Какво е раздвоение на личността: Уикипедия и дисоциативно разстройство на идентичността

Раздвоение на личността е популярното име на състоянието, което английската Уикипедия и съвременната психиатрия наричат дисоциативно разстройство на идентичността (ДРИ, на английски DID). При него в един човек съществуват две или повече отделни личностови състояния, придружени от провали в паметта, които не могат да се обяснят с обикновено забравяне. По-долу са симптомите, разликата с шизофренията, начинът, по който ДРИ се диагностицира и лекува през 2026 г., и къде в България да потърсите помощ.

И едно уточнение веднага: раздвоението на личността не е шизофрения. Объркването между двете отдавна се превърна в устойчив мит, а по-нататък ще стане ясно откъде тръгва той.

Какво е раздвоение на личността според Уикипедия

Английската Уикипедия определя ДРИ като дисоциативно разстройство, при което човек има поне две различими личностови състояния, наричани „алтери“. Това определение не означава буквално „няколко души в едно тяло“. Съвременното разбиране е, че отделните състояния са части от една обща личност, която не е успяла да се събере в цялостна идентичност, най-често след тежки преживявания в ранното детство.

Уикипедия и клиничните източници посочват разпространение между 1,1 и 1,5% от населението в хода на живота, но самите изследователи признават, че оценките зависят силно от методиката. Затова число от типа „точно 1,5%“ няма как да бъде гарантирано.

Уикипедия отбелязва още в увода си, че диагнозата остава научно спорна. Травматичният модел вижда в ДРИ последица от хронична детска травма; социокогнитивният смята, че част от случаите се оформят под влияние на внушаемост, терапевти, филми и социални мрежи. Днес спорът все по-рядко е „истинско или измислено“ и все по-често „по колко различни пътя се стига дотам“.

Раздвоение, раздвояване или дисоциативно разстройство на идентичността

„Раздвоение на личността“ и „раздвояване на личността“ са разговорните названия. В медицинската документация състоянието се кодира по класификации и точно тук има детайл, който често се представя погрешно в българските сайтове.

От декември 2025 г. у нас действа и нов медицински стандарт „Психиатрия“, но той не променя кодирането: България продължава да работи по МКБ-10.

Двете диагнози се бъркат постоянно, а са коренно различни

Ако ви интересува как се проявява шизофренията и защо тя не е „две личности“, вижте подробния ни материал: Шизофрения: симптоми и признаци. Причини за разболяване. Видове.

Раздвоение на личността: симптоми

Симптомите на дисоциативното разстройство на идентичността се групират около три основни области: идентичност, памет и усещане за реалност.

• Две или повече личностови състояния с различно поведение, глас, маниери, понякога и различно име;
• Провали в паметта: човекът „изпуска“ часове или дни, намира вещи, които не помни да е купувал, чува от близките си за свои постъпки, за които няма спомен;
• Деперсонализация, тоест отчуждаване от собственото тяло, сякаш се наблюдаваш отстрани;
• Дереализация: светът изглежда нереален, като през стъкло;
• Вътрешни гласове или диалози, които се преживяват като идващи отвътре, за разлика от шизофренните халюцинации;
• Тревожност, потиснато настроение, проблеми със съня, резки смени на настроението.

Съзнанието се дели на потоци, които се оформят като отделни Его-съзнания

Дълго се повтаряше твърдението, че отделните „личности“ нямат никакъв достъп до спомените една на друга. Метаанализ от 2024 г. върху паметта между отделните състояния показва по-сложна картина: в част от изследванията информация все пак преминава между тях. Амнезия има, но според тези данни тя не е абсолютна.

Много от засегнатите описват и натрапчиви мисли. Те обаче са по-характерни за друго състояние, което разглеждаме отделно: обсесивно-компулсивното разстройство.

Симптоми при децата и юношите

При децата картината е по-трудна за улавяне. Детето откликва на името си, но се появяват епизоди с рязко различно поведение, „стъклен“ поглед, разговори на глас със себе си, необясними смени на почерка и вкусовете, както и амнезия за случки, които близките са видели с очите си. Диагнозата при деца трябва да се поставя от детски психиатър. При юношите се добавя и проблемът, за който става дума по-долу, в частта за ТикТок.

Каква е разликата между раздвоение на личността и шизофрения

Митът тръгва от самата дума: „шизофрения“ идва от гръцките корени за „разцепвам“ и „разсъдък“. Само че разцепването там се отнася до психичните функции (логиката и емоциите се разпадат и се разминават), а не до съществуване на две личности. При шизофренията единствената личност постепенно се обезличава; в тежките случаи болният може да се мисли за динозавър или за стол, или изобщо да загуби способността да разсъждава за себе си.

Устойчивостта на мита личи и от американско проучване на NAMI от 2008 г., в което 64% от анкетираните посочват „множествените личности“ като симптом на шизофрения. По-нова представителна цифра няма, но едва ли картината се е обърнала.

При раздвояване на съзнанието няма принципи: личностите са от произволен пол, националност, раса, възраст и т.н.

Симптомите могат да се припокрият, чуване на гласове има и при двете състояния. Затова разграничаването се прави от психиатър и не може да се основава само на един признак или на онлайн въпросник.

Диагностика и тест за раздвоение на личността

Няма кръвен тест и няма скенер, който сам по себе си да покаже ДРИ. Диагнозата се поставя клинично, след като се изключат епилепсия, мозъчни увреждания, ефект на алкохол и наркотици, посттравматично стресово разстройство, гранично личностово разстройство и психози.

Съществува обаче скринингов въпросник, DES-II (скала на дисоциативните преживявания): 28 въпроса и резултат от 0 до 100, като стойност над 30 е сигнал, че дисоциацията заслужава професионална оценка. Само сигнал обаче: в класическото проучване на скалата едва около 17% от хората над този праг са получили диагнозата. Валидирана българска версия на DES-II към 2026 г. няма, така че преводните онлайн тестове имат само ориентировъчна стойност.

Практическите стъпки в България изглеждат така:

1. Запишете час при личния лекар и опишете симптомите; той може да издаде направление за психиатър по НЗОК, валидно 30 дни;
2. Психиатърът прави оценка и диференциална диагноза; при нужда насочва към клиничен психолог за тестова батерия;
3. При потвърдена дисоциативна проблематика се търси психотерапевт с изрична подготовка по травма и дисоциация; питайте директно за това;
4. При спешно състояние (мисли за самонараняване, пълна загуба на ориентация) не се чака направление: звъни се на 112 или се отива в спешен психиатричен кабинет към ЦПЗ.

Съмнението често е към грешната диагноза

Ако се колебаете дали симптомите не сочат по-скоро към шизофрения, направете ориентировъчния тест, който сме подготвили: Онлайн тест за шизофрения: Очен и с картинки.

Раздвоение на личността: лечение през 2026 г.

Тъкмо при лечението разликата спрямо старите представи е най-голяма. Основното лечение на ДРИ е дългосрочна психотерапия, съобразена с травмата и разгърната на фази: първо стабилизиране, после внимателна работа с травматичните спомени и накрая обединяване на функционирането в едно цяло. Систематичен преглед от 2025 г. отчита подобрение, но качеството на изследванията остава предимно ниско до умерено. Терапията дава резултат, но бавно: става дума за години.

Американската психиатрична асоциация изрично посочва, че не съществува лекарство, което да лекува самото раздвоение на личността. Антидепресанти, анксиолитици или сънотворни се изписват само за съпътстващите състояния: депресия, тревожност, безсъние. При по-леки степени на стрес и тревожност някои хора добавят и подкрепящи средства (събрали сме ги в отделен материал за най-ефикасните добавки при стрес, нерви и тревожност), но при ДРИ те не заместват терапията и могат само да я съпътстват.

Електрошоковата терапия не е лечение на ДРИ и се обмисля само при отделно тежко, резистентно депресивно състояние. Хипнозата се използва предпазливо за успокояване на симптоми, но не за „изравяне на забравени травми“, защото паметта е внушаема и така се раждат фалшиви спомени. EMDR може да помогне за травмата, но само след стабилизиране и в адаптиран вид.

Живея с тази диагноза от пет години и най-точното описание, което мога да дам, е чувството да се събудиш в средата на филм, който не си гледал отначало. Намирам билети от градове, в които не помня да съм пътувала. Терапията не ме „слепи“ за една нощ, но вече губя часове, не дни.

Горното е преразказ на споделяне от англоезичен форум на диагностицирани пациенти: лично преживяване, а не медицински факт.

Къде да потърсим помощ в България и на какви цени

Диагностика и лечение се предлагат в държавните центрове за психично здраве (ЦПЗ има в София, Пловдив, Варна, Бургас и в областните градове) и в частни психиатрични практики. Ориентировъчните цени към август 2026 г.:

С направление от личния лекар прегледът при психиатър, работещ с НЗОК, е с минимална потребителска такса; психотерапията в частните практики по правило се плаща лично.

Ето четирима специалисти с активни профили и потвърдени пациентски мнения в superdoc.bg, към които можете да се обърнете:

• Д-р Асен Карадалиев, психиатър, София. Над 31 години клиничен опит в СБАЛНП „Св. Наум“ и Александровска болница. Такъв опит върши работа, когато картината е заплетена и трябва да се разграничи дисоциативно разстройство от психоза.
• Доц. Златослав Арабаджиев, психиатър, Пловдив. Сертифициран психотерапевт, който интегрира терапия в психиатричната си практика. Полезно съчетание при диагноза, чието основно лечение е именно психотерапията.
• Д-р Ивайло Александров, психиатър и детски психиатър, Варна. Млад специалист от УМБАЛ „Св. Марина“, придобил през 2026 г. и специалност по детска психиатрия. Търсете го, ако симптомите (или самодиагнозата от ТикТок) са при тийнейджър.
• Д-р Гаро Казазян, психиатър, Бургас. Млад лекар от ЦПЗ „Проф. Темков“ с фокус върху реакции на тежък стрес и гранични състояния, тоест точно полето, в което дисоциативните оплаквания се появяват най-често.

ТикТок и вълната от самодиагностика

Около темата има и нещо по-скоро културно, отколкото медицинско. От 2021 г. насам клипове с хаштагове за ДРИ, „системи“ и „алтери“ трупат милиарди гледания, а клиницистите по света съобщават за тийнейджъри, които влизат в кабинета с готова самодиагноза и очакват тя да бъде потвърдена.

Психиатрична публикация от 2024 г. предупреждава, че тези млади хора не бива автоматично да се обявяват нито за болни, нито за симуланти: зад едно и също представяне на симптомите може да стои истинско ДРИ, преувеличено реално страдание, несъзнателна имитация или съвсем друго състояние. Анализ на 249 клипа в ТикТок от 2025 г. показва, че те не отразяват реалната клинична картина, а според отделно изследване само около 5% от съдържанието по темата е наистина полезно.

И за родителите, и за самите младежи важи едно: социалните мрежи дават език за трудни преживявания и това има стойност, но диагноза се поставя в кабинет, не в коментарната секция.

Известни случаи: Били Милиган, Сибил и филмът Split

Три истории захранват масовата представа за раздвоението на личността, но всяка от тях стои на различно основание.

Били Милиган е съдебно документиран случай: през 1978 г. американски съд го признава за невинен поради невменяемост след диагноза множествени личности. Документирани са диагнозата и присъдата; няма научно потвърждение, че 24-те му личности са съществували независимо.

Сибил, книгата от 1973 г. за жена с 16 личности, е исторически оспорен случай: по-късно излизат данни за внушаващи техники от страна на терапевтката, както и запис, в който пациентката отрича личностите. Затова е по-коректно да се говори за сериозно оспорена достоверност, а не за разобличена измама.

Split на М. Найт Шаямалан е фикция от жанра на ужаса: свръхчовешкият „Звяр“ няма нищо общо с реалните пациенти, които статистически са далеч по-често жертви, отколкото извършители на насилие. Към художествената измислица спадат още „Лунният рицар“ и „The Crowded Room“.

А състоянието, с което ДРИ най-упорито се бърка в киното и в новините, разглеждаме детайлно тук: Параноидна шизофрения: специфични симптоми. Първи признаци и разгръщане на болестта. Терапии.

За тази публикация и източници

Материалът има информационна цел и не заменя консултация с психиатър или клиничен психолог. Не отлагайте преглед заради прочетено в интернет, включително тук.

Спешна помощ: при мисли за самонараняване или самоубийство, при пълна загуба на ориентация или опасно поведение звънете незабавно на 112 или потърсете спешния кабинет на най-близкия център за психично здраве. За деца и юноши работи Националната телефонна линия за деца 116 111 (денонощна, безплатна).

Основни източници: Американска психиатрична асоциация, пациентска информация за дисоциативните разстройства (psychiatry.org, 2024); DSM-5-TR (2022); МКБ-11 на СЗО, код 6B64 (icd.who.int); Наредба №42 за кодирането по МКБ-10 в България; Salter и кол., Harvard Review of Psychiatry (2024) за самодиагностиката в социалните мрежи; систематичен преглед на фазово-ориентираното лечение (2025); Carlson и кол., валидационно проучване на DES-II; статията Dissociative identity disorder в английската Уикипедия (посетена август 2026 г.).

Първа публикация: 14.06.2022 г. Последен преглед и актуализация: 23.08.2026 г.

Маргарита Алексиева

Маргарита Алексиева е профилиран здравен публицист и редактор с над 30 години опит в журналистиката (от 1992 г.). Работила е в здравните рубрики на множество национални и регионални ежедневници и списания, а през последните години се фокусира изцяло върху здравеопазването и медицината. Сътрудничи тясно с лекари-специалисти, за да гарантира фактологичната точност на всеки материал. Публикува в Лекар.БГ, ДокторБГ.нет, Здраве.ws и Портал 21.