Мениеров синдром (болест на Мениер): Симптоми и причини. Лечение и диета

♠ Какво е Мениер синдром ♠ Разлика между синдром и болест на Мениер ♠ Как се появява ♠ Причини ♠ Класификация ♠ Симптоми на Мениеров синдром ♠ Световъртеж ♠ Шум в ушите ♠ Диагностика ♠ Аудиометрия ♠ Какъв лекар ни трябва ♠ Лечение на болест на Мениер ♠ Основни лекарства

Още в текста: ♠ Физиотерапия ♠ Операция при синдром на Мениер ♠ Народно лечение с билки ♠ Как да предотвратим пристъпа ♠ Лечение в ремисия ♠ Диета ♠ Мениер при децата ♠ При бременност ♠ Хомеопатия ♠ Прогноза ♠ Слухови апарати ♠ Упражнения при Мениер

Болест на Мениер е невъзпалителна патология на вътрешния участък от ухото. Тя причинява пристъпи на световъртеж, шум в засегнатото ухо и прогресираща загуба на слуха.

Болестта се установява чрез отоскопия, аудиометрия, изследване на вестибуларната функция, ЯМР или ЕЕГ на мозъка, изследване на съдовете.

Лечението се осъществява чрез комплекс от медикаменти. Ако няма ефект, се минава към хирургия и/ или слухово протезиране.

Какво е Мениеров синдром

Болестта носи фамилията на френски медик, който през 1861 г. описва симптомите й. Пристъпи на световъртеж, сходни с описаните от Мениер, се регистрират при:

Вегетативно-съдова дистония;

 Недостатъчност на мозъчното кръвообращение;

 Нарушение на венозния отток;

 Черепно-мозъчна травма и др.

Болест на Мениер, Синдром на Мениер

Как да се намалят негативите при Мениер?

В такива ситуации определяме: синдром на Мениер.

Пациентите с Мениер са от 17 до 70 г., но най-голяма е заболеваемостта между 30 и 50 г. При децата се среща крайно рядко.

По-често болестта се развива в едното ухо. Едва 10-15% от пациентите имат двустранно поражение.

С времето едностранния процес може да се трансформира в двустранен.

Причини

Болестта е описана преди 150 г., но причините и механизма на развитие и досега не са открити. Факторите, които отключват болестта, само се предполагат.

Вирусната теория предполага, че провокатор е инфекция от цитомегаловирус, прост херпес или друг вирус, който стартира автоимунен механизъм;

Генетичната теория визира логика в появата на семейни случаи;

Алергичната теория настоява, че връзката е с алергични заболявания;

Други предположения насочват към съдови нарушения, травми на ухото, недостиг на естрогени, нарушаване на електролитния баланс.

Модерна и достоверна е теорията за възникване на болестта в резултат от нарушения във вегетативната инервация на съдовете във вътрешн. ухо. Много изследователи отдават изменението на повишено налягане в костния лабирит и отлагане на прекомерно количество ендолимфа (заради нарушено всмукване или циркулация).

Болест на Мениер, Синдром на Мениер

1 – ендолимфа, 2 и 3 – клетки и нервни влакна, отиващи към гл. мозък

В условията на повишено налягане ендолимфата се затруднява да провежда звукови колебания, влошават се процесите в сензорните клетки на лабиринта.

Рязко повишаване на налягането в лабиринта предизвиква пристъп.

Форми на болестта

  • Кохлеарна – при 50% от случаите болестта стартира с разстройване на слуха;
  • Вестибуларна – 20% от случаите започват с вестибуларни патологии;
  • Класическа – 30%. Представлява съчетание на слухови и вестибуларни нарушения.

Фази на болестта

  • Обостряне – повторение на пристъпите;
  • Ремисия – период на отсъствие на пристъпи.

Степени на болестта

  • Лека – кратки пристъпи, които се редуват с дълги ремисии (месеци, дори години). Между пристъпите работоспособността на пациента е напълно съхранена;
  • Средна – пристъпи до 5 часа, след които пациентът губи работоспособността си за няколко дни;
  • Тежка – пристъпи с дължина над 5 часа и с честота от 1 път в денонощие до 1 път в седмица. Трудоспособността на пациента не се възстановява.

Според класификацията на Солдатов се различават още обратим и необратим стадий. При първия има светли паузи между пристъпите, а вестибуларните нарушения имат преходен характер. При необратимия стадий пристъпите са чести и продължителни. Паузите между тях почти изчезват, а вестибуларните разстройства са постоянни.

Симптоми на Мениеров синдром

Основен симптом е пристъп на изразено системно виене на свят, съпроводено с гадене и нерядко – с повръщане, което не е еднократно. Пациентът изпитва усещането, че околните вещи се въртят и местят. Оформя се особено чувство на разливане на собственото тяло, въртене или плуване в пространството.

Световъртежът при пристъп е толкова силен, че болният не може да стои и дори да седи. Той ляга и затваря очи. При опит да смени позата състоянието му се влошава, той получава позив за повръщане и действително изпразва стомаха си.

Виенето на свят не е приоритет на болестта на Мениер. То съпровожда още няколко съвсем сериозни и дори живото-застрашаващи състояния. Кои са те и как да различим, даваме ТУК:

Виене на свят. Световъртеж и гадене – кога става опасно?

По време на пристъпа се появяват и следните симптоми:

  • Усещане за запушване, заглъхване и шум в ухото;
  • Нарушена координация и равновесие;
  • Намаляване на слуха;
  • Задушаване, тахикардия, побледняване, изпотяване.

Обективно при пристъпа се наблюдава ротаторен нистагъм – неволево въртене на очите, който е по-ярък, щом пациентът легне върху засегнатото ухо.

Продължителност на пристъпа – от 2-3 мин. до няколко дни. Най-често: от 2 до 8 часа.

Шум в ушите е вторият основен симптом на болестта на Мениер. Но и този симптом не е негов приоритет. Звън, свистене, бучене, пукане, шиптене и др. подобни звуци се появяват и при ред други патологии, свързани с мозъка, кръвообращението, съдовете, сърцето и т.н.

За шума в главата и ушите и точните причинители разказваме ТУК:

Шум в ушите. Пищене, пукане, бучене в главата. Причини и лечение на тинитус

Фактори, които провокират пристъп:

  • Преумора;
  • Преяждане;
  • Стресова ситуация;
  • Димът от цигарите;
  • Шум;
  • Приемането на алкохол;
  • Подем на температурата;
  • Медицински манипулации в ухото.

Мнозина усещат приближаването на пристъпа по предшестващата го аура – нарушаване на равновесието, усилване на шума в ухото, подобряване на слуха.

След пристъпа за известно време се запазва частичната загуба на слуха, шумът в ухото, тежест в главата, неголямо нарушение на координацията, чувство за неустойчивост, изменение на походката, обща слабост.

С прогресиране на болестта, пост пристъпните остатъчни нарушения стават все по-изразени и продължителни. Накрая те започват да изпълват целия период между пристъпите.

Нарушения на слуха при болест на Мениер носят неотклонно прогресиращ характер. В началото се наблюдава влошено възприемане на ниските честоти, а после се обхваща целия звуков диапазон.

Слухът отслабва с всеки пристъп и постепенно преминава в пълна глухота. Щом настъпи пълно загубване на слуха, се прекратяват пристъпите на световъртеж.

Диагностика

Към какъв лекар да се обърнем?

Отоларинголог (УНГ) ще направи първоначалните изследвания и ще назначи консултации с други специалисти.

Патологичният процес протича в непосредствена близост с мозъка, а част от симптомите имат неврологичен характер. Възможно е да потрябва помощ от физиотерапевт, ревматолог, травматолог. А личният лекар ще наблюдава пациента по време на ремисия.

Изследвания

Характерната картина на пристъпите позволява болестта да се диагностицира без затруднения. Но нейните параметри се уточняват чрез функционални изследвания като:

  • Аудиометрия, изследване с камертон, акустична импедансметрия, електрокохлеография, отоакустична емисия установяват степента на увреждане като засичат степента и характера на снижаване на слуха, при които честоти се проявява, как прогресира и т.н. Оценява се подвижността на слуховите костици и на мускулатурата вътре в ухото;
  • Изследване на слуховия нерв, ЯМР на главен мозък – използват се за установяване на патологии на нерва, за изключване на тумор – акустична невринома и т.н.;
  • Отоскопия, микроотоскопия – търси изменения на външния слухов проход и тъпанчето, изключва възпаляване на ухото;
  • Проверката на вестибуларните нарушения се провежда с помощта на вестибулометрия, непряка селективна отолитометрия, изследване на равновесие (стабилометрия);
  • Изследване на спонтанния нистагъм – между пристъпите бързият компонент на нистагъма се отбелязва от здравата страна, а по време на пристъпа – от засегнатата страна;
  • Неврологични изследвания като ЕЕГ, измерване на вътречерепното налягане, изследване на мозъчните съдове и др.;
  • Диагностика на ендолимфното налягане се провежда с глицерол тест.

    Болест на Мениер, Синдром на Мениер

    Световъртежът и неспособността да се остане на крак е най-информативния признак на Мениер

Диференциална диагностика: тя цели да се разграничи болестта на Мениер от отосклероза, остър лабиринтит, отит, естахит, тумори не слух. нерв, фистули на лабиринта, вестибуларен невронит и от някои психогенни нарушения.

Лечение на болест на Мениер

Няма единна и общопризната схема за медикаментозна обработка на болест на Мениер. Лекарите изхождат от симптомите и оплакванията. Те изграждат различни терапевтични схеми, доколкото и състоянието при различните болни се различава.

Терапията се дели на 2:

  • Първо, лекарства с/у пристъпи. Такива всеки болен трябва да държи в аптечката си, защото не може да се предскаже кога ще дойде пристъпа. Тези лекарства са с бързо действие и тясна насоченост, но с кратък лечебен ефект. Те свалят и облекчават основните прояви на болестта като гадене, световъртеж, нарушена координация;
  • Второ, средства за дългосрочно лечение. Тях болните ги приемат дълги години. Целят профилактика на пристъпите, нормализиране на обменните процеси и въздействие върху механизмите за развитие на болестта. Тай като причините за Мениер не са установени, то и ефикасността на това лечение е относителна.

Лекарства

Комплексното лечение включва препарати, които:

  • Подобряват микроциркулирането във вътрешн. ухо и подобряват проницаемостта на капилярите;
  • Диуретици;
  • Венотоници;
  • Атропин като парасимпатолитик;
  • Невропротектори;
  • Бетахистин – препарат с хиставиноподобен ефект.

Купирането на пристъп се осъществява с решени от лекар съчетания на следните препарати:

  • Невролептици – трифлуоперазин хидрохлорид, хлорпромазин;
  • Скополамин и атропин;
  • Съдоразширяващи средства – никотинова к-на, дротаверин;
  • Десенсибилизираща терапия – антихистамини хлоропирамин, димедрол, прометазин;
  • Диуретици.

Пристъпите на болест на Мениер се лекуват амбулаторно и не задължават за хоспитализация. Но при многократно повръщане е необходимо мускулно и венозно въвеждане на препарати срещу дехидратиране.

В повечето случаи медикаментите намаляват шума в ухото, съкращават продължителността на пристъпа, неговата тежест, но не са способни да установят прогресирането на глухотата.

Основни лекарства

  • Лекарства против повръщане – въздействат върху гладката мускулатура на стомаха или на нервната система, като премахват гаденето и спират повръщането. В ремисия не са необходими;
  • Диуретици – използват се на курсове при пристъп и в ремисия. Целта е да се изведат излишните течности от тялото, което намалява риска от отлагане на течности във вътрешн. ухо (и спада обема на ендолимфата). Някои специалисти поставят под съмнение ефикасността на диуретиците;
  • Вазодилатори (съдоразширяващи) – тонусът на съдовете влияе върху образуването на ендолимфа. Затова се използват съдоразширяващи. Освен това те премахват главоболието и често се отразяват добре върху цялостното състояние. Вазодилатори не се назначават на всички пациенти;
  • Ноотропни средства за подобряване на мозъчното кръвообращение – нормализират обмена на в-ва в мозъчните тъкани, регулират тонуса на съдовете. Приемат се на курсове и по време на ремисия;
  • Спазмолитици – влияят върху гладката мускулатура и върху съдовете. Приемат се при определени показания по време на пристъпа.

При синдром на Мениер се използват други групи средства – за болестта, която се е проявила с тази симптоматика.

Болест на Мениер, Синдром на Мениер

Трайни изменения във вътр. ухо при Мениер

Лекарства в ремисия

М/у пристъпите се предписват най-различни медикаменти. Те зависят от патологичния механизъм, която е задействан с развитието на болестта.

Стероиди

Кортикостероидите са мощни хормонални противовъзпалителни средства, които бързо и ефикасно потискат алергичен или възпалителен процес. В лечението на болестта и синдрома на Мениер те не са задължителен компонент, тъй като не всяка причина за усилено образуване на ендолимфа се крие във възпалителен процес.

Стероиди се назначават в следните случаи: при посттравматичен пристъп на болестта за по-бърдо потискане на възпалението, при съпътстващи възпалявания на ср. ухо, при синдром на Мениер на фона на системни възпалителни заболявания на съед. тъкан или съдовете, при обостряне на болестта на фона на алергична реакция (за да се потисне алергичния компонент).

Най-разпространени препарати от тази група са дексаметазон и преднизолон. Обикновено те се приемат на кратки курсове от 1-2 седмици.

Физиотерапия

При болестта на Мениер физиотерапия се провежда само между пристъпите. Процедури се предприемат с цел подобряване на кръвообращението в поражения участък, за подобряване на микроциркулацията на главния мозък.

По време на пристъп физиотерапията може само да усили вътрешното налягане, докато при ремисия има нормализиращо действие

Използвани методи:

  • Ултравиолетово облъчване – 5 пъти през ден;
  • Дарсонвал 3 минути – 10 – 15 пъти;
  • Електрофореза с новокаин, диазепам, магнезиев сулфат или друг препарат по показания. Цел – успокояване, отпускане, местно обезболяване. Курс 10 дни, по 15 мин. на процедура;
  • Вани с хвойна или морска сол с вода до 37°С – за релакс. 15 сеанса по 10 мин.;
  • Масаж на врата и главата – 15 сеанса на курс.

Операция

при синдром на Мениер

При 20-30% от страдащите комплексната терапия не намалява количеството и тежестта на пристъпите. Ако в течение на 6 месеца не се постигне резултат, се появява показание за операция.

Използват се главно три техники:

Химична лабиринтектомия

операция при болест на Мениер

Въвеждане на гентамицин през тъпанчето

Представлява въвеждане на гентамицин през тъпанчето. Той уврежда клетките на невроепитела на вътрешното ухо и така потиска функциите на лабиринта. Гентамицин има вестибулотоксичност (отровен е за клетките в предверието на вътрешн. ухо), като същевременно е с минимална нефротоксичност (не уврежда бъбреците).

Този метод редуцира световъртежа при 80-90% от пациентите. При 60-70% се съхранява слухът.

Технология: правят се три инжекции по 12 мг гентамицин в засегнатото ухо.

Това вмешателство е често използвано, защото съчетава висока ефикасност, ниска стойност и минимална сложност.

Негов минус е, че не винаги може да се предположи влиянието на въвеждания препарат върху слуха, както и дали ще се развие алергична реакция.

Вестибуларна невроектомия

Деструктивна операция, при която се разрушава вестибуларния апарат. Слухът се съхранява частично. Има страничен ефект – влошена координация на движенията. Подобна операция е показана само при тежко протичане на болестта.

Шунтиране на ендолимфатичния сак

Представлява оперативно намаляване на ендолимфатичното налягане по пътя на декомпресия на сака. Операцията се препоръчва във втори стадия на болестта. Тя отстранява вестибуларните нарушения и съхранява слуха.

Пристъпите са снижават на 95%, шумът в ушите – на 60%.

Минус: след известно време, обичайно след 1 година, болестта се връща, налягането отново нараства.

Главна цел на оперативния подход е да купира световъртежите, да съхрани слуха и да позволи на пациентите да се трудят, макар и частично.

Народно лечение с билки

Нар. медицина при това заболяване не може да замени лекарствата, но в комплекс с тях облекчава тежестта на пристъпите.

Болест на Мениер, Синдром на Мениер

Фитосвещите са показани при тази патология

В ремисия фитотерапията е добро допълнение към базовото лечение.

  • Ламинария – 1 ч.л. преди обяда;
  • Плод глог – 2 с.л. сух млян плод, попарен с 400 мл в термос. Изпива се на два пъти;
  • Цвят невен – извежда излишните течности и облекчава световъртежа. Попарват се 10 г  сух цвят в термос, с 200 мл 60°С вода. Дневно 3 Х 1 с.л.;
  • Корен девесил – 1 ч.л. млян корен се попарва в 200 мл, изстинала до 40°С и се оставя да постои 10 мин. Полученият разтвор се изпива на порции по 50 мл.

Как да предотвратим пристъп?

След 5-6 пристъпа повечето пациенти установяват каква е закономерността на тяхната поява. Тогава профилактиката става ключова за болния, който се старае да предотвратява кризите. Той установява кои фактори провокират влошаване конкретно при него и оттам нататък се старае да ги избягва.

Типични провокатори на пристъп са:

  • Стресови ситуации, емоционално пренапрежение;
  • Пушене – никотинът пряко въздейства върху тонуса на съдовете. Затова при пушачите пристъпите са по-чести, а интензивността им – по-силна. Обаче и рязкото спиране на цигарите може да провокира пристъп;
  • Остри, резки, силни звуци над 80 децибела или звуци с висока честота. Пациентите се чувстват по-добре в селски райони, сред природата и като цяло – на тишина;
  • Вибрации – мощни работни механизми създават механични колебания, които се улавят и разпознават от вътрешното ухо. При постоянно въздействие и висока интензивност може да започне пристъп;
  • Натоварване на вестибуларния апарат с движения, които искат добра координация – напр. да се стои на един крак, да се правят несиметричнидвижения. Морката болест също е провокатор;
  • Промени в атмосферното налягане – и здравите усещат промените в налягането, понякога болезнено, но болните с Мениер претърпяват пристъп;
  • Инфекции на ушите, гърлото или носа – тя може да се разпространи в съседни органи, особено към ср. ухо (остър, хроничен среден отит). Увеличава се изработването на течности във вътрешн. ухо, което влошава състоянието на пациенти и провокира пристъп. Болните трябва да избягват охлаждането, да укрепват имунитета си и да избягват простудите.

Лечение в ремисия

В рамките на ремисиите се прибягва към следните средства:

  • винпоцетин (кавинтон) – 2-3 Х 5 или 10 мг;
  • цинаризин – 3 Х 25 мг.

Тези ноотропни препарати стабилизират мозъчното кръвообращение и намаляват неврологичните симптоми.

Най-успешен препарат за болестта се смята бетахистин, който е главна съставка в лекарства като Бетасерк, Вестибо, Бетахистин, Вертизан, Емперин, Вертимед, Тевабехист.

Бетахистин въздейства върху проницаемостта на капилярите във вътрешн. ухо като намалява налягането в лабиринта. Курсовото приложение е 2-3 м., през които болният получава 3 Х 8-16 мг.

Диета

Храненето цели да се ограничава изработването на ендолимфа във вътрешн. ухо, да се редуцира излишъка от течности в цялото тяло и да се поддържа нормално кр. налягане.

диета при болест на Мениер

Режимът при Мениеровата болест не се различава особено от принципите на правилното хранене като цяло

Основни правила:

  • Ограничено потребление на течности (при пристъп не повече от 1.5-2 л, вкл. течната храна);
  • Ограничено потребление на сол – до 3 г на денонощие;
  • Изключване на мазните, пържените, острите, солените храни, маринатите;
  • Изключване на черен чай, кафе, алкохол.

Мениер при децата

Статистически болестта се среща рядко в ранна възраст. При кърмачетата тя се появява заради аномалии в развитието.

При малките пациенти симптоматиката не се различава, но прогнозата е по-тежка. Те по-рано губят слуха си и често се подлагат на оперативни намеси.

Мениер при бременност

След зачеване болестта протича по-тежко. Хормоналното пренастройване на тялото влошава състоянието и повлиява обменните процеси. Пристъпите се случват по-често, тъй като задържането на течности в тялото е естествен процес.

Лечението след зачеване е стандартно, но бременните не понасят всички медикаменти. Заради някои особености нерядко жените биват хоспитализирани, за да им се предоставя адекватна на състоянието им помощ.

Хомеопатия

  • Rhododendron aureum – при световъртеж и силен шум в ушите;
  • Nicotiana Tabacum – при неуверена походка, студено изпотяване, повръщане, разтроено зрение;
  • Theridion Curassavicum – при влошаване от затваряне на очи, движение и шум;
  • Causticum Hahnemani – при звън в ушите.

Прогноза

Еднозначна прогноза се дава трудно. Пациентите имат индивидуални особености, които предполагат честотата и изразеността на пристъпите. Те различно реагират на предписаното лечение. Във всички случаи болест на Мениер се отразява върху трудоспособността.

Лечима ли е?

Голям процент от пациентите с болест на Мениер не успяват напълно да се излекуват. Тъй като и до днес не са ясни причините, а само провокаторите, вероятно и лечението не е докрай адекватно. Засега специалистите основно се стараят да намалят проявите и да разредят пристъпите или да постигнат безсимптомно протичане.

Като цяло пациентите се учат да живеят с болестта и да се предпазват от факторите, които провокират пристъпи.

Могат ли да помогнат капките за уши и как, разглеждаме ТУК:

Капки за уши: Видове, най-търсените капки, как се слагат правилно. Свещи за уши

Слухови апарати

Болестта на Мениер не застрашава живота, но носи негативи. Глухотата сепарира пациента от активния живот. Типа заболяване предполага употребата на специални апарати.

Обикновените слухови апарати улавят звуци от околната среда и ги предават към тъпанчето. В случай на болест или синдром на Мениер такива апарати са неефективни. Колебанията на тъпанчето се предават във вътрешн. ухо, но повишеното налягане на ендолимфата не позволява те да бъдат разпознати.

При Мениер се използват апарати с костна проводимост. Те са по-скъпи и изискват индивидуална настройка. Колебанията на звука се предават чрез костта.

Но в късните стадии на болестта и този тип предаване на звука престава да работи. Тогава се минава към кохлеарен имплант. Представлява електронно устройство, което предава сигналите направо към слуховия нерв.

Слуховите апарати и импланти са необходими само в късните стадии на болестта.

Важно! Те не отстраняват шума в засегнатото ухо, който чуват много от пациентите. Те са принудени с времето да привикнат към него, а с дегенериране на рецепторите шумът постепенно изчезва.

Упражнения при Мениер

Лечението се подпомага с вестибуларна рехабилитация. Тя е насочена към увеличаване на устойчивостта към физическо натоварване и намаляване на пристъпите на световъртеж.

Тренировките се провеждат само в ремисия и под наблюдение на лекар.

Във видеото са показани някои ефикасни упражнения:

Източник:

 

Оценка на читателите
[Гласували: 0 Средно: 0]
Погледнете и тези материали, свързани с темата

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *