Синдромът на Гилен-Баре (произнася се като „Гиян-Баре“) е рядко, но сериозно автоимунно заболяване, при което имунната система на организма атакува периферните нерви. Това води до възпаление на нервите, което причинява мускулна слабост и в някои случаи парализа. Заболяването засяга периферната нервна система – мрежата от нерви, която пренася сигнали от мозъка и гръбначния мозък към останалата част от тялото.
Специалисти по Гилен-Баре
В София има три основни медицински центъра, специализирани в лечението на синдрома на Гилен-Баре.
- ReGo рехабилитационен център, разположен на булевард „Президент Линкълн“ 143, предлага специализирана рехабилитация за пациенти и може да бъде контактуван на телефон +359 884 500 666 или по имейл на info@rego.rehab.
- Клиниката по Неврология към УМБАЛ „Софиямед“, намираща се на бул. „Г.М. Димитров“ 16, Блок 1, етаж 2, сектор Б, се специализира в лечението на имуновъзпалителни заболявания, включително синдрома на Гилен-Баре, като разполага с опитни специалисти и може да бъде достигната на телефон 0895 555 719 или чрез имейл neurosofiamed@bulpharma.bg.
- Третият център е Клиниката по нервни болести в Александровска болница, разположена на бул. „Св. Георги Софийски“ №1, която приема пациенти на телефон 02/9230 592 (регистратура) и предлага цялостна неврологична грижа, включително за пациенти със синдром на Гилен-Баре.
Колко често се среща синдромът на Гилен-Баре?
Синдромът на Гилен-Баре е относително рядко срещано заболяване. По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC), годишно се диагностицират между 3000 и 6000 случая в Съединените щати. В световен мащаб това означава приблизително един случай на 100 000 души. Въпреки че може да засегне хора от всички възрасти, синдромът е по-често срещан при възрастни над 50 години и по-често засяга мъже, отколкото жени.
Какви са симптомите на синдрома на Гилен-Баре?
Началото на синдрома обикновено е внезапно и драматично. Първите симптоми typically включват изтръпване и мравучкане в пръстите на ръцете и краката, което бързо прогресира нагоре по крайниците. Характерно за заболяването е, че симптомите обикновено започват от долните крайници и се изкачват нагоре към тялото – феномен, известен като възходяща парализа.
Пациентите може да изпитват дълбока мускулна болка, особено през нощта. В по-тежките случаи може да се появят проблеми с преглъщането, говора и дишането, тъй като заболяването засяга мускулите на лицето и гръдния кош. Около една трета от пациентите развиват respiratory difficulties и се нуждаят от механична вентилация.
Как се диагностицира синдромът на Гилен-Баре?
Диагностицирането на синдрома на Гилен-Баре изисква внимателен медицински подход и комбинация от различни изследвания. Лекарите първо извършват подробен физикален преглед, търсейки характерните признаци като намалени или липсващи рефлекси и симетрична мускулна слабост.
Ключови диагностични тестове включват лумбална пункция, при която се изследва гръбначномозъчната течност за повишени нива на протеини, и електромиография, която измерва електрическата активност на мускулите и нервите. Магнитният резонанс може да помогне за изключване на други заболявания със сходни симптоми.
Какви са възможностите за лечение на синдрома на Гилен-Баре?
Лечението на синдрома на Гилен-Баре изисква спешна хоспитализация и мултидисциплинарен подход. Съвременната терапия включва два основни метода: плазмафереза (обмен на плазма) и интравенозна имуноглобулинова терапия. При плазмаферезата се отстраняват вредните антитела от кръвта на пациента, докато имуноглобулиновата терапия въвежда здрави антитела, които помагат за намаляване на имунната атака срещу нервната система.
Каква е прогнозата за пациентите със синдром на Гилен-Баре?
Въпреки сериозността на заболяването, прогнозата за повечето пациенти е обнадеждаваща. Около 80% от възрастните пациенти могат да ходят самостоятелно шест месеца след началото на симптомите, а приблизително 60% възстановяват напълно мускулната си сила в рамките на една година. Възстановяването обаче може да отнеме от няколко седмици до няколко години, като при някои пациенти могат да останат остатъчни симптоми.
Какви са потенциалните причини за синдрома на Гилен-Баре?
Точната причина за синдрома все още не е напълно изяснена, но в около две трети от случаите заболяването се появява след прекарана инфекция. Най-честият тригер е бактерията Campylobacter jejuni, която причинява гастроентерит. Други потенциални отключващи фактори включват вирусни инфекции като грип, цитомегаловирус, вируса на Епщайн-Бар и вируса Зика. В много редки случаи синдромът може да се появи след ваксинация или хирургична интервенция.
Как ефективно да се управлява синдромът на Гилен-Баре?
Ефективното управление на синдрома изисква координиран подход между различни специалисти, включително невролози, физиатри, физиотерапевти, рехабилитатори и психолози. Ключово значение има ранната рехабилитация, която включва физическа терапия за предотвратяване на контрактури и запазване на мускулната функция. Важно е също така да се следят и управляват потенциалните усложнения като дихателни проблеми, сърдечни аритмии и кръвно налягане.
За пациентите и техните семейства са на разположение групи за подкрепа и организации, които предоставят информация и емоционална подкрепа по време на дългия път към възстановяването. Психологическата подкрепа е особено важна, тъй като внезапната загуба на независимост може да бъде емоционално предизвикателство за пациентите.
Наташа Портър развива синдрома на Гилен-Баре по време на пътуване, след ухапване от комар
Синдромът на Гилен-Баре кара имунната система да атакува собственото тяло.
Младата британка остава парализирана от врата надолу след ухапване от комар по време на пътуване до Австралия. 23-годишната жена остава прикована за инвалидна количка за 4 месеца и може да движи единствено врата си след невинно ухапване от комар.
Първоначално тя усеща изтръпване на единия пръст на крака, като в рамките на четири дни губи напълно способността си да се движи. Лекарите я предупредили ,че ако парализата засегне диафрагмата й, може да умре.
„Всеки път, когато си лягах, не знаех дали ще се събудя. Не исках да умирам!“ казва тя.
След първите симптоми Наташа започва да приема противоалергични препарати по препоръка на фармацевт. Скоро обаче състоянието й започва да се влошава прогресивно – не може да вдигне ръцете си, краката й тежат.
Лекарят, с който се консултира й поставя диагноза стрес и прекалено натоварване. Когато все пак отива в болница, лекарите установяват, че й липсват рефлекси и поставят диагноза синдром на Гилен-Баре. Опасността от пълна парализа е реална и лекарите й казват, че ако се засегне диафрагмата ще бъде поставена на командно дишане.
Синдромът на Гилен-Баре атакува нервната система
Болката, която младата жена изпитва е ужасна и съвсем скоро може да движи единствено врата си. След дълъг и труден процес на физиотерапия тя бавно започва да възвръща способността си да се движи – три седмици й трябват, за да започне леко да движи ръцете си, а след 6 седмици може да стои на краката си за не повече от три секунди.
Шест месеца са нужни за пълното възстановяване на Наташа
Необходими са й 6 месеца, за да се възстанови и отново да започне да води нормален живот.
Синдромът на Гилен-Баре е рядко и много сериозно заболяване, при което имунната система започва да атакува периферната нервна система. Точната причина за заболяването не е установена, но се смята че при повече от 50% от случаите се дължи на вирус или бактерия, попаднала в тялото, която го кара да работи срещу себе си. Това води възпаление на нервите и спиране на правилното им функциониране, а в някой случаи води до вцепенение.
Виолета Станева е медицински журналист с над 30 години практика в отразяването на здравни теми — от лекарствени средства и дерматологични състояния до психично здраве и стоматология. По образование е дипломиран инженер с допълнителна специалност по психология, което обогатява аналитичния ѝ поглед към медицинската проблематика. Авторка е на няколко книги на английски език и сътрудничи на авторитетни български сайтове от 2012 г. Публикува в Доктор БГ.com, Новинар 21 и сайта „Билкови чайове„.