Лечение на шизофрения: Кои лекарства и терапии реално действат?

♠ Как се лекува шизофрения ♠ В период на пристъп ♠ Лечение на психотичното разстройство ♠ На психомоторната възбуда ♠ На депресивния компонент ♠ На маниакалния компонент ♠ При резистентност към лекарства ♠ Стабилизиращо лечение ♠ Поддържащо ♠ Немедикаментозна терапия ♠ Психо-социална опора

Още в текста: ♠ Лекарства ♠ Класически невролептици ♠ Атипични ново поколение ♠ Профилактика на шизофренията ♠ Алтернативни методи ♠ Лечение у дома ♠ Специфика при деца

Лечението на шизофрения представлява продължителен и многостепенен процес. Целта му е да купира престъпите на психоза като халюцинации и др., както и да отстрани негативни симптоми като нарушения в мисленето, речта, емоционално-волевата сфера.

Успешната терапия постига максимално пълно нормализиране на състоянието на човека и връщането му в социума.

Методи на лечение

Шизофрения е група разстройства с хронично протичане. Тя причинява разпадане на емоционалните реакции и мисловни процеси. Излекуването й в пълна степен не е постигано досега.

лечение на шизофрения

„Лапите“ на шизофренията са жестоки и не пускат изцяло, могат само да бъдат разхлабени

Но при продължителна терапия и упорство се възстановява участието в социума и трудоспособността. Предотвратяват се нови епизоди на психоза, тоест установява се стабилна  ремисия.

Лечението традиционно протича в три етапа:

⇒ Стопираща терапия – първи етап с цел преустановяване на психозата. Най-напред се потиска позитивната симптоматика – разстройство на съзнанието, халюцинации, хебефрения, кататония;

⇒ Стабилизираща терапия – прилага се за поддържане на резултатите от купиращата терапия. Задачата й е окончателно да премахне позитивната симптоматика;

⇒ Поддържаща терапия – целенасочена към стабилност на психич. ниво, предотвратяване на рецидиви, максимално отлагане на следващата психоза.

Стопиращата терапия трябва да бъде започната без отлагане, още с възникването на първите признаци на психоза.

Основания за ранен старт на терапията:

⇒ купирането на вече развиваща се психоза е доста по-затрудняващо;

⇒ психозата изменя личността;

⇒ лишава човек от работоспособност и възможността да се самоиздържа;

⇒ отнема желанието за ежедневни дейности, поддържане на хигиена и обгрижване.

При своевременно купиране на пристъп, пациентът запазва максимално голяма част от обичайния си стил на живот и претърпява по-слабо изразени изменения.

За стопиране на пристъпите се ползват медикаменти, шокова терапия, високотехнологична тер. със стволови клетки, традиционната психотерапия, прилагане на цитокини и пречистване на тялото с цел по-висока чувствителност към медикаментите.

Шизофрения. Симптоми, признаци, причини, видове

Склонността към самоубийство е чест спътник на шизофренията

Хоспитализацията е нужна само в момента на психоза, а след купиране на пристъпа пациентът минава към стабилизиране и поддържане в амбулаторни условия.

Пациентът, който е минал курс на лечение и дълго се намира в състояние на ремисия, ежегодно минава през профилактичен преглед и обследване. Евентуално постъпва за кратко стационарно лечение с цел корекция на възможни патологични изменения

Пълноценното лечение на шизофрения след психотична криза отнема 12 и повече месеци. Самият пристъп се купира за 30 – 70 дни, в които се премахва продуктивната симптоматика. След това за стабилизиране на резултата е необходима половингодишна интензивна терапия в стационар и 5 до 8 месеца амбулаторно лечение с цел предотвратяване на рецидив, постигане на достатъчно устойчива ремисия и социално включване на пациента.

Подходи в лечението: биологични и психо-социални.

Психо-социалната терапия включва конгитивно-поведенческа, психо- и семейна терапия. Тези подходи не дават мигновени резултати, но удължават срока на ремисия, повишават ефективността на биологичните методи и връщат пациента към нормалния му живот в социума.

Психо-социалната терапия дава основата за намаляване на дозата на приеманите медикаменти и срока на пребиваване в болница. Тя прави болния способен сам да върши ежедневни задачи и да контролира своето състояние, което също намалява риска от рецидиви.

Биологичните методи на лечение включват латерална, инсулинокоматозна, електроконвулсивна, детоксикационна транскраниална микрополаризация и магнитно стимулиране на мозъка, медикаменти и хирургия.

Лекарствените препарати, въздействащи върху главния мозък, са най-ефикасният био метод на терапия. Те предотвратяват разрушаване на личността, мисленето, волята , паметта и емоциите.

Съвременно лечение на шизофрения

В период на пристъп

По време на психоза (пристъп на шизофрения) се предприемат всякакви възможни мерки за незабавното купиране.

Използват се главно атипични антипсихотици. Те се отнасят към невролептиците – съвременни препарати, които премахват продуктивната симптоматика (слушане на гласове и халюцинации от зрителен тип), а също така и минимизират възможните нарушения на речта, паметта, емоциите, волята и други психически функции. По този начин се намалява до възможното рискът за необратимо разрушаване на личността.

Лекарствените препарати от тази група помагат в момента на психоза, но и предотвратяват повторни епизоди. Атипичните антипсихотици са ефикасни и в случаите, когато пациентът е алергичен към класическите.

Действеността на купиращата терапия зависи от някои фактори.

Продължителност на болестта

При срок от 3 години от възникване на болестта има големи шансове за успешно лечение с продължителни периоди на ремисия. Купиращата терапия премахва психозата. Възможно е при правилно проведена стабилизираща и противорецидивна терапия до края на живота да не настъпи нова криза.

Когато шизофренията продължава от 3 до 10 и повече години, то ефективността на лечението намалява.

Шизофрения. Симптоми, признаци, причини, видове

В определен момент от развитието си шизофренията изглежда като чудачество и дори може човекът да е забавен

  • Възраст на пациента – децата и юношите по-трудно се поддават на лечение, а в късна възраст то минава много по-леко и с по-добри резултати;
  • Начало и протичане на психотичното разстройство – податливи на лечение са острите пристъпи с ярко протичане, за които са характерни ярки емоционални прояви и изразени афекти като фобии, мании, депресии, тревожни състояния;
  • Личност на пациента – ако преди първата психоза пациентът е бил хармоничен и уравновесен, шансовете за успешно лечение са по-големи, отколкото при инфантилни хора с недоразвит интелект;
  • Причина за влошаване – ако пристъпът е предизвикан от външни провокатори като стрес от загуба на близък или пренапрежение на работа, при подготовка за изпит или състезание, то лечението се случва бързо и ефективно. Ако болестта се е обострила спонтанно, без видими причини, то купирането на пристъпа е по-трудно;
  • Характер на разстройството – при ярко изразена негативна симптоматика на болестта (нарушения на мислене, волеви качества, емоционални възприятия, памет, концентриране), лечението е по-дълго, ефикасността – редуцирана.

Лечение

на психотичния компонент

Тук се включва терапия на разстроеното съзнание, на мании и илюзии, халюцинации и друга продуктивна симптоматика.

Психотичните разстройства се купират с невролептици (конвенционални или атипични антипсихотици).  Изборът между двата типа се прави на основата на клиничната картина.  Освен това принцип е конвенционалните невролептици да се прилагат, когато атипичните са дали слаб ефект.

Наименования:

  • Оланзапин – силно действащ антипсихотик, назначаван на всички болни от шизофрения по време на пристъп;
  • Активните в-ва рисперидон и амисулприд (активизиращи невролептици) се изписват при психоза, при която разстройването на съзнанието и налудничавите идеи и халюцинациите се редуват с негативна симптоматика и депресия;
  • Кветиапин се предпочита, когато по време на психозата се наблюдава завишена възбудимост, разстройване на речта и съзнанието и халюцинации + силно психомоторна възбуда.

Конвенционалните и класически невролептици подхождат на сложни форми на шизофрения  – кататонна, недиференцирана и хебефренна.  Те са предпочитани при задълбочени психози, ако лечението с посочените по-горе атипични психотици не е дало резултат.

При параноидна шизофрения се назначава трифлуперидол, за лечение на кататонна и хебефренна форма се използва Мажептил.

Ако тези препарати са слабо ефикасни, се назначават невролептици с избирателно действие, като един от първите препарати от групата е Халоперидол. Той купира продуктивната симптоматика на психозата – разстроеното съзнание, автоматизма на движенията, психомоторната възбуда, вербалните халюцинации.

Обаче Халоперидол има неприятни д-вия, проявяващи се при продължително използване. Главно са неврологични – сковаване на мускулатура, треперене на крайници.

За да се предотвратят описаните явления, лекарите назначават трихексифенидил или други лекарства – коректори.

Шизофрения. Симптоми, признаци, причини, видове

Отпуснатост и умора – болният скоро се оказва неспособен да се организира и да се труди

В терапията на параноидната разновидност на болестта се включват:

  • хлорпромазинов хидрохлорид (метеразин) – когато пристъпът се съпровожда със системни самозаблуди;
  • трифлуоперазин – при несистемни прояви на самозаблуда по време на психоза;
  • Модитен – при ярко изразена негативна симптоматика с нарушения на речта, мисловната дейност, емоциите и волята.

Атипични невролептици Пипортил и Клозапин съвместяват в себе си свойствата атипични и конвенционални препарати.

Лечението с невролептици протича 30 – 60 дни от старта на пристъпа. Следва стабилизираща терапия с поддържащи дози от  лекарството или се прилага друго лекарство с по-меко действие. Допълнително могат да се назначат препарати срещу психомоторната възбуда.

Намаляване на емоционалната наситеност

на преживяванията, свързани със самозаблуди и халюцинации

Антипсихотичните препарати се дават в течение на 2-3 дни след появата на симптомите. Изборът на конкретно наименование се провежда в зависимост от клиничната картина.

С въвеждането на Диазепам венозно се съчетават:

  • Кветиапин – назначава се на пациенти с изразена маниакална възбуда;
  • Клопиксол – назначава се за терапия на психомоторна възбуда, съпроводена със злост и агресия. Подходящ медикамент за алкохолна психоза. Пасва за терапия на шизофрения при намиращи се в състояние на абстиненция след приема на алкохол и наркотични в-ва;
  • Клопиксол Акуфазе  – пролонгирана форма на препарата (с удължено действие). Тя се предпочита за пациенти, които не следят за приема на лекарствата.

Ако гореописаните антипсихотици се окажат слабо ефективни, специалистът назначава конвенционални невролептици със седативно действие. Курсът на терапия продължава 10 – 12 дни, колкото са необходими за стабилизиране на състоянието на болния след пристъп.

Към конвенционалните невролептици със седативно действие се отнасят:

  • Хлорпромазин – назначава се при агресивни прояви и озлобление по време на пристъпа;
  • Левомепромазин  – предпочита се, когато в клиничната картина преобладава тревожност, безпокойство и разсеяност;
  • Халоперидол, Хлорпромазин, Хлорпротиксен – назначават се на пациенти във възраст до 60 г. и на хора с патологии на сърце, бъбреци, съдове, ч. дроб.

Невролептичните препарати се прилагат с цел лечение на психомоторната възбуда.

Антидепресанти и психотропни средства с нормотимичен ефект (за стабилизиране на настроението) се изписват допълнително за намаляване на степента на емоционални преживявания на пациента, следствие от слухови, вербални и зрителни халюцинации и разстройване на съзнанието.

Същите лекарства трябва да продължат да се приемат и в рамките на поддържащата противорецидивна терапия. Те облекчават субективното състояние на болния и коригират неговите психически нарушения, като подкрепят по-бързото му включване в социалния живот.

Параноидна шизофрения

Параноидна шизофрения е една от разновидностите на болестта, основен тип

Лечение

на депресивния компонент

Депресивният компонент на психотична криза се лекува с антидепресанти. Сред разнообразните средства се предпочитат препаратите от групата на инхибиторите на обратния захват на серотонина. Най-често от всички се изписват Венлафаксин XR и Иксел.

  • Венлафаксин премахва тревожните състояния;
  • Иксел успешно се справя с компонента тъга в депресията;
  • Ципралекс съвместява в себе си тези две действия.

Три- и хетеро- циклични съединения с антидепресивно действие имат място в терапията на шизофрения като лекарства от II линия. Те са нещо като „резерва“, тъй като се включват при слаба ефикасност на горепосочените медикаменти. Причината този тип антидепресанти да останат на втора линия е тази, че имат по-мощно действие, но се понасят по-зле от пациентите.

  • Амитриптилин премахва тревожността;
  • Трициклични антидепресанти (имипрамин) премахват компонента тъга;
  • Кломипрамин (Анафранил) успешно се справят с всякакви прояви на депресия.

Лечение

на маниакалния компонент

Маниакалният компонент се обработва със съчетание на невролептици и нормотимици. Подобен подход се предприема в психотичен епизод и при последваща противорецидивната терапия.

Препаратите от първа линия в този случай са медикаменти с активна съст. Валпроева к-на (у нас от този клас са Депакин и Конвулекс – обикновени и Хроно). Тези лекарства бързо и ефективно отстраняват маниакалните прояви.

Когато маниакалният симптом е изразен слабо, се назначават медикаменти с активна съставка Ламотригин (Епитрижин, Ламиктал, Ламотрикс). Те се отличават с минимум странични реакции и добра поносимост от страна на болния.

Най-голяма ефикасност в лечението на маниакалния компонент дават солите на лития. Към тя се отнасяме с внимание, защото зле взаимодействат с класическите невролептици.

Лечение на психоза, резистентна към лекарства

Фармацевтичните препарати не винаги са ефективни в терапията на пристъп на шизофрения. Тогава се говори за устойчивост на пациента към използваните в психиатрията лекарства, подобна на резистентността към антибиотици.

В такива случаи се прибягва към интензивни методи на въздействие:

Електрошокова терапия – провежда се на кратки курсове, заедно с приемането на невролептици. Елекрически предизвиканите конвулсии се провокират у пациента под обща анестезия. Процедурата е дотолкова сложна, че е аналогична на хирургична операция.

лечение на шизофрения, електрошок

Този тип терапия е обвита в неразбиране и страх, както и самата шизофрения

Екстремалното лечение обичайно провокира когнитивни нарушавания – на внимание, способност за анализ, памет, преработка на информация. Тези ефекти присъстват в използването на билатерални електроконвулсии, както и при унилатералния вариант на терапията, който се има за по-щадящ нервната с-ма.

Инсулиношокова терапия – въвеждане на огромни дози инсулин за интензивно биологично въздействие и се провокира хипогликемична кома. Обратното връщане в съзнание става чрез въвеждане на глюкоза. Подобна мярка се използва при липсата на всякакъв резултат от лекарствените препарати.

Инсулиновата кома като терапия за шизофрения е изобретена през 1933 г. и досега се използва при епизодично или непрекъснато протичане на параноидна форма. Друго показание за нея е неблагоприятна динамика на болестта.

Лекарите са склонни да използват този метод, когато самозаблудите станат интерпретативни, а тревогата, манията и разсеяността се заменят с подозрителност, неконтролируема злоба и агресия.

Процедурата се провежда, без да се прекратява приема на невролептици.

Ползват се три начина за въвеждане на инсулин с цел лечение на шизофрения:

  • Традиционен – подкожно инжектиране, курсово въвеждане на равни интервали (обикновено през 24 ч.) и постепенно увеличаване на дозите, докато се провокира кома. Висока ефикасност;
  • Форсиран – инсулинът се въвежда капково до достигане на максимална концентрация, по време на едно единствено вливане. При този начин на предизвикване на хипогликемична кома организмът понася процедурата с минимум вредни последствия;
  • Потенциран – провеждане на инсулинова терапия на фона на латерална физиотерапия, тоест стимулиране на кожата с електричество на тези места, през които минават нервите в гл. мозък. Въвеждането на инсулин се прави традиционно или форсирано. Благодарение на физиотерапията се съкращава курсът на лечение, като ефектът се насочва приоритетно към проявите на халюцинации и самозаблуждение.

Краниоцеребрална хипотермия – специфичен метод от токсикологията, ползван за купиране на тежки състояния. Представлява постепенно намаляване на температурата на мозъка до провокиране на неврозащита от страна на нервните клетки.

Потвърдена е работоспособността на метода при кататонна форма на шизофрения.  Особено горещо се препоръчва заради устойчивостта на тази разновидност към медикаменти.

Латерална терапия – метод за агресивно купиране на възбуда от психомоторен, халюциногенен, маниакален и депресивен характер. Представлява електроаналгезия на определен участък от кората на гл. мозък (купиране на болка с електрически ток).

Токът „презарежда“ невроните, подобно на компютър, който се рестартира след токов удар. По този начин формираните по-рано патологични връзки се изтриват и се постига желаният терапевтичен ефект.

Детоксикация – рядко вземано решение, към което се посяга за компенсиране на страничните ефекти от приема на тежки лекарства от типа на невролептиците. Най-често показание за подхода е усложнения поради прием на невролептици, алергия спрямо такива лекарства, устойчивост или слаба възприемчивост към препаратите.

Детоксикацията се провежда с акт. въглен или йонообм. смоли, способни да поемат и деактивират остатъчни от лекарствата съединения кръвта.

Процесът се провежда на няколко етапа, благодарение на което се увеличава чувствителността към препаратите, които ще бъдат назначени след процедурата.

Плазмафереза – иновативен метод, изписван при тежко протичане на психоза, при нарушаване на координацията и пакинсонизъм, възникващи заради продължителни курсове на прием на конвенционални невролептици.

лечение на шизофрения, плазмафереза

Плазмаферезата – безопасно очистване на кръвта, след което медикаментите се приемат по-добре

Плазмафереза е отделяне на течната компонента – плазмата, в която се съдържат вредните токсини и метаболити. Както и при хемосорбцията, и тук всички по-рано изписани медикаменти се отменят, а след изчистването се започва отново по-мек курс, с по-малки дозировки или кардинална смяна на лекарствата.

Стабилизиращо лечение

То отнема от 3-9 м., които се броят от момента на пълно излекуване на пристъпа. Стабилизиране е прекратяване на халюцинациите, самозаблужденията, маниакалните и депресивни симптоми. Освен това в процеса е нужно напълно да се възстанови функционалността на пациента и той да се приближи до състоянието си отпреди пристъпа.

Стабилизиращият етап свършва с постигането на ремисия, след която следва поддържаща терапия против рецидиви.

Препаратите от първа линия на избор са Кветиапин, Амисулприд, Рисперидон. Тези медикаменти са приложими в минимални дози за мека корекция на такива симптоми на шизофренията като апатия, ангедония, речеви нарушения, отсъствие на мотивация и на воля.

Лекарства с удължено действие – налага се да бъдат употребявани, когато пациентът не може постоянно и самостоятелно да приема антипсихотици, а неговите роднини не могат да го контролират. Пролонгираните лекарства са разчетени за прием веднъж в седмицата. Тук са Депо-разновидностите на Клопиксол и Флуанксол, както и наименованието Рисполепт Конста.

  • Клопиксол Депо е за предпочитане при повишена чувствителност, раздразнителност и маниакална симптоматика;
  • Флуанксол Депо се избира при симптоми от неврозоподобен характер, включващи фобии и повишена тревожност;
  • Рисполепт Конста е лекарство, което убира остатъчни прояви на халюцинации и самозаблуждение.

Към конвенционалните невролептици се прибягва в краен случай, ако посочените препарати не се справят.

В стабилизиращото лечение се използват:

  • Халоперидол – изписва се, ако пристъпът е купиран зле и не докрай. Това лекарство убира остатъчните психотични явления и повишава устойчивостта на реминията. Халоперидол се назначава с внимание, защото той може да провокира двигателни и невролог. нарушения. Обезателно се комбинира с лекарства – коректори;
  • Трифлуоперазин (Флуперин) – използват се за обработване на епизодична параноидна разновидно;
  • Модитен Депо – премахнва остатъчната халюциногенна симптоматика;
  • Пипотиазин – използва се за лечение на шизофрения с параноидна или кататонична форма.

Поддържащо лечение

против рецидиви

Поддържащото лечение предпазва от рецидив на заболяването. При добро стечение на различните обстоятелства и благодарение на този тип терапия се постига значително удължаване на ремисията и отчасти се регенерира соц. функция на болния.

Лекарствата, които се пият през противорецидивния етап на лечението, са способни да коригират остатъчни нарушения на паметта, волята, прекалено силна емоционална възприемчивост или мисловни процеси, които са предизвикани от психотично състояние.

Курсът на лечение обичайно продължава 2 г., когато кризата е първа в живота на пациента. При рецидив терапията се удължава до най-малко 5 години.

Рядко, но възможно е психозата да се потрети. Тогава лечението се назначава в постоянен режим, до края на живота поради очакване на следващ рецидив (който се определя като неизбежен).

Медикаментозна терапия

през трета фаза от лечението

Използвани лекарства: в списъка на лекарствата, прилагани в поддържащата терапия, влизат същите невролептици, ползвани при пристъп. Разликата е, че сега вече дозировката е значително намалена до около 1/3 от първоначалното количество (необходимо за традиционно купиране на психоза).

лекарства при шизофрения

Препарати от първа линия

Сред най-ефективните препарати в поддържащата противорецидивна терапия се открояват Рисперидон, Кветиапин, Амисулприд и други атипични антипсихотици.

При понижена индивидуална чувствителност към действащите вещества в добавка към трите посочени медикамента се присъединява и сертиндол (Serdolect, Зердолект).

Конвенционални невролептици се включват, когато атипичните антипсихотици не носят нужния ефект – стабилизиране на болния и удължаване на ремисията. Наименования: пипотиазин, Модитен Депо, Халоперидол, трифлуоперазин.

Депо-формите (тези с удължено въздействие) се назначават, когато пациентът не успява редовно да приема препаратите, а неговите опекуни не успяват да осигурят редовно лечение. Дипонираните Флуанксол и Клопиксол, както и Рисп. Конста се инжектират мускулно или подкожно еднократно на седмица.

Още една група фармацевтични средства, използвани в терапията срещу рецидиви, са нормотимиците. Те демонстрират достатъчно висока ефективност при лечение на шизофрения от вялопротичащ тип. При такива когнитивни разстройства като панически атаки и депресивни състояния се изписват Депакин и други от групата.

Литиеви соли и ламотригин помагат срещу пасивни разстройства – когато болният изпитва тревожност или дълбока тъга.

Карбамазепин е подходящият препарат при склонност към раздразнителност, злобно и агресивно поведение.

Немедикаментозна терапия

  • Латерална физиотерапия – за усилване на ефективността на медикаментите. Представлява електрическо въздействие върху скалпа отляво или отдясно, според показанията. Показана при фобии, понижена и повишена чувствителност, параноичност, изпитване на тревога и др. белези на невроза;
  • Фототерапия – окото се подлага на въздействието на светлинни импулси, които имат стимулиращо или успокояващо влияние;
  • Вътресъдово лазерно облъчване – очиства кръвта и повишава чувствителността на медикаментите, намалява необходимите дози от тях и минимизира страничните ефекти;
  • Електрическа стимулация на повърхността на кората на гл. мозък – за корекция на емоционални нарушения;
  • Транскраниална микрополяризация – избирателно въздействие върху структури на мозъка чрез ел. поле, отправено срещу халюцинациите и остатъчните явления през стадия на ремисия;
  • Транскраниална магнитна стимулация – аналогично въздействие, но посредством постоянно магн. поле. Премахва депресията;
  • Ентеросорбентна терапия – курс с лекарства – сорбенти като активен въглен, Смекта и др., които извеждат токсините и повишават ефикасността на медикаментозното лечение при по-малки дози и по-малко странични реакции;
  • Имуномодулатори – оказват комплексно въздействие и помагат на тялото да регенерира увредите от пристъпа. Усилва чувствителността към невролептици. Използват се ехинацея, розова родиола, натриев нуклеинат и др.

Психосоциална терапия

и поддръжка

психосоциална терапия, шизофрения

Човешката поддръжка е най-силният лек при психическите патологии

Към такъв тип терапия се пристъпва след пълно купиране на пристъпа. Тя е необходима за социална рехабилитация на болния и приучаването му сам да се бори със заболяването чрез възстановяване на когнитивните способности и навици за обучение.

Съществен компонент е трудовата рехабилитация. С помощта на настойници пациентът се връща у дома, където се учи да приема редовно лекарства и да отговаря сам за здравето си.

В спокойна обстановка болният по-бързо се възстановява, психическото му състояние се стабилизира и шансовете за устойчива ремисия нарастват.

Психотерапевтът помага на пациента да решава личностни проблеми, да се справя с неврози и депресивни състояния и така се предотвратява нов пристъп.

Когнитивно-поведенческо лечение е част от психосоциалната адаптация. С нея се възстановяват умствените способности като памет, мислене, способност за концентрация.

Резултатите от психосоциалната терапия се проследяват чрез магнитно-резонансна томография.

Допълнения по темата ТУК: Билки, подходящи за прием със или без лекарства при шизофрения.

Класификация на лекарствата

Невролептици – влияят непосредствено върху факторите, провокиращи развитието на шизофрения. С висока ефективност.

Към момента съществуват следните групи:

Атипични невролептици:

  • клозапин (Ксенопал, Ксенопалан, Лепонекс);
  • амисулприд (Медосулпид, Солиан, Алонет – неналично);
  • рисперидон (Медориспер, Неорисп, Рисар, Рисполукс, Сперидан);
  • кветиапин (Кветиапин, Сетинин, Теваквел, Хедонин, Центрокуин);
  • оланзапин (Еголанза, Оланзапин, Олфрекс);

Невролептици от най-ново поколение (атипични):

  • арипипразол (Абизол, Абилифай, Арипипа, Арипипразол, Експлемед, Зикалор, Рестигулин),
  • ипоперидал (у нас няма регистрирани към момента);
  • сертиндол (Сердолект);
  • блонансерин (у нас няма регистрирани към момента);
  • зипрасидон (Зелдокс, Запсила, Зипуел).

Седативни невролептици с успокоителен ефект: Хлорпромазин, Левомепромазин, Хлорпротиксен, активни в-ва пропазин, султоприд.

Инцизивни невролептици, активиращи работата на ЦНС: трифлуоперазин, тиопроперазин, клопиксол, хипотиазин, флуфеназин, халоперидол, прохлорперазин.

Невролептици с активизиращо действие: сулпирид, карбидин.

Освен невролептиците, в терапията на шизофрения заради разнообразната симптоматика се прилагат и други медикаменти като:

  • Антидепресанти – облекчават състоянието на пациента при безпокойство, тревожност и страх: Амитриптилин, Моклобемид;
  • Флуанксол и други от същата група облекчават потиснато настроение и са ефективни при риск от самоубийство. С него се лекува депресия със или без признаци на тревожност. Как работи точно едно такова лекарство ще научите ТУК: Защо се изписва Флуанксол и какво прави?;
  • Ноотропи – усилват когнитивните функции и възстановяват памет, мислене, внимание,способност за концентрация: деанол, ацеглумат, Пантогам;
  • Транквилизатори – премахват тревожността: Бромазепам, Хлордиазепоксид, Диазепам;
  • Психостимулатори;
  • Нормотимици – поставят под контрол емоционалните прояви: Карбамазепин.

Класическите невролептици, въпреки високата си ефикасност в купирането на пристъп на шизофрения и в по-нататъшните етапи за стабилизиране и поддръжка, притежават ред недостатъци и странични ефекти. Заради тях използването им се ограничава, винаги се търси минималната доза, с която се достига лечебен ефект, и се комбинират с корегиращи препарати.

Недостатъци

на конвенционалните невролептици

лечение на шизофрения, лекарства

Винаги стремежът е за минимум медикаменти, максимум немедикаментозни методики

  • Двигателни увреждания – дистония, късна дискинезия, невролептичен синдром, акатизия;
  • Соматични нарушения – хормонален дисбаланс (нараства пролактина, което води до гинекомастия), дисменорея, нарушения в сексулната активност и др.;
  • Лекарствена депресия;
  • Алергични реакции от токсикологичен характер.

Нови антипсихотици

Новото поколение антипсихотици са сравними по ефект с класическите, но дават по-голяма скорост на настъпване на ефекта. Някои нови препарати като Рисперидон и Оланзапин премахват налудностите и халюцинациите по-добре от първите невролептици.

Рисперидон се използва ефективно в клиничната практика при погранични състояния – ипохондрични разстройства, деперсонализация, социофобии и агорофобии, дори при тревога, която е в основата на механизма за развиване на фобии и обсесии.

Антипсихотиците от ново поколение нормализират невромедиаторния баланс, осигуряват максимален фармакологичен ефект. Селективно действа на допаминовите, серотониновите и други типове рецептори в структурите на гл. мозък, с което осигуряват не само успех в лечението, но и неговата безопасност за пациента.

Отделно новите препарати и в частност Рисперидон са първи избор за много възрастни хора и при риск от усложнения заради двигателни и когнитивни разстройства.

За лечение на шизофрения днес се използват:

  • арипипразол (Абизол, Абилифай, Арипипа, Арипипразол, Експлемед, Зикалор, Рестигулин);
  • зипразидон (Зелдокс, Зипуел)
  • ипоперидон (неналично у нас);
  • сертиндол (Зердолект).

Към тях са атипичните антипсихотици от първо поколение Кветиапин, Оланзапин, Рисперидон.

Осезаемо преимущество на съвременните невролептици е това, че се приемат добре, имат минимум странични ефекти, с нисък риск от лекарствена депресия са, както и по отношение на когнитивните и двигателни нарушения.

Профилактика на шизофренията

Казва се, че предпазване или предотвратяване не е възможно. Но рискът намалява при социално и физически активен стил на живот, при здрава личностна основа, интересни дейности и творчество. Постоянното развиване, усвояване на новото препятства умсвен застой и зациклянето върху негативни преживявания.

Алтернативни методи на лечение

лечение на шизофрения, лекарства, хипноза

Хипноза – един от методите за терапия при шизофрения

В специализираните клиники по света се ползват някои разработени в различно време процедури и терапевтични методики, които не са причислени към международните стандартни лечебни практики, но нерядко показват изумителен ефект, продължавайки ремисията и подобрявайки преживяването на болния. Сред тях накратко:

  • Лечение с цитокини – разновидност на медикаментозното третиране, но тук веществата не влияят върху ЦНС, а върху имунната система. Така те стимулират регенерацията на организма;
  • Стволови клетки – причина за шизофренията може да е гибел на клетки от хипокампа (мозъмна област), затова терапията със стволови кле. дава добри резултати. Те се въвеждат в даденото област, за да заместят отмрелите структури;
  • Лечение с общуване – опитен специалист повишава социалната адаптация, тренира навици, учи на контрол върху болеста и др. полезни умения;
  • Хипноза – специфичен начин за постигане на цените от предходната точка, като пациентът е изкуствено въведен в безсъзнателно състояние.

Лечение в домашни условия

Пациентът е в болница по време на психотичн. епизод до стабилизиране на състоянието (средно до 8 седмици). След това терапията продължава у дома под контрола на настойник. Същественото е да се подсигури редовен прием на лекарства. Ако болният отказва или пропуска, му се изписват такива с продължително действие.

Правилно поведение на близките при домашно лечение:

  • Да се избягва заповедният тон, раздразнението и грубостите;
  • Да се минимизират дразнителите, водещи до емоционална реакция на болния;
  • Болният да не се заплашва и шантажира, за да бъде послушен и да изпълнява предписанията;
  • Речта на околните трябва да е равна, спокойна, тиха;
  • Да се избягва критиката и спорове в присъствие на болния;
  • Когато се говори с болния, очите на събеседниците трябва да са на едно ниво и в никакъв случай пациентът да не се гледа „отгоре“;
  • Не заключвайте болния;
  • По възможност изпълнявайте желанията му, ако те не вредят на него и околните.

Специфика при параноидна шизофрения

Лечението на параноидната разновидност, както и на проста и вяло протичаща шизофрения следва описаните общи принцити. Различието е, че конкретните антипсихотични препарати се подбират спрямо преобладаващата симптоматика. Избира се немедикаментозна терапия, ако тежестта на заболяването позволява това.

Спецификата на параноидния тип даваме ТУК:

Параноидна шизофрения: специфични симптоми. Първи признаци и разгръщане на болестта. Терапии

Спецификата на т.нар. раздвоение на личността даваме ТУК:

Раздвоение на личността: причини, симптоми, прояви. Разлика с шизофрения

Специфика при децата

Посочихме, че шизофренията е злокачествена при най-малките. Дечицата се лекуват с антипсихотици, а през ремисиите – с немедикаментозните способи, насочени към поддържане на нормални когнитивни функции.

Предизвикателство е малкият пациент да се учи на взаимодействие със социума. В лечението на детската шизофрения огромна роля играят методите, чрез които се отстраняват негативните симптоми – нарушения в мислене, реч, емоции и воля.

В останалите пунктове терапията при деца е подобна на тази при големите.

Прогнозата при терапия на шизофрения е следната:

  • в 25% от случаите болният живее в постоянна ремисия и психозата повече не се повтаря;
  • в 30% от случаите се стига до подобрение, при което човекът умее сам да се обслужва и да извършва прости дейности. Този тип болни периодично получават рецидиви на болестта;
  • в 20% от случаите болният остава безпомощен и над него се установява опека и се осигурява грижа. Пристъпите са чести и искат хоспитализация за дължи периоди.

Половината от всички болни опитват самоубийство. 10 до 15% от тях действително завършват със смърт.

Болестта е с добра прогноза, ако бъде „хваната“ максимално рано. За първите признаци на шизофрения разказваме ТУК:

Шизофрения: симптоми и признаци. Причини за разболяване. Видове

Как се диагностицира шизофрения и можем ли да видим собствената си предразположеност ТУК:

Тест за шизофрения: да се проверим за предразположеност. Видове тестове

Поведението на млад пациент с хебефренна шизофрения е демонстрирано във видеото:

Източник:

Още за четене. Форум с мнения и коментари – по-долу:
Оценка на читателите
[Гласували: 0 Средно: 0]

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *