудно тук в определянето на възпроизводствените отношения – дори мъжът и жената да спрат да се възпроизвеждат сексуално, което в цялост е абсурдно, техните ДНК кодове и клетки ще останат неизмениме и незаменими. Дори най-малкото защото „милярдо-годишните“ случайности все така са се подредили, че видите ли в „животинския вид“ и неговата „производна“ човека са така устроени, че без мъжко семе и без женска яйцеклетка чудото, независимо дали еволюционно или божествено, наречено човек не се получава.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *