Д-р Антон Тодоров: Аналната фисура се диагностицира без сложни инструментални изследвания.
Какво представлява аналната фисура и какви са методите на лечение? Това са само част от въпросите, които вълнуват повечето пациенти.
Затова се свързахме с д-р Антон Тодоров – колорекатален хирург от медицински център „Фама‟ – гр. Пловдив, за да ни запознае с особеностите на заболяването.
Аналната фисура е едно от най-често срещаните заболявания на правото черво.
Характерна е за хора от всяка възрастова група. Засяга и мъже, и жени, предразположени към запек, податливи на нарушения в ритъма на червата. Може да се появи понякога и след операция за хемороиди или след раждане.
Като цяло заболяването започва като нараняване на лигавицата на самия край на правото черво, което може да хронифицира и да се превърне в болезнена язвичка. Има форма на цепнатина с дължина около един сантиметър. До третата седмица след първоначалното разкъсване медиците приемат, че се касае за „остра фисура‟.
При правилно поставена диагноза в тази фаза на заболяването и своевременно лечение, близо 70% от пациентите оздравяват без операция. Спазването на подходяща диета може да се окаже решаващ фактор за бързото възстановяване. След четвъртата седмица обаче фисурата хронифицира и често се налага хирургична намеса.
Аналната фисура протича със силна пареща болка при всяко изхождане, която може да продължи и часове след това.
„Сред симптомите са оскъдно кървене и упорит сърбеж. Лечението може да бъде неоперативно или оперативно. Диагностицирането протича без сложни инструментални изследвания предизвикващи стрес и дискомфорт“, коментира д-р Антон Тодоров.
Прегледът обаче е задължителен, за да се отхвърли вероятността от други заболявания като болест на Крон, характеризираща се с наличието на язви по цялата храносмилателна система, Хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК) или злокачествени образувания в аналната област. Нерядко оплакванията затихват за определен период и отново могат да се обострят, затова консултацията с хирург е от водещо значение.
Може да се каже, че аналната фисура е вид рана, но тя не зараства като повечето кожни разкъсвания, поради спецификата на разположението й. Болката и постоянното дразнене, заедно с психогенния компонент – стреса от изхождане, предизвикват мускулен спазъм ,който притиска стените на кръвоносните съдове и намалява локалния кръвоток.
Когато не достигат хранителни вещества до лигавицата, оздравяването става невъзможно.
В резултат фисурата може да се превърне в хронична исхемична язва. Организмът започва да образува фиброзна тъкан – така наречената хипертрофична папила, около фисурата като така се поддържа инфекцията.
По този повод д-р Антон Тодоров изтъква, че едно от най-големите постижения през последното десетилетие е въвеждането на локални препрати, съдържащи нитроглицерин или дилтиазем. Такива медикаменти действат в посока намаляване на мускулния спазъм и правят възможно зарастването на фисурата без операция.
„Отново искам да подчертая, че аналните фисури трябва да се лекуват първо с калциеви антагонисти локално и едва при липса на ефект – с операция‟ – допълва медикът. „Хирургична намеса се прилага само когато лекуващият лекар е сигурен, че не може да помогне по друг начин.‟
Ако все пак се стигне до оперативна процедура,
е необходимо пациентът да знае, че тя се налага, за да облекчи болката, отстрани спазъма на аналния сфинктер и почисти инфектираната папила. Хирургичната процедура не изисква дълъг престой в болницата. Пациентът може да постъпи сутринта преди операцията и да си тръгне още същия ден, без обаче да шофира.
Условията са да не е приемал храна и течности на закуска и да информира лекуващия лекар, ако взима други медикаменти, за да се предприемат необходимите изследвания и консултации при нужда от допълнителна подготовка.
Днес като стандарт по света е приета краткотрайната венозна анестезия – около 5 минути, без приложение на мускулен релаксант. Прилагат се и подходящи медикаменти на самото място на оперативното действие осигуряващи пълно обезболяване , казва д-р Тодоров.
„Това ще гарантира напълно безболезнен ранен следоперативен период. Така нареченият „спинален блок‟ не е добър избор‟ – коментира д-р Тодоров.
След операцията оздравяването настъпва за около 2 до 4 седмици,
като болката изчезва още след първите няколко дни. В следоперативния период пациентът трябва да очаква превръзка с обезболяващ мехлем. Д-р Тодоров поставя акцент на хранителния режим:
„Хранете се с колкото е възможно по-разнообразна храна без да се ограничавате. Принудителното гладуване или едностранчивото хранене води до запек и доста болезнено първо изхождане‟ – казва докторът.
То ще настъпи до втория или третия ден след операцията. Наличието на необилно количество кръв е напълно нормално. Взимането на обезболяващо прахче / напр. Нимезил или др. / 15 –20 минути преди първото посещение на тоалетната е добро решение.
Поддържането на отлична лична хигиена
Потърсете д-р Антон Тодоров – Лечение на хемороиди, перианална фистула, фисура, амбулаторна хирургия в Пловдив.
и стриктното спазване на препоръчаните процедури у дома са от значение за успешното оздравяване.
В заключение д-р Антон Тодоров напомня, че колкото по скоро се консултирате с лекар, толкова по-вероятно е неоперативното лечение да е успешно. При заболяване като аналната фисура е изключително важно е да се създаде навик за редовно изхождане чрез подходяща диета, която съдържа храни богати на влакнини – пълнозърнест хляб, плодове и зеленчуци, зърнени храни, овесени ядки, варива, ориз, и приемането на много течности.
Също така се препоръчва избягване на контакти с възможни локални алергени като кремове, сапуни и тоалетни гелове, които могат да раздразнят тъканта около ануса.
P.S. Впоследствие публикувахме още един, много подробен и полезен материал за ==> хемороиди. <== не пропускайте да проследите линка и да се запознаете и с него.
Вижте още задължителни материали за д-р Антон Тодоров:
- Д-р Антон Тодоров: От киста в опашната област страдат най-често мъже;
- Д-р Антон Тодоров: Хемороиди. Трябва ли да се страхуваме от тях?
- Какво трябва да знаем за операцията на анална фистула?
Марта Савова е дългогодишен здравен журналист с фокус върху медицинската, социалната и потребителската тематика. За материалите си разчита на пряко сътрудничество с лекари-специалисти — сред консултантите ѝ има професори и национални консултанти, — както и на авторитетни международни източници като WebMD и NHS. Публикува в няколко от най-четените български здравни портали, сред които Лекар.БГ, Здраве.ws и Портал 21. Темите, които покрива най-задълбочено, включват гастроентерология, ендокринология, дерматология, народна медицина и хранителни добавки.