До какво води залежаването? Декубитус и декубитални рани. Възстановяване

Декубитални рани и възстановяване след залежаване. Какво е декубитус? Сребърни превръзки, къпане и гледане на болен на легло. Как да почистим лежащо болен. Застойна пневмония

Залежаването е един от основните страхове на възрастните хора. Ако пострадат и останат задълго на легло, има риск повече никога да не усетят щастието от активния начин на живот.

Връщането към нормалния ритъм на живот след счупване, операция или тежка болест е изключително продължителен и често безрезултатен процес. Още по-лошо – в немалко случаи се превръща в причина за преждевременната смърт на възрастните хора.

Все пак в най-голяма степен възстановяването зависи от различни фактори, след които вид и тежест на нараняването, разположение на травмата, вид на болестта – въобще как точно е пострадал пациентът + неговата възраст и общото здравословно състояние.

Продължителният престой на легло поставя болния в принудително положение. Той е трайно обездвижен, което влошава буквално всички обменни процеси. Получават се многочислени застойни явления в системите и органите.

Декубиталните рани са следствие не от основното заболяване – това, което е принудило човекът да лежи, а от самото пролежаване. Те са усложнение, породено от допълнителни фактори. Вижте ги в таблицата.

Усложнения при тежко болни
Фактори	Последствия
понижена чувствителност, особено при възрастните хора	тялото губи бдителност и не подава навреме сигнал за претоварване
недостатъчно мазнини и мускули	при тънък мастен слой и липсата на достатъчно мускулна тъкан между костите и кожата тялото се лишава от своеобразната „възглавница“, която намалява триенето
атеросклеротични съдове	свитите от холестеролови плаки съдове не осигуряват пълноценно хранене на тъканите
овлажняване на кожата	върху такава лесно възникват обриви, а след това рани, анемия, недостатъчно хранене и инфекции

Обездвижването поражда сериозни усложнения, които нямат връзка с основното заболяване, но значително влошават изхода от него. Самите те са страшни заболявания, които много вредят на пациента чак до неговото инвалидизиране.

До какво води залежаването? Последици, проблеми

Залежаването ограничава подвижността на болния, влошава грижата за него, нарушава чувствителността и трофиката. На местата, които най-дълго и сериозно се „смачкват“ под тежестта на тялото, възниква некроза на меките тъкани.

Декубитални рани обикновено възникват на местата, където изпъкват костни структури и близко контактуват с кожата – главно на седалището и на гърба в областта на лопатките. Там натискът върху кожата е най-изразен. Клетките отмират заради нарушено кръвообращение и инервация, вследствие на което се прекъсва адекватното им захранване.

Вероятността от подобно усложнение зависи от два фактора – качеството на грижа за болния и тежестта на заболяването. В някои случаи отварянето на рани е затруднително да се избегне при най-голямо старание и качествена грижа. Тогава за профилактика се използват специални средства – декубитални матраци, специални пелени и възглавници, подлагани под определени участъци.

Причини за възникването

Основната причина е смачкване на тъканите между костите и намиращата се отвън твърда повърхност. Меките тъкани се премачкват между костите и леглото или костите и инвалидната количка.

Това води до нарушаване на кръвообращението в малките съдове. Към клетките на притисната област престава да постъпва кислород, в резултат на което тъканите загиват.

Допълнителна причина е триенето в чаршафите и дрехите. Получава се, когато пациентът самостоятелно сменя позата, преобръща се или бива местен от обслужващите го. Типичен случай е поставянето на болния на високи възглавници – тялото се плъзга надолу, а пациентът се опитва да се задържи в полуседящо положение, без да има опора.

В групата на риска влизат и хора с ограничена подвижност вследствие на операция, парализа, кома, седиране, слабост и общо лошо състояние, както и патологии и травми, при които пациентът използва инвалиден стол.

Още ситуации, при които отмират тъкани:

• Влошена чувствителност вследствие на неврологични заболявания или увреждане на гръбначния мозък. Такива пациенти не изпитват болка и дискомфорт и не разбира, че меките тъкани са прекалено дълго притиснати. Парализираните пациенти са склонни към отваряне на декубитални рани на нетипични места – например на краката от тесни обувки;
• Мускулна атрофия и загуба на тегло – това се случва при прекалено изтощени болни;
• Прекалено влажна или суха кожа. Кожата се изсушава при повишена температура и се мокри при изпотяване. Грешка е да се държи болният на висока температура или под твърде топло одеяло;
• Незадържане на урина и фекалии – пациентите, които не се контролират, често остават с влажна кожа, което ги прави уязвими. Във фекалиите има бактерии, които бързо инфектират нарушената цялост на кожата и стават причина за тежки локални усложнения;
• Патологии с нарушено кръвообращение – диабет, атеросклероза и др.;
• Мускулни спазми – несъзнателните движения са причина за постоянно триене на кожата в чаршафите, дрехите и околните повърхности;
• Пациент в безсъзнание – той не оценява състоянието си и не се въздържа от действия, които образуват декубитални рани.
  

  Помощни средства – възглавници и ринг (пояс)

Едно от усложненията, които водят до залежаване и обездвижване, е остеопороза и след това счупване на главата на тазобедрената кост. Или същото, но получено при инцидент – възрастните хора по-лесно падат и пострадват по-тежко. Понякога се налага протезиране на ставата.

Последствията са тежки, може да възникне асептична некроза, която води до нарушено кръвоснабдяване или дори до липса на кръвоснабдяване във въпросната област, а на по-късен етап и до пълна невъзможност за възстановяване на нормалните функции.

Възстановяването много зависи от избрания подход за лечение, както и прилагането на подходяща програма за рехабилитация. По правило при счупване около 8 седмици отнема на костта да зарасне, ако налице не са съпътстващи усложнения.

Декубитални рани

При описаните положения се нарушава целостта на кожата. Възникват рани. Точно този вид рани – породени от триене и премачкване на тъканите, се наричан декубитални.

Какво е декубитус?

При описаните положения се нарушава целостта на кожата. Възникват рани. Точно този вид рани – породени от триене и премачкване на тъканите, се наричан декубитални.

Лепенки за декубитални рани

Когато мястото е напълно изчистено от некротични тъкани, се продължава с превръзки с алгинати – специален прах или салфетки за запълване на раната, поставят се хидроколоидни превръзки и лепенки с препарати, които способстват затварянето на раната.

При усложнения те се комбинират с антисептици и антибактериални средства.

Превръзки Алгинат – така се наричат специалните средства, които създават идеална среда за заздравяване на раната. Те абсорбират влагата и секретите, подпомагат съсирването, но позволяват да има вентилация на мястото и достъп на кислород до тъканите.

Пример за алгинатни превръзки са Стеримед (37.60 лв за 5 броя с размери 10Х10 см, 70 лв за 10Х20 см, 80 лв за 10Х30 см).

Под лепенки се разбират по-скоро тюлени превръзки, напоени с лекарствен препарат. Например Бактиграс са напоени с антисептика хлорхексидин.

Пример за хидроколоидна превръзка е Грануфлекс, чиято цена е 13.20 лв за 1 брой с размер 10Х10 см.

Сребърни превръзки

Разновидност на превръзките, подходящи за декубитални рани, са тези със сребърно покритие. Те са създадени за ускорено заздравяване на дълбоки рани – не само от залежаване, но и от изгаряне и язви.

Такива са превръзките на Hartmann. Материалът отблъсква водата и държи раната суха, но пропуска ексудата, въздуха и изпаренията. Бактериите и токсините се абсорбират от специален слой.

Сребърните превръзки се предпочитат при инфектирани рани. Сребърните йони имат избирателно действие – те ликвидират само бактериите. Такава превръзка се сменя през 3 дни.

Превръзките на Хартман са 37 лв за 3 броя с размери 10Х20 см.

Пояс (ринг)

Антидекубиталният ринг е представител на друг клас средства за грижа за болния. Те подпомагат тялото да заеме щадящо положение. Използват се за предпазване от декубитални рани, а при наличието на такива прекратяват по-нататъшното триене и притискане на тъкани.

Поясът прилича са детските пояси за плуване, но е от по-плътен и здрав материал. Цената е около 15-20 лв според размера.

Хипостатична пневмония (застойна)

Разраняването на кожата не е единственото последствие от залежаването на пациентите. Влошаването и забавянето на кръвообращението води и до нещо също толкова опасно – т.нар. застойна пневмония. Причина за нея е застой в малкия кръг на кръвообращението. Нарушава се дренажната функция на бронхите и вентилацията на белите дробове.

При тези условия в бронхите се отлага гъста и жилава субстанция, в нея се развива условно-патогенна и патогенна микрофлора, скоро се развива и пневмония – възпаляване.

Към хипостатична пневмония са предразположени възрастни пациенти, които принудително са в пасивно положение поради травми на костите – счупване на таза или долните крайници, черепни травми, инсулт, онкопатии, в следоперационен период, изкривяване на гръбнака и др.

Заболяването е вторично възпаление на дробовете на фона на хемодинамични и вентилационни нарушения. Протича с кашлица, задух, отделяне на секрет, субфебрилна температура, плеврален излив.

Лекува се с антибиотици, бронхолитици, сърдечни гликозиди, диуретици. Място имат инхалациите, лечебната физкултура, маса на гърба и гърдите.

Интересно: застойната пневмония може да се развие в първите 2-3 дни на постелния режим (нарича се ранна), но може да възникне 2 до 6 седмици от началото на лечението (късна).

По-опасна е ранната пневмония, защото симптомите й се маскират от основното заболяване. Например при инсулт на първи план излиза нарушеното съзнание и нарушенията в дишането. При сърдечните патологии проява на застойна пневмония може да се окаже нарастване на признаците на сърдечна недостатъчност.

Упражнения след залежаване

Колкото и тежко да е залежаването, не е невъзможно пълното възстановяване след него. Особено ако пациентът получи адекватна помощ за възстановяване на физическото си състояние, както и на травмата на психическо ниво.

Ключов начин за борба със залежаването е максимално ранно и всестранно активизиране на болния. Разбира се в разрешените рамки, определени от основното заболяване. Нито едно лекарство не може да се сравни по ефективност с движението.

Дори минимален напредък във възстановяване на двигателните функции значително подобрява настроението на болния и го мотивира да продължи с усилията.

Липсата на движение води до атрофия на мускулите и загуба на мускулна маса. Опитът показва, че за едно денонощие 3% от общата мускулна маса напълно се обездвижва. След около 40 дни постоянно неподвижно лежане болният изпада в пълна атрофия и дори да се появи възможност за движение, той няма да може  – без чужда помощ.

Профилактиката на подобна крайност се състои в редовно изпълнение на комплекс от физически упражнения.

Няма нищо сложно да се измислят упражнения за лежащо болни. Даваме само няколко примера, а вие може да ги допълвате в същия дух.

Упражнения за врата и главата:

• завъртане на главата наляво/ надясно,
• наклон на главата към едното рамо, а после към другото,
• наклон на главата към гърдите и отвеждане назад;

Упражнения за ръцете:

• интензивна работа с пръстите – сгъване и разгъване (след укрепване може да се използва кълбо прежда или малка топка, има и тренажори за китка),
• извеждане на ръката встрани,
• свиване на пръстите в юмрук,
• въртене на китките в двете посоки,
• работа с лактите и раменна става – сгъване и разгъване, повдигане нагоре (след укрепване може с леки тежести – примерно бутилка с вода),
• разтваряне на ръце на вдишване и сгъване към гърдите на издишване.

Упражнения за краката:

• Аналогична работа като с ръцете – кръгови движения от глезена;
• Сгъване и разгъване от коляното и тазобедрената става;
• Повдигане и сваляне на крака;
• Упражнения «велосипед» и «ножица»;
• Максимално сгъване на краката към корема;
• Отвеждане встрани, сгъване в коляното и опиране на пети в седалището.

Дихателни упражнения при залежаване

Пет причини за провеждането на дихателна гимнастика:

1. Профилактика на застоя на кръв в дробовете и развиването на застойна пневмония;
2. Предпазване на дихателните мускули от отслабване – при атрофия на мускулите между ребрата, на диафрагмата и корема води до нарушено кръвообращение;
3. Предотвратяване на запек и изпускане на урина – при малко движение се влошава работата на червата, тяхната моторика зависи от общата активност;
4. Подсилване – недостатъчното повърхностно дишане и лошият сън отслабват пациента. По-често му се случва дисбаланс на кръвното и сърдечни пристъпи – главни виновници за инсулт и инфаркт;
5. За имунитет и добро настроение – гимнастиката насища мозъка с кислород, тонизира мускулатурата. Имунната с-ма се деактивира и поема функциите си.

Пациентите на легло изпълняват дихателните упражнения бавно и плавно, в комфортно натоварване, без да се „напъват“. Винаги под контрола на друг човек и в леки дрехи, които не притискат.

• Вдигнете ръка пред себе си, като вдишате, отпуснете я, като издишате. Изпълнете с другата ръка;
• Едновременно вдигнете ръце – вдишвате на вдигане, издишвате на сваляне;
• Ако болният може да седи: слага ръце на кръста, лактите максимално назад, вдишване. Издишване и връщане в изходно положение;
• Надуване на топка, пояс или друга надувна играчка. Дори няколко надувания подобряват мускулната с-ма и подобряват настроението;
• Поставете в чаша с вода сламка и надувайте в тръбичката. Това вентилира долните зони на дробовете, предотвратява дихателна недостатъчност и застой на кръвта.

Описаните простички неща се правят периодично и многократно. 1-2 пъти за деня не стигат.

Сравнително добра честота е 5 пъти дневно, идеална честота – на всеки 2-3 часа. Избягвайте диапазона от 1 час след хранене.

А какво да правим, ако възрастният болен е дотолкова зле, че не може сам да изпълни и най-просто движение?

Тогава го превъртайте на едната и на другата страна на всеки час. Главното е да не му давате да лежи на гърба си. Ежедневно масажирайте гърдите.

Щом леко се подобри, въведете поне едно упражнение. Дишането – това е движение. Движещият се човек е жив – той постепенно ще се върне към усещането за живот.

Вижте и ТОВА:

Йодасепт при открити и инфектирани рани, при гъбички, хемороиди и др. Как да приложим?