Антибиотикът Зинат: схеми на терапия. Как и за какво да ползваме безопасно?

♠ Широкоспектърен антибиотик цефуроксим ♠ Зинат 125 ♠ Зинат 250 ♠ Зинат 500 ♠Сироп, суспензия ♠ Срещу кои бактерии? ♠ За гърло ♠ Гнойна ангина ♠ За белия дроб За нос и уши ♠ При скарлатина ♠ Гонорея ♠ Пикочни инфекции ♠ Лаймска болест ♠ Точни дозировки

Още в текста: ♠ Рискове при Зинат? ♠ Антибиотик за деца ♠ За бременни? С кои лекарства е опасен ♠ Комбинация с контрацептиви ♠ Зинат на таблетки и сироп ♠ Цена ♠ Пълни аналози ♠ Зинат или макролиди? ♠ Зинат или пеницилини? ♠ ВИДЕО ревю на детския антибиотик

Зинат e антибиотик от второ поколение с широк спектър на действане, който се отнася към цефалоспорините.

Използва се за лечение на бактериални инфекции, причинени от незащитени спрямо действащото в-во на препарата микроорганизми.

Цефалоспорините са най-ползваните средства с антибактериално действие в терапевтичната практика. Защо? Заради ниската им токсичност, добро ниво на поносимост, възможност да се използват от бременни жени, както и защото имат представители сред т.нар. „детски антибиотици“. Не без значение е широкият им обхват на действие.

Механизмът на действие на цефалоспорините е аналогичен на пеницилина, обаче те са подобрени – с по-висока устойчивост към въздействието на ензимите, чрез които бактериите се борят срещу унищожаващите ги агенти.

Зинат е широко ползван представител на описваната група препарати. На тази страница ще намерите цялата информация за Зинат: пълна инструкция за прилагане на лекарството, средни цени в аптеките, пълни и непълни аналози, както и отзиви от пациенти.

Искате да изразите свое мнение? Моля, заповядайте в полето за коментари.

Какво е Зинат като антибиотик?

Латинско наименование: Zinnat
Код: J01DC02
Действащо в-ство: Цефуроксим (Cefuroxime)
Производител: Glaxo Oper. UK Lim. (Великобритания)

Показания накратко

Таблетките и суспензията Зинат са създадени за въздействие върху множество грам- положителни и отрицателни бактерии. Използва се с цел лечението на заболявания с инфекциозно-възпалителен характер, провокирани от бактерии, чувствителни към цефуроксим.

⇒ Инфекции на УНГ-органите и горни дихат. пътища от рода на синузит, среден отит, фарингит и др.
⇒ Инфектирания на долната част на дихат. отдел от рода на бронхит, пневмония, обостряния на хронични ф-ма на бронхита;
⇒ Менингит;
⇒ Инфектирания на меките тъкани и кожа от рода на циреи, пиодермия и др.;
⇒ Гонорея;
⇒ Инфектирания на пикочните пътища от рода на цистит, пиелонефрит, уретрит;
⇒ Лаймска болест в ранния й стадий и профилактика на развитието й в късните стадии за пациенти над 12 г.;
⇒ Перитонит;
⇒ Сепсис.

Ефективност против инфекции и бактерии

По отношение на кои бактерии е най-ефикасен медикамента Зинат?

По правило той приоритетно се назначава против грамположителни аеробни бактерии като златен и епидермамен стафилокок (включително щамове, устойчиви към пеницилин, и с редки изключения – към метицилин).

Препаратът показва висока ефективност при пневмококи, стрептококи от група В и коклюш.

Разглежданото лекарство нерядко се назначава за борба с аеробни грамотрицателни бактерии (чревна пръчица, клебсиела spp., провиденсия spp., хемофилна пръчица и щамове, резистентни към ампицилин).

Зинат е високо ефективен и по отношение на гонококите (към щамове, които продуцират или не продуцират пеницилиназа), менингококи, салмонела и прочее.

Вижте и ТОВА: Колко време се пие Зинат и как? Странични ефекти и заместители. Пробиотик за антибиотика Зинат 500.

Следва да отбележим, че метицилин-резистентните щамове на златистия и епидермалния стафилокок, кампилобактер spp., псевдомонас spp., листерия и др. са изработили защита спрямо активното в-во цефуроксим.

Съгласно проведени проучвания, съчетаването на действащия компонент на Зинат с антибиотици от групата на аминогликозидите, има капацитета да доведе до

• адитивен ефект – сумиране на ефектите на отделните медикаменти, а понякога и до
• синергичен ефект – резултат, който надхвърля простото сумиране на ефектите от отделните лекарства.

Цефалоспоринов антибиотик

Зинат принадлежи към цефалоспориновите антибиотици. Каква е тяхната същност и с какво се отличават?

Антибиотиците са бета-лактамни и не бета-лактамни. Към първите са пеницилините и цефалоспорините. Бета-лактамите действат в/у размножаващи се патогени. Потискат синтеза на бактериалната стена.

Проблемът с тези препарати е, че ред щамове изработват резистентност. Те отделят ензими, които разрушават активното в-во и обезвреждат лекарството.

Цефалоспорините са „подобрен модел“ – те са по-устойчиви към пеницилиназата, макар структурата им да е подобна на пеницилините,  както и механизъм на работа. Но те са с по-слаба чувствителност към този изработван от бактериите ензим, който пречи на ефективността. Те са и по-широкоспектърни.

Инжектирането на цефалоспорини е мускулно. То причинява силна болка, затова препаратите се предпочитат перорално.

Нежеланите ефекти, които дават, са по-редки спрямо пеницилините. Типичните са обриви и други алергични реакции, дисбиоза и други стомашни смущения, нефротоксичност.

Както при пеницилините, така и при ползването на цефалоспорини се прави изследване за чувствителност.

Цефалоспорините са полусинтетични. Всички синтезирани производни условно се делят на четири поколения. С всяка генерация се увеличава устойчивостта, активността и обхвата на действие.

Какво е цефуроксим?

Цефалоспорините от второ поколение проявяват по-добро разпределение в тъканите и разширен обхват на действие (ефикасни са срещу по-голям брой микроорганизми). Но повечето щамове шигела и салмонела са резистентни към лекарствата от първите две поколения.

Cefuroxime (Zinacef и Zinnat) е водещ при респираторните и урологичните (на пикочн. пътища) инфекции, при такива на уши-нос-гърло, на меки тъкани, кости и стави, гинекологични инфекции в тазовата област.

Проявяват профилактична сила спрямо коремни, белодробни, ортопедични инфекции.

Цефуроксим се прилага:

• Инжектиране – Зинацеф;
• Перорално – Зинат.

Състав на Зинат

Активната съставка цефуроксим в Зинат е като цефуроксим аксетил. Той предшества цефуроксима и също се отнася към втората генерация на цефалоспориновите антибиотици.

Отбелязва устойчивост към въздействието на бактериалната β-лактамаза, което го прави успешна алтернатива за противодействие на щамове, които добре се защитават срещу ампицилин и амоксицилин.

Цифуроксим се свързва с главните протеини-мишени и така потиска синтеза на клетъчната стена на бактерията.

Отбелязва се активност на цефуроксим in vitro по отношение на ред грамотрицателни аероби, анаероби (коки грамположителни и грамотрицателни, грамположителни и грамотрицателни пръчици, грамотрицателни спирохети).

Препаратът е нечувствителен към немалко микроорганизми: Pseudomonas, Acinetobacter calcoacet., Clostridium difficile, Legionella, Campylobacter, щамове на Staphyloc. aureus и epidermidis, резистентни спрямо метицилин, Listeria monocytogenes.

Нечувствителни към Зинат са отделни щамове на Morganella morganii, Serratia spp., Enterococcus (Streptoc.) faecalis, Citrobacter spp., Bacteroides fragilis, Prot. vulgaris, Enterobacter.

Как работи Зинат

След пероралният прием на лекарството започва бавен процес на всмукване на цефуроксим аксетил в храносмил. тракт. Веществото бързо се хидролизира с освобождаване на цефуроксим в лигавичния слой на тънки черва и в кръвта. Прониква през плацентата, през физиологичната бариера между кръвоносната и централн. нервна системи, попада в кърмата.

Лекарството се усвоява оптимално, ако се приеме веднага след храна.

Активното в-во е най-концентирано 2-4 часа по-късно, ако Зинат е взет след нахранването. При суспензията времето е 2-3 часа.

Още характеристики: свързва се с протеините в плазмата на 33-50%, не се метаболизира в организма, периодът за полуизвеждането му е 1-1.5 ч. Отделя се по пътя на тубулна секреция и гломерулна филтрация. При диализа се снижават серумните концентрации на в-вото.

Прилагането на Зинат е дадено по-синтезирано ТУК: Зинат: кога и как?

Форми на производство

Антибиотикът за деца и възрастни Зинат се произвежда във вид на таблетки и гранули, от които се приготвя суспензия.

Таблетките са с бяла или почти бяла обвивка, овална форма, двойно изпъкнала. От едната страна е гравирано

GXES5 при 125 мг;
GXES7 при 250 мг;
GXEG2 при 500 мг.

Знаейки това, ще разпознаете таблетката, дори и да е изхвърлена опаковката.

Зинат се продава на блистери по 5 или 10 бройки, в  картонени кутийки, съдържащи по 1 или 2 блистера.

Гранулите за суспензия представляват зрънца с неправилна форма и неидентични по размер, не по-големи от 3 мм. При разреждане те образуват бяла или жълтеникава течност с фруктов аромат.

Гранулите се продават във флакони от тъмно стъкло. В готов вид суспензията съдържа по 125 или 250 мг активно в-во, разчетено на единична доза от 5 мл.

Флаконът е с капаче от пластмаса и защитно устройство срещу отваряне от деца. В картонената кутия е вложена и мерителна лъжица.

Съдържание и опаковка

• Зинат 125 – таблетки и суспензия със 125 мг цефуроксим аксетил;
• Зинат 250 – таблетки и суспенз. с 250 мг активно в-во;
• Зинат 500 –  500 мг цефуроксим аксетил.

Допълнителни компоненти в таблетираната форма са микрокрист. целулоза, натр. кроскармелоза, натр. лаурилсулфат, растително хидрогенизирано масло, колоиден силиц. диоксид и др.

Гранулите за суспензия съдържат стеаринова к-на, захароза, аспартам, калиев ацесулфам, повидон К30 и др.

Подробни приложения

Като антибиотик, Зинат е лекарство, намиращо приложение при инфекциозни процеси. То премахва бактериите-причинители.

Зинат при УНГ болести

Инфекциозно-възпалителните заболявания в триадата уши, нос и гърло са най-разпространените патологии, с които се сблъскват лекарите с общ профил, както и тесните специалисти.

Синузит, ринит, тонзилит, фарингит, ларингит, отит – това са инфекции, с които всеки се среща. При децата те се проявяват по-често и протичат в остра форма. При младежите и възрастните тонзилитите (инфектиране на сливиците) и синузитите (инфектиране на носните кухини) обичайно носят хроничен характер с периоди на обостряне.

Антибиотик – кога?

Природата на възпаляванията на  дихат. пътища, на вътрешното, средното и външното ухо могат да носят вирусен, бактериален, алергичен и посттравматичен характер.

При УНГ-инфекциите антибиотик се назначава при потвърдена бактериална етиология на възпалението или при висок риск от развиване на усложнения.

Ако ринитите, фарингитите и ларингитите по-често се срещат при вирусни инфекции (аденовирус, грип, парагрип, респираторно-синцитиална инфекция), то възпалителните процеси в околоносните синуси, сливиците и средното ухо в огромният брой случаи носят бактериален характер и се лекуват с антибиотици.

Антибиотици при УНГ при възрастни

При терапия на леки и средно тежки форми на тонзилит, синузит, фронтит, отит и др. медиците избират сред:

1. Аминопеницилини

• Amoxicillin: Amopen, Amoxicillin, Duomox, Ospamox, Ranoxyl, Upsamox
• Ampicillin: Ampicillin, Pentrexyl, Standacillin, Upsampi
• Amoxicillin и Clavulanic acid: Amoksiklav, Augmentin, Curam, Enhancin, Forcid Solutab, Medoclav

1. Макролиди: азитромицин, кларитромицин, мидекамицин
2. Цефалоспорини: цефуроксим (Зинат), цефиксим (Зефацет, Панцеф, Цефиксим)

При средно тежки възпалителни заболявания на УНГ-органите се препоръчва терапията да започне с препарат от пеницилините, обогатен с инхибитор на β-лактамазата (Аугментин, Амоксиклав).

Към цефуроксим се минава при наличие на флора, устойчива към β -лактамните препарати, заради по-високата му ефикасност.

Трета „резерва“ са флуорхинолоните, които се предпочитат при тежко протичане на болестта или при проявена устойчивост на съответния щам към всякакви β-лактамни антибиотици.

Цефалоспорините намират приложение и при тежките форми на инфектиране, но тогава изборът клони към препаратите от трето и четвърто поколение като левофлоксацин и ципрофлоксацин.

Срокът на лечението и дозата на препарата се подбира от лекуващия специалист, който взема предвид степента на инфектиране и данните за причинителя и неговата резистентност.

Самолечението както при този тип заболявания, както и при другите диагнози, които предстои да разгледаме, е недопустимо и грози с тежки усложнения.

В същата степен е рисковано самоволното променяне на дозировката и кратността на приема в посока увеличаване – то може да доведе до предозиране на лекарството.

Внимание! Приемът на недостатъчна доза не носи резултат, но провокира ръст на микроорганизмите, изработили си устойчивост към съответното лекарство.

Като минимум терапията със Зинат е 48 часа след нормализиране на състоянието и изчезване на симптоматиката.

Антибиотик за деца: за терапия до 12 г. за предпочитане е суспензията.

Антибиотик за гърло

Курсът се назначава от специалиста индивидуално. Той отчита много конкретни фактори, но като правило за пълно излекуване трябва минимум седмица.

Зинат при фарингит

Фарингитът – инфекция на задната стена на гърлото (фаринкса, гълтача), се лекува със Зинат само в случай, че той е причинен от бактериална флора.

Признаци на невирусния фарингит е плавно начало с леко неразположение и темп. 38-38-5°, към които по-късно се присъединява дразнене и болезненост в гърлото. Увеличават се шийните лимфни възли. Гърлото ярко се зачервява, възможни са бели или жълти гнойни налепи.

Зинат за сливици

Тонзилит (ангина) – инфектиране на сливиците на небцето. Острата форма се съпровожда с втрисане, обща интоксикация, болки в гърлото и наличие на гнойни образувания по сливиците.

Познатото ни като гнойна ангина заболяване носи висок риск от ревматични усложнения на сърцето и ставите.

Децата повече страдат от гнойни сливици. Към 15-та година се наблюдава намаляване на възприемчивостта на организма към основните възбудители на тонзилита.

Основните възбудители на това заболяване са бета-хемолит. стрептококи А, пневмококи, зластистия стафилокок, някои вируси и кандида.

Златен стандарт в лечението на инфекциозен тонзилит и особено при наличие на златист стафилокок е използването на аминопеницилини и цефалоспорини (Зинат).

Гнойният тип ангина сме разгледали детайлно ТУК: Първа помощ и цялостна терапия на гнойната ангина: нар. средства, антибиотик за деца и за големи. Заразно ли е?

Зинат при ларингит

Ларингит – възпаление на ларинкса, по-често се причинява от вируси: риновирус, аденовирус и др. И въпреки това при ларингит обичайно се назначава антибиотик.

Поради привидното противоречие много родители не разбират защо е изписан антибиотик и го спестяват на детето, нищо че той е назначен от педиатъра. Но дори при вирусна етиология на заболяването, съществува висока вероятност към поразената лигавица да се прикрепят болестотворни бактерии и да възникне вторична бактериална инфекция.

Дозиране на Зинат при инфекции в гърлото

При леко до средно протичане на инфекцията за възрастни се дават 2 Х 250 мг Зинат. Лекарството се произвежда на хапчета по 250 мг, което означава, че лечението се провежда чрез двукратен прием на 1 таблетка.

Зинат за деца

Антибиотикът се разрешава от 3-месечна възраст. От тази долна граница до навършване на 6 м. бебето приема 2 Х 40-60 мг.

От 6 м. до 2 г. количеството на активното в-во може да се увеличи до 2 Х 60-120 мг.

От 2 г. до 12 г. вече е оправдано приложението на 2 Х 125 мг.

Зинат има „детска“ разфасовка – табл. по 125 мг. Очевидно, те вършат работа над 2 г. За по-малките пациенти се явява сложно и неточно да се дели таблетка. Затова е направена суспензията.

Дозиране на суспензия Зинат за деца

Обърнете внимание, че суспензията със съдържание на 250 мг цефуроксим в единична доза (която винаги е 5 мл), се дава от 2 г.

Гнойната ангина понякога изисква повишена доза, която във възрастта над 2 г. става 2 Х 90 – 180 мг.

Възможно е при тежко протичане и гноен характер педиатърът да реши да приложи такава дозировка:

Зинат за нос

Ринит – чест спътник на множество заболявания. Приоритетно той е следствие от проникване на бактерии в носоглътката, но може да бъде предизвикат и от вирус. Някои отоларинголози смятат, че е целесъобразно да се приемат антибиотици при силна хрема, провокирана от инфектиране, когато има вероятност тя да се разпространи в околоносните кухини и да прерасне в синузит.

Антибиотиците са предпочитани и при хроничен ринит, когато възпалителният процес е задълбочен.

Друга част от специалистите обаче сочат, че ако ринитът не е провокиран от бактериална флора, не си струва да се прибягва към антибиотици.

Синузит (синуит) – инфектиране на околоносните кухини, особено при бактериална етиология, задължително изисква антибиотик.

Водещите препарати при инфекции в носа и около него са тези от макролидната група като еритромицин и кларитромицин.

Нерядко се използват обаче и β-лактамните, конкретно цефалоспорините. Зинат и другите подобни на него медикаменти се поставят на II линия, защото не винаги възпалителният процес в носните кухини изисква медитам. с широк спектър. Нерядко е достатъчно локално лечение. То – във вид на капки, задължително присъства и като спомагателен метод при провеждането на антибиотична терапия.

Зинат се включва в лечебната схема, когато:

• Симптомите на синузита не намаляват в течение на 10 дни;
• От носа се отделя жълто-зелен секрет (гнойна форма);
• Температурата се задържа повече от 2 дни;
• Открита е стрептококова инфекция (чрез бактериален посев или стрептококов тест).

Как се приема Зинат при синузит?

Към момента е установен единен формат на приложение на Зинат при възрастни, страдащи от синузит. Това е

2 Х 250 мг, 7 – 10 дни

Увеличаване на посочената доза е забранена, защото предизвиква повишаване на възбудимостта на гл. мозък и риск от гърч.

Признак за адекватност на терапията е постигането на общо снижаване на клиничните прояви на болестта. Още на втори или трети ден от старта на терапията трябва съществено да спадне темп. до нормални стойности, да се подобри извеждането на секрети и да се нормализира дишането през носа.

Зинат бързо води до признаци за оздравяване, но е недопустимо да се прекратява. Когато антибактериалната терапия не завърши докрай, в околоносните кухини остава няколко количество микроорганизми, които продължават да са жизнеспособни. Освен това те придобиват резистентност към съответния използван антибиотик.

Използване при деца

В детска възраст се ползва суспензията Зинат, тя е оптимална форма. Рискът от усложнения непосредствено в момента на приема се минимизира. За да се възприеме по-голяма част от предоставяната доза, бебето трябва да получи лекарството по време на кърмене.

Друг вариант е препаратът да се назначи 2 Х 125 мг, обаче този способ е доста „груб“ и неприложим за всички възрасти.

Как се дозира правилно?

Принципът е 10 мг Зинат на килограм от тел. тегло на детето, двукратно, макс. 250 мг на ден.

Примерен разчет при два приема на ден

Понякога се препоръчват и по-ниски от посочените дози, което е свързано с добавянето на допълнителни в-ва, които потенцират активността на антибиотика. Крайната дума трябва да има педиатърът.

Зинат за уши

Среден отит – възпаляване на средното ухо. Най-разпространените възбудители са пневмококите, хемофилната пръчица, мораксела. Затова при отит антибиотикът е приоритетно средство.

В същото време некоректното назначаване, използването на несъответстващи дозировки, несъблюдаване на продължителността на приема можат да доведат до влошаване на състоянието, затормозяване на лечението и до странични ефекти.

Протичането на отита може да се усложни до лабиринтит (проникване на инфекцията във вътрешното ухо). Той причинява снижаване на слуха. Риск съществува за менингит, абсцес на мозъка, сепсис – заболявания, застрашаващи живота. Ето защо антибиотикът е важно средство за терапия.

Прилагането на антибиотик като Зинат е обезателно, когато 2 дни след алтернативно лечение няма положит. динамика.

И при отитите подходът е: старт на терапията с ампицилин и при липса на ефект 2-3 дни от началото на терапията – замяната му с амоксицилин с клавуланова к-на или цефалоспорини (Зинат).

Курсът на лечение е не по-малко от 7 дни, без да се взема предвид подобрение на състоянието като прекратяване на болката, шума в ушите и проявите на интоксикация. По правило те отминават на втория ден. Преждевременното прекратяване на приема носи риска от завръщане на заболяването или прехода му в хронична форма.

Зинат за бели дробове

Инфекциите като пневмония, остър бактериален бронхит и обостряне на хроничен такъв изискват антибиотици.

Рядко обаче първоизточникът им е бактериална инфекция. Напротив, дихателните пътища биват порадени от остра вирусна инф., която определя клиничната картина и повлиява местните защитни механизми на лигавиците по дихат. път. Имунитетът спада. Това предполага задържането, колонизирането и размножаването на бактериална хлора на повърхността на лигавицата на горната част от пътя на въздуха.

Множество видове микроорганизми колонизират гърлото. Но само единици от тях (притежаващи повишена болестотворност – вирулентност), са способни, прониквайки в долните отдели към дробовете, да предизвикат възпалителна реакция.

Такива типични бактериални възбудители на извънболнични инфекции на пневмонии и бронхити са Str. pneumoniae, Haemoph. influenzae, по -рядко Staph. aureus), Klebsiella pneumoniae. Условно-патогенната кокова флора по-често причинява остър фарингит и бронхит.

Острите респир. инфектирания са опасни със своите усложнения като остър бронхит, остър синузит, среден отит, пневмония, вътречерепни усложнения, поражения на сърцето.

Важна задача при извънболничните инфекции е рационалният избор на антибиотик. Това води до намаляване на честотата на назначаване на антибактериални средства, по-пълно клинично и бактериологично излекуване на пациенти и ограничаване на ръста на резистентните щамове.

За белия дроб и гърдите

Извънболничните пневмонии при възрастни приоритетно се причиняват от Str. pneumoniae, чиито щамове само в 2% от случаите проявяват устойчивост към пеницилин.

Затова този вид антибиотик е I линия на лечение, като предпочитани са аминопеницилините, и заедно с тях – цефалоспорините от II поколение  – Зинат. Двата вида препарати са приоритетни в лечението на извънболнична пневмония, съгласно международните препоръки.

Широкото използване на Зинат и въобще на цефалоспорините се дължи на изключителния им спектър на антимикробна активност. Това е свързано с високото ниво на натрупването им в тъканите на белите дробове и широкият обхват на въздействие спрямо най-разпространените възбудители.

Зинат 250 мг, на 12 часа, е по-ефективен от цефалосп. I генерация, когато се касае за Haemophilus infl. и Moraxella catarrhalis. При това Зинат съхранява висока активност по отношение на грамположителните микроорганизми като Str. pneum., S. aureus и др.

Цефуроксим акс. днес се разглежда като основен препарат за лечение на извънболнични респираторни инфекции, наред с комбинацията от амоксицилин и клавуланова к-на. В частност антибиотикът е отличен до степен на първи избор при нетежко течение на болестта с наличие на съпътстващи патологии.

Цефуроксим се отнася към препаратите, за които е важна не толкова концентрацията, колкото продължителността на взаимодействие с микроорганизмите. Например концентрация, която дори 20 пъти надхвърля макс. Концентрираност в плазмата (Cmax), няма да доведе до по-силен клиничен ефект.

Важен извод: дозата не е определяща за клиничния ефект на Зинат. По-важна е продължителността на взаимодействие на антибиотика с бактерията.

Цефуроксим аксетил на таблетки добре се усвоява и бързо се хидролизира в лигавицата на червата и в кръвта до цефуроксим. Макс. концентрация – след 2,5–3 ч. В резултат от плавното повишаване на концентрацията на цефуроксим се увеличава времето на въздействието на антибиотика върху бактерията, което позволява да се използва режим на дозиране

2 Х 250 мг (500 мг за деня)

В листовката си обаче производителят отнася ползването на 250-милиграмовите таблетки при леки, средни и неусложнени инфекции. За тежка степен на възпаляване и при наличието на съмнение за развиване на пневмония, той препоръчва

2 Х 500 мг (1000 мг за деня)

Зинат получава много висока оценка и по критерий безопасност. Той постъпва в червата в неактивна форма (цефуроксим аксетил) и в лигавичния слой на т. черва се преобразува на цефуроксим. Оттам той се всмуква в системния кръвен поток. По-нататък с лекота прониква в различни тъкани и среди на организма, включително в белите дробове, гърлото, синусите и т.н.

Извеждането на активното в-во при Зинат го поставя на равно с третото поколение цефалоспорини. Цефуроксим напълно се изкарва от бъбреците, не се метабол. в ч. дроб и не минава през стомаха. Тъй като в червата се намира само неактивното в-во, то можем да кажем, че Зинат оказва незначително въздействие върху чревната флора. Така се минимизира риска от получаването на асоциирана с антибиотика диария.

Профилът на препарата позволява да се създават необходимите терапевтични концентрации в обсега на инфекцията, което обезпечава кличина ефективност при инфекции на дихателн. пътища. По същия начин се държи препаратът и спрямо зарази в пикочните пътища.

Активното в-во се извежда в непроменен вид.

Най-честа грешка при дихат. инфекции са:

• недостатъчната продължителност на терапията в горния отдел;
• прекалена продължителност на терапията в долния отдел – дробовете.

Често дозирането на 2 Х 250 мг за 10 дни е балансирана схема, която добре повлиява бронхити, пневмонии, синузити.

Дозиране за долни дихат. пътища

Вижте и ТУК: За Зинат накратко: срещу какво помага най-много?

Зинат при пикочни инфекции

(цистит, пиелонефрит, уретрит)

Към 150 млн. души по света ежегодно страдат от такива инфектирания. 60% от дамите все някога ги прихващат, а 25–40 % от заболелите са направили рецидив в следващата година.

Възбудител на 89% от пикочните инфекции в Европа и САЩ е Escherichia coli (чревната пръчица). При толкова мащабна заболеваемост от пикочни инфекции, резистентността на бактерията към антибиотици постоянно расте и се разширява.

Към момента ешерихията е изработила висока защитителна способност към ампицилин, амоксицилин, ко-тримоксазол, цефалоспорини от I поколение. Аминогликозидите са нежелателни заради тяхната нефротоксичност, хинолоните са с тесен обхват и почти не се ползват в нефлорогията.

При така описаната ситуация цефалоспорините от II и III ген. заемат главна позиция в нефрологичната практика. Чревната пръчица показва възможно най-ниска резистентност именно към тях, както и към флуорхинолоните.

Флуорхинолоните са сериозна алтернатива в терапията на пикочни инфекции, обаче ред европейски изследвания отбелязват растяща резистентност и към тях. А по данни от 2007 г. в 95% от случаите Escherichia coli се е оказала безпомощна пред цефуроксим аксетил (Зинат), а резистентност е отчетена едва при 2,4 % от болните.

С прости думи, това означава, че заболелият от пикочна инфекция има 95% шанс бързо и ефикасно да се излекува със Зинат перорално или Зинацеф инжекционно, отколкото с други медикаменти.

Специалистите отбелязват и терапевтичното преимущество на Зинат – способността му да създава висока концентрация в урината. При инфекциите в отделит. с-ма и особено при пиелонефритите е важно не толкова бързото проникване на антибиотика в поразените органи и тъкани, колкото концентрирането му в урината. Това условие се покрива от Зинат, което идва от начина, по който се извежда от тялото цефуроксим след преобразуването му от цефуроксим аксетил.

Трети признак, по който Зинат получава преимущество, е безопасността, т.е. ниската нефротоксичност. При пациенти с понижена скорост на бъбречна филтр. показателят е от изключителна важност, а за съжаление множество препарати са нефротоксични.

Значим фактор е, че Зинат постъпва в червата в неактивна форма и се резорбира там, заобикаляйки стомаха. На това се дължат минимализираните стомашно-чревни нежелани ефекти.

Нефролозите отбелязват още и лекарствените форми и дозировки, които позволяват оптимално и достъпно индивидуално дозиране.

И накрая – цефуроксим като антибиотик от цефалоспориновия ред II поколение, се произвежда в перорална форма (Зинат™) и в инжекционна форма (Зинацеф™), което дава възможност за провеждане на стъпаловидна терапия – преход от инжекционен към перорален прием на антибиотик.

Зинат™ е високо ефикасен не само към Ешерихия, но и към другите по-чести причинители на пикочни инфекции, които отговарят за близо 11% от случаите. Той е единственият цефалоспоринов антибиотик от II поколение, който е устойчив към бактериалния защитен ензим b-лактамаза и въздейства дори на резистентните щамове на Escherichia coli.

В заключение: Зинат се предпочита, защото е с висока ефикасност, висок профил на безопасност, добре се понася от пациентите и е разрешен за прилагане от 3-месечна възраст.

Пиелонефрит – в стационар острата форма се лекува с цефалоспорини венозно и при положителна динамика се минава на пероралната форма. При домашното лечение обаче подходът е друг. Жалбите на пациентите не винаги са конкретни, трябва да бъдат направени ред изследвания и едва тогава да последва терапия. Затова  се минава направо на Зинат (перорално) или флуорхинолон.

Дозиране:

• При пиелонефрит – 2 Х 250 мг;
• При цистит – 2 Х 125 мг.

Контролни изследвания за ефекта от терапията се назначават на 4-и и 8-и ден от лечението, когато има случай на пиелонефрит, а при цистит курсът е 3-5 дни и зависи от тежестта на инфекцията.

Други приложения

• При скарлатина – използват се цефалоспорини наред с пеницилини и макролиди. Зинат е подходящ за терапия в дом. условия. Курсът е 10 дни;
• При гонорея, остър гонок. уретрит (неусложнен), цервицит – цефалоспорините са сред водещите средства. Зинат отстъпва пред представителите на III поколение заради по-късото време на полуживот. Производителят дава в листовката дозировка от 1 г Зинат (4 броя Х 250 мг или 2 броя Х 500 мг), приет на един път;
• При Лаймска болест – пренасяната от кърлежи инфекция (само след ухапване) е с високо ниво на риск за пострадалия. Тя се третира с антибиотик в дълъг курс, минимум 20 дни. Посочената от производителя препоръчителна доза е 2 Х 500 мг;
• При фурункули, импетиго, пиодермия и др. патологии на кожа, подкожен слой и меки тъкани – доста голям клас болести с най-различна картина – от целулит до стрептококова гангрена. Причинителят е Staphylococus aureus (най-често), но има и доста смесени инфекции. Цефалоспорините намират място при неусложнените и повърхностни възпаления в комбинация с обработване на огнището, дренаж и/ или локално лечение. Станд. к-во 2 Х 250 мг или по решение на лекаря.

Възможни вреди и рискови съчетания

Страничните ефекти от Зинат (и въобще от цефуроксим аксетил) са леки, временни и бързо отминават. Неговото голямо достойство е, че избягвайки попадането на активната съставка в стомаха, се пропускат и специфичните за тази зона растройства.

Негативи от Зинат?

Както при използването на всякакви антибиотици, се рискува прекомерен ръст на гъбичките Кандида. Продължителният прием може да провокира ръст и на други резистентни микроорганизми, напр. Enteroc. и Clostridium dif., което в определени случаи може да доведе до прекратяване на терапията.

Други странични реакции

Предозирането на цефалоспорини може да повиши възбудимостта на ЦНС и да провокира гърч. Плазменото ниво може да се понижи с помощта на хемо- и перитониална диализа

Противопоказания и рискове

• Не се прилага при алергия от цефуроксим;
• С внимание се прилага при бъбречни и чернодр. проблеми;
• Дава се от 3 месеца;
• Комбинация с др. лекарства се решава от лекар;
• Не се комбинира с лекарства срещу киселини;
• Не се комбинира с лекарства за разреждане на кръвта;
• Диабетиците да отчитат съдържанието на захарози в суспенцията;
• Пациентите с фенилкетонурия да отчитат съдържанието на аспартам (източн. на фенилаланин);
• При третиране на Лаймска болест е възможна реакция на Яриш-Херксхаймер. Тя е естествена (в резултат взаимодействието със спирохетата борелия) и минава по естествен начин;
• Зинат намалява действието на оралните контрацептиви;
• Приемът на Зинат понякога повлиява резултатите от някои кръвни изследвания. Винаги съобщавайте за терапията, която провеждате;
• Цефуроксим аксетил (Зинат™) е допустим за бременни в същите дози, както и в обичайните ситуации. Решението обаче се взема от лекар според конкретиката;
• Зинат може да провокира известно замайване и снижаване на концентрираността – да се знае от шофьорите и операторите на тежки и опасни машини.

Как се приемат сироп и таблетки

Зинат се дава на 12 часа, двукратно за денонощие. Дозите се определят от специалист според спецификата на заболяването, състоянието на пациента и неговите индивидуални особености.

Стандартното, което се посочва от производителя, за един прием е:

• Доза за възрастни – 250 мг;
• Доза за деца – 10 мг/ кг, до 125 мг;
• Доза при болни бъбреци – намалена, по индивидуални показания.

Еднократна пропусната доза Зинат не се компенсира, следващият прием се осъществява по обичайното време. При повече пропускания ефектът от препарата не е гарантиран. Двойна доза Зинат носи риск от предозиране, но не увеличава терапевтичния ефект.

Спиране на Зинат – 48 часа след изчезване на болестната симптоматика или според решението на лекар. Антибиотикът не се спира самоволно, а по-ранното прекратяване може да доведе до резистентност на причинителя, вместо до неговото унищожаване.

Форми и цени

Таблетките Зинат са в кутии по 10 броя. Разликата е в състава на хапчетата:

• Зинат 125 мг, „детски“ – към момента неналичен, последна цена 17.92 лв;
• Зинат 250 мг – 7.52 лв;
• Зинат 500 мг – 12.53 лв.

Сироп, гранули за суспензия

Суспензията Зинат е в шишенца от 50 мл, прахообразна субстанция, която се разтваря преди старта на терапията:

• Зинат 125 мг – 15.12 лв.
• Зинат 250 мг – 20.02 лв.

Заместители и аналози

Аналогични препарати на Зинат са съдържащите цефуроксим аксетил:

• Аксетин, 250 мг, 500 мг, флакон инжекционен разтвор, опаковки по 10 бр, с-ст съответно 8.93 лв, 17.83 лв, 2.65 лв за флакона;
• Зинацеф – инжекционни разтвори 250 мг, 750 мг, 1.5 г – към момента неналични;
• Цероксим, 500 мг, 10 бр в опаковка, с-ст 17.85 лв.

Аналози, съдържащи цефуроксим:

• Аксеф 500 мг в опаковки от 10 и 20 броя, с-ст 12.52 лв, 23.74 лв;
• Ксоримакс, 250 мг, 500 мг, с-ст 9.01 лв, 17.02 лв;
• Лифурокс, 500 мг, табл. 10 бр, с-ст 14.00 лв;
• Фуроцеф, 500 мг, табл. По 10 и 14 бр, с-ст съответно 10.68 лв и 14.89 лв;
• Цефурокон, 500 мг, 10 бр, с-ст 12.18 лв.

В сравнение с повечето си аналози Зинат показва най-голяма гъвкавост при приложението – той се дозира по-лесно, докато много от идентичните препарати на други производители предлагат единствено състав на активното в-во от 500 мг.

Препарати от III ген. цефалоспорини

• Цефподоксим: суспензия и таблетки Ксимебак, таблетки Сефпотек, суспензия и таблетки Фоксеро;
• Цефтазидим;
• Цефтриаксон: Медаксон, Терцеф, Цефтриаксон;
• Цефиксим: Зефацет, Панцеф, Цефиксим.

Зинат или Панцеф?

Представители са на различни генерации цефалоспорини – втора и трета. В този смисъл Панцеф е по-усъвършенстван медикамент, но това не винаги го прави за предпочитане. Практиката е наложила да се избира антибиотик по възходящ път – от по-ниска към по-висока генерация. Това е с цел предпазване на по-новите антибиотици от преекспониране  (прекомерна употреба) и съответно снижаване на ефикасността им поради увеличаване на резистентните щамове.

Повече ТУК: Панцеф за по-опасните инфекции.

Зинат или макролиди?

Макролидите са антибиотици с тясно приложение, ефикасни против грамположителни бактерии. Двата вида препарати не са напълно взаимозаменяеми. Понякога те са II линия, щом пеницилини и цефалоспор. са се оказали неефективни (напр. при ангина).

• Азитромицин – Сумамед, Азатрил, Азакс и др.
• Еритромицин – Кларитромицин, Клацид, Клеримед и др.

Качествата на Сумамед ТУК: Какво повлиява успешно Сумамед?

Качествата на Клацид ТУК: За и против терапията с Клацид. 

Зинат или пеницилини?

Бактериите масово изработват резистентност към пеницилините. Ако даден щам не е, за него е добре да се действа с пеницилин.

В този смисъл Зинат и по-усъвършенстваните антибиотици идват като резерви, за да се осигури успешна терапия при всякакви случаи. Затова принципът е стартиране на терапия с пенилицин и при неуспех, замяната с цефалоспорин или друг препарат. Все още ред пеницилинови антибиотици показват много висока ефикасност спрямо вещества като амоксицилин.

• Амоксицилин – Аугментин, Амоксиклав, Медоклав и др.

Качества на Аугментин ТУК:

Аугментин или Зинат? Или Оспамокс? Мнения за Аугментин 1000

Качества на Амоксиклав ТУК: Мощният Амоксиклав в борбата за инфекции.

Ето едно отлично видео, което представя качествата на Зинат, включително как се приготвя суспензия:

За още информация: Международно име: Zinnat. На руски: Зиннат. Активно в-ство: Цефуроксим (Cefuroxime).

Източници:

• http://medside.ru/zinnat
• http://www.medicinform.net
• www.drugs.com и други.