Декубитални рани и възстановяване след залежаване. Какво е декубитус? Сребърни превръзки, къпане и гледане на болен на легло. Как да почистим лежащо болен. Застойна пневмония
Залежаването е един от основните страхове на възрастните хора. Ако пострадат и останат задълго на легло, има риск повече никога да не усетят щастието от активния начин на живот.
Връщането към нормалния ритъм на живот след счупване, операция или тежка болест е изключително продължителен и често безрезултатен процес. Още по-лошо – в немалко случаи се превръща в причина за преждевременната смърт на възрастните хора.
Все пак в най-голяма степен възстановяването зависи от различни фактори, след които вид и тежест на нараняването, разположение на травмата, вид на болестта – въобще как точно е пострадал пациентът + неговата възраст и общото здравословно състояние.
Продължителният престой на легло поставя болния в принудително положение. Той е трайно обездвижен, което влошава буквално всички обменни процеси. Получават се многочислени застойни явления в системите и органите.
Декубиталните рани са следствие не от основното заболяване – това, което е принудило човекът да лежи, а от самото пролежаване. Те са усложнение, породено от допълнителни фактори. Вижте ги в таблицата.
Усложнения при тежко болни | |
---|---|
Фактори | Последствия |
понижена чувствителност, особено при възрастните хора | тялото губи бдителност и не подава навреме сигнал за претоварване |
недостатъчно мазнини и мускули | при тънък мастен слой и липсата на достатъчно мускулна тъкан между костите и кожата тялото се лишава от своеобразната „възглавница“, която намалява триенето |
атеросклеротични съдове | свитите от холестеролови плаки съдове не осигуряват пълноценно хранене на тъканите |
овлажняване на кожата | върху такава лесно възникват обриви, а след това рани, анемия, недостатъчно хранене и инфекции |
Обездвижването поражда сериозни усложнения, които нямат връзка с основното заболяване, но значително влошават изхода от него. Самите те са страшни заболявания, които много вредят на пациента чак до неговото инвалидизиране.
Съдържание на статията:
До какво води залежаването? Последици, проблеми
Залежаването ограничава подвижността на болния, влошава грижата за него, нарушава чувствителността и трофиката. На местата, които най-дълго и сериозно се „смачкват“ под тежестта на тялото, възниква некроза на меките тъкани.
Декубитални рани обикновено възникват на местата, където изпъкват костни структури и близко контактуват с кожата – главно на седалището и на гърба в областта на лопатките. Там натискът върху кожата е най-изразен. Клетките отмират заради нарушено кръвообращение и инервация, вследствие на което се прекъсва адекватното им захранване.
Вероятността от подобно усложнение зависи от два фактора – качеството на грижа за болния и тежестта на заболяването. В някои случаи отварянето на рани е затруднително да се избегне при най-голямо старание и качествена грижа. Тогава за профилактика се използват специални средства – декубитални матраци, специални пелени и възглавници, подлагани под определени участъци.
Причини за възникването
Основната причина е смачкване на тъканите между костите и намиращата се отвън твърда повърхност. Меките тъкани се премачкват между костите и леглото или костите и инвалидната количка.
Това води до нарушаване на кръвообращението в малките съдове. Към клетките на притисната област престава да постъпва кислород, в резултат на което тъканите загиват.
Допълнителна причина е триенето в чаршафите и дрехите. Получава се, когато пациентът самостоятелно сменя позата, преобръща се или бива местен от обслужващите го. Типичен случай е поставянето на болния на високи възглавници – тялото се плъзга надолу, а пациентът се опитва да се задържи в полуседящо положение, без да има опора.
В групата на риска влизат и хора с ограничена подвижност вследствие на операция, парализа, кома, седиране, слабост и общо лошо състояние, както и патологии и травми, при които пациентът използва инвалиден стол.
Още ситуации, при които отмират тъкани:
- Влошена чувствителност вследствие на неврологични заболявания или увреждане на гръбначния мозък. Такива пациенти не изпитват болка и дискомфорт и не разбира, че меките тъкани са прекалено дълго притиснати. Парализираните пациенти са склонни към отваряне на декубитални рани на нетипични места – например на краката от тесни обувки;
- Мускулна атрофия и загуба на тегло – това се случва при прекалено изтощени болни;
- Прекалено влажна или суха кожа. Кожата се изсушава при повишена температура и се мокри при изпотяване. Грешка е да се държи болният на висока температура или под твърде топло одеяло;
- Незадържане на урина и фекалии – пациентите, които не се контролират, често остават с влажна кожа, което ги прави уязвими. Във фекалиите има бактерии, които бързо инфектират нарушената цялост на кожата и стават причина за тежки локални усложнения;
- Патологии с нарушено кръвообращение – диабет, атеросклероза и др.;
- Мускулни спазми – несъзнателните движения са причина за постоянно триене на кожата в чаршафите, дрехите и околните повърхности;
- Пациент в безсъзнание – той не оценява състоянието си и не се въздържа от действия, които образуват декубитални рани.
Помощни средства – възглавници и ринг (пояс)
Едно от усложненията, които водят до залежаване и обездвижване, е остеопороза и след това счупване на главата на тазобедрената кост. Или същото, но получено при инцидент – възрастните хора по-лесно падат и пострадват по-тежко. Понякога се налага протезиране на ставата.
Последствията са тежки, може да възникне асептична некроза, която води до нарушено кръвоснабдяване или дори до липса на кръвоснабдяване във въпросната област, а на по-късен етап и до пълна невъзможност за възстановяване на нормалните функции.
Вижте и тези свързани публикации. Текстът продължава и след тях!
Възстановяването много зависи от избрания подход за лечение, както и прилагането на подходяща програма за рехабилитация. По правило при счупване около 8 седмици отнема на костта да зарасне, ако налице не са съпътстващи усложнения.
Декубитални рани
При описаните положения се нарушава целостта на кожата. Възникват рани. Точно този вид рани – породени от триене и премачкване на тъканите, се наричан декубитални.
Какво е декубитус?
При описаните положения се нарушава целостта на кожата. Възникват рани. Точно този вид рани – породени от триене и премачкване на тъканите, се наричан декубитални.
Лепенки за декубитални рани
Когато мястото е напълно изчистено от некротични тъкани, се продължава с превръзки с алгинати – специален прах или салфетки за запълване на раната, поставят се хидроколоидни превръзки и лепенки с препарати, които способстват затварянето на раната.
При усложнения те се комбинират с антисептици и антибактериални средства.
Превръзки Алгинат – така се наричат специалните средства, които създават идеална среда за заздравяване на раната. Те абсорбират влагата и секретите, подпомагат съсирването, но позволяват да има вентилация на мястото и достъп на кислород до тъканите.
Пример за алгинатни превръзки са Стеримед (37.60 лв за 5 броя с размери 10Х10 см, 70 лв за 10Х20 см, 80 лв за 10Х30 см).
Под лепенки се разбират по-скоро тюлени превръзки, напоени с лекарствен препарат. Например Бактиграс са напоени с антисептика хлорхексидин.
Пример за хидроколоидна превръзка е Грануфлекс, чиято цена е 13.20 лв за 1 брой с размер 10Х10 см.
Сребърни превръзки
Разновидност на превръзките, подходящи за декубитални рани, са тези със сребърно покритие. Те са създадени за ускорено заздравяване на дълбоки рани – не само от залежаване, но и от изгаряне и язви.
Такива са превръзките на Hartmann. Материалът отблъсква водата и държи раната суха, но пропуска ексудата, въздуха и изпаренията. Бактериите и токсините се абсорбират от специален слой.
Сребърните превръзки се предпочитат при инфектирани рани. Сребърните йони имат избирателно действие – те ликвидират само бактериите. Такава превръзка се сменя през 3 дни.
Превръзките на Хартман са 37 лв за 3 броя с размери 10Х20 см.
Пояс (ринг)
Антидекубиталният ринг е представител на друг клас средства за грижа за болния. Те подпомагат тялото да заеме щадящо положение. Използват се за предпазване от декубитални рани, а при наличието на такива прекратяват по-нататъшното триене и притискане на тъкани.
Поясът прилича са детските пояси за плуване, но е от по-плътен и здрав материал. Цената е около 15-20 лв според размера.
Хипостатична пневмония (застойна)
Разраняването на кожата не е единственото последствие от залежаването на пациентите. Влошаването и забавянето на кръвообращението води и до нещо също толкова опасно – т.нар. застойна пневмония. Причина за нея е застой в малкия кръг на кръвообращението. Нарушава се дренажната функция на бронхите и вентилацията на белите дробове.
При тези условия в бронхите се отлага гъста и жилава субстанция, в нея се развива условно-патогенна и патогенна микрофлора, скоро се развива и пневмония – възпаляване.
Към хипостатична пневмония са предразположени възрастни пациенти, които принудително са в пасивно положение поради травми на костите – счупване на таза или долните крайници, черепни травми, инсулт, онкопатии, в следоперационен период, изкривяване на гръбнака и др.
Заболяването е вторично възпаление на дробовете на фона на хемодинамични и вентилационни нарушения. Протича с кашлица, задух, отделяне на секрет, субфебрилна температура, плеврален излив.
Лекува се с антибиотици, бронхолитици, сърдечни гликозиди, диуретици. Място имат инхалациите, лечебната физкултура, маса на гърба и гърдите.
Интересно: застойната пневмония може да се развие в първите 2-3 дни на постелния режим (нарича се ранна), но може да възникне 2 до 6 седмици от началото на лечението (късна).
По-опасна е ранната пневмония, защото симптомите й се маскират от основното заболяване. Например при инсулт на първи план излиза нарушеното съзнание и нарушенията в дишането. При сърдечните патологии проява на застойна пневмония може да се окаже нарастване на признаците на сърдечна недостатъчност.
Упражнения след залежаване
Колкото и тежко да е залежаването, не е невъзможно пълното възстановяване след него. Особено ако пациентът получи адекватна помощ за възстановяване на физическото си състояние, както и на травмата на психическо ниво.
Ключов начин за борба със залежаването е максимално ранно и всестранно активизиране на болния. Разбира се в разрешените рамки, определени от основното заболяване. Нито едно лекарство не може да се сравни по ефективност с движението.
Дори минимален напредък във възстановяване на двигателните функции значително подобрява настроението на болния и го мотивира да продължи с усилията.
Липсата на движение води до атрофия на мускулите и загуба на мускулна маса. Опитът показва, че за едно денонощие 3% от общата мускулна маса напълно се обездвижва. След около 40 дни постоянно неподвижно лежане болният изпада в пълна атрофия и дори да се появи възможност за движение, той няма да може – без чужда помощ.
Профилактиката на подобна крайност се състои в редовно изпълнение на комплекс от физически упражнения.
Няма нищо сложно да се измислят упражнения за лежащо болни. Даваме само няколко примера, а вие може да ги допълвате в същия дух.
Упражнения за врата и главата:
- завъртане на главата наляво/ надясно,
- наклон на главата към едното рамо, а после към другото,
- наклон на главата към гърдите и отвеждане назад;
Упражнения за ръцете:
- интензивна работа с пръстите – сгъване и разгъване (след укрепване може да се използва кълбо прежда или малка топка, има и тренажори за китка),
- извеждане на ръката встрани,
- свиване на пръстите в юмрук,
- въртене на китките в двете посоки,
- работа с лактите и раменна става – сгъване и разгъване, повдигане нагоре (след укрепване може с леки тежести – примерно бутилка с вода),
разтваряне на ръце на вдишване и сгъване към гърдите на издишване.
Упражнения за краката:
- Аналогична работа като с ръцете – кръгови движения от глезена;
- Сгъване и разгъване от коляното и тазобедрената става;
- Повдигане и сваляне на крака;
- Упражнения «велосипед» и «ножица»;
- Максимално сгъване на краката към корема;
- Отвеждане встрани, сгъване в коляното и опиране на пети в седалището.
Дихателни упражнения при залежаване
Пет причини за провеждането на дихателна гимнастика:
- Профилактика на застоя на кръв в дробовете и развиването на застойна пневмония;
- Предпазване на дихателните мускули от отслабване – при атрофия на мускулите между ребрата, на диафрагмата и корема води до нарушено кръвообращение;
- Предотвратяване на запек и изпускане на урина – при малко движение се влошава работата на червата, тяхната моторика зависи от общата активност;
- Подсилване – недостатъчното повърхностно дишане и лошият сън отслабват пациента. По-често му се случва дисбаланс на кръвното и сърдечни пристъпи – главни виновници за инсулт и инфаркт;
- За имунитет и добро настроение – гимнастиката насища мозъка с кислород, тонизира мускулатурата. Имунната с-ма се деактивира и поема функциите си.
Пациентите на легло изпълняват дихателните упражнения бавно и плавно, в комфортно натоварване, без да се „напъват“. Винаги под контрола на друг човек и в леки дрехи, които не притискат.
- Вдигнете ръка пред себе си, като вдишате, отпуснете я, като издишате. Изпълнете с другата ръка;
- Едновременно вдигнете ръце – вдишвате на вдигане, издишвате на сваляне;
- Ако болният може да седи: слага ръце на кръста, лактите максимално назад, вдишване. Издишване и връщане в изходно положение;
- Надуване на топка, пояс или друга надувна играчка. Дори няколко надувания подобряват мускулната с-ма и подобряват настроението;
- Поставете в чаша с вода сламка и надувайте в тръбичката. Това вентилира долните зони на дробовете, предотвратява дихателна недостатъчност и застой на кръвта.
Описаните простички неща се правят периодично и многократно. 1-2 пъти за деня не стигат.
Сравнително добра честота е 5 пъти дневно, идеална честота – на всеки 2-3 часа. Избягвайте диапазона от 1 час след хранене.
А какво да правим, ако възрастният болен е дотолкова зле, че не може сам да изпълни и най-просто движение?
Тогава го превъртайте на едната и на другата страна на всеки час. Главното е да не му давате да лежи на гърба си. Ежедневно масажирайте гърдите.
Щом леко се подобри, въведете поне едно упражнение. Дишането – това е движение. Движещият се човек е жив – той постепенно ще се върне към усещането за живот.
Вижте и ТОВА:
Йодасепт при открити и инфектирани рани, при гъбички, хемороиди и др. Как да приложим?
Майка ми от 6 години на легло без декубитални рани! Всеки ден я обтриват с хлорхексидин, ако е по-раздразнено налагам салфетка. Опитайте.
Залежаването е от липса на мотивация и интерес към живота, а не толкова от липса на сили. Баба ми отказа да проходи след трансплантация на става, просто не поиска да опита.
След инсулт мама лежr 8 години. Помага масло жълт кантарион, бързо заздравява всичко. Имахме и наченки на застойна пневмония, но се избегна с упражнения.