Кукуряк като цвете и като билка. Ползи и отглеждане. За какво помага?

Билката кукуряк се среща в горите, из ниските храсти, както и по високопланинските поляни и по тези, разположени в предпланинските райони.

Кукуряк е удивително многогодишно растение от семейство Лютикови. Въпреки необичайната си красота, той е доста рядък гост в градините на българите, но все пак това може да се случи. Любителите на това растение го отглеждат не само за красота, но и за възстановяване на здравето.

От времето на Авицена кукурякът се използва в народната медицина, но тъй като растението е отровно и знанията за неговото използване не са били достъпни за всички, интересът към него постепенно е загубен в лечебно и здравно отношение. Напоследък обаче бившата слава на кукуряка отново съживи вниманието към него.

И сега това растение се цени главно заради декоративния си ефект и необичайната способност да цъфти през ноември или дори през януари.

Описание

Кукуряк (Helleborus) е латинското наименование на цветето, а понякога го наричат ​​и зимовник, кукурек или „Розата на Христа“ , защото радва с цъфтежа си през зимните месеци. В природата ареалът на разпространение на морозника е планинските райони на средиземноморските страни, както и Балканите и Азия.

Кукурякът може да израсне от 20 до 50 см и прилича на компактен тревист храст. Всички кукуряци нямат стъбло, листата и дръжките им растат от зоната на кореновата розетка, но кореновата система е силно развита, въпреки че не достига дълбоко проникване в почвата. Тревистият храст има множество листа с тъмнозелен цвят, те са плътни и кожести на допир, имат дълга дръжка в основата и са разчленени във форма.

Цветето кукуряк може да бъде с различни цветове – всичко зависи от неговия сорт, сега на науката са известни поне 22 разновидности.

Формата на цветето има чашковидна структура, венчелистчетата са множествени, заоблени, при някои сортове те могат да бъдат и двойни, но всъщност те са чашелистчета на цветето, а истинските венчелистчета се трансформират в нектарници. Пъпките се образуват в горната част на стъблото.

Флористите обичат това растение, защото цъфтежът му започва много рано, когато снегът не се е стопил напълно и тревата не е пораснала. Това се обяснява с високата устойчивост на растението към студени температурни условия и липса на влага.

Разпространение в България

На практика растението е разпространено из територията на цялата страна.

Кукурякът представлява многогодишно тревисто растение. Стъблата растат изправени до около 40 см височина, а корените са хоризонтални с чернокафяв цвят и множество разклонения. Цветчетата на билката са жълто-зеленикави, увиснали и достигат до около 7 сантиметра в диаметър. Кукурякът цъфти през ранна пролет – през месеците от февруари до април, понякога и до май.

Кукуряк за лечение

За лечение се използва коренището на кукуряка. В него се съдържат буфадиенолидови гликозиди, които оказват кардиотонично действие на тялото. В дрогата, приготвена от билката, се срещат още стероидни сапонини и тлъсто масло със слабителен ефект.

Благодарение на тези си качества кукурякът се използва като сърдечен стимулатор, тъй като съдържа сърдечно активни гликозиди.

Друго приложние на билката е диуретичното. Тя успешно възстановява перисталтиката на ленивите черва и оказва очистителен ефект.

Народната медицина препоръчва още употребата на кукуряк при плеврит, кашлица, хемороиди и редица нервни заболявания. За външна употреба се препоръчва при косопад, с противопърхотен ефект, за засилване на растежа на косата и за укрепване на самия косъм.

Важно е обаче да се обърне внимание на обстоятелството, че кукурякът е отровно растение, което трябва да се приема изцяло под лекарски контрол.