Менингит: първи признаци и симптомите. Какво да правим? Лечение, ваксини и др.

♠ Как започва, първи признаци ♠ Симптоми по видове менингит ♠ Общи симптоми ♠ Менингеален синдром  ♠ Особености на менингит при деца ♠ Какво да правим ♠ Как се „хваща“ менингит ♠ Диагностика ♠ Лаборатория и изследвания

Още в текста: ♠ Лечение на менингит ♠ Антибиотици ♠ Диуретици ♠ Симптоматично лечение ♠ Противогърчова терапия ♠ Хранене и режим при менингит ♠ Болнични и нетрудоспособност ♠ Профилактика, ваксини срещу менингит ♠ 8 лъжи за менингита

Менингит е крайно тежко и мъчително инфекциозно заболяване, изискващо незабавна хоспитализация. Ако терапията се забави, се поражда риск от сериозни усложнения и не се изключва летален финал.

Затова е важно да имаме представа от първите признаци на менингит. Тук ще разкажем и повече.

Какво е менингит?

Той е обширно възпаляване на главния и гръбначния мозък. Засяга се външната му част – меките обвивки. Моз. обвивка на латински е meninges.

Болестта е коварна – започва внезапно и в началото напомня простуда или грип. Диагноза се извежда от специалист. Но достатъчно е да заподозрем менингит, за да потърсим и незабавна консултация.

Как започва?

Първи симптоми на менингит са:

⇒ Крайно висока температура над 39°С;

⇒ Силно втрисане;

⇒ Главоболие;

⇒ Слабост и загуба на апетит;

⇒ Превъзбуда или обратно – вялост.

Дотук менингитът е неразпознаваем. Но внимание! На първото или най-много на второто денонощие на фона на главоболие и висока температура може да се появи розов или червен обрив. Той започва от стъпалата и коленете и постепенно се разпространява нагоре и нагоре – до самото лице. Обривът напомня просмукано, което изчезва при натиск.

Появата на обрива е знак за линейка – веднага! Той показва, че се развива сепсис и при забавяне има риск от смъртен изход.

Други ранни симптоми на менингит са:

• Ригидност (вцепененост) на тила. Главата трудно се извива, болният не може да докосне с брадичка гърдите си. Той е един от най-ранните признаци;
• Симптоми на Брудзински – при приближаване на брадичката към гърдите краката автоматично се сгъват в коленете и таза;
• Симптоми на Керниг – сгънатите колене не се разгъват;
• Подуване на фонтанелата при бебетата;
• Други неврологични симптоми като сгъване на топка и т.н.;
• Влошаване на зрението, двойни образи;
• Снижаване на слуха;
• Замъгляване на съзнанието.

Симптоми на менингит по видове

Първичен

При него протича остър инфекциозен процес, причинен от менингокок. Пусков механизъм е отслабеният имунитет (може като следствие от измръзване или вирус).

Причинителят прониква например при дишане и болестта се развива самостоятелно, без инфекция в друг орган.

Първичен менингит започва с крещящо главоболие, втрисане, шоково качване на температурата, непоносимост към светлива и резки звуци, обрив, възможна загуба на съзнание, „замръзване“ на тиловите мускули, понякога гърчове.

Вторичен

Инфекцията се прехвърля в мозъка от друг орган при морбили, заушки, сифилис, туберкулоза, пневмония, синузит, ангина, отит. И при черепна травма. Тук по-често причинител са пневмо-, стафило- и стрептококи.

Вторичен менингит започва с обща слабост, отпадналост, световъртеж, втрисане, темп. до 40°С, остро главоболие, което градира, безсъние, халюцинации, в редки случаи – кома.

Първичният и вторичният менингит имат сходни симптоми и се разграничават от специалист.

Общи симптоми

• Побледняване на кожата;
• Болки в стави и мускулатура;
• Посиняване на триъгълника очи – уста;
• Непрекъсната жажда;
• Спад в кръвното;
• Задух;
• Учестен пулс;
• Повишена чувствителност при допир.

Типично за менингит при бебета е да сгъват крачета към корема, когато бъдат държани под мишниците.

Типично за менингит при възрастни е крещящото главоболие.

Менингеален синдром

Това са първите „мозъчни“ симптоми:

• Режещо главоболие – среща се при всички пациенти, причинено от повишеното вътречерепно налягане. Болката се разпространява в цялата глава, не е локализирана. Заедно с нея се усеща вътрешно налягане в очите и ушите. Тук аналгетиците не работят – болката не минава;
• Световъртеж, повръщане, непоносимост към звук и светлина – те се явяват на втори-трети ден от началото. Повръщането е заради главоболието и не облекчава. Рецепторите на мозъчните обвивки са раздразнени, поради което пациентът не търпи дразнители;
• При кърмачета се отбелязва силна превъзбуда, безпокойство, често оригване, диария, сънливост, гърч.

Особености на менингит при децата

При най-малките на първо място излизат втрисане, гърч, повръщане на фонтан, чести оригвания.

За кърмачетата е характерно рязко повишаване на налягането в черепа, поради което изпъква фонтанелата.

Характерен е хидроцефален вик – детето е със замъглено съзнание или в безсъзнание, но внезапно изкрещява.

При децата нерядко е засягането на мозък и мозъчни обвивки, тоест развитие на менингоенцефалит. Това заболяване се „хваща“ по-често от мъници, защото проницаемостта на хематоенцефаличната бариера за токсини и бактерии е по-голяма.

При кърмачетата е необходимо да се обърне внимание на кожата. Тя може да е бледа, синкава или сивкава. На главата става видима венозната мрежа, фонтанелата пулсира.

Бебето постоянно плаче, вика и се тресе.

Обаче при развиването на хипотензивен синдром детето става вяло, апатично и постоянно спи.

Какво да правим?

При откриването на симптоми на менингит у вас или човек до вас, моментално повикайте спешен екип.

Какво да очакваме?

Пациентите се хоспитализират, тежките случаи – в инфекциозно отделение.

Хоспитализирането е И заради контактните лица, които могат да прихванат инфекцията.

Как се „хваща“ менингит?

(причини за менингит)

• Бактерии – менингокок, пневмо- и стрептокок от гр. В, туберкулозна, чревна, хемофилна пръчица, листерия (при стари хора със слаб имунитет.
• Вируси – ентеро-, арбо-, на епидемичния паротит и на херпеса, цитомегалус – крайно рядко.
• Гъбички – кандида, криптокок.
• Спирохети – бледа трепонема, борелия, лептоспири.
• Други причинители са маларийния плазмодий, токсоплазмоза.

Локация на инфекцията

При първично огнище – във вътрешното ухо при отити, в околоносните кухини при синузити, в дробовете при туберкулоза, в костите при остеомиелит, в челюсти и зъби при възпаления в устата, както и в травми и рани.

Особена форма на менингит е ревматичният менингоенцефалит, за който е характерно поразяване и на самия мозък, а не само на обвивките му. Тази форма е резултат от ревматичен пристъп и се среща по-често в подрастваща възраст.

При генерализиране на началната инфекция се стига до форми като борелиозен и сифилистичен менингит.

Диагностика на менингит

Включва:

1. Преглед, при който се проверява от какви инфекции страда болният, има ли предходни болести, травми и операции, прекарал ли е наскоро пневмония или ОРВИ, бил ли е в чужбина и др. Проверява се за обрив;
2. Неврологично обследване – реакция на дразнения, ригидност на тила и за специфичната неврологична симптоматика;
3. Лабораторни изследвания – кръв, биохимия, тест PCR.

• В общата кръвна картина се проявява евентуалното възпаление. Нерядко се отбелязва анемия, в тежки случаи – тромбоцитопения.
• Биохимичният кръвен анализ показва отклонение към ацидоза, повишаване на креатинина (над 100 – 115 мкмол/л), на уреята (над 7,2 мол/л), нарушен баланс на калия, натрия и хлора.
• Полимеразна верижна реакция се прилага за определяне на точния възбудител на менингита. Тестът открива специфични антигени в гръбначно-мозъчн. течност.
• Лумбална пункция – тя е задължителна за поставянето на диагноза менингит. Представлява въвеждане на игла в пространството между меката и паяжиновидната обвивка на гръбначния мозък на нивото на кръста. Целта е вземане на проба от спиналната течност с цел изследване.

Изследвания при менингит

• Електроенцефалография – регистрира електрическата активност на мозъка. Неинвазивно, безболезнено и елементарно за провеждане изследване. При менингит показва дифузно намаляване на активността на мозъка и помага да се определи засегнатият отдел;
• Компютърна томография – прослойно изследва мозъка и помага за диференциране на менингит от други процеси в мозъка.
• Ядрено-магнитен резонанс – най-информативният метод, който показва възпалителните процеси в тъканите на мозъка и обвивките му.

Лечение на менингит

Лечението се поема от инфекционист. Ако болестта протича без ярко изразени симптоми, а само с главоболие, то пациентът може да се обърне и към невролог.

Терапията е комплексна и включва:

1. Медикаментозно унищожаване на инфекцията;
2. Отстраняване на развития оток на мозъка и спад на налягането в черепа;
3. Отстраняване на симптомите.

Лекарства при менингит

Антибиотици при бактериален менингит (менингококов, стафило- и стрептококов):

• Бензилпеницилин – срещу всички причинители;
• Цефтриаксон – срещу стрепто и пневмококи и чревна пръчица;
• Цефтазидим – ефективен при хемолитични стрептококи гр. В, листерия и шигела;
• Меропенем  – против хемолитични стрептококи и хемофилна пръчица;
• Левомицетин – срещу чревна пръчица, шигела и бледа трепонема.

При менингококовия менингит е целесъобразен пеницилина, при стрепто- и стафилококовия – комбинация от пеницилини с сулфаниламидни препарати като цефтриаксон и цефтазидим), при провокатор H.Influenzae – комбинация от левомицетин и сулфаниламид.

Противотуберкулозни лекарства при туберкулозен менингит:

• изониазид – оказва бактерицидно действие спрямо възбудителя на туберкулозата;
• стрептомицин – активен спрямо микобактерията на туберкулоза, гонококи, клебсиела, бруцела.

Средна продължително на терапията – 12-18 месеца

При менингит от малариен плазмодий и токсоплазмоза се прилагат хлоридин, сулфадимезин.

При менингит от вирус на херпеса, на Епщайн-Бар, от цитомегало- и варицела-зостер – ацикловир.

При кандидозен менингит – противогъбични препарати като амфотерицин В и флуорцитозин.

Симптоматично лечение при менингит

Представлява вземане на диуретици, на препарати за попълване на дефицита от течности, на витамини, обезболяващи и температуропонижаващи средства.

• 20% манитол – повишава налягането в плазмата, което подпомага прехода на течности от тъканите (в този случай от мозъка) към кръвния поток. Намалява вътречерепното налягане;
• Фуроземид  – повишава диурезата;
• дексаметазон – профилактира усложнения, предотвратява загуба на слуха.

Към това се вливат лекарства за детоксикация, вземат се препарати за защита на клетките, болкоуспокояващи и лекарства за сваляне на температурата.  При ацидоза се коригира pH.

Противогърчова терапия

Когато менингитът се съпровожда от конвулсии, психомоторно възбуждане и безпокойство, се назначават противогърчови лекарства като диазепам, фенобарбитал и други. Те имат успокояващо д-вие върху ЦНС, премахват напрежението, отпускат мускулатурата. Фенобарбитал има противогърчово и седативно д-вие.

Кислородна терапия

В първите минути в болницата трябва да се проведе оксигенна (кислородна) терапия. Представлява вдишване на газови смеси с повишена концентрацията кислород. Чистият кислород има токсично д-вие.

Методът е незаменим при менингит, защото отокът на мозъка се съпровожда от кислороден глад (хипоксия). При продължителна хипоксия мозъчните клетки умират.

Първите признаци на хипоксия са цианоза на тъканите (посиняване) и повърхностно дишане. Според състоянието на пациента тази терапия се прави или с кислородна маска, или по пътя на интубацията.

Операция

При травматичен менингит с образуване на гнойни огнища в костите, освен активна антибиотична терапия, е показано и хирургично премахване на гнойните тъкани. Същото е показано и при гнойни огнища в белите дробове.

Хранене при менингит

Във възстановителния период болният се храни по малко, по 5-6 пъти. Диетата осигурява намаляване на нивото на интоксикация и нормализиране на обменните процеси, на равновесието между соли и вода, на протеини и витамини.

Диета при менингит ляга върху леки за усвояване животински протеини и въглехидрати – немазни месо и риба, яйца, млечни, сметана, бульони.

Приветстват се всякакви растителни неготвени храни, груб хляб.

Животинските мазнини се избягват, защото носят риска от метаболитна ацидоза.

Лесно усвоимите въглехидрати носят риск от ферментационни процеси в червата, алергии и възпалителни процеси.

Пациентът пие много вода, за да ускори извеждането на токсините.

Режим при менингит

Болният е на легло и спи много. Осигурява му се психически комфорт и изцяло се предпазва от напрягане и стрес.

Специално се подпомага отпускането му чрез водни процедури, ароматерапия, масажи.

Рехабилитацията по-нататък предвижда ежедневни упражнения на свеж въздух, гимнастика, санаториално лечение. В този период се включват ЛФК и физиотерапия, като най-подходящи са миостимулация, електрофореза, масажи, водни процедури и др.

Възможни остатъчни явления

• Главоболие, зависещо от метеорологичните условия;
• Парези и параличи;
• Хидроцефалия с повишено вътречерепно налягане;
• Епилептични припадъци;
• Умствени нарушения;
• Нарушения на слуха;
• Нарушения на ендокринна и вегетативно-нервна с-ми;
• Поражения на черепните нерви.

Възстановяването на болни с такива усложнения е продължително и изисква много голямо внимание.

Болнични и нетрудоспособност

Според степента на прекарания менингит нетрудоспособността (отпуск по болест) варира от 2-3 седмици (при леки серозни форми) до 5-6 месеца и повече. При усложнения и остатъчни явления болничният се удължава още с няколко месеца.

Ако в срок от 4 месеца след изписването от болницата усложненията на утихнат и болестта придобие хроничен характер, болният се отправя към ТЕЛК за група инвалидност.

Диспансеризацията е задължителна за минимум 2 години, като срокът отново зависи от тежестта на прекарания менингит.

Профилактика на менингит

Специалистите различават специфична – ваксинация, и неспецифична – укрепване на имунитета.

Ваксина за менингит

Основните ваксини, които предотвратяват бактериален менингит, в същата степен и вирусен менингит са:

• Менингококова  – осигурява защита от ред бактерии – причинители. У нас е по желание. Прилага се във всякаква възраст, но за предпочитане – на 11-12 години. Препоръчва се на живеещи в общежития, казарми, на туристи;
• Други – има ваксини с/у хемофилна пръчица тип В, пневмококова, против морбили, рубеола и паротит, варицела.

Неспецифичната представлява ред действия за вдигане на имунитета, закаляване и за предпазване от контакт с възможни възбудители.

Важна част от профилактиката е:

• да не се отлага и пренебрегва лекуването на отити, синузити, хронични болести;
• да не се пренебрегват профилактичните прегледи;
• да се спазва календара за ваксинациите;
• да не се употребяват мръсни плодове и зеленчуци;
• да се предпазваме от досега с болни;
• да се защитаваме и чистим след посещение на потенциално опасни обществени места.

8 лъжи за менингита

Менингитът действително е страшна болест и затова не бива да остава обвита в лъжливи представи.

Хората вярват, че:

1. Менингит се хваща, ако не се носи шапка.
2. От менингит не се умира.
3. Менингитът е детска болест.
4. За менингита няма лечение.
5. От менингит се разболяват само в бедните страни.
6. Няма ваксини против менингит.
7. След менингит задължително се става инвалид.
8. Менингит е, когато главата боли непоносимо силно.

Такива убеждения ни отдалечават от правилните реакции при евентуално сблъскване с болестта.

Накрая:

Менингитът е опасен не толкова със своето протичане, колкото с опасните си последствия.

Болестта бързо прогресира и изисква много бързо съобразяване и реакция.

Колкото по-рано започне терапията, толкова по-успешна ще е тя.

Добре запомнете симптомите на менингит, за да защитите себе си и близките си, ако се срещнете с болестта.

Нека бъдем здрави, и подготвени.

Приятен филм за менингита (на руски):

Източник:

• Подробните симптоми на менингит
• Причини, симптоми, усложнения 
• 9 мита за менингита