Дишай, за да отслабнеш. Кое съзнателно дишане за отслабване е правилно?
Ето постът, който ме провокира да напиша нещата по-долу:
Витамин В (като “време”) – време за хранене- е най-основното хранително изискване и нещо, което липсва в хранителните планове на много от нас в „цивилизования” свят. Включвайки повече време за хранене, може да издигнеш себе си от бозайник, който се храни, до човек, който яде. Резултатът е, че ще подхраниш себе си с хранителни вещества повече, отколкото ако се тъпчеш хаотично. Така метаболизмът ти ще бъде на върхово ниво.
Ако чувстваш, че си притиснат от времето, добрата новина е, че отнема по-малко от минута да успокоиш тялото и да го придвижиш към максимален хранителен метаболизъм. За щастие няма нужда да продаваш дома си и да се местиш в Родопите, за да постигнеш този резултат. Можеш да се храниш без стрес навсякъде и по всяко време, и да почувстваш ползите веднага.
Съдържание на статията:
Най-прекия път от физиологичния стрес-отговор до спокойното, бавно ядене е съзнателното дишане.
Ето защо.
Всяко емоционално състояние има съответната мозъчно-вълнова честота и модел на дишане. Представи си как си караш по улицата и изведнъж някой изскача пред теб. Трябва рязко да удариш спирачките, за да не го сгазиш. Ако можеш да наблюдаваш дишането си, в този момент на смъртна опасност, ще забележиш, че си си задържал дъха. Помисли. Моделът на дишане при стрес и тревога е плитък, аритмичен и рядък. След като разберем, че инцидента е избегнат и живота ни е пощаден, ние издишваме дълбоко. Естествената интелигентност на тялото, автоматично ни кара да дишаме дълбоко, веднага щом разберем, че животозастрашаващата ситуация е отминала.
Когато сме под стрес и съзнателно започнем да дишаме дълбоко и ритмично, ние успяваме да заблудим централната нервна система. Мозъкът си казва нещо като „Мислех , че съм нервак, обаче дишам като спокоен човек. Трябва да съм спокоен!” От предния дял на мозъка (центъра на мисленето) е изпратен сигнал към гръбначните нерви, който се насочва към определени органи в тялото. Ендокринната система се притичва на помощ, за да деактивира стрес-отговора. Резултатът е превключване от ниска храносмилателна активност към пълна храносмилателна мощ.
Много хора драматично намаляват симптомите на синдром на раздразненото черво, киселини, запек, хроничен гастрит, умора след ядене и редица храносмилателни оплаквания, ако редовно използват следните две дихателни техники:
Упражнение: Проверка и дишане
При всяко ядене или похапване, или когато каквато и да е храна преминава през устата ви си задайте следния въпрос: Стресиран ли съм? Мозъкът ми на високи обороти ли работи? Ако отговорът е да, направете пауза. След това направете десет дълги, бавни, дълбоки вдишвания.
- Сядате комфортно, с изправен гръбнак и стъпала долепени на пода.
- Очите могат да бъдат отворени или затворени
- Вдишайте дълбоко, като напълните белите си дробове с въздух приблизително 2/3
- Задръжате въздуха за няколко секунди
- Издишайте напълно
- Повторете този цикъл 10 пъти
Това просто упражнение може да намали стреса за по-малко от минута в зависимост от интензитета на вашето състояние. Дори и да сте в ситуация, в която дишането е социално неприемливо, като бизнес обяд с партньори, на които въобще не им пука за кислорода, вие пак можете да използвате тази техника. Просто се фокусирайте върху дишането, докато наблюдавате разговора на масата. Те ще си мислят, че ги слушате активно, но това, което ще правите е тайно да стимулирате влиянието на парасимпатиковата нервна система. Найс, а?
Когато задържаме дъха си за няколко секунди, каротидните телца, малки групи от нервна тъкан съдържащи специализирани химични рецептори и локализирани в каротидните артерии са заблудени, че кръвното налягане се покачва. Каротидните телца ще сигнализират на кръвоносните съдове да се разширят, което ще причини като цяло спад в кръвното налягане и оттам понижаване на стрес отговора.
Дишайки само с 2/3 от капацитета на белите дробове, сме сигурни, че кръвното налягане няма да се повиши, както е при максималното издуване на белите дробове. Когато издишваме повече отколкото вдишваме, помагаме за извеждане на застоялия въздух от белите дробове. Бавното, дълбоко дишане увеличава освобождаването на ендорфин в тялото, създавайки чувство за спокойствие и добро физическо състояние.
За предпочитане е да се диша през носа. Въздухът, който минава през носните кухини бързо се затопля до телесната температура, защото дробовете работят по-добре със затоплен въздух. Излезте на открито в студен зимен ден, дишайте през устата и бързо ще разберете, защото студения въздух кара белите дробове да се свиват. Дишането през носа има силен ефект върху централната нервна система, защото нервните рецептори в носа достигат до мозъка. Ако синусите са ви запушени и дишането през носа е трудно, дишането през устата също ще върши работа.
Хората често говорят за изгарянето на калории, но малко разбират, че калорията е мярка за освободена топлина, когато нещо гори.
Ако искате да усилите метаболизма си, дишането е един от най-ефективните инструменти, защото колкото по-голям е капацитета за приема на кислород, толкова по-висока е метаболитната „ сила на горене”.
Вдишвайте повече кислород и вие ще горите храната по-силно.
Наистина ли е толкова просто.Храносмилателната система е гладна за кислород. Някои части на стомашната обвивка консумират повече кислород от която и да било друга тъкан в тялото. Микроскопичните власинки намиращи се в тънките черва, наречени чревни вили, са натоварени със задачата да извличат голямо количество кислород от кръвта по време на разграждането на храната. Когато липсва кислород в кръвта,откъдето чревните вили да се зареждат, усвояването на храната намалява.
Колкото повече ядем, толкова повече тялото иска от нас да дишаме. След хапване, парасимпатиковата нервна система започва едновременна промяна в дишането, циркулацията на кръвта и увеличаването на притока на кислород. С други думи, мозъка автоматично увеличава притока на кислород, за да създаде условия за нуждата от повече кислород. Да дишаш много, когато ядеш е като да правиш много упражнения, когато ядеш. Ако се намесваш в естественото превключване на тялото към по-дълбоко дишане, заради тревожност или свръхстимулация, ограничаваш способността си да гориш калории. Правилото е следното: яко ядеш повече, дишай повече.
Били ли сте някога на нискокалорична диета ,от която не сте изгубили нито грам или пък сте правили диета, изгубили сте тегло първата седмица, но след това сте зациклили независимо, че сте продължили с диетата? Причината е проста. Метаболизмът ви се е променил. Тялото се е научило да толерира оскъдните количества храна, които му предлагате, като е намалило притока на кислород- намаляването на кислорода означава, намален метаболизъм. С нискокалоричната диета си мислим, че правим нещата правилно, но всъщност работим срещу себе си.
Самият акт на хранене, създава „желание” за метаболизъм. Точно както вдигането на тежести прави така, че нашите мускули да стават по-големи и по-силни, така и яденето на храна изисква от нашия метаболизъм да бъде по-мощен и по-ефикасен. Храната е буквално,като тежестите, които вдигаме. Не само хранителните вещества в храната определят хранителната метаболитна стойност на едно ядене, стойността се определя и от процеса през който нашето тяло преминава, за да разгради храната.
Самото ядене като такова засилва метаболизма. Ако погледнем един от най-нормалните измерители на метаболизма- телесната температура- ще видим, че всеки път, когато се храним, телесната температура автоматично се покачва. Между другото, ако имате висока температура не яжте, защото това ще я покачи още повече.
Виждате ли как гладуването само по себе си или хапването на нискокалорични храни може да бъде супер непродуктивно за свалянето на тегло?
Ако яденето на малко храна може да доведе до намаляване на количеството кислород, което поемаме и от там да намалим метаболизма си, тогава яденето на повече храна може да доведе до засилване на метаболизма. Яденето на повече храна създава търсене за метаболизъм и оттам увеличава притока на кислород.
Много от нас качват тегло, защото ядат твърде много храна. Залитането в другата крайност-яденето на твърде малко храна- ще намали способността ни за изгарянето на калории. Ако нискокалоричните диети – 1400 калории на ден или по-малко- са наистина ефективни, в дългосрочен план ще имат по-голям успех и ще има по-малко хора на диета . Идеята е не да преяждаме и да очакваме да губим тегло. Идеята е, че нито една от двете крайности- твърде много или твърде малко храна- няма да ни отведат там където искаме.
Упражнение: Дишане по време на ядене.
Дишането по време на ядене е прекрасен начин да станеш човек, който се храни бавно и спокойно. Ако ядеш докато си разкъсван от служебни задачи или си ангажиран в напрегнати разговори, или просто се храниш бързо по навик, дишането ти ще бъде доста плитко. Като си напомняш да дишаш по-дълбоко, когато се храниш, ти естествено ще забавиш ход, ще присъстваш повече и ще метаболизираш с по-голяма сила.
За да увеличиш притока на въздух, докато се храниш, най-малко три пъти на всяко ядене се попитай „Как ми е дишането?”. След това съзнателно задълбочи дишането си с колкото се може по-малко усилие. Фокусирай се върху дълбокото дишане на ниво, което е ново за теб, но се чувстваш комфортно. Използвай леко, пълно дишане като естествена пауза по време на яденето. Наслаждавай се на кислорода, както би се наслаждавал на храната сама по себе си. Вдишвай дълбоко 3 пъти при всяка пауза.
Възприемай кислорода като фундаментален за яденето, каквато е салатата. С всяко дълбоко дишане ти ще доставяш повече кислород в кръвта и твоите клетки, така ще се генерира повече мощ за изгарянето на калории. След няколко седмици, ще разбереш, че дишането по време на хранене се е превърнало в нов навик. Няма да имаш нужда да си напомняш толкова често, защото просто ще стане естествена и автоматична част от яденето. Като забавиш ход , за да дишаш ще увеличиш метаболитната си скорост.
Друг начин, по който можеш да увеличиш притока на кислород и оттам метаболизма е просто като си отвориш прозореца. Процентно кислорода на открито е много повече отколкото в затворените помещения. Липсата на кислород в застоялия въздух на закрито или в помещения без прозорци е физиологичен стрес за тялото. Когато количеството кислород в затворено помещение е твърде малко, сърдечния пулс и кръвното налягане леко се покачват и кръвната захар пада; чувстваме се сънливи, раздразнителни, сякаш нямаме енергия и имаме нужда от нещо ободряващо. Каква е стратегията, когато се чувстваме така? Нещо ни се хапва или си правим едно кафе, за да се освежим. Много от нас в действителност са гладни за кислород, но си мислят че имат нужда от храна.
Експериментирайки с тези дихателни техники, започнете да отбелязвате всяка промяна в енергията ви след ядене, коефициента ви на задоволство и всяко подобрение в храносмилателните ви оплаквания. Може да желаете да обръщате внимание на своето дишане през деня, защото преднамереното, бавно, дълбоко дишане ще увеличи притока на кислород в тялото, което ще доведе до по-голяма метаболитна сила.
Отбележете също така всяка съпротива, която имате при спокойното и бавно темпо по време на хранене. Често тази промяна е свързана със сериозна съпротива. Може да покаже страни от нас, които ни се струват, че са извън нашия контрол. Начинът, по който се справяме с храната е начина, по който се справяме с живота. Като забавяме скоростта по време на хранене, ние символично отпускаме нашето тяло, нашата кариера, нашите страхове и желания и всичко, което присъства в живота ни. Така си даваме правото да се радваме на прекрасните моменти в живота. Това е нашето време, нашето чувство за лично достойнство и неприкосновеността на грижата за себе си. Ако сте се хранили със скоростта на спринтьор, сега е време да се отпуснете и да имате метаболизма, който заслужавате.
Попаднах на някакви неща, които може би се отнасят темата за отслабване чрез дишане, и ще ги споделя тук, защото текстът по-горе ме подтикна вече 3-4 дни да се интересувам от това. (Източник).
1. Молитвата преди хранене,
която се е практикувала масово, а днес изключително рядко, дори и в средите на хора, които се пъчат, че са не знам си какви християни, не е случайно нещо. Тя съответства на първото упражнение, цитирано по-долу, с настройката към храненето като към нещо тържествено, свещено и така нататък.
2. Много може да се пише по темата, включително и това, че ако човек гледа плаценти по Фейсбук, докато се храни, мислено и имагинативно той
поглъща грозните картини заедно с храната.
Затова дори и да не се моли преди ядене, човек трябва да се храни, докато се храни, а не да цъка, да гледа филми на ужасите, кървави и политически новини или сополива романтика. Това по-скоро го отнасям към второто упражнение по време на хранене. Един вид хигиена, но не просто да си измиеш ръцете, а и по принцип, да държиш чисти и душевните си сетивни впечатления, и духовните си нагласи. Да имаш чисто отношение към целия процес.
3. Има разлика между ядене (като прасе), хранене и хармонизиране с храната.
Какво представлява човешкото хранене: Приемане на разнообразна храна, втечняването й чрез сдъвкване и обработка с различни жизнени сокове и разпространението й по кръвта до всяко кътче на тялото. Така се образува един “течен човек”, както го наричат на едно място, който постепенно подменя клетките на масивния “твърд човек”. Храната се превръща в човек! Това е едно от най-големите тайнства на храненето и ако ние не се отнасяме с необходимото уважение към този процес, скоро ще почувстваме как той започва да ни се “отблагодарява”. С две думи ако се храним като прасе, а не като човек, не бива да се изненадваме, че скоро ще се превърнем в истинско прасе с отшумяващи човешки функции – душевност, духовност, финес и пр. – заминават.
4. За 7 години “течният човек”,
заедно с други още по-невидими сили, успява напълно да подмени “твърдия човек”, като го изгради с нови клетки, нови органи и нови душевни и духовни функции. Така на всеки 7 години човек се променя до неузнаваемост, не само по оста дебел-слаб, но и претърпява духовно развитие, преминава през различни ясно откроими стадии. Принципно всяко следващо “ниво” е по-“високо” от предишните, освен ако човек не е взел изрични мерки да върви по пътя на деградацията. След първите 7 имаме смяна на зъбите, някъде около вторите 7 се влиза в пубертета, след още толкова се излиза благополучно от пубертета и тъй нататък. Следващите 7-летки не са така ясно видими, но при добро желание и подходяща немарксическа нагласа всеки може да открие разликите между преди и след 28, преди и след 35, преди и след 42 и така нататък.
Калдон Рави
Кислородът е една от основните предпоставки
за бързото изгаряне на мазнините.
Ако искате да сте слаби, дишайте! Освен правилният хранителен режим, добрата двигателна активност и здравословният начин на живот, за да поддържаме теглото си в нормалните нива, трябва да дишаме правилно. До това заключение са стигнали група датски учени, които в продължение на години са следили теглото на хора, застрашени от затлъстяване.
Според тях необходимостта от кислород на организма е от съществено значение за правилното функциониране на храносмилателната система и за добрия метаболизъм.
За изгарянето на един грам мазнини са необходими около 2 литра кислород. Водени от тези знания, датските учени предлагат диета под формата на правилен режим на дишане. Става дума за дихателна гимнастика, разделена на три групи от упражнения.
Ако човек, при който съществува риск от натрупване на излишни килограми, стриктно спазва режимът, то той може да отслабне, без да се подлага на изтощителни диети.
Дишайте и ще отслабнете!
Става дума за изпълнението на открито или на отворено помещение на серия от упражнения, които започват с повдигане на диафрагмата и корема.
Те се смятат за основните органи, от които зависи правилното дишане, но с натрупването на годините те все по-трудно изпълняват задълженията си. След като се поеме дълбоко въздух, той се задържа за няколко секунди и се издишват напълно.
Следва повторение на упражнението до лекото замайване. Това е гаранция, че нивото на кислорода в кръвта се е повишило дотолкова, че успешно да разгражда мазнините.
