Нормална телесна температура. Фебрилна, субфебрилна. Базална, орална. Повръщане и др. симптоми

♠ От какво зависи температурата ♠ Нормална температура по възрасти ♠ Видове висока температура, колебания ♠ Много ниска температура ♠ Как се измерва температурата ♠ Термометри ♠ Симптоми за висока температура ♠ Видове треска ♠ Причини за висока температура ♠ Респираторни заболявания ♠ Температура 37 и 38 градуса ♠ Болести с температура 39 и повече ♠ Висока температура без друг симптом ♠ След операция ♠ След ваксина ♠ При никнене на зъби

Още в текста: ♠ Вирус с висока температура ♠ Варицела без температура ♠ След аборт ♠ Причини за ниска температура ♠ Симптоми ♠ Болести на ендокринната система ♠ Нисък хемоглобин ♠ Как да свалим висока температура ♠ Кога да се обадим на лекар

Терморегулацията е жизнено важна функция. Чов. тяло постоянно изработва топлина, поддържа я на оптимално ниво и провежда обмен с въздушната среда.

Телесната температура е нестабилна величина, която търпи известни изменения в рамките на денонощието. Сутрин тя е по-ниска, а вечер се повишава с около 1 градус. Колебанията са свързани с денонощната цикличност на обменните процеси.

В по-общ план температурата зависи и от други обстоятелства с постоянен характер.

Температурата на тялото зависи от:

⇒ Възрастта;

⇒ Физическото състояние на тялото;

⇒ Климатичните изменения в околната среда;

⇒ Някои заболявания;

⇒ Бременност;

⇒ Индивидуални особености.

Въпреки множеството променливи, има стандартизирани разчети за нормална температура. Те са направени спрямо възрастта и не отчитат другите особености.

Норма за температура

Числото 36.6°C се появява в резултат от изследвания на немския лекар Карл Вундерлих, който през 19 век прави ок. 1 млн. замервания на температурата под мишницата на 25 хиляди пациенти. Стойността 36.6°С се извежда като среден показател за здрав човек.

По съвременните стандарти норма се счита не конкретно число, а диапазон – от  36°C до 37,4°C. При това се препоръчва периодично измерване на температурата в здраво състояние, за да се знае индивидуалната стойност за конкретния човек.

Нормална температура

Температурата варира, качва се и спада според жизнените процеси, които вървят в тялото. Важното е колебанията да са минимални, в най-широки рамки от 35,5°C до 37,5°C.

Стойността, която ни интересува, е максимално допустимата граница, над която показателят бележи патологичен процес. Стойностите са при измерване под мишница.

Максимално допустима температура по възрасти

⇒ Новородено – 36,8°C;

⇒ Шестмесечно дете – 37,5°C;

⇒ Едногодишно дете – 37,5°C;

⇒ Тригодишно – 37,5°C;

⇒ Шестгодишно – 37,0°C;

⇒ В репродуктивна възраст – 36,8°C;

⇒ Възрастни над 65  г. – 36,3°C.

Темп. на здравия се колебае +/- 1 градус, но не надхвърля горепосочените стойности.

Температура при възрастните

За температурата отговаря терморегулацията – способността на топлокръвните организми да поддържат постоянни стойности, да я понижават или повишават при необходимост. За тези процеси отговаря на първа линия хипоталамусът.

В младостта е по-висока, а към старостта се понижава. Затова показател от 36°C за стар човек ще бъде нормален, а при малко дете ще говори за хипотермия и ще бъде симптом за болест.

В детството температурата се мени и под най-малко въздействие, а при възрастните (започвайки от 16-18 години) тя се стабилизира.

Температура при децата

Системата за терморегулация в I-та год. от живота не е развита и затова температурата при мъниците съществено варира под най-малко въздействие. Особено е характерно това при бебетата до 3 мес. Родителите се безпокоят при всяко повишение, но нерядко причината за вдигане до 38°С е неболестна като:

• Прекалено топли дрехи;
• Плач;
• Смях;
• Хранене, включително кърменето;
• Къпане във вода над 34-36°C.

По правило температурата на детенцето е по-ниска след сън и се повишава при активности и игра. Затова при меренето й трябва да се отчитат и страничните фактори, повлияващи стойността.

Температурата над 38°C може да е опасна за малките деца. Компенсирайки топлината, тялото изразходва много вода. Малкото телце бързо стига до обезводняване. При мъниците подобни състояния се случват по-бързо, отколкото при големите. Обезводняването за бебето и детето представлява сериозна опасност, особено когато се наблюдава на фона на общо влошено състояние, ОРВИ, пневмония и др. Крайните степени на обезводняване грозят със загуба на съзнание и при определени обстоятелства – и смърт.

Друг риск от прекомерна температ. при децата е появата на фебрилни гърчове – над 39°C. Гърчът представлява непроизволно съкращаване на мускулите и замъглено съзнание. Дори и само веднъж да се получи такова състояние, по-нататък родителите трябва винаги да са готови и да свалят по най-бърз начин температурата дори при незначително повишаване.

Температура при бременност

Температурата в значима степен зависи от хормоналната активност и затова не е чудно, че на бременните нерядко им е горещо.

С хормоналните изменения са свързани вълните при менопауза и температурните подеми по време на цикъл.

Незначително повишената или понижена температура е норма за повечето жени през бременността. Температура от 37°С без други симптоми в стартовите седмици след зачеване се обяснява с активност на женските полови хормони, в частност на прогестерона.

Същевременно субфебрилни показатели (37-38°C) са причина за консултация, ако не задържат по-дълго време. Необходимо е да се направят изследвания и да се изключат такива инфекции като цитомегаловирус, туберкулоза, пиелонефрит, херпес, хепатит и др.

Температурата през бременността може да е признак и на разпространените сезонни ОРВИ. Въпреки че са безобидни, жената не трябва да си позволява самолечение. Ако обикновената простуда не е опасна за плода, то грипът е рисков и води включително до аборт в ранен срок. При грип температурата достига до 39°C, което е негова ясна отличителна черта.

За температурните колебания при бременните разказваме ТУК:

+ вградка към: Материал №4: Температура при бременност.

Интересно!

Телесната температура варира по раса и народност. Например повечето здрави японци не вдигат температура над 36.0°C, а за жителите на Австралийския континент нормалното е 37.0°C.

Температура и колебания

Оптималното време за измерване на нормалната температура на възрастно и здраво тяло е средата на деня. Оптималните условия за мерене са в покой, при приятни като усещане параметри на околната среда.

През денонощието скоростта на обмяна се мени, а заедно с тях се променя и температурата в покой. През нощта телата ни изстиват и сутринта термометърът ще отбележи минимална стойност.

Към края на деня метаболизмът отново се ускорява и температурата скача ср. 0.3 – 0.5°С.

В повечето случаи температурата на здравото тяло се колебае с около 1 градус, без да спада под 35,9°С и без да се качва над 37,2°С.

Много ниска температура

на тялото

Стойност под 35,2°С е хипотермия. Сред възможните причини са:

Понижена функция на щитовидн. жлеза или хипотиреоидит. Диагнозата се установява с кръвен анализ за съдържанието на хормоните ТТХ и свободни Т3 и Т4. Лечението се назначава от ендокринолог, като основно се дава заместителна хормонална  терапия.

Нарушение в центровете за терморегулация в ЦНС, причинено от травма, тумор или друго органично увреждане на гл. мозък. Лечението е отстраняване на причината за мозъчна увреда и възстановителна терапия след травмата или оперативната терапия.

Инервация на скелетната мускулатура в резултат от травма на гръбнака с увреждане на гръбначния мозък или големите нервни стволове.

Намаляването на мускулна маса вследствие на парези и параличи също причинява спад в топлината. Лечението е медикаментозно и се назначава от невропатолог. Помагат допълнително масажи, физиотерапия, лечебна физкултура.

Продължителното гладуване и диетите се отразяват върху способностите на тялото да се топли. Лечението е просто: възстановяване на балансираното хранене.

Обезводняване на организма: всички обменни процеси протичат във водна среда. Недостигът на течности повлиява бързината на метаболизма и той неизбежно се снижава, а оттам и температурата на тялото. Лечението е своевременна компенсация на загубените течности. Отстраняват се и причините за обезводняването, които могат да са прекомерно усилено спортуване, работа в гореща среда, заболявания на храносмил. с-ма, съпроводени с диария и повръщане.

Общо преохлаждане на тялото: когато външната темп. е твърде ниска, тялото е затруднено. Решението е постепенно сгряване отвън и отвътре с горещ чай.

Алкохолно отравяне: засяга всички ф-ции в мозъка, в т. число и терморегулирането. Нерядко трябва линейка, за да се проведе екстрена детоксикация чрез промиване на стомаха и венозно влизане на физиологичен разтвор.

Повишено ниво на йонизиращо излъчване: спадът на телесн. t°  в този сл. е следствие от нарушен обмен на веществата в резултат от действието на свободни радикали. Решението е да се премахне източникът на йонизиращо излъчване и да се проведе терапия за неутрализиране на свободните радикали.

При спад на телесната температура до 32,2°С настъпва силно замайване, при 29,5°С – загубване на съзнание, под 26,5°С – с голяма вероятност организмът загива.

Умерено ниска температура

За такава се счита телесна температура в рамка 35,8°С до 35,3°С. Нарича се умерена хипотермия и се провокира от следните по-вероятни причини:

• Синдром на хроничната умора, астеничен синдром или сезонна депресия. При тези състояния в кръвта настъпва дефицит на някои микро- и макроелементи (Са, F, Mg, Na, К, Р, Cl и др.). Лечението е нормализиране на храненето, допълване с прием на витаминно-минерални комплекси, прием на адаптогени като женшен, розова родиола и др., спортуване и релакс;
• Преумора вследствие на продължително физическо и умствено натоварване. Лечението е коригиране на стила на живот, прием на витамини, адаптогени, спорт и релакс;
• Неправилно хранене за дълго време. Метаболизмът се забавя, а оттам идва и спадът в температурата. Лечението е в правилното хранене и повишената двигателна активност;
• Хормонални изменения на фона на бременност, менструация, менопауза, снижена функция на щитовидна жлеза и др. Лечението е спрямо причината;
• Прием на препарати, снижаващи мускулния тонус като миорелаксанти. Скелетните мускули частично се включват в процесите на терморегулация и когато те произвеждат по-малко топло, се отразява цялостно на тялото. Решението е замяна на препарата или прекъсване на терапията;
• Разстроени функции на ч. дроб, водещи към промяна на въглехидратния обмен. Състоянието се установява с общ и биохимичен кр. анализ, УЗИ на дроба и жлъчните проходи. Лечението е медикаментозно + детоксикация и прием на хепапротектори.

Субфебрилна температура

на тялото

Така се означава незначително увеличаване на телесн. Т°С, когато стойността не излиза от лимита 37 – 37,5°С. Нарича се хипертермия и се причинява от съвършено безопасни външни влияния, но също така и от разпространените инфекциозни заболявания.

Главни причини за субфебрилитет са:

• Интензивно спортуване и тежък труд в гореща среда;
• Посещение на сауна, бани, солариум, прием на гореща вана/ душ, отделни физиотерапевт. процедури;
• Прием на гореща храна и пикантна люта храна;
• Остри вирусни заболявания;
• Хипертиреоидит (усилена функция на щитов. жлеза и ускоряване на метаболизма);
• Хронични възпалителни заболявания (на яйчници, простата, венци и др.);
• Туберкулоза – високорискова причина за често вдигане на телесн. температура до субфебрилни стойности;
• Онкологични заболявания – нерядко се съпровождат с увеличена телесна температура, главно в ранните стадии на развитие.

Ако температурата не превишава 37,5°С, не си струва да бъде сваляна с медикаменти. Но консултация с лекар за установяване на причината, е задължителна.

Когато температурата не се връща в норма продължително време или се повтарят периодично епизоди със субфебрилитет, медицинската помощ става задължителна. Допълнителни симптоми, които сочат сериозен проблем, са слабост, необяснимо отслабване, нощно потене, увеличаване на лимфните възли.

Фебрилна температура

Това са показания на термометъра от 37,6°С нагоре, които винаги значат само едно: възпалителен процес в остра фаза. Огнището на възпаляване може да се в дробовете или в бъбреците, в червата или другаде, но резултатът задължително е вдигане на температура.

В такива случаи повечето хора веднага предприемат мерки за сваляне на температурата, но такава тактика не винаги е оправдана. Скокът на Т° е естествена защитна р-ция на тялото. Чрез нея се създават условия за ликвидиране на болестотворните микроорганизми.

При температура до 38.5°С медикаментозното снижаване по изкуствен и насилствен начин не се препоръчва, когато са налични и следните условия:

• Болният няма хронични заболявания;
• Болният не прави гърч.

Лечението е прием на обилно к-во течности (не под 1.5 л. в денонощие). Водата намалява концентрацията на токсините и ги извежда от тялото с урината и с потта. В резултат температурата пада естествено.

При температура над 39°С въздържането от антипиретици вече е опасно. Лекарствата са необходими, при това – евтини и достъпни (парацетамол, ибупрофен, нимезулид, аспирин, аналгин).

Как се измерва температура

Чов. тяло е различно загрято в своите части. В устната кухина например нормално е от 36,8 до 37,3°C, в червата – от 37,3 до 37,7°C, а най-горещият орган е ч. дроб –  до 39°C. Затова има значение къде се мери.

Температура според мястото на измерване:

Аксиларна (под мишницата) – за получаване на точна стойност кожата трябва да е суха, а термометърът – плътно притиснат към нея. Това място изисква по-продължително време (7-10 мин. при живачен термометър), защото самата кожа трябва да се нагрее. Нормалната температура под мишница е 36.2 – 36.9°C.

Ректална (в ануса) – безопасен метод за малки деца. За предпочитане е да се ползва електронен термометър с мек накрайник. Време за измерване – 1 – 1.5 мин. Нормалната температура тук е в диапазона на 36.8 – 37.6°C (средно до 1°C по-висока от аксиларната).

Орална, сублингвална (в устата, под езика) – предпочитан метод в Европа. Достатъчни са от 1 до 5 минути според прибора. Норма е 36.6 – 37.2°C.

В ушния канал – там се мери само при бебета със специален тип безконтактен термометър. Той засича и отит, защото при възпаление температурата в двете уши силно се различава.

Базална температура (във влагалището) – тя е най-ниската температура на тялото, която се мери в покой, след сън. Повишаване с 0.5°C говори за начало на овулация.

Термометри

за телесна температура

Живачен – най-точният вид, достъпен като цена. Не случайно именно такъв се използва в медицинските заведения. Лесно се дезинфекцира. Минуси са бавното мерене и рискът от счупване (живакът е отровен и трябва прецизно да се събере).

Електронен – популярен за деца. Мери бързо (от 0.5 до 1.5 мин.) и сигнализира при готовност. Произвеждат се универсални (твърди) и за ректално мерене (с мек накрайник). Ако термометърът се ползва и ректално, и орално, трябва да е индивидуален и да не се ползва от друг човек. Недостатък е недостатъчно точното измерване. Необходимо е да се свери с температурата на здрав човек или с показанията на живачен, за да се знае възможния диапазон на отклонение при конкретния прибор.

Инфрачервен – относително нов и скъп, за безконтактно мерене в ухото, на челото или на слепоочието. Скорост на мерене – 2 -5 сек. Възможна грешка – минимална от 0.2 до 0.5 °C. Недостатък е, че не става за мерене на орална, аксиларна или ректална Т°.

Термо лента – гъвкави тънки ленти с кристали, които променят цвета си според топлината. Те не показват точна стойност, а само ниска, нормална и висока температура. Ползват се за ориентиране, но не заменят термометъра.

Да измерим правилно под мишницата

Най-точното мерене се извършва под мишницата с живачен термометър. Точността обаче се влияе от правилното изпълнение.

Няколко стъпки:

• Подсушаваме мишницата от потта;
• Избърсваме термометъра в сух плат;
• Изтръскваме живака, докато покаже 35°C;
• Поставяме го в ямката, така че плътно да прилегне на кожата;
• Отмерваме 10 мин.;
• Отчитаме, избърсваме и прибираме.

Да измерим правилно в устата

Оралната температура се мери не само с огромно внимание – да не се счупи термометърът и да не се преглътне живакът.

Температурата в устата на здрав човек обичайно е 37.3°С, затова е нужно следното:

• Преди мерене няколко минути спокойно да се полежи;
• Да се извадят от устата протезите;
• Да се изтрие със сух плат термометъра и да се положи под езика;
• Термометърът се придържа с устни – 4 минути.

Симптоми за висока температура

Субфебрилната (37.0 – 37.5°C) рядко е признак на развиваща се патология.

Температурата се завишава до посочените нива заради:

• неболестни причини като нагряване на слънце, физическо усилие, бани, горещи процедури, гореща и пикантна храна;
• болестни причини като простудяване, вир. инфекция, обостряне на хронични патологии.

Опасни състояния, които се съпровождат с до 37°C, са злокачествени тумори и ранни стадии на туберкулоза.

Специалист ще прецени дали субфебрилната Т° е нормална за конкретния човек. Понякога 37°С сочат болест, а има удивителни случаи, в които 38°С се оказват нормални.

Фебрилна температура (37.5 – 38.0°C) е сигурен признак на възпалителна реакция. Тялото се нагрява, за да потисне патогените в себе си.

Пиретична температура (39°C) без съмнение показва остра възпалителна реакция. Обичаен провокатор са вируси и бактерии, активно размножаващи се в тъканите и органите. По-рядко подобна Т° се развива при силни травми и обширни огнища на изгаряне.

Пиретичната температура нерядко провокира мускулни гърчове, затова хората не са склонни да търпят подобни стойности без реакция. При 39°C задължително се приемат лекарства за насилствено понижаване.

Симптоми на висока температура са:

• Слабост, безсилие, отпуснатост, апатичност;
• Болеви усещания в ставите на крайниците;
• Усещане за тежест в мускулите;
• Главоболие;
• Втрисане;
• Усещане за студ;
• Нарушаване на сърдечен ритъм;
• Спадане на апетита;
• Обилно потоотделяне;
• Изсушаване на кожата и лигавиците, сухота в устата.

При хипертермия (40°C) незабавно трябва да се осигури медицинска помощ. Най-високата Т°, на която е способен да издържи чов. организъм, е 42°C. Оттам нататък обменните реакции в гл. мозък се блокират, функционирането на всички органи и с-ми се прекратяват и човек загива.

Най-високата Т° се провокира от патогенни бактерии, вируси, токсични в-ва, силни изгаряния и замръзване.

Видове треска

Високата Т° може различно да се прояви при деца и възрастни. Има два типа треска: розова (червена) и бяла.

Розова треска – идва от зачервената кожа, която я характеризира. Пациентът се покрива с руменина – на бузите или по цялото лице. За да подобри топлоотдаването, тялото разширява повърхностните съдове (така се охлажда кръвта) и активизира потенето (така се охлажда кожата). Това състояние е стабилно и не се бележи от съществени нарушения.

Бялата треска е опасната форма, съпроводена от срив на терморегулацията в тялото. Кожата остава бяла (заради спазъм на съдовете) и дори прохладна (особено на китките и глезените), но ректалната и оралната температура са високи. Спазмирането на периферните съдове пречи на охлаждането, органите се загряват и работата им се разстройва. Наблюдава се замъгляване и загуба на съзнание.

Причини за висока температура

Главна причина за повишаване на температурата са вещества – пирогени, които са способни да влияят на терморегулацията. Някои от тях се привнасят отвън с болестотворните микроорганизми, а други се отделят от имунните клетки с цел по-ефективна борба с угрозите.

Т° се повишава в следните случаи:

• Инфекции – вируси, бактерии и др.;
• Изгаряния и травми;
• Алергични реакции;
• Шокови състояния;
• Сезонни ОРЗ.
• Респираторни заболявания

Те са стандартна причина за повишаване на температурата. Тя достига различни стойности в зависимост от типа инфекция. При стандартна простуда и лека форма на ОРВИ се наблюдава субфебрилна Т°, която се повишава постепенно, средно за 6 – 12 часа. При правилно лечение се задържа до 4 денон. После започва да спада и напълно се нормализира.

Ако температурата рязко се повиши и премине 38°С, вероятно се касае за грип. Втори подем след период на подобрение говори за усложнение.

Когато към вирусната инфекция се е присъединила бактериална, температурата по правило се качва над 38°C.

Заболявания с 37 – 38°С

температура

Такива стойности са характерни за:

• ОРВИ;
• Обостряне на дихателни патологии като бронхит, тонзилит, бронхиална астма;
• Туберкулоза;
• Обостряне на патологии на вътрешни органи като мио- и ендокардит, пиело- и гломерулонефрит;
• Язва, колит;
• Вирусен хепатит (по правило В и С);
• Херпес в остър стадий;
• Обостряне на псориазис;
• Заразяване с токсоплазмоза;
• Начален стадий на дисфункция на щитовидна жлеза (тиреотоксикоза);
• Хормонални нарушения през климакса;
• Глисти.

Болести с температура

39 и повече градуса

Висока температура съпровожда болести, които причиняват силна интоксикация. Най-често стойност от 39°C говори за развитие на остра бактериална инфекция. Някои патологии:

• Ангина;
• Пневмония;
• Остър пиелонефрит;
• Салмонела, дизентерия, холера;
• Сепсис;
• Грип;
• Хеморагична треска;
• Менингит, енцефалит;
• Вирусен хепатит А;
• Варицела, морбили.

Висока температура без други симптоми

Нарушена терморегулация се наблюдава и без видима болест. Тялото не успява да осигури адекватно топлоотдаване при дълго пребиваване на слънце или в задушно помещение. Децата страдат при прекалено дебело обличане.

Подобни състояния означаваме като топлинен удар. Той може да причини и смърт, ако пациентът е с болести на сърце или бели дробове.

При силно прегряване дори и здравите страдат – първо мозъкът, а после и др. органи.

Температура без видима причина може да се появи у емоционални хора в периоди на стрес и силно вълнение.

Още ситуации:

• След операция – в първите 3 – 5 дни непременно се наблюдава повишаване, обичайно до субфебрилна Т°. Това е нормално и не следва да безпокои. Ако високата стойност остане дълго или внезапно се повиши още, това е белег на възпалит. процес и изисква спешни мерки;
• След аборт температурата трябва да влезе в норма на третия ден. Твърде високи стойности и задържането им са симптом за усложнение;
• След ваксина – при повечето деца Т° се повишава в първите денонощия след имунизацията, което говори за включване на защитния механизъм. Реакцията е индивидуална, а продължителността зависи и от конкретната ваксина. При някои може да стои 8 – 14 денонощия;
• При никнене на зъби – температурата се вдига не повече от 38.5°С и държи до 3 денон.

Високата температура при ред патологии се приема за правило и протичането им без такъв симптом може да заблуди пациентите.

Температура + друг симптом

Температурата варира при различни по същност нарушения в тялото, затова оптималното е да се разглежда в комплекс с другите болестни признаци. Общата картина е по-информативна от показанието на термометъра.

Характерни съчетания на симптоми

Температура и болка

Т° над 37.5°C и болка в корема говори за сериозни нарушения в храносмил. с-ма, напр. чревна непроходимост, апендицит, перитонит.

Локализирана в дясно подребрие болка, която пречи да се свият краката към гърдите и предизвиква избиването на студена пот, изисква незабавно викане на линейка.

Болка и температура бележат болести като пиелонефрит, остър панкреатит, бактериални чревни инфекции.

Болката в главата насочва към общи интоксикации като ОРВИ и грип, ангина, скарлатина, но и към менингит, енцефалит.

Болезненост в стави и мускулатура е типичен признак на температура над 39°C. В такъв случай се приема лекарство.

Температура и диария

Съчетанието ни води към бактериално заразяване на червата като салмонела, холера, ботулизъм, дизентерия. Друга причина е силно хранително отравяне.

При едновременна проява на двата симптома тялото почти сигурно ще се обезводни. Загубата на течности може да бъде и критично, затова компенсирането на недостига е първа задача. В тежки сл. това се прави венозно.

Температура и гадене

Обикновено самата висока температура предизвиква гадене. То идва като следствие на възникналите слабост, спад в кр. налягане, виене на свят. Съчетанието говори още за грип.

При бременните може да се заподозре токсикоза, особено ако Т° е до 38°C.

Температура, гадене + болка, диария или запек говори за сериозни болести като вирусен хепатит и други поражения на черен дроб, остър апендицит, перитонит, възпаления на бъбреци, остър панкреатит, чревна непроходимост (със запек).

Температура и кръвно

Повишаването на кр. налягане е чест симптом на високата температура. Горещината повлиява хемодинамиката, учестява сърцебиенето, разширява съдовете. Стойностите обаче не превишават 140/90 и бързо се стабилизират с охлаждането на пациента.

Понижаването на кр. налягане е друга проява на високата температура, не по-малко типична за състоянието. И тук нормализирането настъпва с връщането на температурата в норма.

Съчетаването на симптомите е опасно за пациенти с ИБС (риск от инфаркт), сърдечна недостатъчност, аритмия, атеросклероза, диабет.

Задържането на ниско налягане + висока температура за продължителен период може да сочи онкологично заболяване.

Ниско налягане + ниска температура са характерни за нисък хемоглобин, хронична умора, кръвозагуба, нервни разстройства.

Температура без други симптоми

Повишаване или понижаване на температурата без друга симптоматика е характерно за остри инфекции. Така се проявяват хроничен пиелонефрит, туберкулоза, зло- и доброкачествени тумори, некрози на тъкани, заболявания на кръвта, алергични реакции, ранен ревматоиден артрит и др.

Т° без други симптоми възниква още при преумора, стрес, прегряване, преохлаждане. Но това са бързо преминаващи състояния. Когато провокаторът е болест, температурата се задържа за дълъг период или периодично се повишава и понижава (може и в течение на месеци).

Някои болести без температура

• Гнойна ангина – хроничната ф-ма има това свойство. В гърлото се чувства болезненост, появяват се налепи и увеличаване на лимфни възли – тонзилитът се обостря, а температура няма;
• Бронхит, пневмония без температура – симптоматиката им е сходна, но такова протичане дава повече усложнения;
• Варицела без температура – леката форма се прекарва без изразени симптоми, възможно и без завишаване на телесната Т°.

Причини за ниска температура

Телесната Т° може да падне до 35.3 – 35.5°C заради преумора, постоянно безсъние, тежък труд, строги диети, лошо хранене, хормонални колебания при бременност или менопауза, влошена работа на щитов. жлеза, чернодробни патологии.

Опасно за здравето понижаване (под 35°C) се провокира от травма на главата, нарушена работа на нервна с-ма, тумори в гл. мозък, преохлаждане, гладуване, прекомерно пиене, обезводняване, паралич.

Симптоми на ниска температура

• Обща слабост, вялост, липса на сили, сънливост;
• Понякога – раздразнителност;
• Студени крайници, вкочанени пръсти;
• Забележими нарушения в концентрация, мислене и скорост на реагиране;
• Общо усещане за студ, треперене на тялото.

Болести на ендокринната система

Немаловажна роля в терморегулацията играят хормоните, особено двата тиреоидни. При повишения им синтез се наблюдава сгорещяване, а при намален – обратното, спад. В началните стадии на изменение на щитов. жлеза температурата нерядко е единствен симптом.

Стабилно понижение се наблюдава при болест на Адисон. Патологията се развива бавно и може да не прояви други белези в течение на месеци и дори няколко години.

Нисък хемоглобин

Една от най-разпространените причини за ниска температура е желязодефицитната анемия. Тя се характеризира с намаляване на хемоглобина в кръвта, което води до различна степен на хипоксия. Човек става вял, слаб, обм. процеси се забавят. Ниската Т° е пряко следствие от тези изменения.

Кръвоизливите са друга причина за спад на хемоглобина, като следствието е подобно на анемиите. Намаленият обем на циркулиращата кръв пряко повлиява топлообмена.

Опасни състояния с ниска температура са лъчева болест, силна интоксикация, СПИН, заболявания на мозъка, шок от всякакъв произход.

По-вероятно обаче е температурата да падне заради нездравословен стил на живот, недостиг на витамини, недостатъчно хранене, дефицит на йод, вит. С, желязо, стрес, преумора, недоспиване и др. При подобни условия организмът минава в щадящ режим на функциониране. Забавят се обменните процеси и това повлиява топлообмена.

Какво да правим?

Неболестните причини за спад на телесната температура изискват корекция, а не лечение (подобряване на храненето, осигуряване на спокойствие и др. контрамерки). При моментно преохлаждане затоплянето става с топло обличане, разтривки и горещ чай.

Дори и някои болестни причини за повишена Т°  не изискват тя да бъде сваляна насилствено. Процентно по-малко са ситуациите, които изискват незабавна реакция с прием на антипиретици и охлаждане на тялото.

Как да свалим висока температура сме описали ТУК:

В посочената статия разглеждаме кога се вика спешно линейка, кога се отива на лекар и др.

Човек отдавна се опитва да манипулира температурата си, доколкото тя се възприема като категоричен признак на разболяване и добър довод за пропускане на нежелани събития. Сред учениците се разпространяват рецепти за моментно вдигане на температура, което да им спечели извинителна бележка. Митовете и реално действащите методи описваме ТУК:

Видео консултация: как да действаме при вис. температура при дете:

Източник:

• medaboutme.ru
• zazdorovye.ru
• lor-explorer.com