Шизофрения: симптоми и признаци. Причини за разболяване. Видове

♠ Какво е шизофрения ♠ Първи (начални, ранни) признаци ♠ Симптоми ♠ Халюцинации ♠ Мания и агресия ♠ Явлението „дрейф“ ♠ Етапи в развитието на болестта ♠ Понятието „дефект“

Още в текста: ♠ Видове шизофрения ♠ Параноидна ♠ Другите типове ♠ Маниакално-депресивна психоза ♠ А алкохолната шизофрения?♠Шизофрения при децата ♠ Диагностициране на заболяването ♠  Методи на лечение

Фигурин билки за отслабване

Шизофрения е полиморфно разстройване на психиката, характеризиращо се с разпадане на процесите на мислене и възприятие, както и със състояние на превъзбуда, при което не е възможен контрол върху постъпките.

По-рано в специализираната литература указваха, че от шизофрения страда ок. 1% от населението, обаче неотдавнашни мащабни изследвания намаляват процента на 0,4 – 0,6%.

Признаците на шизофренията стартират във всякаква възраст, но при повечето пациенти заболяването възниква между 15 и 25 г. По непонятни причини нежната част е по-отворена за това психическо разстройство, отколкото мъжката. Среща се повече в градовете и сред бедните.

Какво е шизофрения?

Шизофрения. Симптоми, признаци, причини, видове

Болестта е обвита в тайнственост и буди страх

Тя е заболяване от групата на ендогенните психози, защото се обуславя от изменения във функционирането на организма – тоест не зависи от външни фактори, не се активизира от външни дразнители, не е следствие на неврози, истерии и психокомплекси. Именно това е кардиналното отличие на шизофренията от другите психически разстройства.

Терминът означава разделяне на ума, което не отразява вярно същността на заболяването (разговорно – раздвоение на личността). Шизофреникът не осъзнава реалността на случващото се около него. Събития и въображение се смесват в главата му. Информацията е хаотичен сбор от цветни картини и всевъзможни звуци. Нерядко се съчетава с депресии, тревожни разстройства, наркомании и алкохолизъм. Склонност към самоубийство.

Шизофренията повлича след себе си изразена социална дезадаптация. Тя обрича на безработица, бедност и бездомничество.

Шизофрения и слабоумие:

едно и също ли е?

При шизофренията се разстройват възприятията и мисленето, но интелектът се съхранява. Тоест болният не е обезателно умствено изостанал. Той е с рожденото си ниво на интелект – ниско, средно или много високо. Дори има примери за гениални шизофреници като шахматистът Боби Фишер, математикът Джон Наш, вдъхновил сюжета на филма „Красив ум“.

Шизофрения. Симптоми, признаци, причини, видове

В главния мозък се нарушава обменът на невромедиатори – сигнални молекули, с помощта на които взаимодействат клетките на мозъка

Тоест шизофренията не е слабоумие или проста ненормалност, а специфично, съвсем особено разстройство на мисленето. Пациентът има нормални памет и интелект, сензорните му органи работят нормално, мозъкът възприема правилно, но съзнанието (кората на гл. мозък) обработва получените данни неправилно.

Например здрав човек вижда зелените листа на дърветата и прави извод, че е лято. Болният от шизофрения може да реши, че са боядисани с блажна боя. Неговото съзнание не обработва впечатлението от външния свят, заедно с данните за закономерностите на планетата.

Причини за шизофрения

  • генетична предразположеност;
  • пренатални фактори (проблем по време на утробното развитие);
  • социални фактори (урбанизацията подкрепя ръста на психически отклонения);
  • травми от ранното детство;
  • травми на мозъка при раждането и веднага след него;
  • социална изолация;
  • алкохолизмът предизвиква шизофрения и генна мутация, заради която болестта да се яви при дете на шизофреник;
  • наркомания – механизмът е идентичен с този при алкохола;
  • екологични фактори;
  • стрес, провокиран от външен фактор;
  • вирусна инфекция, поразяваща мозъка по време на раждането;
  • хипоксия на плода;
  • преждевременно раждане;
  • въздействие на вирус в кърмаческа възраст;
  • загуба на родител или отритване от семейството;
  • битово насилие.

Симптоми и признаци

Като всяко заболяване, и шизофренията има първи признаци. Ключово е те да се забележат рано и да се отнесем към психиатър.

Първи (начални, ранни)

симптоми

Шизофренията се развива постепенно. В началото се появяват определени симптоми, които впослествие се усилват и допълват.

Началните прояви се наричат симптоми от първа група:

  • Нарушаване на речта – болният започва да отговаря на въпроси едносрично, дори да се изисква разгръщане на информацията. В други случаи не е в състояние да отговори. Говори бавно;
  • Агедония – неспособност да се получи удоволствие от дейности, хоби, занимания, които преди са увличали човека;
  • Слабо изразени емоции или пълното им отсъствие – пациентът не гледа събеседника си в очите, лицето му е безизразно и не отразява никакви чувства;
  • Неспособност да изпълнява задачи, защото не вижда смисъл в тях – напр. болният не си мие зъбите, защото те отново ще се изцапат;
  • Лоша концентрация – не успява да задържи внимание спрямо даден предмет.

Така постепенно болният губи способността да изпълнява най-обикновени ежедневни действие – да се къпе или облича. Той се изолира, не разговаря с хората, отговаря им едносрично. Не преживява околния свят, съприкосновението с хора. Спира да се занимава с предишните си дейности. С напредване на болестта той става все по-неадекватен, като реакциите му на външния свят и събития стават странни – напр. се смее на плачещ човек или плаче при радостни известия.Шизофрения. Симптоми, признаци, причини, видове

Замислете се за тази болест, ако забелязвате:

  • рязка промяна в характера;
  • проява на невротични симптоми – умора, която не минава, повишена тревожност, постоянно препроверяване на решения и действията;
  • безсъние и нощни кошмари;
  • странни усещания в тялото;
  • загубване на интереса към живеенето и близките;
  • изпадане в трайна депресия + увличане по алкохол;
  • мрачен светоглед.

При заболелите се отбелязва съчетание на разстройство на мисленето и на възприятията с емоционално-волеви нарушения. Проявата на симптомите в течение на 1 месец е диагностичен признак, но за по-сигурно се изчаква период от 6 месеца. Нерядко на I-я етап се регистрира транзиторно психично разстройство с признаци на шизофреноподобно разстройство.

При разгръщане на болестта се различават позитивни и негативни симптоми. Позитивни не означава хубави или положителни, а показва, че се е появило нещо ново – нови качества във връзка с болестта.

Позитивни симптоми са: мания, халюцинации, илюзии, възбудено състояние, неадекватно поведение.

Негативните симптоми указват способностите и уменията, които болният е загубил във връзка с болестта.

Негативни симптоми са:

  • Затормозеност – болният губи възможност за бърза реакция и вземане на решения. Не умее да води разговор;
  • Емоционална студенина – губи способността да проявява чувства и емоции, да реагира с мимика и глас. Характерна е монотонност на речта и застинало изражение на лицето;
  • Асоциалност – трудно пребивава в общество, не умее да влиза в контакт, да се запознава;
  • Ниска концентрация на вниманието – невъзможност да води обичаен за здравия живот като да ходи на работа, да извършва определени дейности. Разваля се дори почеркът;
  • Изчезване на интереса към събитията наоколо. Вместо това се появяват натрапчиви идеи, в които човек зацикля.

Заради липсата на мотивация шизофреникът престава да излиза от къщи, не изпълнява хигиенни манипулации, не следи за дрехите си и постепенно придобива мърляв и отблъскващ външен вид. Емоциите отслабват до пълна безчувственост. Гласът става монотонен, лицето – неизразително.

Раздвоение на личността: причини, симптоми, прояви. Разлика с шизофрения

Халюцинации, мания и агресия

Преди да се определи шизофрения, човекът трябва да се понаблюдава. В манифестния период проявите са прекомерни, но не и патологични – мания за преследване, нелепа ревност и др. Постепенно обаче се оформят истински халюцинации.

Халюцинациите са разстройство на възприятията и възникване на усещания за явления, каквито не съществуват. Те може да са зрителни, слухови, тактилни и т.н. За разглеждания тип са по-наблюдавани слуховите. Гласът се появява вътре в главата на пациента или говори от някакви обекти.

Слуховите и зрителните халюцинации се появяват по следния начин: вътр. разговори, отговор на нечути въпроси, смях без видима причина, внезапно замлъкване или ослушване и т.н.

Манията е съвкупност от убеждения, изводи и умозаключения, които се отличават от действителността. Има няколко начина да се разпознае шизофрения с мания.

Главните признаци са:

  • изменение на поведението, проява на немотивирана агресия;
  • често разказване на неправдоподобни истории, подобни на ярки сънища;
  • страх – без повод и основание, за оцеляването и здравето;
  • доброволно затваряне вкъщи от страх, странене от хората;
  • постоянно жалване пред инстанции по всякакви поводи.

С прогресиране на болестта пациентът става конфликтен и взривоопасен.

Интересно е съчетанието на воля с нарушено съзнание. Пациентът може да изпълнява някакво безсмислено действие последователно и упорито, но не е в състояние да ръководи собствения си живот. Постепенно се стига до

явлението „дрейф“

Дрейф е нарастваща пасивност на болния, невъзможност да развива живота си, да следва определен път. Той се оприличава на лодка, която се носи от вълните в неизвестно направление. Болният пасивно попада под чуждо влияние и пак пасивно излиза от неговия обхват. Той може да злоупотребява с алкохол и наркотици, без да изпитва истинско влечение към тях.

Обостряне на шизофренията

Рецидив или обостряне е развиване на остра фаза, при която болестта минава в активен период. Появява се продуктивна симптоматика, губи се адекватната оценка за себе си.

Подобно състояние има неблагоприятни последствия за болния и за околните.

Фактори, които способстват обострянето на шизофрения:

  • Спиране на лекарство – най-честата причина за декомпенсация;
  • Соматична патология – приоритетно сърдечна, съдова, дихателна или бъбречна;
  • Инфекция – нерядко се съпровожда с възбуждане;
  • Стрес – конфликт в семейството или сред приятелите, на работа.

    Шизофрения. Симптоми, признаци, причини, видове

    Засегнатият от болестта губи радостта от живота

При появата на първи признаци на психоза оптималното е посещение при лекуващия. Роднините трябва да бъдат активирани при най-незначителни изменения, особено в пролетно-есенния период.

Етапи в развитието

на болестта

Шизофренията протича на периоди, които медицината класифицира като 4 етап. Деленето е по специфичните симптоми и синдроми, както и по продължителноста им.

Периодите са:

  • Преморбиден – характеризира се с изменение на основните черти на личността. Появяват се подозрителност, известна причудливост, емоционална неадекватност. Някои характеристики се изострят, леко се извращават. Преобладават черти на шизоидния тип личност;
  • Продромален – време на нарушен контакт със света. Болният се изолира, отдръпва се от семейство и обществото. Оформят се проблеми в работата и бита. Наблюдават се когнитивни разстройства, най-малко разсеяност;
  • Първи психотичен епизод – тук се появяват позитивните симптоми (слухови и тактилни), маниите, натрапчивите идеи;
  • Ремисия – характеризира се с отслабване или пълно купиране на симптомите. Паузата може да е продължителна или кратка, последвана от нов психотичен епизод (обостряне).

Понятието „дефект“

При шизофренията с „дефект“ се означават устойвичите и необратими изменения в психиката на пациенти, в неговата личност и поведение.

Дефект е намаляване на всички потребности на пациента, апатия, равнодушие, дълбоки нарушения в мисленето. Позитивните симптоми като мания и халюцинации не са дефект.

Мисленето у пациент с дефект е непродуктивно. Напълно се губи абстрактното мислене, възможността за обобщаване и логиката. Негови крайни характеристики са непродуктивността и социалната изолация.

Дефектът се разглежда като крайно състояние на шизофренията. Основна цел в лечението на болестта е да се забави появата на дефект.

Видове шизофрения

и признаци, по които се разграничават

Болестта се класифицира по преобладаващите в клиничната картина синдроми.

Международна класификация:

Параноидна шизофрения

Болният има мании и халюцинации, но запазва нормален начин на разсъждаване и адекватност на поведение. Емоционалната му сфера в началото не бива засегната. Маниите и халюцинациите образуват паноиден, парафренен синдром, както и синдром на Кандински-Клерамбо.

В началото манията е системна, но по-нататък се губи свързаност. Появяват се емоционално-волеви нарушения.

Параноидната шизофрения като значима разновидност на заболяването разглеждаме отделно ТУК:

Параноидна шизофрения: специфични симптоми. Първи признаци и разгръщане на болестта. Терапии

Други важни типове:

  • Кататонична шизофрения – в клиничната картина преобладават нарушения в движението и поведението, съчетани с мании и халюцинации;
  • Хебефренна (дезорганизирана) – преобладават мисловните нарушения и емоционалните растройства. Пациентът се суети, държи се глуповато и чудато, словоохотлив е и склонен към философстване. Неговите халюцинации и мании са нелепи;
  • Проста (лека) шизофрения – преобладават негативните симптоми. Пристъпи на мании и халюцинации са редки. Започва се с изчезване на любопитството към живеенето, по-нататък пациентът се „мотае“ безцелно, а накрая се спира с активностите, победен от апатията. Той загубва емоциите и способността да се изразява. Продуктивността му стига до нула;
  • Недиференцирана шизофрения – съчетаване на симптоми от параноидния, хебефренния и кататоничния тип;
  • Остатъчна – незначително изразени позитивни синдроми;
  • Постшизофренична депресия – епизод, възникващ след излекуване на пациента.

Извън тази класификация се говори за

Маниакална шизофрения

или за маниакално-депресивна психоза

Клиничната картина е натрапчиви идеи и мания за преследване. Речта е многословна и непрекъсваща. Пациентът може да говори с часове за обкръжаващото го. Възникват нереални връзки между обектите на изказването и анализа.

Днес маниакална форма на шизофрения не съществува, защото тя е отделена като отделно заболяване, а именно като психоха от маниакално-депресивен тип.

В зависимост от характера на протичането се различават непрекъсната и престъпообразна шизофрения.

Различават се още рекурентна (периодична) шизофрения и вяло протичащ тип. Според съвременните класификации те съответстват на термините шизоафективно и шизотипно личностно разстройство.

За пример ще разгледаме остър стадий на шизофрения с пристъпнообразна форма на психоза, непрекъсната и вяло протичаща.

Под „остра фаза“ се разбира период на пристъп (психоза), представляваща редуване на остри пристъпи с периоди на ремисия. Всеки следващ епизод протича по-тежко от предходния и от него остават необратими последствия във вид на негативни симптоми.

Изразеността на симптомите се усилва от един пристъп към друг, а продължителността на ремисията се съкращава. При непълна ремисия пациентът остава в тревожност, подозрителност и с маниакално отношение към всякакви постъпки на околните, включително на близките. Безпокоят го периодични халюцинации.

Пристъпа на остра шизофрения може да протече под формата на психоза или като онейроиден синдром.

Психозата се характеризира с ярки халюцинации и мании, пълно откъсване от реалността, мания за преследване и депресивна отнесеност.

Онейроидът се характеризира с неограничени и много ярки халюцинации и мании, касаещи не толкова до околния свят, колкото до самата личност. Пациентът се мисли за динозавър, машина, джоб или друго – пример за пълно деперсонализиране.

Непрекъснатата шизофрения се проявява с бавно, но постоянно прогресиране на негативните симптоми, регистрирани постоянно, без периоди на ремисия.

С развитие на заболяването изразеността на позитивните симптоми намалява, а негативните стават по-силно.

Шизофрения. Симптоми, признаци, причини, видове

За простата форма на шизофрения е характерно развитието на негативни симптоми и личностни изменения. Двигателни нарушения и мании въобще не се появяват или са епизодични

Вяло протичащата (скрита) шизофрения не показва динамика на симптоматиката. Липсват халючинации и мании, но има невротични разстройства, астения, деперсонализация. Дели се на етапи – дебют, главно в пубертета, манифестиране – клинични прояви без халюцинации, стабилизация – остраняване на симптоматиката за дълго време. Във всеки сл. се отбелязват един или два дефекта, най-често странно поведение, чудачество, некоординирани, сякаш детски движения, нелепо облекло (примерно с шорти и кожух) и т.н.

В литературата срещаме още:

Неврозоподобна шизофрения – отнася се към скритата. Тя има неврозоподобни прояви. Натрапчивите идеи са продължителни;

Алкохолна шизофрения – такава не съществува медицински. Наименованието показва, че разстройството е провокирано от злоупотреба с алкохол. Пациентът има неадекватно поведение, нарушено мислене и реч, но всъщност това е алкохолна психоза, а не шизофрения.

Алкохолната психоза протича в три варианта – делириум (халюциниране след прекратяване на приема на алкохол), халюцинации по време на запой и маниакална психоза, която идва след продължително и редовно пиене, макар и в умерени количества.

Още за класифициране на шизофренията ТУК: Как да диференцираме типовете шизофрения. Подходящи клиники и други важни детайли.

Шизофрения при децата

Детската шизофрения заема 1/5 от всички психози в шизофреничния спектър. Протичането й принципно е непрекъснато.

Най-злокачествената проява е шизофрения на ранната възраст. Нейните белези стават отчетливи в диапазона между 3 и 5 г.

Болестта започва с отчуждение спрямо близките и дома, дистанциране от околния свят, вялост и апатия. Нерядко се проявяват инат и известна враждебност. Възникват неврозоподобни състояния като страх, тревога и колебания на настроението.

Преобладава острият негативизъм – детето прави всичко наобратно. Поведението се характеризира с повтаряне на думи и на действия.

Наблюдава се рязка смяна на настроенията – от възбуда към апатия, от радост към плач. Игрите са примитивни – игра с конец, колело, събиране на някакви предмети.

На фона на тези изменения се явяват основополагащите симптоми на шизофренията – забавяне на психическото р-тие, емоционална бедност, аутизъм(проява на негови симптоми).

Във възрастта 5 години клиничната картина се разгръща. Появяват се халюцинации (зрителни и обонятелни), изразени афективни нарушения. В началото те не са систематизирани, но интелектуалните способности регресират и детето е затруднено да се изрази. То става подозрително и недоверчиво, скоро след това развива състояние на дефект.

След 2-3 г. регресират речта и се придобиват примитивни навици и поведение. Появяват се олигофреничните (слабоумни) компоненти.

Основна особеност на ранната детска шизофрения е бързото развитие на личностен и интелектуален дефект с ярко изразени симптоми на аутизъм.

Не така злокачествено протича шизофрения, която започва след 5 – 7 г. Олигофреничният компонент не е силно изразен, но се наблюдава нарушена адаптация и психическа незрялост.

Диагностика на шизофрения

Понеже пораждането на шизофрения засега е неизвестен момент, няма и категорични тестове и специфични анализатори или инструментални методики, по които да се установи заболяването.

Диагностиката стъпва върху подробно изучаване на историята на пациента, неговите оплаквания (представени от родстеници, приятели и соц.  работници).

Приети са стандартизирани диагностични критерии по две системи – Международната класификация на ООН и Справочника за диагностика на психични разстройства, дело на Американската психиатрична асоциация.

Темата за доказване на шизофренията разглеждаме повече ТУК:

Тест за шизофрения: да се проверим за предразположеност. Видове тестове

Лечение на шизофрения

Методи

Лечението на шизофренията се провежда с цел намаляване на изразеността на симптомите, намаляване на риска от рецидиви, а също и срещу възвръщане на симптомите след подобряване.

Сред използваните методи изпъкват следните:

  • медикаментозна терапия;
  • електрошокова терапия (използва се при неефективност на медикаментозната и представлява пускане на електрич. импулси през мозъка);
  • социални терапевт. сесия (те вдигат нивото на адаптивност, като ефективността идва от продължителното приложение);
  • психотерапия (използва се в качеството на поддържащ метод, например в комплекс с медикаментозното лечение, като тя осигурява подобряване на общото състояние на пациента).

В периода на ремисия поддържащата терапия е задължителна. Без такава неминуемо настъпва влошаване на състоянието. Но пациентът понякога трудно се склонява към лечение. При изписването си той се чувства като здрав, сякаш необратимо се е излекувал. Отхвърля медикаментите и така порочният кръг се стартира отново.

Шизофренията не се заличава напълно. Дори при максимално адекватна и ефективна терапия не настъпва окончателно и необратимо оздравяване. Но е реално да се достигне до устойчива ремисия на фона на поддържащо лечение.

По мнение на специалистите, шизофрениците са опасни най-напред за себе си. Такива болни нерядко се фиксират в идеята за самоубийство. Възможна е проявата на жестоко поведение у такива пациенти, прекаляващи със спирт и наркотици. За да се избягват подобни уклони, периодичното лечение е задължително.

Лечението на шизофрения в конкретика разглеждаме ТУК:

Лечение на шизофрения: Кои лекарства и терапии реално действат?

И кратък филм за заболяването, който пресъздава в известна степен усещанията на пациентите:

Източник

Оценка на читателите
[Гласували: 0 Средно: 0]

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *