Билката кукуряк се среща в горите, из ниските храсти, както и по високопланинските поляни и по тези, разположени в предпланинските райони.
На практика растението е разпространено из територията на цялата страна.
Кукурякът представлява многогодишно тревисто растение. Стъблата растат изправени до около 40 см височина, а корените са хоризонтални с чернокафяв цвят и множество разклонения. Цветчетата на билката са жълто-зеленикави, увиснали и достигат до около 7 сантиметра в диаметър. Кукурякът цъфти през ранна пролет – през месеците от февруари до април, понякога и до май.
За лечение се използва коренището на кукуряка. В него се съдържат буфадиенолидови гликозиди, които оказват кардиотонично действие на тялото. В дрогата, приготвена от билката, се срещат още стероидни сапонини и тлъсто масло със слабителен ефект.
Благодарение на тези си качества кукурякът се използва като сърдечен стимулатор, тъй като съдържа сърдечно активни гликозиди.
Друго приложние на билката е диуретичното. Тя успешно възстановява перисталтиката на ленивите черва и оказва очистителен ефект.
Народната медицина препоръчва още употребата на кукуряк при плеврит, кашлица, хемороиди и редица нервни заболявания. За външна употреба се препоръчва при косопад, с противопърхотен ефект, за засилване на растежа на косата и за укрепване на самия косъм.
Важно е обаче да се обърне внимание на обстоятелството, че кукурякът е отровно растение, което трябва да се приема изцяло под лекарски контрол.
Към кукуряка трябва да се подхожда с внимание