Щитовидна жлеза: хормони, функция. Изследвания

♠ Анатомия на щитовидна жлеза ♠ Функции ♠ Принцип на работа ♠ Хормони на щитовидна жлеза ♠ Тироксин ♠ Трийодтиронин ♠ Тиреотропен ТТХ, TSH ♠ Тиреоглобулин TG ♠ Тироксин-свързващ глобулин  ♠ Заболявания на щитовидна жлеза ♠ Дисфункции: Еутиреоза, хипотиреоза и хипертиреоза ♠Първите симптоми

Още в текста: ♠ Методи за диагностика

♠ Защо се назначават изследвания ♠ Как да се подготвим за анализа ♠ Разчитане на резултатите ♠ Норми и отклонения ♠ Тест за поглъщане на йода ♠ Тестове за антитела ♠ Тестове за тиреотропния хормон ♠ Тестове за тироксина ♠ Ехография ♠ Кръвно изследване при бременност ♠ Къде се правят изследванията в България

До определен момент не се замисляме, че в тялото ни има щитовидна жлеза (ЩЖ). Дори при появата на някои дискомфортни симптоми, рядко й ги приписваме от обща култура. А немалко болести произтичат от нарушеното функциониране на този орган.

Нормалната работа на ЩЖ е сложен процес, контролиран от хипофизата и хипоталамуса. От взаимодействието на трите органа зависят процесите на енергиен обмен в организма. А дейността на жлезата повлиява всички телесни процеси.

Какво е?

Щитовидна жлеза изработва хормони, управляващи енергийните потоци в тялото. Неразривно свързана с хипоталамуса и хипофизата, тя съществено влияе и върху тяхната работа. Съществува и обратна връзка – въпросните зони в мозъка управляват работата на жлезата.

разположение на щитовидна жлеза

Място на щитовидна жлеза

ЩЖ е разположена на шията, отстрани на трахеята, над глътката. По форма напомня пеперуда с широки и къси долни и леко удължени горни „криле“. Мястото й не зависи от пола – тя е на еднакво място.

Частите на жлезата са в съотношение 4 х 2 х 2см, а дебелината й е до 5 см. Всяко отклонение от тези параметри свидетелства за патологични процеси.

Анатомично ЩЖ е съставена от съединит. тъкан, в която се намират фоликули – много мънички мехурчета, по чиято повърхност са разположени фоликуларни клетки. Те изработват важни хормони, от които зависят функциите на жлезата и всички физиологични процеси.

Цялата съединителна тъкан на жлезата е пронизана от съдове за кръв и лимфа и от нервни ганглии.

Принцип на работа

При необходимост да се усили обменът на веществата, в хипоталамуса постъпва невронен сигнал;
 Следва синтезирането на тиреотропин-освобождаващ х-н, насочващ се към хипофизата;
 В хипофизата се стимулира изработването на тиреотропен хормон;
 Тиреотропният активизира синтезирането на Т3 и Т4, което става непосредствено в жлезата.

Собствените Т3 и Т4 пребивават в тялото в свързано с други протеини състояние и затова на неактивни. По подаден от ЩЖ сигнал те се освобождават и се намесват в обменните процеси. Тяхната функция се разпространява над всички с-ми.

Щитовидната е от най-значимите жлези с вътрешна секреция и дирижира работата на тялото като цялост.

щитовидна жлеза

„Пеперудата“ е нежна и мъничка по размери

Функции на щитовидна жлеза

  • Отделя хормона тироксин, който стимулира енергийния обмен, поглъщането на кислорода;
  • Регулира синтеза на белтъчините, окислението на мазнините и въглехидратите;
  • Влияе върху обмена на калций и фосфор, на съзряването на половите клетки.

Хормони на щитовидната жлезащитовидна жлеза

Т3 и Т4 отговарят за обмяната на енергия и на вещества, контролират ръста и развитието на органите и тъканите, включително на ЦНС. Имат ключово участие в разграждането на мазнините, в секрецията на глюкоза и в усвояването на протеиновите съединения.

Нивото на Т3 и Т4 влияе върху концентрацията на полови хормони през половото развитие, върху възможността да се зачене и износи дете и за неговото развитие в утробата.

Калцитонин регулира клетъчния обмен на калций и фосфор, с което повлиява растежа и развитието на костните тъкани и скелета. При всякакви костни дестрофии (счупване, спукване) този хормон помага на калция да се внедри на нужното място. Стимулира изработването на остеобласти, които продуцират нова костна тъкан.

Тиреоидни хормони

Тироидните са производни на алфа аминокиселината тирозин. Те са йодирани биологично активни съединения. Така се означават хормоните тироксин и трийодтиронин.

Главната им задача е да стимулират правилният растеж и развитие на тялото. Те са незаменими в диференцирането на тъканите. Повишават потребността на тялото от кислород. Влияят на артериалното налягане. При необходимост усилват силата и честотата на сърцебиенето.

Т3 и Т4 подкрепят мисленето, психическата и двигателната активност, нивото на бодърсване, телесната температура.

Повишавайки нивото на глюкоза, те повлияват глюконеогенезата в черен дроб и потискат синтеза на гликогена.

Логично, тиреоидните хормони отговарят за стойната фигура, като препятстват излишното образуване и отлагане на мазнини и усилват липолизата – разпадането им.

Оказват анаболно въздействие при малки количества на белтъчния обмен, повишавайки синтезирането на белтъчини и забавяйки техния разпад.

И не последно, хормоните участват и във водния баланс, влияят на костния мозък, усилват кръвотворенето, конкретно на червени клетки.

Тироксин

Хормон Т4 е по-слабо активен в биологичен смисъл. Той се синтезира с участието на ТТХ. Натрупва се в клетките на ЩЖ и оказва по-продължително въздействие върху организма, отколкото останалите хормони. Нормалното му ниво е жизнено важно.

Повишен Т4 е състояние, изискващо лекарствена корекция. В противен случай следва проблем с цялата ендокринна система.

Защо? Излишъкът на Т4 възпрепятства собственото му освобождаване. Хормонът не постъпва в кръвта и продължава да се акумулира в ЩЖ. В резултат се забавя изработването на хормон от хипоталамуса и на такъв от хипофизата, които дирижират и стимулират процесите на хормонно производство в жлезата.

тиреоиди, тироксин, хормон

Тиреоиди се наричат двата хормона на ЩЖ – Т3 и Т4

Около 95 % от тироксина се транспортира из тялото в свързан вид (общ Т4), останалото циркулира в свободна форма (свободен FT4). И двете форми са един и същ хормон, но придвижването им е различно. Функциите в тялото се управляват именно от свободния. Той отговаря за метаболизма и повлиява всички тъкани, влияе върху репродукцията.

Норма за Т4Референтни стойности на Т4

Интервалите са големи и са обусловени не само от пола, но и от възрастта на човека.

Т4 и FT4 са показатели за ефикасна работа на ендокринната система.

Най-голяма концентрация на тироксин в кръвта има в часовете от 8 сутринта до 12 на обед. Счита се за нормално съдържанието на хормона да е повишено в есенно-зимния период.

Спад на нивото в кръвта се отбелязва в часовете от 23 до 3 през нощта, както и през летния сезон.

Отклонения от усреднените значения могат да бъдат провокирани не само от часа в денонощието и сезона, но и от различни заболявания.

Повишен свободен Т4 се отбелязва при: затлъстяване, миеломна болест, нефротичен синдром, съпроводен с гломерулонефрит, дисфункция на щитовидна жлеза след раждане, ХИВ, хориокарцином, териоидит в остър и подостър стадий, токсична дифузна гуша, порфирия, патологии на черен дроб.

На вид безпричинно повишение на нивата на FT4 и Т4 може да е от приема на аналози на тиреоидните хормони, орални контрацептиви, метадон, контрастни йод-съдържащи в-ва, инсулин и др.

Понижено ниво на тироксин в кръвна плазма се отбелязва при: хипотиреоза, синдром на Шийхан, черепно-мозъчна травма, автоимунен тиреоидит, възпалителни процеси в хипоталамус или хипофиза, ендемична гуша.

На вид безпричинно понижение на нивата на FT4 и Т4 може да е от приема на ибупрофен, симвастатин, диклофенак, тамоксифен, пропранолол и др., антитиреоидни в-ва, анаболи, стероиди, диуретици, противогърчови и контрастни препарати.

Трийодтиронин

Хормон Т3 е вторият тиреоиден, секретиран от щитовидна жлеза. Той е неразривно свързан с Т4, доколкото се образува вследствие на разпадането му. Въпреки че Т3 се продуцира в съвсем малки обеми, учените предполагат, че трийодтиронин е главното съединение на ЩЖ.

Една молекула йод напуска тироксин и хормонът се преобразува в трийодтиронин – Т4 става общ Т3. По-малко активното съединение преминава във високо активно.

Т3 е задействан в множество механизми. Той е двигател на процеси, които осигуряват живота. Отговаря за стимулирането на нервната дейност, за преразпределението на енергията и работата на мозъка.

Норма за общ Т3

Референтни стойности на Т3И при този хормон съществува определено количество, което циркулира из тялото свободно, без да е свързано с белтъчини. Означава се като свободен – FT3. Той се възприема като първи показател за начина на функциониране на ендокринната жлеза.Референтни стойности на свободен Т3, FT3

Повишен Т3 се отбелязва в есенно-зимния период, а минимумът е през лятото. Всички хормони зависят от сезона, пола и възрастта.

Норма за свободен Т3Референтни стойности на свободен Т3, FT3

Свободните Т3 и Т4 често се наричат женски, защото отговарят за здравото потомство. Ако през бременността те не са наред, възниква опасност за плода и за здравето на майката.

Общ и свободен трийодтиронин са повишени при: затлъстяване, дисфункция на  щитовидна жлеза след раждане, порфирия, миеломна болест, хиперестрогения, гломерулонефрит, ХИВ, тиреоидит, хронични чернодр. патологии, хориокарцином, токсична гуша.

Повишаване на хормона провокират аналози на тиреоидните хормони, метадон, кордарон, орални контрацептиви, хемодиализа.

Понижение на общ и свободен Т3 се отбелязва при: някои психически болести, нискобелтъчна диета, хипотиреоза, неправилна работа на набъбречни жлези.

Лекарствата, които понижават Т3, са антитиреоидни, стероиди, бета-адреноблокери, при прием на анаболи и статини като симвастатин, на нестероидни противовъзпалителни като ибупрофен и диклофенак, от констрастните в-ва за рентгенография.

анализ на кръв за хормони на щитовидна жлеза

Хормоните на ЩЖ се намират в кръвта

Нерядко хормоните се отклоняват при възстановяване след болести.

Важно е да се отчита, че спадът на Т3 винаги е следствие от изменения в Т4. Двата хормона са свързани. Въпреки че тироксин е слабо активен, той е незаменим за човека. Когато тялото изпитва недостиг на Т3, то пуска защитен механизъм. В резултат тироксинът се преработва във високоактивния трийодтиронин. Тялото опитва да хармонизира хормоналната си система. Но не винаги защитата сработва.

Ако Т3 е повишен, какво да правим? Първо, има вероятност за грешка в изследването. Некоректен резулат се получава и погрешна подготовка за анализа. Ако все пак резултатът се потвърди, второто е консултация с ендокринолог.

Тиреотропен хормон

(ТТХ, TSH)

Тиро- или тирео- тропин е хормон на хипофизата, въздействащ върху рецепторите на щитовидна жледа, стимулирайки я да изработва тироксин. Под нейно влияние ЩЖ потребява повече йод, което води до биосинтуза на незаменимите Т3 и Т4. Хормонът влияе върху количеството и размера на тиреоидните клетки, стимулира синтеза за фосфолипиди, нуклеиновик-ни и протеини.

Връзката между тироксин и тиротропин е двупосочна. Ако ЩЖ увеличи изработването на Т4, автоматично нивото на тиреотропин в кръвта се понижава и обратно.

Анализът на кръвта за ТТХ е минимумът, който се предприема за установяване на състоянието на ЩЖ и важен етап в диагностицирането на патологии в ендокринната с-ма.

Норма на тиреотропен хормон

Неговото ниво също зависи от сезона и часа от денонощието. Най-много е ок. 2-3 часа, най-малко – около 17-18 часа. При лош сън непременно се получава срив в синтеза на тиреотропин, което провокира сериозни последствия.Референтни стойности на TSH, ТТХ,

Референтни стойности на TSH, ТТХ, Референтни стойности на TSH, ТТХ, Нерядко при многоплодна бременност изцяло се потиска синтезирането на хормона. Състоянието е нормално и не изисква корекция.

За жените над 50 г. съдържанието на тиреотропин се променя, както и другите „женски“ хормони, заради влизането в менопауза.

Наднормен тиреотропин се отбелязва при: аденом на хипофизата, прееклампсия, надбъбречна недостатъчност, Хашимото, хипофункция на ЩЖ.

Нивото му се сваля от лекарства срещу гърч и повръщане, бета-адреноблокери, невролептици и контрастни в-ва. Така влияят морфин, фуросемид и др. Отклонение провокират прекомерни физически натоварвания. Изследванията се правят след известен период на покой.

Поднормен ТТХ говори за увреждания на хипофизата, хипертиреоза през бременността, стрес, токсична гуша, некроза на хипофизата.

Сваляне на хормона провокират бета-адреномиметици, анаболи, цитостатици, глюкокортикостероиди и лекарства като нифедипин, бромокриптин, тироксин и др. Снижение се провокира при продължително гладуване и крайни вталяващи диети.

Здравият организъм показва Т3, Т4 и ТТХ в норма. Отклоненията са сигнал за проблем. Допускат се само незначителни отклонения.

Тиреоглобулин (ТG)

Той е протеин, съдържащ се във фоликулите на ЩЖ. Представлява основата, върху която се изработват тиреоидните хормони. Отличава се с голямо молекулярно тегло и може в разстояние на 2 седмици да осигурява синтеза на важните хормони.

Тиреоглобулинът се изследва при подозрение за рак. Затова го наричат туморен или онко маркер. При мутация на фоликуларните клетки се увеличава изработването на този протеин. В резултат се развива фоликуларен или папиларен рак.

изследване на щитовидна жлеза

При отстраняване на щитовидна жлеза тиреоглобулинът у пациента пада на нула до живот

За възрастен и здрав нормата е до 60,08 нг/мл. Принципно, ако тиреоглобулин е повишен, значи се развива злокачествен тумор на ЩЖ. Но налице са и други вероятности. TG може да се повиши заради автоимунни възпалителни процеси, гнойно възпаления, терапия с радиоактивен йод, следоперативни усложнения.

При бременните нивото на TG се повишава. Висок показател нерядко се наблюдава и при новородени.

Понижено ниво на тиреоглобулин се отбелязва при тиреоидит, тиреотоксикоза, аденом на ЩЖ.

Тироксин-свързващ глобулин

TBG е главният „превозвач“ на тиреоидните хормони в кръвта на човека. Изработва се в черния дроб, а главната му роля е спрямо ендокринната жлеза.

Причини за отклонения от нормалните нива са:

  • при повишено количество – хипофункция на ЩЖ, вирусен хепатит, прием на метадон, перорални контрацептиви, порфирия;
  • при понижено количество – хипофункция на яйчниците, стрес, акромегалия, соматични разстройства, тиреотоксикоза, крайни диети без протеин, цироза, прием на анаболи, стероиди, бета-адреноблокери, а също и претърпени операции.

Заболявания на щитовидната жлеза

Те условно се делят според степента на функционалност на жлезата:

  • Еутиреоза – състояние на жлезата, при което се създават достатъчно хормони. Системите работят в нормален режим. Патологията е свързана с непосредственото състояние на самия орган;
  • Хипотиреоза (недостиг) – продуцират се хормони в недостатъчно количество. Наблюдават се проблеми в подконтролните органи и енергиен недостиг;
  • Хипертиреоза (излишък) – продуцират се хормони в прекомерно количество. Наблюдава се твърде активна обмяна.

Не само тиреоидните хормони предизвикват патологии на щитовидна жлеза. Съврем. медицина класифицира: автоимунни и злокачествени патологии, гуша с различна етиология и някои други по-редки болести.

Първите симптоми

Нарушената работа на щитовидната жлеза притежава свои симптоми, които нерядко биват отминавани без внимание. Проявите се приписват на банална умора, стрес, простуда. И наистина, началните белези не са специфични.

Измененията се отразяват като:

  • намаляване на жизнения тонус, бързо настъпване на умора дори при незначително натоварване;
  • раздразнителност, нервозност, безпричинна смяна на настроенията;
  • напълняване или отслабване при обичайно хранене;
  • влошаване на кожното покритие и косъма – стават сухи и чупливи, ноктите се разслояват и огъват;
  • мускулни болки без видима причина;
  • хормонални промени, отразяващи се върху менструацията – нередовен, обилен или оскъден цикъл;
  • при децата може да се види хиперактивност.

Ако сте регистрирали описаното у себе си, има резон да се направи изследване. Болестите на жлезата в ранен етап са практически незабележими. За ранното откриване доста помага палпацията (опипването). Видимото увеличение на жлезата обаче е налице едва при задълбочаване и утежняване на болестта.

Степените на увеличена жлеза при палпация и други признаци описваме ТУК:

Болести на щитовидна жлеза: Подробни симптоми. Полова специфика

Методи за диагностика

Болестите на щитовидната жлеза се откриват чрез комплекс от мероприятия. Изследването на хормоните е съществено, но не единствено. Започва се с преглед. Минимумът за лаборатория са обща кръвна картина и общ анализ на урина.

  • Биохимия на кръвта – т.нар. „бъбречни и чернодробни проби“, които дават представа за работата на органите, които първи биват засегнати от дисфекции на жлезата;
  • Определяне на нивото на холестерол в кръвта – този метод е по-информативен при млади хора. При възрастните показателят се влияе от атеросклеротични изменения;
  • Ахилесов рефлекс – щитовидните хормони влияят на метаболизма и на рефлексите. Излишъкът предизвиква хиперактивност, а липсата – намалена. Тестването на рефлекса на ахилесовото сухожилие е достъпен, прост и безболезнен метод с допълваща стойност;
  • Ултразвуково изследване – показва морфологични изменения на щитовидната жлеза, увеличаване на параметрите й, наличие на възли или туморни образувания;
  • Рентген – прекрасен метод за диагностициране на щитовидна жлеза в детска възраст. Обследват се и костните тъкани – гръден кош, китки, за определяне на „костната възраст“. При децата тя може да е съвсем различава от рождената, което зависи от разни заболявания;
  • Томография (компютърна и магнитно-резонансна) – показва разположение на щитовидна жлеза, наличие на включвания, степен на увеличение, възли и възможни патологии на анатомията.

    ултразвук, УЗИ на щитовидна жлеза

    Ултразвукът „вижда“ жлезата

Лабораторни изследвания

Защо се назначават изследвания?

Повишеното ниво на Т3 и Т4 в кръвта се обозначава като тиреотоксикоза. Тя може да се причини от свръхпроизводството на тези хормони (което бива наречено хипертиреоидизъм), но и по други причини. При диагностициране задължително трябва да се разграничи причината, за да се предприеме адекватно лечение.

Тиреотоксикозата и хипотиреозата – повишено и намалено ниво на хормоните, могат да имитират клинична картина на други заболявания. Например „маска“ на понижената функционалност на жлезата са депресията, напълняването, хроничният запек, желязодефицитната анемия, деменция, безплодия, нарушения в менструалния цикъл, снижение на слуха и др. състояния.

Нужно е да се изключи тиреотоксикоза при белези от кл. й картина като тахикардия, мерцателна аритмия, ниско кръвно, безсъние, панически атаки и някои други патологии.

Показания за изследване на хормоните са:

  • Признаци на повишено ниво – тиреотоксикоза, като тахикардия, екстрасистолия, загуба на тегло, нервозност, тремор и др.;
  • Признаци на понижено ниво – хипотиреоза, като брадикардия, натрупване на тегло, сухота на кожата, забавяне на речта, снижение на паметта;
  • Дифузно увеличение на щитовидна жлеза при палпация и по данни от УЗИ;
  • Образуване на възли в териоидната тъкан;
  • Безплодие, неизносване на бременност;
  • Нарушения в менструален цикъл;
  • Рязка промяна на теглото на фона на обичайно хранене и активност;
  • Нарушения в ритъма на сърцето;
  • Дислипидемия (повишение на общ холестерол и др.);
  • Анемия;
  • Импотентност и спад в либидото;
  • Забавяне в умственото и физическото развитие на детето;
  • Галакторея;
  • Контрол при консервативно лечение на болести на ЩЖ;
  • Контрол в следоперативен период и след радиоизотопно лечение.

Анализът на ТТХ е включен в неонаталния скрининг и се провежда на новородените. Изследването позволява навреме да се установи вродена хипотиреоза и да се започне лечение.

Как да се подготвим за анализа?

Хормони на щитовидна жлеза са подложени на влияние на много фактори. За да се изключи грешка в изследването, е важно да се подходи правилно.

Проба кръв се предоставя на гладно. Последното поемане на храна е най-малко 8 часа по-рано, а в идеалният случай – 12 часа. В последните часове не се пият сладки напитки, кафе, чай, не се дъвче дъвка. Разбира се, същото важи и за спирт-съдържащите течности.

1 часа преди пробовземането не се пуши.

Хормонални таблетки като Л-тироксин и др. се приемат след даване на кръв.

Сутринта преди анализа не се прави рентген, ЕКГ, УЗИ и физиотерапия. Ако пациентът минава през рентген с контрастно в-во, то анализът за хормони се отлага за 2 до 4 дни по-късно.

Изследването се провежда до 10 часа сутринта. 15 минути преди него пациентът трябва да си почине. В лабораторията се отива по-рано, за да се поседи и да се успокои дишането.

Норми и разчитане на резултатите

Лабораториите ползват разни методики, единици за измерване и реактиви, съответно резултатите им не са сравними един с друг (освен при идентични условия).

Изследване на ТТХ

Норма: 0,4 – 4 мкМЕ/мл

Повишените стойности насочват към първична хипотиреоза (субклинична или манифестна) или за вторична тиреотоксикоза.

Понижените стойности насочват към първична тиреотоксикоза или вторична хипотиреоза.

Изследване на свободен Т4

Норма: 0,8– 1,8 пг/мл или 10– 23 пмол/л

Повишените стойности се отбелязват при манифестна (проявена) тиреотоксикоза.

Понижени стойности се отбелязват при манифестна (проявена) хипотиреоза.

Изследване на свободен Т3

Норма: 3,5 – 8,0 пг/мл или 5,4 – 12,3 пмол/л

Повишените стойности насочват към манифестна тиреотоксикоза.

Понижени стойности насочват към манифестна хипотиреоза.

Изследване на тиреоглобулин

Норма: < 50нг/мл,
след тиреоидектомия <1 – 2 нг/мл
при йоден дефицит < 70 нг/мл

Повишените стойности говорят за онкологичен процес и рецидив на рака след радикално лечение. Тиреоглобулинът се повишава и при подостър тиреоидит и при аденом на щитовидна жлеза.

Изследване на антитела към ТРО-Ab

Тиреоидната пероксидаза е ензим, който участва в синтезирането на тиреоидни хормони.

Норма:

Негативен резултат – <30 МЕ/мл
На границата – 30 –  100 МЕ/мл
Позитивен резултат – >100 МЕ/мл

Висок титър на антитела се среща при автоимунни процеси – тиреоидит на Хашимото, следродилен тиреоидит, базедова болест.

Изследване на антитела към тиреоглобулин (Anti-Tg)

Норма: <100 мЕд/л

Антитела се среща при всички автоимунни процеси в щитовидната жлеза.

Тест за поглъщане на йода

Проверява се какво количество йод поглъща ЩЖ с цел синтезирането на хормони. Следователно, този тест се предприема основно по подозрение за хиперфункция за жлезата или хипертиреоидизъм.

При изследването се подава йод отвън (от йодна капсула), а устройство отчита каква част от него е усвоено от ЩЖ.

Изследване при бременност

Бременността влияе върху функцията на ЩЖ и затруднява лабораторното отчитане на тиреоидните хормони.

щитовидна жлеза при бременните, бременност

Влияния: високо кръвно, умора, ниско рождено тегло, риск от аборт, влияние върху общото р-тие на детето

През I триместър е характерна физиологична тиреотоксикоза. ТТХ може да е под нормата, а Т3 и Т4 да са повишени. Подобни отклонения се среща при 20-25% от бременните.

През цялата бременност тиреотропният хормон може да остане потиснат или на долната граница на нормата. И при нормално протичаща бременност Т3 и Т4 може да са на горната граница и дори малко над нея. Не се проявяват симптоми на нарушена функция и няма оплаквания. Състоянието не изисква лечение.

При ясно изразена тиреотоксикоза и признаци на автоимунно поражение на ЩЖ + клинични прояви се назначава медикаментозно или хирургично лечение.

Много по-опасна през бременността е снижената функция на ЩЖ. Хипотиреоза се диагностицира при ТТХ над 2,5 мкМЕ/мл в I триместър и над 3 мкМЕ/мл във II и III триместър.

Установяването на повишен ТТХ през бременността изисква незабавно назначаване на хормонална терапия (Л-тироксин). Хипотиреозата носи риск за плода – порок в развитието му и прекъсване на бременността.

Къде се правят изследвания?

В медико-диагностичните (клинични) лаборатории. Не рядко те събират необходимите анализи в „пакет“ с единна цена. Например изследването на ТТХ, свободен Т4 и двата теста за антитела в някои лаборатории е на стойност 40 лв. Разширен пакет – 65 лв.

Периодично някои лаборатории пускат ваучери за намалено пакетно тестване. Срещаме примери за анализ на ТТХ и свободни Т3 и Т4 срещу 22 лв или комбинация от ТТХ, МАТ и свободни Т3 и Т4 срещу 35 лв.

Какво лечение се предприема

Повишената и намалената активност на жлезата провокира цяла група патологии, както и ред усложнения. При установяването на подобно състояние, се предприема лечение с цел корекция на хормоните.

Същността на терапията пряко зависи от вида на развитата патология и от индивидуалните характиристики на болния, др. му заболявания и т.н.

Лечението се базира главно върху прием на хормони, най-често – перорално, по-рядко – венозно. Лекарствата са два вида – повишаващи и снижаващи функцията на жлезата.

Лечението и препаратите при него разглеждаме ТУК:

Щитовидна жлеза, лечение: Хормонална терапия, народни методи. Диета

Хубаво образователно видео за ЩЖ:

Споределете ни! Нека бъдем от полза!

Източник:

 

Оценка на читателите
[Гласували: 0 Средно: 0]
Погледнете и тези материали, свързани с темата

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *