Мнения на читатели и специалисти за Абизол. Спиране на абизол и отзиви за Еголанза. Коментари за Олфрекс и видовете заместител на Оланзапин. Колко време се пие Сперидан? Каква е разликата между Конвулекс и Конвулекс хроно. Абилифай и Медориспер. Клопиксол депо, Лепонекс или Модитен депо?
Абизол – съвременен антипсихотик с арипипразол
Абизол съдържа арипипразол – атипичен антипсихотик от второ поколение, който се използва при шизофрения и биполярно разстройство. Препаратът е предназначен за пациенти над 13-годишна възраст, като началната доза обикновено е 10 mg дневно. Според събраните отзиви от български пациенти, медикаментът показва различни резултати при различните хора.

„Лапите“ на шизофренията са жестоки и не пускат изцяло, могат само да бъдат разхлабени
Арипипразолът може да бъде особено полезен при обсесивно-компулсивно разстройство като допълнителна терапия, като повлиява положително подсъзнателното усещане за сила и намалява страха от несправяне. Важно е да се отбележи, че лекарството може да предизвика мисли за самонараняване, затова пациентите трябва незабавно да уведомяват лекаря си при такива симптоми.
Лекарите предупреждават, че внезапното спиране на Абизол може да доведе до синдром на отнемане с гадене, безсъние и възвръщане на психотичните симптоми. Препоръчва се постепенно намаляване на дозата под лекарски контрол.
Странични ефекти и предпазни мерки
Най-честите нежелани реакции включват сънливост, умора, сухота в устата, коремен дискомфорт, необичайно опадане на косата и затруднено уриниране. При възрастни пациенти с деменция се наблюдават повече случаи с фатален изход.
ВАЖНО: Вижте още мнения за антипсихотиците, оставете и своя отзив или попитайте ТУК, в нашия форум за лекарствата!
Еголанза и Олфрекс – две лица на оланзапина
Оланзапин се продава в България под няколко търговски наименования, най-популярните от които са Еголанза и Олфрекс. Препаратът превъзхожда халоперидол по ефективност при шизофрения, като рискът от рецидиви е по-нисък. Пациентите споделят смесени впечатления.
| Показания | Продължителност на лечение |
| Шизофрения | 9-12 месеца минимум |
| Биполярно разстройство | Според състоянието |
| Депресия при психоза | 6-12 месеца |
Най-честите странични ефекти на оланзапин включват сънливост, наддаване на тегло поради повишен апетит, сухота в устата и запек. Особено проблемно е напълняването – оланзапин, заедно с амисулприд и кветиапин, са свързани с най-висок риск от метаболитни нарушения.
Заместители на оланзапин
При непоносимост към оланзапин, алтернативите включват рисперидон (Сперидан, Медориспер), арипипразол (Абизол) и кветиапин (Сероквел). Рисперидон е близък заместител с приложение при същите заболявания, но по-често се използва за краткосрочно лечение до 6 седмици.
Сперидан – помощ при детска агресия
Сперидан (рисперидон) намира приложение при агресия у деца с аутизъм, разстройства на поведението и интелектуално неразвити деца над 5-годишна възраст. Майките споделят, че прибягват към това лекарство неохотно, само когато поведението на децата е крайно проблемно.
Препаратът действа бързо – ефектът се проявява в рамките на 1-3 часа от приема, а при редовна употреба се постига стабилна концентрация за 3-5 дни. Родителите съобщават за успокояване на агресията, но препоръчват задължително използване на коректор като Акинетон за предотвратяване на мускулни спазми.
Педиатрите подчертават, че при деца лечението с рисперидон трябва да бъде краткосрочно – максимум 6 седмици, с внимателно наблюдение за странични ефекти.
Конвулекс vs Конвулекс Хроно – важните разлики
Основната разлика между двата препарата е във формата на освобождаване – Конвулекс е с обикновено освобождаване и се приема 2-3 пъти дневно, докато Конвулекс Хроно е с удължено освобождаване и се приема 1-2 пъти дневно. Това осигурява по-стабилни нива на валпроат в кръвта през деня.
| Препарат | Честота на прием |
| Конвулекс | 2-3 пъти дневно |
| Конвулекс Хроно | 1-2 пъти дневно |
Активната съставка натриев валпроат действа чрез повишаване нивата на GABA в мозъка, намалявайки вероятността от гърчове. Използва се при епилепсия и биполярно разстройство, като основните странични ефекти са напълняване и косопад.
Абилифай – заместители и алтернативи
Когато Абилифай (арипипразол) не е подходящ поради странични ефекти или висока цена, алтернативите включват Rexulti (брекспипразол) с по-малко странични ефекти, Vraylar (карипразин) с подобно действие и Latuda (лурасидон) с по-малко напълняване. Генеричните версии на арипипразол предлагат същата ефективност на значително по-ниска цена.
За биполярно разстройство добри алтернативи са литий и ламотригин. Кветиапин (Seroquel) е особено ефективен при биполярна депресия. За по-подробна информация относно справянето със страхова невроза и тревожни разстройства можете да посетите специализираната страница.
Медориспер – българският рисперидон
Медориспер е търговското име на рисперидон, произвеждан от Medochemie. Препаратът се използва при шизофрения, мания и краткосрочно лечение на агресия при деменция на Алцхаймер и поведенчески разстройства при деца. Оптималната доза за повечето пациенти е 4-6 mg дневно.
Клопиксол и Клопиксол депо
Клопиксол (зуклопентиксол) е типичен антипсихотик, който блокира допаминовите D1 и D2 рецептори. Особено ефективен е при ажитация, беспокойство и агресивност. Депо формата се инжектира веднъж на 2-4 седмици, осигурявайки постоянно ниво на лекарството в кръвта.
| Форма | Продължителност на действие |
| Клопиксол таблетки | 24 часа |
| Клопиксол акуфаз | 2-3 дни |
| Клопиксол депо | 2-4 седмици |
Лепонекс – последна надежда при резистентна шизофрения
Лепонекс (клозапин) е единственият медикамент с доказана ефективност при терапевтично резистентна шизофрения, когато други антипсихотици не помагат. Пациенти споделят във форума Puls.bg, че е изключително силно успокоително, но изисква редовен контрол на кръвната картина поради риск от намаляване на белите кръвни телца.
Лечението започва с ниска доза от 12.5-25 mg дневно и постепенно се увеличава до поддържаща доза 300-450 mg. Продължителността на терапията обикновено е дългосрочна, като някои пациенти го приемат години наред.
Важно предупреждение: Клозапин не трябва да се спира рязко – ако не сте приемали повече от 48 часа, свържете се незабавно с лекаря си за възобновяване с намалена доза.
Модитен депо – дългодействащата алтернатива
Модитен депо съдържа флуфеназина деканоат – депо форма с действие от 15 до 35 дни след една инжекция. Това е особено подходящо за пациенти, които имат проблеми с редовния прием на лекарства или забравят дозите си.
Флуфеназин често предизвиква екстрапирамидни разстройства като дистония, тремор и мускулна ригидност, но е ефективен при различни форми на шизофрения, особено при злокачествена ядерна шизофрения.
Практически препоръки за пациентите
При всички антипсихотични медикаменти е важно да се спазват следните правила. Никога не спирайте лечението внезапно без консултация с лекар. Промените в дозата трябва да се правят постепенно. Редовният мониторинг на кръвната картина, чернодробните функции и метаболитните показатели е задължителен. При появата на необичайни симптоми като мускулна скованост, висока температура или промени в съзнанието, незабавно потърсете медицинска помощ.
Изборът на подходящ антипсихотик е строго индивидуален и зависи от диагнозата, предишния опит с лекарства, страничните ефекти и общото здравословно състояние. Работете в тясно сътрудничество с вашия психиатър за намиране на оптималната терапия. Не се колебайте да споделяте всички притеснения и наблюдения относно ефекта от лечението.
Лечение
на психотичния компонент
Тук се включва терапия на разстроеното съзнание, на мании и илюзии, халюцинации и друга продуктивна симптоматика.
Психотичните разстройства се купират с невролептици (конвенционални или атипични антипсихотици). Изборът между двата типа се прави на основата на клиничната картина. Освен това принцип е конвенционалните невролептици да се прилагат, когато атипичните са дали слаб ефект.
Наименования:
- Оланзапин – силно действащ антипсихотик, назначаван на всички болни от шизофрения по време на пристъп;
- Активните в-ва рисперидон и амисулприд (активизиращи невролептици) се изписват при психоза, при която разстройването на съзнанието и налудничавите идеи и халюцинациите се редуват с негативна симптоматика и депресия;
- Кветиапин се предпочита, когато по време на психозата се наблюдава завишена възбудимост, разстройване на речта и съзнанието и халюцинации + силно психомоторна възбуда.
Конвенционалните и класически невролептици подхождат на сложни форми на шизофрения – кататонна, недиференцирана и хебефренна. Те са предпочитани при задълбочени психози, ако лечението с посочените по-горе атипични психотици не е дало резултат.
При параноидна шизофрения се назначава трифлуперидол, за лечение на кататонна и хебефренна форма се използва Мажептил.
Ако тези препарати са слабо ефикасни, се назначават невролептици с избирателно действие, като един от първите препарати от групата е Халоперидол. Той купира продуктивната симптоматика на психозата – разстроеното съзнание, автоматизма на движенията, психомоторната възбуда, вербалните халюцинации.
Обаче Халоперидол има неприятни д-вия, проявяващи се при продължително използване. Главно са неврологични – сковаване на мускулатура, треперене на крайници.
За да се предотвратят описаните явления, лекарите назначават трихексифенидил или други лекарства – коректори.

Отпуснатост и умора – болният скоро се оказва неспособен да се организира и да се труди
В терапията на параноидната разновидност на болестта се включват:
- хлорпромазинов хидрохлорид (метеразин) – когато пристъпът се съпровожда със системни самозаблуди;
- трифлуоперазин – при несистемни прояви на самозаблуда по време на психоза;
- Модитен – при ярко изразена негативна симптоматика с нарушения на речта, мисловната дейност, емоциите и волята.
Атипични невролептици Пипортил и Клозапин съвместяват в себе си свойствата атипични и конвенционални препарати.
Лечението с невролептици протича 30 – 60 дни от старта на пристъпа. Следва стабилизираща терапия с поддържащи дози от лекарството или се прилага друго лекарство с по-меко действие. Допълнително могат да се назначат препарати срещу психомоторната възбуда.
Намаляване на емоционалната наситеност
на преживяванията, свързани със самозаблуди и халюцинации
Антипсихотичните препарати се дават в течение на 2-3 дни след появата на симптомите. Изборът на конкретно наименование се провежда в зависимост от клиничната картина.
С въвеждането на Диазепам венозно се съчетават:
- Кветиапин – назначава се на пациенти с изразена маниакална възбуда;
- Клопиксол – назначава се за терапия на психомоторна възбуда, съпроводена със злост и агресия. Подходящ медикамент за алкохолна психоза. Пасва за терапия на шизофрения при намиращи се в състояние на абстиненция след приема на алкохол и наркотични в-ва;
- Клопиксол Акуфазе – пролонгирана форма на препарата (с удължено действие). Тя се предпочита за пациенти, които не следят за приема на лекарствата.
Ако гореописаните антипсихотици се окажат слабо ефективни, специалистът назначава конвенционални невролептици със седативно действие. Курсът на терапия продължава 10 – 12 дни, колкото са необходими за стабилизиране на състоянието на болния след пристъп.
Към конвенционалните невролептици със седативно действие се отнасят:
- Хлорпромазин – назначава се при агресивни прояви и озлобление по време на пристъпа;
- Левомепромазин – предпочита се, когато в клиничната картина преобладава тревожност, безпокойство и разсеяност;
- Халоперидол, Хлорпромазин, Хлорпротиксен – назначават се на пациенти във възраст до 60 г. и на хора с патологии на сърце, бъбреци, съдове, ч. дроб.
Невролептичните препарати се прилагат с цел лечение на психомоторната възбуда.
Антидепресанти и психотропни средства с нормотимичен ефект (за стабилизиране на настроението) се изписват допълнително за намаляване на степента на емоционални преживявания на пациента, следствие от слухови, вербални и зрителни халюцинации и разстройване на съзнанието.
Същите лекарства трябва да продължат да се приемат и в рамките на поддържащата противорецидивна терапия. Те облекчават субективното състояние на болния и коригират неговите психически нарушения, като подкрепят по-бързото му включване в социалния живот.

Параноидна шизофрения е една от разновидностите на болестта, основен тип
Лечение
на депресивния компонент
Депресивният компонент на психотична криза се лекува с антидепресанти. Сред разнообразните средства се предпочитат препаратите от групата на инхибиторите на обратния захват на серотонина. Най-често от всички се изписват Венлафаксин XR и Иксел.
- Венлафаксин премахва тревожните състояния;
- Иксел успешно се справя с компонента тъга в депресията;
- Ципралекс съвместява в себе си тези две действия.
Три- и хетеро- циклични съединения с антидепресивно действие имат място в терапията на шизофрения като лекарства от II линия. Те са нещо като „резерва“, тъй като се включват при слаба ефикасност на горепосочените медикаменти. Причината този тип антидепресанти да останат на втора линия е тази, че имат по-мощно действие, но се понасят по-зле от пациентите.
- Амитриптилин премахва тревожността;
- Трициклични антидепресанти (имипрамин) премахват компонента тъга;
- Кломипрамин (Анафранил) успешно се справят с всякакви прояви на депресия.
Лечение
на маниакалния компонент
Маниакалният компонент се обработва със съчетание на невролептици и нормотимици. Подобен подход се предприема в психотичен епизод и при последваща противорецидивната терапия.
Препаратите от първа линия в този случай са медикаменти с активна съст. Валпроева к-на (у нас от този клас са Депакин и Конвулекс – обикновени и Хроно). Тези лекарства бързо и ефективно отстраняват маниакалните прояви.
Когато маниакалният симптом е изразен слабо, се назначават медикаменти с активна съставка Ламотригин (Епитрижин, Ламиктал, Ламотрикс). Те се отличават с минимум странични реакции и добра поносимост от страна на болния.
Най-голяма ефикасност в лечението на маниакалния компонент дават солите на лития. Към тя се отнасяме с внимание, защото зле взаимодействат с класическите невролептици.
Лечение на психоза, резистентна към лекарства
Фармацевтичните препарати не винаги са ефективни в терапията на пристъп на шизофрения. Тогава се говори за устойчивост на пациента към използваните в психиатрията лекарства, подобна на резистентността към антибиотици.
В такива случаи се прибягва към интензивни методи на въздействие:
Електрошокова терапия – провежда се на кратки курсове, заедно с приемането на невролептици. Елекрически предизвиканите конвулсии се провокират у пациента под обща анестезия. Процедурата е дотолкова сложна, че е аналогична на хирургична операция.

Този тип терапия е обвита в неразбиране и страх, както и самата шизофрения
Екстремалното лечение обичайно провокира когнитивни нарушавания – на внимание, способност за анализ, памет, преработка на информация. Тези ефекти присъстват в използването на билатерални електроконвулсии, както и при унилатералния вариант на терапията, който се има за по-щадящ нервната с-ма.
Инсулиношокова терапия – въвеждане на огромни дози инсулин за интензивно биологично въздействие и се провокира хипогликемична кома. Обратното връщане в съзнание става чрез въвеждане на глюкоза. Подобна мярка се използва при липсата на всякакъв резултат от лекарствените препарати.
Инсулиновата кома като терапия за шизофрения е изобретена през 1933 г. и досега се използва при епизодично или непрекъснато протичане на параноидна форма. Друго показание за нея е неблагоприятна динамика на болестта.
Лекарите са склонни да използват този метод, когато самозаблудите станат интерпретативни, а тревогата, манията и разсеяността се заменят с подозрителност, неконтролируема злоба и агресия.
Процедурата се провежда, без да се прекратява приема на невролептици.
Ползват се три начина за въвеждане на инсулин с цел лечение на шизофрения:
- Традиционен – подкожно инжектиране, курсово въвеждане на равни интервали (обикновено през 24 ч.) и постепенно увеличаване на дозите, докато се провокира кома. Висока ефикасност;
- Форсиран – инсулинът се въвежда капково до достигане на максимална концентрация, по време на едно единствено вливане. При този начин на предизвикване на хипогликемична кома организмът понася процедурата с минимум вредни последствия;
- Потенциран – провеждане на инсулинова терапия на фона на латерална физиотерапия, тоест стимулиране на кожата с електричество на тези места, през които минават нервите в гл. мозък. Въвеждането на инсулин се прави традиционно или форсирано. Благодарение на физиотерапията се съкращава курсът на лечение, като ефектът се насочва приоритетно към проявите на халюцинации и самозаблуждение.
Краниоцеребрална хипотермия – специфичен метод от токсикологията, ползван за купиране на тежки състояния. Представлява постепенно намаляване на температурата на мозъка до провокиране на неврозащита от страна на нервните клетки.
Потвърдена е работоспособността на метода при кататонна форма на шизофрения. Особено горещо се препоръчва заради устойчивостта на тази разновидност към медикаменти.
Латерална терапия – метод за агресивно купиране на възбуда от психомоторен, халюциногенен, маниакален и депресивен характер. Представлява електроаналгезия на определен участък от кората на гл. мозък (купиране на болка с електрически ток).
Токът „презарежда“ невроните, подобно на компютър, който се рестартира след токов удар. По този начин формираните по-рано патологични връзки се изтриват и се постига желаният терапевтичен ефект.
Детоксикация – рядко вземано решение, към което се посяга за компенсиране на страничните ефекти от приема на тежки лекарства от типа на невролептиците. Най-често показание за подхода е усложнения поради прием на невролептици, алергия спрямо такива лекарства, устойчивост или слаба възприемчивост към препаратите.
Детоксикацията се провежда с акт. въглен или йонообм. смоли, способни да поемат и деактивират остатъчни от лекарствата съединения кръвта.
Процесът се провежда на няколко етапа, благодарение на което се увеличава чувствителността към препаратите, които ще бъдат назначени след процедурата.
Плазмафереза – иновативен метод, изписван при тежко протичане на психоза, при нарушаване на координацията и пакинсонизъм, възникващи заради продължителни курсове на прием на конвенционални невролептици.

Плазмаферезата – безопасно очистване на кръвта, след което медикаментите се приемат по-добре
Плазмафереза е отделяне на течната компонента – плазмата, в която се съдържат вредните токсини и метаболити. Както и при хемосорбцията, и тук всички по-рано изписани медикаменти се отменят, а след изчистването се започва отново по-мек курс, с по-малки дозировки или кардинална смяна на лекарствата.
Стабилизиращо лечение
То отнема от 3-9 м., които се броят от момента на пълно излекуване на пристъпа. Стабилизиране е прекратяване на халюцинациите, самозаблужденията, маниакалните и депресивни симптоми. Освен това в процеса е нужно напълно да се възстанови функционалността на пациента и той да се приближи до състоянието си отпреди пристъпа.
Стабилизиращият етап свършва с постигането на ремисия, след която следва поддържаща терапия против рецидиви.
Препаратите от първа линия на избор са Кветиапин, Амисулприд, Рисперидон. Тези медикаменти са приложими в минимални дози за мека корекция на такива симптоми на шизофренията като апатия, ангедония, речеви нарушения, отсъствие на мотивация и на воля.
Лекарства с удължено действие – налага се да бъдат употребявани, когато пациентът не може постоянно и самостоятелно да приема антипсихотици, а неговите роднини не могат да го контролират. Пролонгираните лекарства са разчетени за прием веднъж в седмицата. Тук са Депо-разновидностите на Клопиксол и Флуанксол, както и наименованието Рисполепт Конста.
- Клопиксол Депо е за предпочитане при повишена чувствителност, раздразнителност и маниакална симптоматика;
- Флуанксол Депо се избира при симптоми от неврозоподобен характер, включващи фобии и повишена тревожност;
- Рисполепт Конста е лекарство, което убира остатъчни прояви на халюцинации и самозаблуждение.
Към конвенционалните невролептици се прибягва в краен случай, ако посочените препарати не се справят.
В стабилизиращото лечение се използват:
- Халоперидол – изписва се, ако пристъпът е купиран зле и не докрай. Това лекарство убира остатъчните психотични явления и повишава устойчивостта на реминията. Халоперидол се назначава с внимание, защото той може да провокира двигателни и невролог. нарушения. Обезателно се комбинира с лекарства – коректори;
- Трифлуоперазин (Флуперин) – използват се за обработване на епизодична параноидна разновидно;
- Модитен Депо – премахнва остатъчната халюциногенна симптоматика;
- Пипотиазин – използва се за лечение на шизофрения с параноидна или кататонична форма.
Медикаментозна терапия
през трета фаза от лечението
Използвани лекарства: в списъка на лекарствата, прилагани в поддържащата терапия, влизат същите невролептици, ползвани при пристъп. Разликата е, че сега вече дозировката е значително намалена до около 1/3 от първоначалното количество (необходимо за традиционно купиране на психоза).

Препарати от първа линия
Сред най-ефективните препарати в поддържащата противорецидивна терапия се открояват Рисперидон, Кветиапин, Амисулприд и други атипични антипсихотици.
При понижена индивидуална чувствителност към действащите вещества в добавка към трите посочени медикамента се присъединява и сертиндол (Serdolect, Зердолект).
Конвенционални невролептици се включват, когато атипичните антипсихотици не носят нужния ефект – стабилизиране на болния и удължаване на ремисията. Наименования: пипотиазин, Модитен Депо, Халоперидол, трифлуоперазин.
Депо-формите (тези с удължено въздействие) се назначават, когато пациентът не успява редовно да приема препаратите, а неговите опекуни не успяват да осигурят редовно лечение. Дипонираните Флуанксол и Клопиксол, както и Рисп. Конста се инжектират мускулно или подкожно еднократно на седмица.
Още една група фармацевтични средства, използвани в терапията срещу рецидиви, са нормотимиците. Те демонстрират достатъчно висока ефективност при лечение на шизофрения от вялопротичащ тип. При такива когнитивни разстройства като панически атаки и депресивни състояния се изписват Депакин и други от групата.
Литиеви соли и ламотригин помагат срещу пасивни разстройства – когато болният изпитва тревожност или дълбока тъга.
Карбамазепин е подходящият препарат при склонност към раздразнителност, злобно и агресивно поведение.
Допълнения по темата ТУК: Билки, подходящи за прием със или без лекарства при шизофрения.
Класификация на лекарствата
Невролептици – влияят непосредствено върху факторите, провокиращи развитието на шизофрения. С висока ефективност.
Към момента съществуват следните групи:
Атипични невролептици:
- клозапин (Ксенопал, Ксенопалан, Лепонекс);
- амисулприд (Медосулпид, Солиан, Алонет – неналично);
- рисперидон (Медориспер, Неорисп, Рисар, Рисполукс, Сперидан);
- кветиапин (Кветиапин, Сетинин, Теваквел, Хедонин, Центрокуин);
- оланзапин (Еголанза, Оланзапин, Олфрекс);
Невролептици от най-ново поколение (атипични):
- арипипразол (Абизол, Абилифай, Арипипа, Арипипразол, Експлемед, Зикалор, Рестигулин),
- ипоперидал (у нас няма регистрирани към момента);
- сертиндол (Сердолект);
- блонансерин (у нас няма регистрирани към момента);
- зипрасидон (Зелдокс, Запсила, Зипуел).
Седативни невролептици с успокоителен ефект: Хлорпромазин, Левомепромазин, Хлорпротиксен, активни в-ва пропазин, султоприд.
Инцизивни невролептици, активиращи работата на ЦНС: трифлуоперазин, тиопроперазин, клопиксол, хипотиазин, флуфеназин, халоперидол, прохлорперазин.
Невролептици с активизиращо действие: сулпирид, карбидин.
Освен невролептиците, в терапията на шизофрения заради разнообразната симптоматика се прилагат и други медикаменти като:
- Антидепресанти – облекчават състоянието на пациента при безпокойство, тревожност и страх: Амитриптилин, Моклобемид;
- Флуанксол и други от същата група облекчават потиснато настроение и са ефективни при риск от самоубийство. С него се лекува депресия със или без признаци на тревожност. Как работи точно едно такова лекарство ще научите ТУК: Защо се изписва Флуанксол и какво прави?;
- Ноотропи – усилват когнитивните функции и възстановяват памет, мислене, внимание,способност за концентрация: деанол, ацеглумат, Пантогам;
- Транквилизатори – премахват тревожността: Бромазепам, Хлордиазепоксид, Диазепам;
- Психостимулатори;
- Нормотимици – поставят под контрол емоционалните прояви: Карбамазепин.
Класическите невролептици, въпреки високата си ефикасност в купирането на пристъп на шизофрения и в по-нататъшните етапи за стабилизиране и поддръжка, притежават ред недостатъци и странични ефекти. Заради тях използването им се ограничава, винаги се търси минималната доза, с която се достига лечебен ефект, и се комбинират с коригиращи препарати.
Нови антипсихотици
Новото поколение антипсихотици са сравними по ефект с класическите, но дават по-голяма скорост на настъпване на ефекта. Някои нови препарати като Рисперидон и Оланзапин премахват налудностите и халюцинациите по-добре от първите невролептици.
Рисперидон се използва ефективно в клиничната практика при погранични състояния – ипохондрични разстройства, деперсонализация, социофобии и агорофобии, дори при тревога, която е в основата на механизма за развиване на фобии и обсесии.
Антипсихотиците от ново поколение нормализират невромедиаторния баланс, осигуряват максимален фармакологичен ефект. Селективно действа на допаминовите, серотониновите и други типове рецептори в структурите на гл. мозък, с което осигуряват не само успех в лечението, но и неговата безопасност за пациента.
Отделно новите препарати и в частност Рисперидон са първи избор за много възрастни хора и при риск от усложнения заради двигателни и когнитивни разстройства.
За лечение на шизофрения днес се използват:
- арипипразол (Абизол, Абилифай, Арипипа, Арипипразол, Експлемед, Зикалор, Рестигулин);
- зипразидон (Зелдокс, Зипуел)
- ипоперидон (неналично у нас);
- сертиндол (Зердолект).
Към тях са атипичните антипсихотици от първо поколение Кветиапин, Оланзапин, Рисперидон.
Осезаемо преимущество на съвременните невролептици е това, че се приемат добре, имат минимум странични ефекти, с нисък риск от лекарствена депресия са, както и по отношение на когнитивните и двигателни нарушения.
Спецификата на параноидния тип даваме ТУК:
Параноидна шизофрения: специфични симптоми. Първи признаци и разгръщане на болестта. Терапии
Спецификата на т.нар. раздвоение на личността даваме ТУК:
Раздвоение на личността: причини, симптоми, прояви. Разлика с шизофрения

Маргарита Алексиева е профилиран здравен публицист и редактор с над 30 години опит в журналистиката (от 1992 г.). Работила е в здравните рубрики на множество национални и регионални ежедневници и списания, а през последните години се фокусира изцяло върху здравеопазването и медицината. Сътрудничи тясно с лекари-специалисти, за да гарантира фактологичната точност на всеки материал. Публикува в Лекар.БГ, ДокторБГ.нет, Здраве.ws и Портал 21.
