Обсесивно-компулсивно разстройство, ОКР тест. Премахване на натрапчиви мисли. Хомеопатия

♠ Какво е ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) ♠ ОКР тест ♠ Симптоми, поведение ♠ Често срещани натрапчиви мисли ♠ Контрастни мании ♠ Най-разпространените напрапчиви действия ♠ Обсесивно-фобийни нарушения ♠ Натрапчиви ритуали ♠ Клинично проявление ♠ ОКР в чист вид ♠ При деца ♠ Цикличност ♠ Причини

Още в текста: ♠ Диагностика ♠ Примерен тест ♠ Стандартно лечение ♠ Психотерапия ♠ Важни умения ♠ Лекарства ♠ Кломипрамин ♠ СИОЗС ♠ Сънотворни ♠ Антипсихотици ♠ Хомеопатия ♠ Добавки ♠ Есенции на Бах ♠ Шуслерови соли ♠ Арома и билко терапия ♠ Китайска медицина и йога ♠ Свързани заболявания ♠ Депресия ♠ Билки за депресия ♠ Биполярно афективно разстройство ♠ Шизофрения ♠ Паническо разстройство ♠ Деменция ♠ Книги и форум

Неприятните, плашещи мисли изникват сякаш от нищото, обхващат ни и имат способността буквално да ни съсипят деня. Повечето хора умеят да се избавят от токсичните хрумки, но за други те се превръщат в постоянен спътник: разсъждения, към които се завръщат пак и отново – нежелани, настойчиви, изпиващи жизнената енергия.

С времето обзетият от подобни неизличими мисли открива, че все пак има начин да ги отстранява – чрез изпълняването на определени действия. В психиатрията това се нарича обсесивно-компулсивно разстройство или съкратено ОКР.

Какво е ОКР?

Невроза на натрапчивите състояния е друго научно наименование, което дава най-обща представа за отклонението. Комплексът от симптоми се означава с две думи – obsessio и compulsio. Едната значи фиксирани до маниакалност мисли, а другата – принуждение, обсада.

Зад латинските термини стои просто голям страх от неприятности, който държи човека в постоянно тревожно състояние.  Той е нащрек за бедата, която ще го сполети, и е загубил жизнено необходимото чувство за безопасност. Границата между нормалните и натрапчивите състояния понякога се превръща в пропаст, ако навреме не се диагностицира ОКР.

Обсесията са плашещи мисли, образи, емоции и чувства, които се явяват импулсивно и не желаят да напуснат човека. Те успяват да задържат висока интензивност, като не се поддават на потискане, още по-малко – на изличаване.

Компулсията е последващият етап – „временното“ лекарство, което си изнамира пациентът. Болният открива, че извършвайки определени действия, той отпуска напрежението, поуспокоява тревожността и поне за малко се спасява от натрапчивата идея.

ОКР може да прогресира чрез извършването на все повече и все по-чести компулсии. „Ритуалните“ действия придобиват епизодична или хронична форма.

Международният класификатор на заболяванията МКБ-10 поставя обсесивно-компулсивното разстройство в групата на невротичните страдания, свързани със соматоформни (с реална телесна изява) разстройства и стрес (F40-F48).

Симптоми, поведение

Желанието постоянно нещо да се проверява, контролира и управлява, страх от зараза, от болест, всякакви мисли с негативно оцветяване корелират с невротичност, ако задължително присъстват елементите:

√ Страх;
√ Натрапчивост, неспособност да се отстрани;
√ Депресивност;
√ Продължително присъствие във времето.

Такава специфика на ОКР прави диагностиката и сложна, и проста едновременно. Съгласно приетата класификация по Снежневски, основана върху особеностите на протичане, растройството се проявява в един от следните варианти:

√ Еднократен пристъп с продължителност от 1 седмица до няколко години;
√ Рецидиви на компулсивното състояние, между които се фиксират периоди на пълно оздравяване;
√ Непрекъсната  динамика на развитие с периоди на усилване на симптомите.

Често срещани

Натрапчиви мисли

1. Страх от зарази, болести или микроби. За да предотврати „прихващането“, болният се старае да си мие ръцете или се къпе максимално често. Варианти на проявлението е постоянно пране и смяна на дрехите, дезинфекциране на повърхностите, до които има допир. Активиран от страха, пациентът отделя часове за такива занимания;
2. Страх да не причини вреда на себе си или на любимите си. Болният се старае да не остава сам или сам с човека, за чиято сигурност се безпокои. Той крие опасните (по негова преценка) вещи като ножове, въжета, тежки предмети;
3. Опасение, че ще остане без необходимите вещи. Болният многократно преравя джобове и чанти, обзет от натрапчивата идея, че е забравил да вземе документи, предмети от първа необходимост, медикаменти или друго, което му е от значителна важност;
4. Привързаност към ред и симетрия. Болният трябва да се намира в идеално подредени помещения. Той изисква всяко нещо да бъде поставено на местото си и по начин, подчинен на определени правила. Внимателно следи и за най-незначителните предмети да са положени по желания начин – под определен ъгъл, под определен ред, напр. симетрично на нещо друго. Ако някой е взел книга и после я е оставил по неправилния начин на масата, болният изпитва емоционално напрежение;
5. Суеверия. Болният се бои, че няма да му върви, ако не изпълни определен ритуал. Такива хора не се връщат от вратата за забравени вещи, прекрачват прага с десния крак, при важни задачи обуват щастливите си обувки. По-крайни прояви са примерно навикът на излизане да се огледа в огледалото и да се изплези 3 пъти, да натисне 8 пъти дръжката на вратата, да заобиколи оцветената плочка в коридора и т.н.  Вариативността в тази група е безкрайна. Характерното е, че при негативно събитие болният увеличава бройката на повторение на своя ритуал;
6. Мисли, забранени от религията или морала. За да ги заличи, болният чете молитви, носи пожертвувания в църквата, дава обети;
7. Сексуални мисли с елементи на жестокост. Болният избягва интимна близост от страх да не извърши нещо неприемливо спрямо партньора си.

Честотата на разпространение на изброените основни типове разстройства е дадена в таблицата.

Контрастни мании

(натрапливости, натрапчивост)

При ОКР възникват чужди на истинските желания на личността мисли. Болният се бои да не би да извърши нещо в противоречие на неговото възпитание и ценностна система. Пример за това са богохулствени хрумки по време на църковна служба или страх, че поведението му ще навлече беди на близък човек. Това са признаци на контрастна натрапчивост. Страхът от опасното действие или мисъл води до старателното избягване на повода, който го провокира.

Натрапчиви действия

На този стадий на обсесивно-компулсивн. разстройство болният изпитва непреодолима потребност да извърши определени действия, които го облекчават и успокояват. В 90% от ситуациите това са безсмислени или нерационални импулси, а в останалата си част те имат основание, но са безмерно преувеличени. Натрапчивите действия се проявяват под всякакви форми – дотолкова разнообразни и вариативни, че затрудняват поставянето на диагнозата.

Сравнително точен белег е нерационалното преувеличаване на иначе разумни действия, предшествани от негативна мисъл и с импулсивен характер.

Най-разпространените напрапчиви действия са:

1. Стремеж към чистота – вътрешна и външна. Изразява се в прекомерно, до разраняване миене на ръце, дезинфекциране, ползване на специални гелове и препарати, къпане със или без антибактериални средства, накисване на плодове/ зеленчуци в разтвори против паразити, обезпаразитяване на тялото и др.;
2. Предпазване от външни зарази – страх от конктакт с хора, от посещение на масови събития, пипане на дръжки, перила, врати на обществени места, сядане на пейки и седалки, ползвани от други, страх от болници, докосване на пари, ключове за осветление и др. подобни повърхности, потенциални преносители на зарази;
3. Предпазване от евентуални неприятности и инциденти като пожар, токов удар, наводнение – включва многократни (компулсивни) проверки на елекрически уреди, спиране на водата и тока при излизане, връщане от път да се провери фурната или ютията и др. подобни. Границата между здравословната проверка за забравен уред и непоносимото, болезненото съмнение, което стига до лудост, в началото е тънка, но скоро се оформя ясно компулсивно поведение.

Обсесивни действия и обсесивно-фобийни нарушения

Страхът, дори и необоснован, провокира проявата на натрапчиви мисли и постъпки, които ескалират до абсурд. Тревожното състояние придобива гротескни очертания. Най-известната  фобия при обсесивно-компулсивни нарушения е клаустрофобията – боязън от ограничени или затворени пространства.

Фобиите се поддават на контрол и лечение като за най-рационална е приета методиката на четирите стъпки на Джефри Шуорц или преработването на травматични събития чрез аверсивна терапия.

Героят на Никълъс Кейдж в „Кибритлии“ (Matchstick Men) помага да се разбере и дори усети какво е да си обзет от маниакални мисли. Той е изходната точка в кратко видео, което проследява как работи мозъкът на болния от ОКР. Интересен е моментът на „заключване“ на мозъка, който споменатият д-р Шварц е описал подробно в книга.

Натрапчиви ритуали

Когато възникват негативни мисли и чувства, но до момента не се е развила компулсивната компонента, пациентът търси начин за разреждане на напрежението. Той все още не е открил действието-противоотрова. На този етап психиката формира определени натрапчиви ритуали с надеждата те да проработят като магия срещу евентуални събития, от които болният се бои.

Подобни ритуали се изразяват в безсмислени постъпки, без реален ефект върху проблемното събитие, но са провокирани от необходимостта да се направи нещо. Към групата спадат и компулсивни действия, подобни на суеверия, които биват повтаряни много пъти.

Ритуалите и суеверията вероятно се смятат за нелогични от самия пациент, но тревожното разстройство го принуждава да ги повтаря отново и отново.

Други симптоми

Натрапчивите мисли или постъпки са способни да нанесат вреди и на физическото здраве. Симптомите на обсесивно-компулсивн. разстройство са или единични, или множество с различна степен на изразеност. Ако синдромът се игнорира, състоянието се задълбочава.

Възможно е обсесивно-компулсивната невроза да се съчетава с апатия или депресия. Потребно е разпознаване на признаците, по които се достига до диагноза ОКР (на англ. – OCD):

• Необоснован страх от заразяване, болест, замърсяване или неприятности;
• Многократно възпроизвеждани натрапчиви действия;
• Компулсивни постъпки (защитни действия);
• Прекомерен стремеж към ред, изчистеност, симетрия;
• Зацикляне върху дадена идея, педантичност.

Клинично действие

Клиничните проявления на ОКР са характерни със следното:

• Мислите се осмислят като собствени, а не като глас свише, втрешен глас или внушение на друг човек;
• Болният се съпротивлява на дадената тревожна мисъл и се опитва да превключи на друга – безуспешно;
• Мисълта провокира страх, срам, вина или поне напрежение и загуба на активност;
• Обсесията често се повтаря.

ОКР в чист вид

В ОКР може да преобладава едната компонента – компулсията или обсесията, но се явява и т.нар. форма в чист вид. Страдащите от нея осъзнават и признават, че имат натрапчиви мисли, противоречащи на ценностите и убежденията им. Особеното е, че отсъства компулсивно поведение, тоест няма ритуални или „париращи“ действия. Но те се избавят от тревожните мисли по друг начин – постоянно, с часове могат да обясняват, че не им обръщат внимание. При обработване на проблема се оказва, че те все пак изпълняват някакви действия за избавяне от напрежението. Тези действия не са очевидни за околните. Те са от типа четене на молитви или заклинания, но и по-незабележими като пукане на ставите, пристъпване от крак на крак, отмятане на глава.

Обсесивно-компулс. разстройство

При деца

Среща се доста по-рядко, отколко при възрастните. Проявите са по-изразени в пубертета и само незначителен процент обхваща мъничките до 7 г. Половата принадлежност не влияе върху проявите или развитието на синдрома.

Симптомите на ОКР при децата не се отличава от основните прояви на невроза при възрастните. В случая се очаква родителите да забележдат признаците и да вземат мерки за избор на план за лечение и евентуални терапии.

Цикличност на ОКР

Действията на човека със синдром на натрапчиви състояния имат цикличен характер. Първо възниква определена мисъл, която плаши и извиква чувството на срам или вина. Следва концентриране върху тази мисъл, въпреки желанието. В резултат се появява психическо напрежение и усилваща се тревога. Психиката на човека намира способ да се успокои, изпълнявайки стереотипни действия, които – както той мисли, ще го спасят. По такъв начин настъпва кратковременно облекчение. Но усещането за ненормалност заради възникващите мисли не оставят пациента на мира и той пак се завръща към първоначалното. Цикълът се възпроизвежда отново.

Какво влияе върху развитието на неврозата

Колкото по-често пациентът прибягва към ритуални действия, толкова по-силно зависим става от тях. Те са като наркотик. Подкрепят разстройството и избягването на ситуации или действия, провокиращи обсесии. Човекът, който се старае да не влиза в потенциално опасна ситуация, така или иначе мисли за нея и се убеждава в своята ненормалност.

Ситуацията може да се задълбочи от поведението на близките, които поставят определения и диагнози на страдащия или го спират да изпълнява ритуалите си. Налагането на забрани води до нарастване на тревогата.

Случва се и обратната ситуация: родствениците се въвличат в изпълняването на ритуалите, с което потвърждават тяхната необходимост.

Причини

за обсесивно-компулс. разстройство

Възприето е виждането, че ОКР се провокира от съчетание на биологични, социални и психологически фактори.

Гл. мозък. Съвременната медицина е способна да визуализира анатомията и физиологията на гл. мозък. Така се доказва несъмнено, че съществуват съществени различия в работата на мозъка на хора с ОКР (виж снимката по-долу). Наблюдават се изменения във връзките на различни отдели на мозъка, както и аномалии в предаването на нервни импулси. Учените установяват мутации в гените на невротрансмисерите серотонин и глутамат. В резултат от аномалиите се случва преработване на невромедиатора още преди той да предаде импулса на друг неврон.

Генетика. Една четвърт от хората с ОКР имат родственици със същото заболяване, което насочва към генетична причина.

Стрептококова инфекция от група А. Възприема се като потенциална причина за възникване на ОКР, тъй като провокира срив в работат и възпаляване на базалните ганглии. Психолози посочват, че хората с такова растройство имат някои особености в мисленето си. Те са уверени, че могат да контролират всичко, дори собствените си мисли. Ако дадена мисъл се е изявила, значи е била в подсъзнанието и мозъкът дълго време я е обработвал. Следователно – тази мисъл е част от личността.

Хиперотговорност – човек носи отговорност не само за постъпките, но и за мислите си.

Вяра в материалната същност на мислите – мисленето за определени неща действително ги причинява или предизвиква. Ако се мисли за страшни събития, то те действително са страшни. Болният има убеждението, че причинява събитията (бедите).

Перфекционизъм. Човек няма право на грешки, той е длъжен да бъде идеален.

Контролиращи родители. Компулсивното разстройство на личността приоритетно се появява при хора, възпитавани в контролиращи семейства. Родителите са държали под собствено управление всички сфери от живота на детето и са предявявали завишени изисквания. Детството е преминало в търсене на идеалното поведение.

Активиране

При наличие на два от изброените дотук предразполагащи фактори самото разстройство се активира от стресова ситуация, преумора, пренапрежение или злоупотреба с психотропни в-ва. Стресът може да дойде под формата на преселване, смяна на работа, опасност за живота или здравето, развод, смърт и т.н.

Говорейки за причините, изследователите изявяват твърде различни по съществото си провокатори – от психологически (стрес, проблеми, умора) до физиологични (химич. дисбаланс на нервни клетки). Науката не успява да даде много ясен отговор за природата на ОКР. Според друга класификация причините се свеждат по-просто до 4 точки:

1. травматично или стресово преживяване;
2. автоимуна реакция (следствие от стрептококова инфекция);
3. генетика (синдром на Турет – двигателни и речеви тикове);
4. нарушение на мозъчната биохимия (снижение на активността на серотонина и глутамата).

Диагностика, тест

Симптомите на ОКР са сходни с прояви на шизофренията. Затова се провежда диференциална диагноза, особено когато натрапчивите мисли са необичайни, а компулсиите – ексцентрични. Показателно е възприемането на мислите – дали те се осмислят като собствени или като натрапени отвън. Това подпомага диференциацията.

ОКР честичко се съпровожда с депресия. Ако двете разстройства са еднакво силни, то указанията са депресията да бъде възприета като първична.

За определяне на степента на изразеност на симптомите на разстройството се използват невропсихологични тестове (има и компютърни варианти) или скала за оценка, изготвена от университетите Йейл и Браун.

Скалата Y-BOCS

Проявите на ОКР и резултатите от провежданите терапии се мерят с клинични скали за оценка на тежестта на заболяването. Сред тях най-разпространена е скалата, разработена от Йейл и Браун. Тя е в два раздела, всеки с по 5 въпроса. Първата част позволява да се разбере доколко често се изявяват натрапчиви мисли и дали те са белег за ОКР. Втората част анализира влиянието на компулсията върху ежедневния живот.

Диапазонът на оценката е от 0 до 40 точки, като най-големите оценки представляват най-силно изразени симптоми.

Провеждането лечение се възприема като действащо, ако симптомите по клиничната скала се намалят с поне 25% (обичайна, но не задължителна практика).

Друга методика за определяне на ефективността при изследване на ОКР е скалата за общото клинично впечатление (CGI), с помощта на която пациентът се оценява взависимост от тежестта на заболяването, общото подобрение и ефикасността на лечението.

Данните се допълват (при необходимост) от други изследвания като общо ниво на тревожността, тежест на тиковете, оценка на депресия, на компулсивна личност и др. процедури.

Неврокогнитивните тестове се базират на разпознаването – на думи, извикващи противоположни асоциации, на образи и визуални модели, за пространство и памет при форсиран избор и т.н.

Тест

Наред с научните тестове са разработени и такива за самооценка. Те имат за цел тестващият се да установи самостоятелно доколко често му се появяват натрапчиви мисли, от какъв характер са и какви ответни действия предизвикват. Ще дадем пример с един въпросник, на който се отговаря просто с „да“ и „не“.

1. Старая се да не ползвам обществени телефони – боя се от зарази.
2. Ако ми хрумнат тревожни мисли, след това дълго време не успявам да се избавя от тях.
3. Аз съм по-честен от повечето хора.
4. Изглежда не съм способен да върша нещата в срок.
5. Старая се да не пипам животни – страх ме е да не се разболея.
6. Често проверявам дали съм затворил крана, изключил ли съм ютията, заключил ли съм вратата и т.н.
7. Често ме мъчи съвестта.
8. Често ме терзаят неприятни мисли, които ми се появяват против моето желание.
9. Силно се притеснявам, ако случайно докосна някой.
10. Моите родители ме държаха строго в детството ми.
11. Когато вземам душ, използвам големи количества сапун/ гел/ шампоан.
12. Преди да пусна писмо, задължително го препрочитам няколко пъти.
13. Отделям много време за сутрешната хигиена.
14. Аз съм зациклен върху чистотата.
15. Отделям прекалено голямо внимание на детайлите.
16. Избягвам да ползвам обществени тоалетни.
17. Потребно ми е да държа всичко под контрол.
18. Боя се от микроби и заразни болести.
19. Винаги проверявам многократно дадено нещо.
20. Усещам, че ръцете ми са мръсни, когато пипам пари.
21. Отделям много време за личната си хигиена.
22. При чистене у дома ползвам голямо количество и най-разнообразни препарати.
23. Всеки ден влагам значително време в многократното проверяване на нещата дали са в ред.
24. Преди сън дълго приготвям дрехите, които планирам да облека следващия ден.
25. Сравнително начесто усещам, че не ми се получава в живота.

Дори и да отговорите на една част от въпросите с „да“, това не означава ОКР, когато:

• Натрапчивите мисли се появяват рядко и отминават бързо;
• Глобално не усложняват живота ви.

Различаването на болестното разстройство става чрез оценка на степента на проява – доколко страховете придобиват прекалено големи мащаби и се отразяват върху нормалния начин на живот. Под „нормален“ се разбира обичайното ниво, което се наблюдава масово около изследвания.

Стандартното лечение на ОКР

Лекува ли се обсесивно-компулсивното разстройство?

При несилно изразено ОКР, е разумно да се изпробва самостоятелно справяне с проблема. Най-работещата практика е превключване на вниманието към други действия като четене на книга, разговор с приятел, масаж, йога, гимнастика и т.н.

Добра техника е да се отлага ритуалът с постепенно увеличаване на времето. Например започнете с отлагане от 15 минути и постепенно минавайте към 20-30 и повече минути. Втората стъпка е към съкращаване на количеството ритуални действия.

Вариант е техниката за градиране на провокиращия агент. Пр. ако човек се бои от зараза и  не пипа брави и ръкохватки, той започва да привиква към тях чрез докосване на косвени предмети, допирали се до „мръсните“ обекти. Естествено целта е да се отложи или въобще да се прескочи измиването след това.

При средно тежка и по-силна степен на натрапливо поведение е показано да се приеме намеса от специалист: психотерапевт, психолог или психиатър.

При силно изразено разстройство специалистът поставя диагноза и назначава медикаментозно лечение.

Медикаментите се изписват с цел облекчаване на състоянието – антидепресанти или селективни инхибитори на обратно захващане на серотонина. За контрол върху симптомите се използват атипични невролептици. Те успокояват и снижават нивото на тревожност.

Обаче медикаментозното лечение не оказва постоянен ефект при ОКР. След спиране на приема симптомите се проявяват отново. Затова е възприето, че психотерапията носи най-силен оздравяващ ефект. Според общи оценки с нейна помощ се излекуват изцяло почти 75% от обърналите се за помощ.

Психотерапията предлага за ОКР когнитивно-поведенческа терапия, експозиция, хипноза и др.

Психотерапия

Експозиция с предотвратяване на реакцията

Този метод се сочи като много ефикасен. Той  предоставя  сблъсък на пациента със собствените му преживявания в контролирана ситуация. Предлагат му се начини за справяне без привичната реакция за избягване. Например при лечение на човек със страх от зараза може да му се предложи да се докосне до ръкохватките в метрото и копчето за извикване на асансьора, като след това той трябва да издържи максимално дълго, без да се измие. Задачата постепенно се усложнява, а ответните действия на болния се намаляват, докато той привикне и спре да се страхува.

Но не всеки пациент е способен да понесе такава техника. Повече от половината болни се отказват от нея, защото не издържат на натоварващите преживявания.

Когнитивна терапия

Тя помага на пациента да прозре ирационалността на своите страхове, да „разшифрова“ начина си на мислене и да осъзнае неговата погрешност. Болният усвоява ефикасни способи за превключва вниманието си и адекватно да реагира на натрапчивите мисли без използването на ритуали.

Семейна терапия

Благодарение на членовете на семейството някои пациенти по-лесно вникват в причините на своято разстройство и се научават на правилно поведение, когато се активира обсесията. Близките са способни както да помогнат за терапията и същевременно да осъзнаят и премахнат вредното си поведение спрямо болния.

Групова терапия

Тя осигурява поддръжка и одобрение. Намалява се усещането за непълноценност. Успехите на „приятелите по болест“ силно мотивират. Човек вижда, че има лечение и че други съумяват да постигат резултати.

Важни умения

Предразположените към натрапчиви мисли и поведение трябва да се научат да спират кризите още на подстъпите – чрез техники за борба със стреса, осигуряване на своевременна почивка, недопускане на преумора, чрез своевременно разрешаване на конфликтите.

ОКР не е психическа болест, не изменя личността. Това е невторично растройство – обратимо и напълно излечимо при правилна терапия.

Лекарства при ОКР

и свързани болести

Първото съобщение, че трицикличният антидепресант кломипрамин може да бъде полезен за пациенти, страдащи от ОКР, е публикувано преди над 40 г. Впоследствие той бива всестранно изучен и става първото лекарствено средство, одобрено от Food and Drug Administration в САЩ за официално лечение на ОКР. Смята се за „зл. стандарт“ в терапията на ОКР.

Кломипрамин инхибира обратното захващане на норадреналина и серотонина, като ефектът при втория невромедиатор е по-ярко изразен. Именно селективността на кломипрамин към серотонина довело до хипотезата, че дефицитът на серотонин отговаря за симптомите на ОКР.

Посочената хипотеза дава сила за изучаването на този тип селективни инхибитори при ОКР (съкратено СИОЗС) с целенасоченост да се намерят по-ефикасни и по-добре понасяни лекарства.

Кломипрамин – Анафранил

Предлага се на табл. по 10 и 25 мг. Както посочихме, спада към трицикличните антидепресанти. Показан при депресии, панически атаки, натрапчиви състояния, фобии, хронич. болезненост и напикаване при деца.

Медикаментът има капацитета да провокира сънливост и загуба на концентрация, както и затруднено (замъглено) виждане. Заради това с него не се извършват опасни дейности и не се шофира. Алкохолът увеличава това му действие .

Единственото търг. Наименование с кломипрамин у нас – Анафранил, се дозира страндартно от 75 до 150 мг дневно. Началн. доза при някои фобии и разстройства е 10 мг с плавно повишаване до 100 мг.

Нежеланите реакции от препарата ще опишем по-долу в сравнение с проявите от инхибиторите на обр. захващане на серотонина.

СИОЗС

Тази група лекарствени препарати постоянно се обогатява и към момента представлява значим клон на антидепресантите. В нашата страна са одобрени за използване препарати с 6 активни съставки – флуоксетин, циталопрам, пароксетин, сертралин, флувоксамин и есциталопрам. С всяка една от тях фармацевтични компании са разработили и произвеждат собствени лекарства със собствени търговски наименования.

Към 2017 година лекарствата, базирани на флуоксетин, са 11 на брой. Циталопрам, пароксетин и сертралин  – по 7 на брой в група. Лекарствата с флувоксамин и есциталопрам са съответно 3 и 4 на брой.

Флуоксетин – Прозак и др.

Прозак е сред най-прочутите антидепресанти. Според статистики, препаратът се пие от най-малко 40 милиона души посвета. Изписва се за широк кръг разстройства, сред които тревожност, неврози, ОКР, булимия и др.

Флуоксетинът се дозира 20 – 60 мг/ 24 ч., което се равнява на 1 до 3 табл. Действието му е потискане на невроналното усвояване на серотонина в невроните на гл. мозък.

Описани са множество нежел. ефекти от него- от жажда и липса на апетит до хепатит, жълтеница, анемия, отоци и най-разнообразни нарушения на функциите на органите.

Циталопрам – Циталек и др.

Антидепресантите от тази група се предпочитат за депресии, паническо разстройство и др., включително при комбинирани прояви на ОКР и депресия. Предотвратява появата на последстващи епизоди. Акт. съставка не засяга двигателните и интелектуалните способности.

Препаратите са само за над 18 години. Описани са нежелани ефекти, които в най-тежките случаи стигат до враждебност, агресия и мисли за смърт.

Циталопрам обичайно се предписва по 10 мг и най-много до 20 мг дневно, което се равнява на 1-2 табл.

Пароксетин

Първо показание за ползването на пароксетин са депресиите и тревожните разстройства като ОКР, паническо, социално, пост-травматично и генерализирано.

Обичайната предписвана доза при ОКР е 40 мг, равняващи се на 2 табл. Максималн. доза е 60 мг, а в някои сл. се дозира до ½ табл. (10 мг).

И при тази група препарати са описани широк кръг нежелани ефекти като кръвоизливи, алерг. реакции, понижен апетит, психични нарушения като сънливост или превъзбуда, объркване, пристъпи на страх, световъртеж, тремор, замъглено виждане и др.

Сертралин, Золофт и др.

Акт. съставка сетралин е показана при депресии, панич. разстройства, ОКР, пост-травманични, социални разстройства, фобии. Подобрява себеусещането при плачливост, тъга, нарушен сън, тревожност до депресивност. Предотвратява нови епизоди на безпокойство. Показан и ефикасен за последствия от стрес, страх от бъдещи изяви като публични речи и др.

Лекарствата от групата обичайно се произвеждат на табл. от по 50 мг, тъй като на толкова се оценява първоначалната доза при някои разстройства и обичайната – при други. За паническо разстройство напр. тя е наполовина – 25 мг или ½ табл.

За разлика от горепосочените групи, тези медикаменти се допускат и под 18 г, като началната възраст за тях е 6 г. (с ½ доза от 25 мг).

Сред описаните нежелани ефекти са сухота в устн. кухина, неразположение, диария, тремор, прекомерно потене, безсъние, липса на апетит за храна и интимности и др. Производителят на Золофт посочва, че реакции са в лека степен и изчезват в хора на терапията.

Флувоксамин

Акт. в-во е специално показано за депресии и ОКР. При обсесии терапията се стартира с 50 мг, равняващи се на ½ табл. По-нататък дозата се повишава плавно до достигане на оптималното за пациента. По статист. данни обичайната е 100 до 200 мг или до 2 табл./ 24 ч. Допустимо е увеличение до 300 мг само в отделни случаи и при строго определени показания.

Терапията с флувоксамин се преразглежда след 10-седмичен прием без необходимото подобрение. Оптималният срок за лечение не е стандартизиран.

Нежел. реакции и при този тип препарати са разнообразни и в шир. спектър. Открояват се гадене, диспепсия, запек, сърцебиене, обриви, безпокойство, безсъние, объркване, отпадналост и др.

Отделно се посочват реакции на спирането на медикамента, основно гадене, изтръпване на крайници, болезненост в глава, замайване, безпокойство. Не е препоръчително рязкото спиране на медикамента.

Есциталопрам – Ципралекс

Препаратите с акт. съставка есциталопрам са показани за депресии и цялата гама разстройства, включително ОКР.

Обичайното колич. е 10 мг, равняващи се на 1 табл., или 20 мг максимално. Това е показанието и при ОКР. За лица по 18 г. не е препоръчван, а за над 65 г. се прилагат дози на 50%.

Както и при останалите антидепресанти, се следи за поява на мисли за самонараняване и приключване с живота, особено при мл. хора.

Описани са нежелани реакции от рода на тремор, замайване, превъзбуда, гърчове, гадене, сърцебиене, спад в кръвното и др. При пропуск медикаментът не се наваксва с двойни дози, а спирането е плавно в рамките на няколко седм.

Общо за инхибиторите

Сравнително изследване на СИОЗС и кломипрамин (първият ползват в терапията препарат) показва много малко различие в ефикасността. Напр. 40 мг флуоксетин оказва ефекта на 150 мг кломипрамин. И двата препарата се понасят над задоволително. Подобни са резултатите от сравняванетона първото офиц. лекарство с флувоксамин и сертралин.

При сравняване на антидепресантите помежду им се установява сходна по ниво сила на действие и липсата на значими статистически отличия. Напр. циталопрам, пароксетин и сертралин показват близка ефективност – подобряване на оценката по скалата Y-BOCS с 1,54 – 1,74, докато при флувоксамин и флуоксетин се наблюдава по-висока сила на въздействието.

Друг извод от стравнителните изследвания е, че препаратите са еднакво ефикасни при кратковременно и при продължително използване. Установен е терапевтичен ефект от кломипрамин, есциталопрам, флуоксетин и сертралин в течение на повече от 12 седмици. Изпитанията върху профилактика на рецедивите също демонстрира тенденция за значимо преимущество у пациенти, продължили приема на медикаментите.

Като цяло доказателствата не поддържат превъзходството на кломипрамин над СИОЗС и други препарати от същия клас при лечението на ОКР. Обаче тези средства се отличават по поносимостта и възможностите за лекарствени взаимодействия.

Гаденето, главоболието и безсънието са от честите стран. действия на СИОЗС медикаментите, показани при клинични изпитания. В частност предизвикват забележими сексуални ефекти, които влошават кач. на живот. Затова е смята, че при умерена степен на ОКР се претегля очакваното подобрение спрямо другите действия, влияещи върху ежедневието.

Продължителното лечение (над 2 г) на ОКР с кломипрамин и СИОЗС води до увеличаване на теглото. Сред всички разглеждани препарати т. ефект е най-силен при кломипрамин, а най-слаб (до минимален) при сертралин и флуоксетин. При сравнение само между СИОЗС, се откроява пароксетин като препарат, провокиращ най-забележимо напълняване. Има данни, че т. метаболитни промени са по-значителни при жените.

Сериозно безпокойство по отношение на безопасността предизвиква способността на кломипрамин да забавя сърдечната проводимост и да способства появата на застрашителна аритмия при предозиране.

Данни от смъртността във Великобритания указват, че трицикличните антидепр. са свързани с по-голям брой нещастни случаи и насилствена смърт, отколкото СИОЗС. С кломипрамин са свъзрани 11 смъртни случая на 1 млн. назначения на препарата, а при лекарствата-инхибитори от всички класове заедно – 2 смъртни случая на 1 млн. назначения. Това потвърждава изводът, че СИОЗС рядко води до летален изход при предозиране. До такъв се стига заради комбинации с други препарати, в частност с трициклични антидепресанти.

Много високи дози СИОЗС могат да провокират сериозни странични ефекти, в т. число гърчове и припадъци.

Сънотворни

Зопиклон, Екодорм

Зопиклон и Екодорм са търговски наименования с еднаква същност – акт. съставка зопиклон 7.5 мг. Опаковките от по 10 броя са на цени съответно 7.45 лв и 8.52 лв.

Визираните сънотворни ср-ва имат бързо настъпващо и кратко продължаващо действие. Тяхната химич. структура се различава от обичайните до момента препарати от класа на циклопиролони. Освен като сънотворни, те успокояват, релаксират, намаляват безпокойството, на физическо ниво работят срещу конвулсии и мускулно стягане.

Препаратите от този вид се изписват при нарушения като затруднено заспиване, често събуждане и провокираната от това умора на сутринта. Показано е 28-дневно приемане с постепенно снижаване на дозата. Над такъв срок има риск от придобиване на зависимост.

Обичайното колич. е 1 бр (7.5 мг).

По темата имаме отделен по-подробен материал ТУК: Има ли вреда и опасности от приема на Зопиклон? Как се спира лекарството? Мнения и коментари.

Антипсихотици

Клиничният опит в лечението на ОКР навежда на идеята за допълване на лечението с инхибитори СИОЗС с антипсихотици. Проучвания извеждат полож. резултати при съпътстващи тикозни разстройства (примерно синдром на Турет), докато при пациенти без тикове ползата се оказва минимална.

Към момента по-добре е изучен кратковременният отговор, докато продължителен прием на антипсихотици като допълнит. терапия носи опасения за относителна ефикасност и метаболитни странични реакции. Пациенти, получили допълнително атипичен антипсихотик, демонстрирали значително увеличение на ИТМ, нивото на кр. захар на гладно и тенденция към повишаване на холестерола и триглицеридите.

Поради данните, с които се разполага, е възприето внимателно преценяване на преимуществата и недостатъците на подобна комбинирана лекарствена терапия.

Антипсихотиците като лек. препарати се изписват за третиране на симптомите на някои псих. патологии като халюцинации, променено поведение, силно чувство на самота, объркване, страх и странни мисли. Те са показани и при обратни състояния на превъзбуда и прекалено добро настроение.

Кветиапин – Хедонин

Quetiapine спада към антипсихотиците. Показан е при виждане, чуване и усещане на несъществуващи неща, при безпокойство, чувство на объркване, вина, напрегнатост. Показание за приложението му е вярата в очевидно несъстоятелни твърдения.

Препаратът се приема по време на изява на симптоматиката + допълн. за предпазване от нови епизоди.

В листовката на Кветиапин се препоръчва пациентът да даде на страничен човек да оцени влиянието на медикамента – дали симптомите са се влошили или подобрили, има ли промяна в поведението.

Препоръчва се незабавна консултация при поява на идея за самоубийтво. Сред нежелан. реакции се открояват припадъци, алерг. реакции, тикове, отоци и съсиреци изпотяване, схващания жълтеница и др.

Флупентиксол – Флуанксол

Той също спада към антипсихотиците – препарати с директно въздействие върху ЦНС. Успокоява и потиска психотичните симптоми. Лекарството е със силно изразена антипсихотична активност и анксиолитично действие (снижава емоционалното ниво, напрегнатостта, изпитването на страх, тревожността и др.), но като седатив и сънотворно е слабо.

Подробно препаратът е описан ТУК:

Колко време се приема Флуанксол и как?

Стрезам

Препаратът е представител на седативните средства, които успокояват, премахват страх, тревога, емоционални нарушения. Прилага се като помощно с-во при неврози, свързани с описаните симптоми. Намалява психичната възбуда, но не влияне на интелектуалните способности. Отпуска мускулатурата.

Стрезам е специално насочен към прояви на сърцебиене, задушаване, буца в гърлото и други прояви на тревожност. Показан. доза е до 4 табл. дневно.

Лечение с хомеопатия

Aconitum napellus – при внезапен пристъп на паника с мн. силен страх (вкл. от смъртта). Огромната тревога понякога се съпровожда от сърцебиене, зачервяване на лицето, задушаване.
Argentum nitricum – тревога преди важни събития като важни разговори, конкурси и интервюта, публични изяви или други значими събития. Възможна комбинация с виене на свят и диария.
Arsenicum album – показано за хора с тревога за здравето си, крайно ангажирани с поддържането на ред и безопасна среда. Подходящо лекарство за ОКР със зацикляне върху детайлите и потребност от налагане на контрол.
Calcarea carbonica – при срив в резултат от пренапрежение, преумора, прекалено тежък физически труд, при страх от катастрофи или други негативни събития. При страх от високо и клаустрофобия.
Gelsemium – при изпитване на парализиращ страх и чувство за безпомощност.
Ignatia amara – тъга, разочарование, самота, стрес, чести и резки спадове и пикове на настроението.
Kali phosphoricum – дълбока тревога и невъзможност да се преодолее. Изразена чувствителност към околни дразнители. Лоши новини влошават състоянието.
Lycopodium – психологически стрес, неувереност, страх от неуспех, клаустрофобия, раздразнителност.
Natrum muriaticum – потребност от самозащита, необщителност, самота, отбягване на социални ситуации, обидчивост и чувствителност, нощен страх, мигрена и безсъние.
Phosphorus – силна тревога, провокирана от натрапчива мисъл. Нервност, изтощение, бягство от реалността, съчетани със сърцебиене и зачервяване на лицето.
Pulsatilla – усещане за ненадеждност и опасност, необходимост от постоянна подкрепа и утеха. Тревогата се усилва при топлина и липса на свеж въздух.
Silicea – липса на увереност, тревожност при публични и обществени прояви, страх от нова работа, нова задача.
Седатиф ПС

при тревожна напрегнатост

Комбиниран хомеопатичен препарат, показан за тревожни и нервни състояния, емоционално дебалансиране, напрегнатост, лабилност, раздразнителност, нарушения на почивката и съня, при ситуации на стрес.

Съчетава извлеци от самакитка, беладона, невен, зм. млечка, абрус и калина.

Препаратът е подходящ за всякаква възраст. Обичайна доза – до 6 табл. дневно.

Хранителни добавки без рецепта

Акутил

Добавката е предназначена за паметта и поддържане на мозъка. Съчетава Омега-3 (за обработка на информация), DHA (за функциониране на мозъка), вит. В12 (нервна с-ма), фолиева к-на (за психична функция и срещу умора), гинко билоба (за кръвообращение) и др. Показано – 1 табл./ 24 ч.

Алора

(билков сироп, таблетки)

Базиран на извлек от пасифлора, препаратът е  лек седатив. Той облекчава тревожни епизоди, нарушен сън, изнервеност и превъзбуда. Показан е и при физиологични състояния като месечен цикъл и климакс.

Успокоителният ефект се постига с 5 до 10 мл, приемани периодично, преди храненията. При лош сън – приоритетно преди лягане. При таблетираната форма – до 3 броя.

Тинктура Пасифлора

Показана при разстройване на нервната с-ма като изнервеност, раздразнителност, кризи на страх, спазми, панически атаки, безсъние.

Обич. доза е 1 мл или 25 капки като максимумът е 3 пъти/ 24 ч.

Дормилек

Добавка, комбинираща пасифлора с вит. В6, валериана, мелатонин. Насочена към подобряване на съня и осигуряване на адекватна почивка. Има успокояващ ефект. Вит. В6 подкрепя правилната работа на мозъка. Препоръчва се след преживян стрес или резки промени на стила на живот.

Хепи дей

Представлява комбинация от аминокиселини, показани при симптоми като безразличие, тревожност, стрес, потиснатост, повишаване на тегло, дефицит на внимание, сексуални разстройства.

Обичайна доза – до 3 бр./ 24 ч. и максимално – 6 броя.

Добавките, базирани на извлеци от лечебни растения, витамини и аминокиселини, които се предписват за снижаване на безпокойството и тревожността, са множество. Изборът зависи от конкретната симптоматика. Въпреки че не се изисква рецепта, подборът на точното средство би бил по-точен с помощта на специалист.

Самопомощ

и алтернативно лечение

Есенции на Бах

Те са набор от 38 растения, които лекуват не чрез химич. си състав, а чрез фините си вибрации. Насочени са приоритетно към душевни състояния, сред които стрес, неврози, безсъние, обсесии и т.н. Доста номера от поредицата имат отнош. към симптоматиката на ОКР. Ще посочим по-целенасочените.

№35-Бял кестен

Краткото показание е натрапливи, нежелани, преповтарящи се мисли. Те са съпроводени с безсъние или кошмари и постоянно се обработват от ума. Стават пречка за изпитването на радост и спокойствие.

Физическа симптоматика: нервност, главоболие, проблемна концентрация, лош сън.

№10-Дива ябълка

Краткото показание е тревожност с вина и самоомраза, при усещане за замърсеност. Възможно е съчетание с безнадеждност и униние. Пациентът не успява да се освободи, постоянно се чувства безчестен или безнраствен

Дивата ябълка подпомага изчистването на всяко ниво. Под нейното влияние пациентът престава да се чувства изключителен – мръсен, болен или жертва.

Други

• №2-Трепетлика – при страх от бъдещето и неизвестното в него;
• №5-Цератостигма – при липса на самоувереност и вяра с собств. преценка;
• №6-Дива слива – при страх от загубване на контрол (полудяване);
• №13-Прещип – отчаяние и загуба на всякаква надежда;
• №14-Калуна – прекомерна загриженост за собств. си личност;
• №20-Мимулус – страх до степен на заекване, фобии;
• №24-Бял бор – чувство за вина, липса на правилна самооценка, прекомерна критичност;
• №25-Червен кестен – прекалена загриженост за близките;
• №37-Шипка – застой, пасивност, апатия, примиряване, безразличие.

Шуслерови соли

Лечението на д-р Шуслер стъпва на идеята, че вс. клетка в тялото трябва да получава определени мин. соли, за да функционира правилно.

№5 – Калиум фосфорикум, се добавя за балансиране на психоемоционалното състояние и на нервната с-ма. Показание за използването й е нарушения в съня, тревожност, хиперактивност.

Комбинацията от соли, специално насочени към изпитващи стрес, включва номерата 2, 5 и 7. Това е съчетанието, стандартно насочвано към нервните неразположения с цялата палитра от симптоми. Вариации:

1. При необходимост да се постави акцент върху проблематичен сън, тогава комбинацията леко се изменя, като №2 се заменя с №9;
2. При силно изразена умора №2 се заменя с №3. Същото съчетание се дава за лечение на работохолизъм. Действа разпускащо и релаксиращо.

Арома и билко терапия, масаж

Те се числят към методите за самопомощ и нар. средства. Добре се комбинират помежду, както и с дихателна гимнастика и други средства за релаксация. Билките и упражненията на първо място успяват да отвлекат вниманието от натрапчивите мисли и помагат за излизане от зациклянето. Същественото е да се ползват с мярка и да не се превръщат в нова компулсия – примерно пациентът да се увлече от идеята, че ако не изпие даден чай, пак ще се влоши.

Китайска медицина и йога

У нас те се водят за алтернативно лечение и са по-слабо познати в ползите им при душевни неразположения, нервозност, обсесии и др. Водят до отпускане и хармонизиране на всички нива. Дълбокото дишане, медитирането, йога доказано облекчават тревожността и са терапия срещу фобии. Метод като акупунктурата влияе върху енергийното захранване на тялото

Свързани и подобни заболявания

Съществуват множество психични разстр., проявяващи се по специфичен начин. Като цяло за тях е характерно съчетание на анормални мисли, представи, умоции, поведенчески реакции и отношения с околните.

Към психичните разстр. се отнасят депресията, биполярното афект. разстройство, шизофренията и други психози, деменцията, умствената слабост и разстройствата на развитието. Делът им в световен мащаб трайно расте и оказва забележимо влияние върху социалната сфера, икономиката, здравеопазването и правата на човека.

Депресия

Страдание, което засяга повече от 300 млн. души по света. Сред психичните разстройства е водеща причина за инвалидизация.

За болните от депресия са свойствени потиснато състояние, загуба на интерес и способност за радост и удоволствие, чувство за вина, ниска самооценка, нарушен сън и апетит, умора и лоша концентрация.

Съществува продължителна и епизодична депресия. И в двете си форми променя ежедневието, способността да се учи или работи, а в най-крайна степен има капацитета да доведе до самоубийство.

Болестта е описана добре ТУК: Депресията – тя е болест!

И ТУК:

Топ 25 билки и средства срещу депресия

Терапии и лечение

Депресията с лека и средна степен на изразеност се поддава на лечение с когнитивно-поведенч. и психотерапии. Антидепресантите се използват при средни и тежки форми.

Билки за лечение на депресия

Доста растения имат капацитета да лекуват разстройства на нервн. с-ма, включително дълбоки и хронични. Те имат разширено действие и едновременно третират разни с-ми и разнообразна симптоматика. Нещо повече – билковите сборове са в пъти по-ценни, отколкото монолечението. Пациент с нервно разстройство има нужда от решения и за психотичните симптоми, и за загубата на сън, и за сърцебиене и т.н.

Затова билковите сборове се посрещат добре от пациентите, включително готовите комбинации, които са прецизирани от специалисти. Пример за това е съчетанието от шест билки Демир бозан, което се сочи за високо ефективно при болестите на нервната с-ма.

Отзиви на пациенти и лекари за Демир бозан са дадени ТУК: Психиатърът: Депресия, страхова невр. и др. се лекуват само с леч. растения!

Биполярно афективно разстройство

Това разстройство е 5 пъти по-слабо разпространено от депресията и все пак то засяга минимум 60 милиона по света. Характерно за него е редуване на маниакални и депресивни епизоди с периоди на нормален живот. Затова старото му наименование е циклофрения.

Маниакалните епизоди включват превъзбуда или раздразнение, прекомерна активност, завишена самооценка и занижена необходимост от сън. Пациентите с маниакални пристъпи, но без депресивни епизоди също получават диагнозата „биполярно разстройство“.

Болестта е описана добре ТУК: Същността на циклофренията и как се лекува.

Шизофрения и др. психози

Шизофренията е тежко психическо разстр., от което – по статистически оценки, страдат 21 милиона по света. Всички разновидности психози се характеризират с изопачаване на мисленето, възприятията за света и себе си, на емоции, реч и поведение. Сред разпространените психотични симптоми са халюцинациите и устойчивите лъжливи убеждения. Хората с такива разстройства изпитват трудности в работата и социалния си живот.

Болестта е описана добре ТУК: Има ли терапия за шизофрения? 

И още нещо интересно ТУК:

Тест за шизофрения: да се проверим за предразположеност. Видове тестове

Паническо разстройство

(страхова невроза)

Това са новото и старото име на едно и също изменение, което се характер. с чести пристъпи на безпричинна тревожност, резки промени в емоционалния фон, липса на добър сън и почивка, ниска устойчивост към стресови ситуации и най-вече – пристъпи на страх до непоносима паника. Вече 100 години тази клинична картина е призната за самостоятелна патология на нервн. с-ма. Лечението е сравнително сложно, то трябва да обхване широк спектър от симптоматика.

Множество пациенти с паник атаки предпочитат билковите средства – моно или като помощно с-во, свидетелстват отзивите в интернет. Високи оценки се получават за шестте хубави бълг. билки, съчетани в Демир бозан, заради работата им в 8 важни посоки – пречистване на тялото, укрепване на нервна и сърд. с-ми, терапия на отклоненията в съня, нерв. възбудимост и изтощение, виенето на свят и др.

Подробно болестта и ефикасните методи за терапия са дадени ТУК: Излекувани от паник-разстройство с билкотерапия.

И още нещо интересно на сайта ТУК:

При паническо разстройство: Капки на Бах, антидепресанти и билки!

Деменция

От деменция страдат 47,5 милиона души. Вече се отхвърля виждането, че е процес на естествено стареене на тялото. До прогресиращата деградация на познавателните способности водят ред болести и травми, увреждащи мозъка, и на първо място – инсултът.

Болестта е описана добре ТУК: Деменцията отблизо – има ли лечение? 

Но още по-добре вижте новата ни публикация по темата ТУК:

Деменция при възрастни хора: защо се отключва, как се разпознава и може ли да се спре?

Откъде да четем още:

Форум, книги

Какви хора страдат от психически разстройства?

Определящите фактори надскачат далеч индивидуалните качества и способностите на хората да управляват собствените си мисли, емоции, поведение и общение с околните. Причините, доколкото са изучени, варират от патологични изменения в телесните процеси до социални, културни, политически фактори, стандарт на живот, условия на работа и т.н.

Със сигурност на централно място застават травмите и стресът, особено понесените в ранна възраст. Но не бива да се неглижират храненето, инфекциите, токсичните въздействия и дори наследствеността. Още инфо по темата дава психотерапевтът Димитрина Митрева в следващото видео:

На български език са издадени ограничен брой книги за ОКР, като съществена сред тях е „Обсебен мозък“ на споменатия по-горе д-р Дж. Шуорц . В нея се описани прочутите четири стъпки за изход от саморазрушителното поведение при ОКР. Книгата се описва като наръчник за самоконтрол и самопомощ при обсаждащи мисли.

Пациенти и близки на пациенти се свързват и обменят опит в интернет. Теми за ОКР са открити в множество общи форуми, както и в тематични за психично здраве. Общата тенденция е да се търсят съвети за разпознаване, самопомощ и дори за определяне на медикаментозно лечение в интернет-консултации, вместо да се поиска квалифицирана помощ. Пациенти охотно споделят в анонимната интернет-среда, но изпитват трудност да предприемат следващата крачка – действието. А бихме отбелязали в заключение, че действието и предприемането на мерки е единственият способ за излизане от мрачния кръг на натрапливите мисли, които обсаждат съзнанието и пречат да се изживее животът в радост.

За още информация: на английски: Obsessive–compulsive disorder (OCD), на немски: Zwangsstörung, на гръцки: Ιδεοψυχαναγκαστική διαταραχή, на турски: Obsesif kompulsif bozukluk, на испански: Trastorno obsesivo-compulsivo.