Параноидна шизофрения: специфични симптоми. Първи признаци и разгръщане на болестта. Терапии

♠ Характерни особености ♠ Болестта параноидна шизофрения в МКБ-10 ♠ Особености при мъжете ♠ Параноидна шизофрения при жените ♠Периоди на развитие ♠ Причини за параноидна шизофрения ♠ Фактори ♠ Симптоми на параноидна шизофрения ♠ Първи признаци ♠ Основни симптоми

Още в текста: ♠ Параноя и шизофрения ♠ По какво се различава ♠  Раздвоение на личността  ♠ Диагностика ♠ Лечение на параноидна шизофрения ♠ Посттерапевтичен период

Параноидна шизофрения е изморително психично заболяване. Нейна особеност е прекъсване на връзката с околния свят и реалността. Пациентът губи способността да функционира и да живее живота си.

За болестта е характерно наличието на маниакална идея (погрешно и невярно убеждение) и на характерни халюцинации, които се оформят на по-късен етап.

Ранното започване на лечение позволява да се забави прогресът на болестта, който за жалост е непредотвратим.

Характерни особености

на болестта параноидна шизофрения

Параноидна шизофрения
Параноидният тип на болестта също се състои в болестно изменение на мозъка

Параноидният тип навярно е едно от най-известните разстройства на личността. Тя е обвита в тайни и догадки, плаши здравите хора и е синоним за ужасна загуба на собствения разум.

Тази шизофрения се дели на два подтипа:

Параноидна форма, чиито допълнителни признаци са маниакални, депресивни или тревожни;

Кататонична форма – рядко срещана, тя засяга 1-3% от болните.

Параноидната разновидност е една от общо десетината типа, в които се разгръща заболяването. Тя много ясно се разграничава от останалите по своите прояви и отличителни особености. Класифицирането й също е съвсем детайлно.

Класифициране в МКБ-10

Международният класификатор на болестите маркира параноидната разновидност с код F20.0.

Демир бозан 6 билки за нерви, които ще ви избавят от страхове и паник атаки

Специфични под пунктове – индекси, показват как протича заболяването.

Към кода се добавят пет цифри:

  • Единица — заболяването се проявява епизодично, симптомите растат постепенно;
  • Двойка — болестта е епизодична, но не е установено влошаване на психическото състояние;
  • Тройка — болестта се проявява на пристъпи, чиято симптоматика прогресира;
  • Четворка — след лечението настъпва частична ремисия;
  • Петица – след лечението е настъпила пълна ремисия.

Непрекъснатите прояви на болестта са с код F20.00.

Епизодичните прояви с нарастващ дефект са F20.01, а със стабилизиран дефект – F20.02.

Пристъпообразните прояви се бележат с код F20.03.

При нецялостна ремисия се присвоява код F20.04, а при пълна — F20.05.

Тези обозначения са необходими само на медицинските работници, за да разбират патологичните процеси, на които е подложен пациента и да обменят точна информация помежду си.

Вижте и тези свързани публикации. Текстът продължава и след тях!

Разлика в протичането според пола

Честотата на болестта при жените и мъжете е еднаква.

Параноидна шизофрения
Болестта дебютира в млада възраст

Немного се отличава възрастта, при която стартира патологията, като средната е 35 г. При внимателен анализ обаче първите странности могат да бъдат идентифицирани в юношеството и дори в детството.

При мъжете болестните симптоми се показват в по-ранна възраст. Силният пол е подложен и на по-ярка проява на признаците. Мъжете по-трудно съхраняват своята социална роля. Те по-бързо губят работата си и обикновено не успяват да се върнат към нея след приключване на терапията.

При жените всичко е в пъти по-сложно. Всички признаци са скрити и точното начало на болестта не се установява. Симптоматиката е завоалирана, така че околните късно забелязват проблема – едва щом настъпи преломният момент. За сметка на това след терапията жените с лекота се връщат към социалната си активност.

Опасният период за жените е десетилетието между 25 и 35 г. Тогава се фиксира стартът на болестта. Крайно рядко шизофренията се появява по-рано, макар и в литературата да са описани случаи, започнали от 5 г. Някакво завишаване на първичното заболяване се отбелязва ок. 45-ата годишнина.

При разглеждане на дамските случаи отблизо се оказва, че пациентката е заболяла много по-рано и симптоматиката й е била типично шизофренична, но с рехабилитационна цел са поставени по-малко сериозни диагнози като реакция на стрес, невроза и други подобни.

Описаният подход позволява на жените да изживеят няколко пълноценни години в семейството, макар че прогресирането на заболяването винаги води до разкриване на истинското положение на нещата.

Периоди на развитие

Параноидният тип на болестта може да обхване ума мълниеносно. Тогава тя се заявява открито и за болния, и за неговата среда. Такива случаи се установяват с лекота и те са привилегировани, получавайки своевременно лечение.

В пъти по-сложно се получава, когато маниакалните идеи се оформят постепенно и са с  непрекъснато тип протичане. Заради бавното начало мнозина приписват първите симптоми на чудачество или на лош нрав.

Както и да започне този тип шизофрения, той винаги се развива и задължително с времето става все по-забележим. Това е болест, не оставаща  скрита, тя непременно прогресира.

Ако прогресът е бавен, то разрушителните проявления имат епизодичен характер. С постоянна скорост намалява способността да се проявява инициатива, нараства чувството за умора и загубеност, охлаждането към любимите хора, неща и дейности.

Параноидна шизофрения
Параноидната шизофрения е плашеща за близките

Етапи на параноидна шизофрения:

  • Поява на натрапчиви идеи и параноидна мания. Началният етап на болестта е моментът, когато пораженията се показват във външните действия. При бавната форма на протичане този момент може да дойде и след 10 години от истинското начало, което остава скрито и само се предполага. Но през скрития период количеството грешки в психическото здраве са се увеличавали;
  • Парафренен стадий. Маниакалните състояния се обострят и пациентът не успява да им се съпротивлява. Някои болни дори не осъзнават нарушенията в собствената си логика. За даденото състояние съществува тест – пациентът разказва своята история, като променя имената и някои действия, но оставя нейната същност. Подобна обезличена постановка на нещата най-често показва ненормалността на поведението. Особено когато болният е уверен, че постъпките му са обичайни и естествени;
  • Синдром на Кандински-Клерамбо. Поява на лъжливи халюцинации. Болният има видения и усеща произтичащи отвътре неща, които не се проектират навън. Едновременно се появяват натрапчиви идеи и психически автоматизъм. Пациентът обаче е уверен, че действията и мисли са му внедрени отвън и са с нещо неестествени;
  • Необратими изменения в личността и кората на главния мозък. Болестта прогресира до определено ниво. Всички грешки, натрупани на предходните етапи, се проявяват още по-силно. Болният напълно се дистанцира от околния свят и мислено живее в това, което е в главата му.

По-сегментирано етапите се дават и така:

  • Начален (инициален) период – няма мания и халюцинации. На болния му идват странни мисли, проявяващи се при друго разстройство, примерно депресия;
  • Параноен период – това е дебютът. Тук болният вече има маниакални идеи, но без халюцинации и признаци на автоматизъм. Без силно повлияване на съзнанието;
  • Параноиден период – добре забележим етап. Маниакалните идеи са от различна тематика и все още не се поддават на систематизиране. Появяват се халюцинации – повече слухови, по-рядко зрителни. Възможен синдром на КК (идеята за външно въздействие;
  • Парафренен период – най-тежката форма с халюцинации и фантастични мании. Болният се пренася в изопачен свят.

Медиците разграничават още постоянно присъствие на болестта в живота на пациенти и епизодичната й поява. Във втория случай болният може да осъзнава, че по време на криза е имал лъжливи мисли и може сам да потърси помощ и терапия.

Причини

за параноидна шизофрения

На този етап от изследванията на болестта се възприема, че подбуждащ фактор за отключването й е физиологично нарушение в главния мозък. Една част от изследователите предполагат, че провокатор е не физическо явление, а от тежка психологична травма.

Параноидна шизофрения
Външни слухови халюцинации и гласове в главата, съчетани с тревожност и страхове: ето какъв е светът на болният от шизофрения

Причини:

  • Нарушения в обменните процеси на мозъка – в главата на болния се осъществяват неправилни, нестандартни връзки, при което се появяват лъжливи образи. Специалисти изказват предположение, че патологичните нарушения произтичат от дехармонизиране на допамин и серотонин;
  • Химич. зависимости, които разрушават кората на главния мозък;
  • Травмиращи ситуации, често стари и потиснати, които провокират вътрешен конфликт и частично разпадане на личността. Вътрешн. конфликт подтиква подсъзнанието към саморазрушаване, за да се спаси от непоносимия свят;
  • Наследствена предразположеност – по кръвна линия има риск от наследяване на болестта, оценяван на 10%. Вероятността да заболее човек от род, в който не е имало параноидни шизофреници, е 10 пъти по-ниска;
  • Нарушения в утробното развитие заради тежка болест на майката – особено зле се отразяват върху плода вирусните инфекции. Тогава голяма част от ресурсите се насочват към борба с пораженията върху организма и плодът започва да страда от недостиг в храненето или от високата температура. Същото се случва и при системно недохранване на майката.

От една страна лекарите посочват, че при липса на няма вродени патологии, провокиращи възникването на параноя, то е невероятно даден субект да се разболее. Но от друга страна механизмът на поява на нарушенията е дотолкова неизучен, че рискът остава за всички.

Симптоми

на параноидна шизофрения

Как започва болестта?

Началото може да е както постепенно проявяващо се, така и внезапно.

При рязко започваща шизофрения поведението на болния бързо, почни незабавно се променя в посока:

  • мисловния процес става непоследователен;
  • появява се агресивна възбуда;
  • развива се мания, отличаваща се с непоследователност;
  • възможно е развитието на фобии, тоест на безпричинен страх;
  • държането става все по-чудато (неадекватно).

При бавно оформяща се шизофрения началото е бавно, има моменти на изменено поведение. Периодично болният върши единични неадекватни постъпки, прави странни изказвания или нелогични мимики. Постепенно загубва интереса си към съществуващото извън нещо и към любими преди дейности. Усеща вътрешна празнота.

Специалистите делят симптоматиката при шизофренията на позитивна и негативна. Това важи за болестта като цяло и за паранодната разновидност в частност. Позитивните симптоми не са добри, а новопоявили се. Констатират се черти на личността, които по-рано не са били свойствени за човека. Аналогично негативните симптоми не са лоши, а черти на характера, които с прогресиране на болестта отслабват или безследно изчезват.

Параноидна шизофрения
Пациентът губи личността си

Общи признаци на шизофрениите:

  • Несвързаност на речта;
  • Афективно поведение;
  • Безпричинно нарушаване на координацията и фината моторика;
  • Мимиките демонстрират нехарактерни реакции спрямо дразнител.
  • Специфични признаци на параноидната разновидност:
  • Болният вярва, че е заплашен, следен или преследван;
  • Хипертрофира мнението, че е велика личност, неповторим или известен;
  • Синдром Отело – болезнена ревност, предизвикана не от реални действия на партньора, а от въображаеми;
  • Ипохондрична невроза – болният вярва, че е тежко болен.

Заболяването се разгръща по два начина: от маниакален или от маниакално-халюциногенен тип. Според формата, у пациента се забелязват само натрапчиви състояния или маниите се допълват с видения.

Особености на

симптоматиката при жените

Симптомите на параноидната разновидност при дамите се отличава от мъжките прояви.

Характерни са:

  1. Изграждане на странни причинно-следствени връзки, склонност към философстване. В случайни, несвързани помежду си събития, жената вижда символи и знамения, които по-нататък се превръщат в мания. И здрави жени вярват в знаци от Вселената, но те винаги разбират ирационалния характер на подобно подсказване и действат съобразно обстоятелствата. Шизофреничките игнорират реалността, като техните решения винаги се основават на ирационални мисли, заблуди и въображаеми доводи;
  2. Загуба на контрол над себе си – заболялата жена смята, че нейните мисли, постъпки, чувства и действия се контролират от някой друг. Този страничен „диригент“ винаги е недоброжелателен. В тази роля се набеждават както роднини, така и странични лица, даже извънземни;
  3. Неприветливост, раздразнителност и агресия – психичните процеси дотолкова се „разкачат“ от действителността, че жената напада околните, без какъвто и да е повод. Тя е като кипящ котел, чиято пара трябва да се изпусне;
  4. Изчезване на интереса към света –  реакция, противоположна на агресията. Жената дотолкова потъва в собствените си преживявания, че всичко околно й става безразлично. Тя може да лежи с денонощия в леглото, да спре да се самообгрижва, да не яде, да не пие, напълно да зареже децата си и дома;
  5. Халюцинации и натрапчиви мисли – явления, които са централна точка в диагностиката. Общуването с невидими събеседници, поведение, диктувано от маниакални мисли и натрапчиви идеи са пунктове, които не оставят съмнение относно природата на болестта.

Как да не пропуснем първите признаци

Разпознаването е важно, защото дава шанс за ранен старт на лечението и забавяне на прогреса. При половината пациентки шизофренията дебютира след раждане. Физиологичните изменения, случващи се в тялото на жената по време на износването и родовия процес, нарушават крехкото равновесие на психиката и болестта се проявява.

Заедно с това самото раждане, както и аборт, сватба или развод не са непосредствена причина за болестта. Те са само емоционално натоварване, което ускорява процеса. Но той така или иначе ще се случи, рано или късно.

Главен признак за начало на болестта е загуба на емпатия – способност за съпреживяване. Жената спира да откликва на събития или постъпки. Тя е заета със своите преживявания повече, отколкото с околния свят. Особено ярко се вижда това след раждане. Майката пренебрегва детенцето, не реагира на плача му, не го храни и сменя. Подобно поведение прави впечатление и жената бързо получава специализирана помощ.

Ако болестта се развива без връзка с раждане/ аборт, то охлаждането на емоциите се случва постепенно. В началото това е незабележимо, но след известно време околните забелязват, че между заболялата жена и останалия свят се е издигнала непреодолима стена. Към подобен случай при близък трябва да се отнесем отговорно и внимателно и задължително да се консултираме.

Пoвeдeниe при шизофрения

Параноидна шизофрения
Главни теми на маниакалността са: преследване, ревност, рационализиране и изобретяване

Типично женски и типично мъжки черти в поведението на болните не съществуват. Нарушенията в поведението са обусловени от тематиката, върху която се развива маниакалността. При жената по-обичайно е темата да бъде семейство и деца, така че натрапчивите идеи обичайно касаят тази част от живота й.

В периода на формиране на манията поведението на болния се отличава с разсеяност, подозрителност, склонност към многократна проверка на действията. Пациентът не успява да се съсредоточи, доколкото у него се развива нарушение на мисленето. Той не помни кой къде е отишъл, не може да приготви обяд или да се измие, не се сеща да седне да яде. При жените-болни битът стремително се срутва и това е по-забележимо, отколкото при мъжете, за които се грижат.

Разликата между половете е, че жената в определен период успява да компенсира външните прояви на болестта и да скрива състоянието си, докато при мъжете щом се започне с проявите, те са сериозни до трагични.

От практиката: жена се хвърля от 9-я етаж, държейки в ръце едногодишното си дете. Ретроспективно се установява, че в последните дни тя е казвала, че в нея всичко е изгнило и че детето й няма да може да живее без нея. Близките са забелязали, но не са обърнали внимание като на болест, а болната бързо е преминала на етапа посягане на живота.

Параноя и шизофрения

Едно и също ли е, има ли разлика?

Понятията са сходни, но параноята е по-скоро един от симптомите на шизофренията, един от четирите й етапа. Преди време специалисти са обмисляли отделянето на последния етап – парафренията, като самостоятелно заболяване, но заедно с параноята са останали като етапи от цялостния процес на болестта.

Шизофренията се формира най-различно и не всякога се покрива с параноя.

Параноичният етап при едни болни обхваща целият им живот, без никога да се изостри или да премине в сериозна маниакалност със слухови халюцинации и видения. В резултат се получава една странна, доста нестандартна личност, която има свои комплекси, но няма никакво морално или юридическо право да се диагностицира и да се притиска за лечение.

Шизофрения без мания и халюцинации: може ли?

Ако отнемем от шизофренията маниите и халюцинациите, какво ще й дава самоличност?

Още от времето на автора на термина – психиатъра Пол Ойген Блойлер, е ясно видима същността на болестта: нейната амбивалентност. Понятието значи двойственост, едновременно съществуване на противоположности.

При шизофренията двойствеността е видима в основните направления – в приемането на решения, в емоциите, в мисловния процес. Пациентът едновременно иска и не иска, стреми се към нещо и го избягва. Мислите му стават много странни, към това се прибавят подозрителност, затвореност, даже известна агресивност. Много спорно е дали това е разстройство или болест, посочват ред източници по темата.

Но съвсем различно стоят нещата, ако болният развие мания за преследване и започне да получава халюцинации. Тогава той самият страда, разбирайки го или не. Той може да страда от това, че е преследван, губи усещането си за безопасност и не намира покой. Ясно е, че му е потребна помощ, но без да се преминават границите на етичността.

По какво се различава от другите видове

Манията за преследване е много типична за параноидната разновидност на шизофренията. Дори и да не смята, че е точно преследван, болният се чувства следен, наблюдаван, при това от враждебен наблюдател. Маниакални идеи в такава посока ясно насочват към разновидността.

Какви са другите типове шизофрения и по кои свои симптоми те се разграничават, разказваме ТУК:

Шизофрения и раздвоение на личността

Страдащите от шизофрения навлизат дълбоко в своя свят и там те не са способни да различат кои впечатления са породени в главата им и кои идват от външния свят. Така те не успяват да разграничават обективност от субективност, реално от въображаемо.

На тази база стъпват и главните характеристики – лъжливите убеждения, маниакалните идеи и халюцинациите. Вярването във фалшиви реалности е част от болестта. Но това съвсем не е раздвоение на личността, както често се смята и заради наименованието.

Разликите и допирните точки разясняваме ТУК:

Диагностика

Диагностицирането на параноидн. шизофрения може да протече в стационар (болница) или амбулаторно (пациентът да остане у дома). Вторият вариант е възможен, ако пациентът не е опасен (разглежда се спрямо личността си и спрямо околните).

Задължително се провежда и диференциална диагностика, защото симптомите на този тип шизофрения приличат на признаци за други заболявания. Специалистът е призван да се убеди без съмнение, че в случая действително се е развила параноидна шизофрения. Тогава ще е способен да подбере индивид. курс на лечение, който да бъде максимално полезен на болния и да забави силно по-нататъшното развитие.

За определяне на болестта се използват и тестове. Такъв, заедно с други диагностични методики, даваме ТУК:

Лечение

на параноидна шизофрения

Този тип болест се обработва с невролептици – те помагат да се намали скоростта на разрушаване на психиката (каквото протича в острата фаза). Отделно се провежда детоксикация – тя помага, когато една от причините за развитие на болестта е химическа зависимост.

Антипсихотичните препарати с продължително действие също са важна част от терапията. При определени случаи се предписва електрошок. Такъв тип въздействие се ползва рядко и само върху болни в тежка форма на параноидна шизофрения.

Психотерапевтичните сеанси са ефективни, когато е постигната дори и незначителна ремисия на болестта. Те прекрасно поддържат човека, ако травмата не е предизвикана по физиологична причина. Във всички случаи съдейства за редукцията на степента на повлияване на вътрешния конфликт.

Медицинска помощ и грижа за болния – ето начинът да се спре разрушаването на възприятията за околния свят. Но специалистите и психиатрите конкретно не могат да заменят поддръжката от любимите хора и семейството. Родствениците трябва да поддържат своя близък в трудните за него периоди.

В лечението на болните има и полова специфика. Например жените са по-слаби физически, затова по-рядко използват лекарства за купиране на психомоторното възбуждане.

Всички детайли по терапията даваме ТУК:

Посттерапевтичен период

След приключване на лечението под лекарски надзор, пациентът се завръща у дома. Методиките, които днес се използват в терапията, позволяват той максимално да се интегрира в обществото и да установи добро ниво на социална въвлеченост. Пациентът може да води пълноценен живот, ако следи за здравето си и за режима.

Ако лечението на параноидн. шизофрения е минало добре, такива хора водят живот с ограничения и отговорности, които могат да се оприличат на режима на болен от диабет.

За съжаление не на 100% се възстановява загубеното душевно равновесие. Ако болестта е прогресирала твърде, пациентът не може пълноценно да взаимодейства в обществото. Първото, което болният губи, е способността да се труди и да се самообгрижва материално и битово. Той не може да изпълнява дейности, които създават и най-малка опасност за живота му. За да бъде предпазен от опасност, такъв болен получава степен инвалидност.

Понякога параноидн. шизофрения е дотолкова силно прогресирала, че пациентът направо се обявява за недееспособен. Подобни случаи са редки и обичайно роднините се съгласяват пациентът да бъде поставен под постоянно лекарско наблюдение.

Пpoгнoза: неблагоприятна. Пълно излекуване е невъзможно.

Профилактика

Постоянно се казва, че профилактиката е по-добра от терапията. Но тук тя е невъзможна. Развитието на шизофренията е непредотвратимо. Дори ако генетичната теза за възникване на болестта е права, то спусъкът на промените може да бъде натиснат от каквото и да е житейско събитие.

Единственото благоприятно развитие е максимално ранно лечение, което да предотврати задълбочаване на болестта и поява на дефект. Така болестта се поема под контрол и се дават добри дългосрочни перспективи.

Интересна зависимост между интелекта и болестта се излага във видеото:

В заключение: параноидната разновидност е хронично страдание, за която днешната медицина няма точното лекарство. Целта днес е само да се вдига качеството на преживяване и заболелият да не бъде изоставян да приключи с живота си или да изпадне в положение на клошар или бездомник.

Източник:

Оценка на читателите
[Гласували: 1 Средно: 2]
, , , , , ,
Дайте своето мнение или коментар в нашия форум по-долу!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.