Парене при уриниране при мъже, деца и жени. Лекарства и др. средства. Причини

♠ Кога едно парене при уриниране е временен проблем ♠ Причини за парене при мъже ♠ Механични или химически причини ♠ Лекарства ♠ Инфекции ♠ Уретрит, цистит ♠ Психо-емоционални фактори ♠ Ендометриоза ♠ Парене след уриниране ♠ Съпровождащи симптоми ♠ Парене при мъжете ♠ Простатит ♠ Аденом на простатата ♠ Други причини  ♠ Камъни в бъбреците ♠ Колики ♠ Подагра ♠ Полови инфекции ♠ Кандидоза ♠ Гонорея ♠ Трихомоназа

Още в текста: ♠ Диагностика и изследвания ♠ Билки ♠ Лекарства ♠ Фурантрил ♠ Уринал ♠ Монурал ♠ Левокса ♠ Бисептол ♠ Но-шпа ♠ Пробиотици ♠ Цистон ♠ Профилактика

Паренето при уриниране се появява по доста на брой причини. Изолиран, този симптом не стига за диагностициране на болестния провокатор.

Първи заподозрени са възпаление или инфекция на отделителната с-ма, от които страдат и двата пола. Отделно съществуват специфични за мъжете и за жените болести, които се съпровождат с парене.

Кога неприятното парене е временно?

Паренето не значи на 100% болест. То може да има неврогенна природа – да бъде следствие от нарушена работа на нервната с-ма.

Заради притискане на пикочния мехур, паренето нерядко мъчи и бременните.

Друга успокоителна причина за болезнено уриниране е прекаляването с пикантна храна или непонасянето на парливи подправки.

Подобно е следствието и от някои медикаменти, които дразнят пикочните канали.

Парене при жените

Статистически 20% от жените са имали парене при уриниране.

При нежния пол водещата причина е цистит. На второ място по честота застава бактериалното възпаляване. Значими като провокатори са още травмирането на половия канал и  венерическите инфекции.

Особеност при жените е, че болестта, провокирала парене, бързо преминава в хроничен стадий, ако не се лекува или терапията е неадекватна. А после – хронифициралото заболяване, вече трудно се премахва.

Причини

за парене при жените

Причините ще ги разделим на две групи според същността си: инфекциозни и неинфекциозни.

Механично и химическо увреждане на уретрата при:

• Използването на дразнещи хигиенни средства – те не само увреждат епитела, но и убиват микрофлората във влагалището, провокирайки алергични прояви;
• Прекомерно често измиване – по няколко пъти на ден;
• Неправилно използване на тампони и превръзки по време на цикъл;
• Постоянно носене на синтетично бельо;
• Микротравми по време на интимен акт;
• Движение на песъчинки по уретрата;
• Травми по време на раждане;
• Неправилно хранене;
• Прием на медикаменти;
• Хронични болести;
• Хормонални нарушения – недостиг на женски хормони при възрастови изменения (климакс, менопауза);
• Емоционално натоварване, продължителен стрес.

Инфекции с парене

Болката и паренето при жените е основен симптом на някои инфекции, след които:

• цистит (възпаляване на пикоч. мехур);
• уретрит (възпаляване на уретрата);
• камъни в бъбреци/ пикочн. мехур;
• заразяване на уро-гениталната зона с хламидии;
• заразяване с гонококи (гонорея);
• трихомониаза;
• млечница (кандида);
• бактериална вагиноза;
• генитален херпес.

Защо пари?

Типичната причина за парене и болезненост при облекчаване е прекомерното размножение на патогенни микроорганизми. Ръстът им нерядко се подпомага от продължителното сдържане и отлагане на облекчаването, въпреки настойчивите позиви за уриниране.

Анатомично женският организъм е предразположен към развиване на инфекции. Уретрата е широка и къса, поради което микробите с лекота се придвижват нагоре, инфектирайки всички органи от отделителната с-ма.

Според класическата медицина, зад целия този процес стоят други – съществените фактори. Посочват се:

• Срив в имунитета;
• Преохлаждане (изстиване);
• Травма и външна намеса (поставяне на катетър например);
• Директно попадане на инфекция отвън.

Допълнителни симптоми

Когато паренето при уриниране не минава за няколко дни, а напротив – към него се добавят зачестени позиви и скок на темп., то посещението при лекар е неизбежно.

Несилно парене ниско в корема при бременност се счита за нормално и се обяснява с притискане на пикочн. мехур и уретра от растящия плод. В норма е уринирането от 6 / 10 пъти на денон. Ако позивите за уриниране са повече на брой от посоченото, това вече е нарушение.

За развитието на патология в отделителната с-ма указват:

• Втрисане, скок на температура;
• Сърбеж в интимната зона;
• Главоболие;
• Слабост, разбитост на цялото тяло.

Характерни прояви по заболявания

• Цистит – позиви за уриниране през 30 минути, парене, остра болка при преминаване на струята;
• Уретрит – сърбеж в областта на уретрата, болезненост в долна зона на корема, бяло-жълтеникава или зеленикава секреция;
• Пиелонефрит – остро парене при облекчаване, тъпа болезненост в перинеума и в кръста, ирадираща към крака;
• Бъбречно-каменна болестта – болка в зона на кръста, често уриниране, следи от кръв в урината, субфебрилна температура;
• Хламидиоза – специфична влагалищна секреция, проблемно уриниране, болезнен корем, висока температура;
• Кандидоза – парене, сърбеж, влагалищна сухота, събрене на половите органи, бели пресечени секрети с кисловат мирис, оток и зачервяване на лигавиците;
• Гонорея – болка в долна зона на корема при уриниране, влаг. сърбеж, секретиране на жълтеникав секрет с неприятен мирис, гной в уретрата, извънменструални зацапващи кръвотечения;
• Бактериална вагиноза – сиво-бели секрети с неприятен рибен мирис, парене, сърбеж, дискомфорт в половите органи и болезнено уриниране;
• Трихомониаза – слаби вагинални кръвотечения, парене и сърбене при уриниране. Лигавиците се покриват с гнойни пъпки. От влагалището изтича течен запенващ се секрет;
• Сифилис – гъсти по консистенция секрети с остър неприятен мирис, сърбеж на вътр. и външните пол. органи, парене при уриниране;
• Урогенитален херпес – обща слабост, миалгия, втрисане, херпеси на лигавицата, язви и ерозии, оток и зачервяване на вулвата, парене и болезненост в урогениталния тракт, учестено и болезнено протичащо уриниране.

Циститът е често диагностицираното заболяване, проявяващо се с парене при уриниране. Този симптом е един от първите признаци, сигнализиращи за болестта. Пациентът изпитва дискомфорт и по време на интимен акт.

Уретритът – възпаляването на уретрата, се бележи от парене, предимно когато е в хронична форма. Болният изпитва и болка от преминаване на урината по канала.

Внимание! При уретрит жените изпитват силен дискомфорт, докато симптомът при мъжете е слабо изразен, едва осезаем.

Половите инфекции, които се съпътстват с парене при уриниране, понякога биват взети за цистит или друга болест на отделит. с-ма. Това води до неправилно лечение и откриване на нови опасности. Хламидиозата например е причина за женско и мъжко безплодие.

Някои полови инфекции като хламидиоза и гонорея нерядко протичат безсимптомно. Паренето насочва вниманието. Дори при пълно отсъствие на симптоматика, гонореята провокира краткотрайно парене в самото начало на уринирането.

При трихомониазата паренето е слабо, но започва веднага – още с попадането на паразитите в пикочната с-ма.

Ендометриоза

Уретрата се поразява от ендометриоза няколко пъти по-често в сравнение с другите отдели на пикочната с-ма. Ендометриоидната тъкан е представена във вида на полипоидни образувания, по-рядко – като дифузна инвазия на стените. Болните биват безпокоени от парене и болка в уретрата, усилващи се по време на менструация.

Психоемоционални фактори

Парене при уриниране е описан симптом на ред психо-неврологични разстройства като депресия, немотивирана раздразнителност, хронични неврози. Лъжливо парене се проявява при страх, тревоги и други негативни емоции. Тогава паренето е единичен случай, не се съпровожда с болка, нито има секреция от влагалището и уретрата.

Паренето по емоционална причина повече се диагностицира при жените, докато при мъжете подобно състояние е по-скоро изключение.

Причини за парене без класификация:

• Травма на външни и вътрешни полови органи;
• Алергична реакция на миещи средства, козметика, гелове с агресивни химич. съставки;
• Тумор – добро- и злокачествен, разположен в непосредствена близост на пикочна с-ма. Болевият синдром идва в резултат от механичен натиск;
• Недостатъчна изработка на хормони – водят до сухота на влагалищната лигавица и на уретрата.

Парене след уриниране

Разположението на влагалището и ануса създават условия за инфектиране на органите от малкия таз. При дамите пикочн. канал е къс и инфекцията от червата може с лекота да се прехвърли във влагалището и да провокира подобни симптоми.

Развивайки се във възходяща посока, бактериите поразяват в началото канала, после – пикочния мехур и продължават към бъбреците. На всеки етап може да възникне огнище на възпаляване и да въвлече други органи.

За разлика от мъжката, женската отделит. с-ма е много по-чувствителна, защото инфекциите попадат не само от червата, но и от влагалището.

Причините за поява на парене при уриниране при дамите са доста повече: хламидиоза, гонорея, трихомони, цистит, уретрит, кандидоза, камъни.

Нерядко за жените е такова явление като вулвит, при който силно се раздразват вътрешни органи. Раздразнението е особено характерно за матката, поради несвоевременно проникване при интимен акт (преди да се отдели нужната „смазка“). Паренето и сърбенето се появяват при първото уриниране.

Вагинален вестибулит (възпаляване на жлези и кожно покритие около вагината) провокира възпаляване на маточн. шийка. Изразява се в остра болезненост в слабини и перинеум. Уринирането се съпровожда с парене, събреж и болка.

Салпингит предизвиква възпаление в матка, маточн. тръби и яйчниците. Симптоматиката е идентична: парене, болка в корема, чести позиви.

Парене след уриниране се явява и през бременността. Свързано е с увеличените размери на матката, която притиска пикочн. мехур, причинявайки неприятните симптоми. Наред със затрудненото уриниране, имаме изпускане при кихавица и кашляне, както и учестено уриниране. Това са временни явления, които минават с раждането.

Съпровождащи симптоми

Паренето и сърбенето са главни симптоми, които нерядко се съпровождат от други признаци на заболяването.

Пикочните патологии се бележат от намален обем урина, болезненост в ниска зона на корема, вляво или вдясно на слабините. Болезнеността е спастична, тъпа или обратното – остра, с кръвни примеси.

Парене при уриниране при мъжете

При мъжете уретрата изпълнява две функции – извежда урина и сперма. Започвайки непосредствено от пикочния мехур и минавайки през простатата и половия член, тя излиза на повърхността. Общата дължина на канала достига 18-20 см.

Най-простата причина за поява на парене при уриниране е личната хигиена. Мъжът по природа е по-малко акуратен спрямо жената. Капките урина след облекчаване не винаги се премахват. Останали на главичката, те дразнят и тогава паренето се усеща локално.

Условия за инфектиране създават и обективни обстоятелства като напр. горещо лято.

Паренето обикновено говори за урогенитална инфекция. Заедно с болка, то е обичаен признак на:

• Инфекциозните уретрит, простатит, цистит, пиелонефрит, гонорея, хламидиоза;
• Неинфекциозните фимоза, запушване на уретрата, камъни, тумор в отделит. с-ма, бъбречна колика, травматично въздействие, раздразване на външния отвор на уретрата, неврогенно парене.

Парещо усещане възниква и при пълно отсъствие на патология – при много соли в урината, дразнене от миещи и козметични ср-ва и презервативи.

Уретрит при мъжа

Той е най-разпространеното инфекциозно-възпалително заболяване при силния пол и съответно – първи по честота причинител на парене. Уретрата при мъжа е дълга и тясна, затова инфекцията се „заселва“ в нея като рядко се добира до пикочния мехур.

Уретритът може да съпътства други патологии – често се явява с гонореята, а може да се провокира от инфекция в горната част на отделит. с-ма като пиелонефрит.

При адекватна терапия болестта се излекува бързо, но ако стане хронична, поддава по-трудно.

Простатит

Представлява възпаляване на жлезата, разположена по-ниско от пикочния мехур. При възпаляване тя отича и притиска канала, проходящ през нея. Появява се остра болка и парене.

В добавка може да се изпитват: тъпа болка в кръста, слабост, да се повиши телесн. температура, да се появят запек и болезненост при изпразване на червата.

При забавено или неадекватно лечение простатитът с лекота преминава в хроничен. Тогава симптоматиката се потиска, но терапията става по-трудна.

Аденом на простатата

Предизвиква слаби болки в пик. мехур и в проекцията на простатата (ниските части на корема, на 2-3 пръста над слабините.

Патологичният процес се заключава в разрастване на тъкани в органа. Понякога здрави структури започват да превземат уретрата, правейки уринирането сложно, а по-нататък и съвсем невъзможно. Нарушенията в уринирането са типичен симптом.

Камъни в бъбреците

Болката при облекчаване е техен специфичен симптом, появата на който насочва към образувания в мехур или уретра. Понякога заболяването става ясно видимо заради неравната, прекъсваща струя на урината.

Излизането на камъните се съпровожда от остра болка и парене. Движението на пясъка по уретрата травмира лигавицата, откъдето идва специфичната реакция. Особено големите камъни водят дотам, че болният може да се облекчи само от легнало положение.

Бъбречна колика възниква, когато е нарушено изтичането на урина от бъбреците в резултат от блокиране на пикочните пътища. Запушването идва от камъни, соли, кръвни съсиреци или слуз.

Повишена пикочна киселина

При подагра в урината се намира голямо к-во кристали на пикочната к-на. Те са остри и при движението си дразнят и провокират болка.

Как да се ориентираме какво ни има?

Първа помощ е спиране на храненето с дразнещи храни като алкохол, газирани, подправки, цитруси, оцет.

Следващата стъпка е болният да провери миещите средства, козметика и помощни средства за евентуално съдържание на дразнещи оцветители и ароматизатори. Във вс.случаи ще е от полза да се прекрати използването на силно ароматизирани сапуни, гелове, пяна за вана и др.

Паренето намалява при приема на обилно к-во топли течности – чиста вода или шипков чай.

Има полза от бърза промивка на пикочния мехур, която се прави така: първо 2 чаши топла вода, а след тях – 1 ч.л. сода бикарбонат, разтворена в 100 мл вода. След содата през 1 час се изпиват 8 чаши вода.

Ако неприятният симптом продължава да безпокои, следващата стъпка е посещение при уролог. Очевидно причината е болестна и трябва да бъде открита и лекувана.

В диагностицирането на причинителя на паренето много помагат съпътстващите симптоми.

Съпътстващи симптоми

Ред урогенитални и полови инфекции се бележат от парене. Но те се различават в останалата част от симптоматичната картина и това помага в диагностицирането им.

При уретрита неприятните усещания съпровождат не само уринирането, но и половата възбуда. Нерядко от пикочния канал излизат гнойни секрети, които свидетелстват за бактериално заразяване.

При бъбречно-каменната болест имаме остра, внезапно изникваща болка. Тя се провокира от песъчинките, които се спускат и „засядат“ в уретрата.

Простатитът се разпознава по факта, че паренето възниква само в края на уринирането.

Венерическите болести се характеризират с постепенно разгръщане на симптоматиката. Освен от парене, болният се жалва от обилна секреция, нерядко съдържаща кръв и гной.

При кандидозата паренето винаги е съпроводено със специфичните за нея секрети. Те са бели, подобни на пресечено мляко или извара. По тях заразяването с кандида се разпознава без проблем.

Мъжете също могат да изпитат парене в пик. канал след уриниране. Такова последващо явяване на симптома насочва към камъни или новобразувания.

Още по въпроса е коментирано ТУК: Обективни и субективни причини за паренето при двата пола и при деца. Уринал акут, помощ от мечо грозде.

Диагностика и изследвания

Първо се изследва урина. Ако бъдат открити следи от белтък и наднормени левкоцити, значи е налице възпаляване в пик. мехур или в уретрата.

Ограничено количество белтък свидетелства за възпалителен процес в бъбреците.

Откриването на кристали соли и еритроцити насочва към бъбречно-кам. болест.

В случай че урината е в норма, подозренията падат върху неврогенна природа на възникналото парене.

Биологичен материал от пациента се изследва по разни начини: разглежда се под микроскоп, по метода PCR, прави се посявка за изявяване на патогенни щамове и др.

Допълнителни изследвания за доуточняване на диагнозата са:

• УЗИ на бъбреци за установяване на възпалит. процес;
• Цистоскопия – оглеждане на вътрешността на мехура с апарат – цистоскоп;
• Изследване на мазка от цервикалния канал за установяване на флората и евентуално – на инфекциозния агент;
• Рентген с контраст на бъбречните артерии и за новообразувания в бъбреците;
• Ядрено-магнитен резонанс на пикочния мехур за установяване на камъни и техния размер.

Билки и народни средства

Болестите, причиняващи парене при уриниране, са силно податливи към действието на някои лекарствени растения. Терапията с билки е дотолкова успешна, че бива оценена и възприета от фармацията. Днес най-успешните лекарства срещу пикочни инфекции са на растителна основа – главно червена боров. и мечо грозде.

Тънкият момент в нар. терапия е, че тя предполага самодиагностициране и самолечение. Но паренето се появява при толкова широк кръг от патологии, че има риск от погрешно лекуване.

Главната опасност идва от бъбречно-каменната болест, при която някои мерки могат да провокират придвижване на камъните, пристъп на бъбречна колика или запушване на уретрата. Всяко лечение, провеждано у дома, трябва да се съгласува със специалист.

Най-ефикасните народни рецепти срещу парене по време или след облекчаване:

• Отварка от шипка – смиламе корен от шипка (2 с.л.) и го попарваме с 250 мл. Настойваме 2 часа, филтрираме и делим на 4 порции. Всяка се приема 20 минути преди хранене, докато изчезне паренето;
• Отварка от червена боровинка – 1 с.л. сух лист се попарва с 250 мл, ври 15 мин. Като изстине, се филтрира и дели на 3 порции. Пие се пред храна в течение на 7 – 10 дни;
• Отварка от пъпки трепетлика (осика) – 20 г врат в 250 мл в течение на 15 мин. После съдът се увива в одеяло за 2 часа и тогава течността се прецежда. Сх. е 3 Х 2 с.л. на ден, докато не мине паренето.

Лечение с лекарства

При остра симптоматика се постъпва в следната последователност:

1. Първо се изключват киселата, солената и пикантната храна + алкохолът;
2. Приема се таблетка Но-шпа или Спазмалгон, за да се намали болезнеността;
3. Трето, посещава се специалист, за да се установи природата на изменението.
   

   Червената боровинка лекува под всякакви вкусни форми

Терапията е лекарствена, като вида на медикамента зависи от конкретната диагноза:

• При възпалителни процеси на пикочната система се назначават вътрешно антибиотици за унищожаване на възбудителя – предпочитани са Ципрофлоксацин, Цефиксим, Левофлоксацин, Нолицин. Курсът е 7 дни. При някои заболявания се прилагат противовирусни лекарствени средства. Природните билкови средства са много успешни в тази категория;
• Уроинфекции, причинени от ешерихия, клебсиела, ентебактер, морганела и др. отлично се повлияват от Бисептол, приложен по схема (обичайно 3 и 7-дневни курсове);
• При полови инфекции се назначава комплексна терапия – антибиотици + специфични препарати за конкретното заболяване;
• Гонорея – пеницилини, тетрациклини, макролиди. Конкретни наименования: Доксициклин,  Панцеф, Ципринол, Ципрофлоксацин, Ципробай и други. Терапия 5 – 10 дни. ТУК: Подробни симптоми и лечение на гонорея;
• Трихомониаза – медикаменти срещу възбудителя като Метронидазол, Флажил, Наксожин (ниморазол). Терапия 7 дни;
• Хламидиоза – антибиотици (Пефлоксацин, Вилпрафен), интерферони, имуномодулатори, хепапротектори (Карсил), пробиотици. Курс на лечение 10 – 14 дни;
• Кандидоза – противогъбични препарати с местно действие (вагинални глобули, напр. Полижинакс). Курс на лечение – 10 дни;
• Генитален херпес – противовирусни препарати като Ацикловир, валацикловир (Валтрекс), фамцикловир (Фамвир);
• Микоплазмен уретрит – препарати от първи ред са макролидите (Азитромицин, Кларитромицин и др.);
• Вагинити, бактериални багинози – назначават се вагинални свещи с антибиотици и антисептици, с естрогени (при атрофичен вагинит);
• Бактериалните вагинози и млечницата изискват антимикотици, антибактериални средства + пробиотици за възстановяване на флората;
• При алергична природа на паренето и сърбежа – антихистаминнни препарати като Зодак и Тавежил;
• При бъбречно-кам. болест се предписва прекарването на обилно к-во течности – алкални при оксалатните камъни и кисели при уратните камъни;
• При неврологична природа на симптома се изписват растителни седативни средства. Чудесни успокояващи качества имат и билки като лайка, хмел, валериана, мента и др.;
• При силно парене се назначават медикаменти с диуретично свойство като Цистон и Фурантрил;
• При недостиг на женски хормони в периода на менопауза и развиващ се климакс специалистите предпочитат да назначат заместваща хормоните терапия. Тя може да се заключава в приема на обичайните противозачатъчни таблетки или на специално разработени за това препарати.

На един от най-мощните диуретици фуроземид (Фурантрил) говорим ТУК:

Фурантрил табл. и амп. (инжекции). Употреба. За отслабване и др.

Уросептици

Това са лекарствени препарати с антисептично и антимикробно действие. Тяхна особеност е, че се концентрират в урината и се извеждат през бъбреците, като не оказват системно действие на целия организъм, а само на отделит. с-ма (най-ефективно в последните поколения).

Уросептиците са нерастителни (антибактериални препарати) и на растителна основа. Втората група включва препарати с червена боров., мечо грозде, златник, жълт кантарион, хвойна, лайка, рододендрон, мащерка и др.

Някои забележителни уросептици са:

• Уринал – базира се на патентована формула NutriCranTM, чиято главна съставка е концентрат от червена боровинка. Препаратът има антиоксидантно действие, защитава тъканите и нормализира функционирането на пикочните пътища. Използван е вид боровинка, който расте единствено в северо-изт. зона на Сев. Америка;
• Уринал Акут – разновидност на препарата със засилена концентрация и ускорон ефект (от I-я ден);
• Уринал Медикъл – разновидност, специално насочена към хроничен цистит, както и за профилактика на долната зона на пикочн. пътища;
• Уринал Дринк – гореща напитка за поддържане на отделителн. с-ма в здрав вид, на прахчета;
• Уринал Експрес pH – за нормализиране на pH на урината;
• Монурал – представител на антибиотиците за уринарна зона, фосфомицин. Отличава се по това, че при неусложнени инфекции се прилага в единична доза – 3 г, в индивидуална опаковка – саше. За профилактика, при хирургия или диагностични изследвания се пият две дози – преди и след операцията/ манипулацията;
• Левокса – левофлоксацин, от най-ефикасните антибиотични препарати срещу инфектирания в областта на пикочните пътища, бъбреци, мехур.

Уросептик се избира според чувствителността на възбудителя на заболявания, индивидуалната поносимост, съпътстващите заболявания и др. фактори. Лекарствените средства от нерастителен произход се назначават задължително от лекар, а растителните позволяват и известен период на самолечение.

Ако се провежда продължително лечение, уросептикът се сменя през 7-10 дни. Така микроорганизмът не успява да си изработи устойчивост спрямо препарата.

Профилактика

Някои мерки намаляват риска от появата на парене и пробождане при уриниране:

• Изпиване на 1.5 – 2 л негазирана вода в денон.;
• Облекчаване след интимен акт и преди сън;
• Носене на памучно бельо;
• Избор на средства за лична хигиена (вкл. тоалетна хартия), които не нарушават pH;
• Поддържане на хигиената на половите органи;
• Избягване на честата смяна на полови партньори.

Болестните причини за често уриниране разкриваме ТУК:

Често уриниране при деца, мъже и жени: Причини и как да се справим?

Хомеопатът д-р Атан. Михайлов разказва пред bTV за терапията на бяло течение:

Ползвали ли сте уросептици? Имате ли опит с парене при уриниране?
Кои лекарства и/ или билки помогнаха при вас?
Молим, споделете!

Източник

• vrachmedik.ru
• bezboleznej.ru
• okeydoc.ru