Уртикария: какво да правим? Лечение на копривна треска и обриви. Лекарства, билки

♠ Какво е копривна треска, заразна ли е? ♠ Лечение с Алергозан ♠ За колко време минава? ♠ Народно лечение ♠ Симптоми ♠ Първа помощ ♠ Причини ♠ Усложнения ♠ Уртикария при децата

Още в текста: ♠ Изследвания, тестове ♠ Как се лекува ♠ Медикаменти ♠ Билки ♠ Народни с-ва ♠ Диета ♠ Видове ♠ При бременност, кърмене

Уртикария – това е вид обрив, предимно от алергичен произход, който се среща при дерматитите и други кожни заболявания.

Синоним е копривна треска. Принципно тя е симптом, а не самостоятелно заболяване. Например е кожно проявление на алергичен шок, бронхиална астма, на някое автоимунно заболяване. Крайно рядко уртикарията е самостоятелна алергична реакция, без съпътстващи симптоми.

Според статистиката, всеки трети жител на планетата е прекарал поне един епизод на уртикария. Над 15% от хората са преживяли обрив два пъти. Пикът на заболеваемостта е от 20 до 40 години, преимуществено при жените.

Заразна ли е уртикарията?

Уртикария е силно разпространена, затова много хора питат дали могат да заразят с нея друг човек. Поради факта, че заболяването не е инфекциозно, заразяването от болен е невъзможно дори при максимално тесен контакт. Но когато уртикарията е симптом на някакъв инфекциозен процес, то тогава действително има фактор на риска за предаването на инфекцията от болен на здрав. Но здравият ще прихване основното заболяване и не е сигурно, че ще има и същия симптом – обрив. Кратък отговор: Уртикарията не е заразна, но заболяването, което я е причинило, може да е!

Как изглежда?

Обривът, който означаваме като уртикария, представлява зачервени петна, изпъстрени с мехурчета. Те приличат на резултата от опарване с коприва, откъдето идва и другото му име. Тези възпалени места сърбят и парят. Количеството на сърбящите петна, както и техният размер, зависят от тежестта на протичане на уртикарията. Отличителна черта на този тип обрив е неговият мигриращ и непостоянен характер – да се заличи само за броени часове и да се яви в друга зона.

Може ли да се къпем?

Къпането при уртикария не само е възможно, но и необходимо. Отсъствието на нормална хигиена може да доведе до присъединяването на бактериална инфекция.

Но! Има известни правила, които гарантират, че мокренето няма да влоши състоянието на болния.

Правила за къпане

⇒ Температурата на водата не трябва да надхвърля 35 градуса. Вода с по-висока температура увеличава проницаемостта на съдовете, в резултат от което има риск обривът да нарасне по размер след баня;
⇒ Не се ползват груби гъби и всякакви други приспособления за сапунисване и търкане, които ще травмират кожата. Идеалният вариант е мека пореста гъба или сапунисване с ръка ;
⇒ Миещите средства не бива да са с абразивни частици. Те не трябва да съдържат силни химически в-ва, които биха раздразнили кожата. Опасните продукти ще познаете по яркия цвят или силно изразения аромат. За предпочитане са хипоалергенни средства;
⇒ Продължителността на банята не бива да превишава 15 минути, а при остра форма на уртикария – най-добре 5 мин. – да се отмият прахът и омазняването по най-експедитивен начин;
⇒ След душ тялото се избърсва с мека кърпа от естествен материал;
⇒ Накрая се нанася лечебна маз или друго локално средство, което е предписано на пациента.

При наличието на вторична бактериална инфекция (загнояване) приемането на вани е забранено. Пациентът прави бърз душ, като се старае да не докосва зоните с гноен процес.

Колко продължава?

Продължителността на уртикарията може да варира от 2-3 дни до 5 и повече години. Времето за протичане на заболяването е индивидуално. То зависи от разновидността на кожното заболяване и особеностите на болния. Например при остра патология обривът може да изчезне безследно за 1-2 дни. Толкова бързо преминава уртикарията при малки деца, при които обичайната причина за болестта е хранителна алергия. Само спирането на алергенната храна е достатъчно, за да отшуми обривът и то за часове.

При възрастни пациенти уртикарията в остра форма протича по-дълго – до половин месец. Причината е, че при големите е по-трудно да се засече причината за появата на обрив, поради което възниква и трудност с отстраняването на фактора, който провокира болестта.

Ако симптомите на уртикарията не преминат за половин месец, тя се идентифицира като хронична. Продължителността на хроничната форма зависи от състоянието на имунните функции на пациента, стила на живот и други общи фактори.

Симптоми

По характера на протичане се различават остра и хронична форма на уртикария. Освен продължителността (съответно няколко дни или седмици при острата и месеци и години – при хроничната), двете форми се различават по характера на развитие на симптомите.

При хроничния вариант основните симптоми периодично се появяват, после изчезват. Такова протичане се нарича рецидивиращо. Редуването на епизоди с поява и изчезване понякога тече с години.

При изострена форма може бързо да изчезне само обривът, но другите симптоми – температура, слабост, да останат. По този начин при острата уртикария не са характерни „светли епизоди“, които се наблюдават при хроничната.

Обривът при уртикарията

Класическата проява на острата уртикария при възрастните е обривът. Основно той е представен от неголеми мехурчета. Представляват неголямо петно в бледо розов цвят, което е слабо релефно. Околната тъкан винаги е в тъмно червен цвят. При натискане  мехурчетата избеляват. Без значение какъв е размерът и количеството на мехурчетата, те винаги са съчетани със сърбеж. Особеност на уртикарията при възрастните е, че тя бързо и внезапно се явява и така бързо изчезва.

Сърбеж при уртикарията

Важен диагностичен симптом при острата уртикария е сърбежът. Причина за него е хистаминът, който дразни нервните окончания, заложени в кожата. Той се освобождава в излишък, разширява съдовете, подпомага проникването на течности в тъканите и образуването на оток. Неговата интензивност варира от умерена до мъчителна.

Оток на Квинке

При леко протичане на уртикарията пациентът се чувства нормално. Но при преминаването в по-тежка форма неговото състояние започва да се влошава. Към обрива по кожата се присъединяват такива симптоми като болезненост в ставите и мускулите, главоболие, увеличение на температурата до 39 градуса.

При задълбочаване на състоянието има риск от гигантска уртикария, която се нарича оток на Квинке. Силният оток въвлича не само кожата, но и подкожните слоеве.

Оток на Квинке (ангионевротичен оток) е от най-опасните прояви на уртикарията. При отсъствие на своевременна намеса, той може да стане причина за летален изход. Първият признак  е бързото подуване на кожата, заради което засегнатата част от тялото се увеличава по размери. Цветът на кожата остава естествен, а сърбежът се заменя с болка и силно парене.

Най-често оток на Квинке се развива в зоната на бузите, устните, устата, половите органи и други места, богати на подкожна мастна тъкан. Най-опасен се явява отокът, който поразява лигавицата на дихателните пътища, тъй като той става пречка за нормалното дишане.

Различават се следните признаци на оток на Квинке на дихателните пътища:

• Хриплив глас;
• Свистящо затруднено дишане;
• Синеещ отенък на кожата в зоната на устните и носа;
• Пристъпи на силна кашлица, която напомня лай;
• Кожата на лицето почервенява, а след това бързо става бледа.

Ако този вид оток засегне органите на храносм. тракт, то у пациента се появява силно гадене и като следствие – повръщане, понякога – краткотрайна диария.

Първа помощ при уртикария

• Най-напред се проверява дали уртикарията не е пръв признак за анафилактичен шок;
• После се проверява за оток на Квинке, другото опасно проявление;
• Ако се касае само за обрив, се търси алергена и се отстранява. Това включва прекратяване на храна, лекарство и т.н. При ухапване от насекомо се отстранява жилото. При контактна алергия се премахва дразнителя от досега му с кожата;
• Следва медикаментозно лечение, в случай че е потребно.

Причини

Причините, които провокират уртикарията, са външни и вътрешни. Засягането на повече жени предполага връзка с хормоналната с-ма на дамите.

Към състоянията, при които се променя балансът на хормоните, се отнасят:

• менопауза;
• беременност;
• менструален цикъл;
• прием на орални контрацептиви.

При много случаи на уртикария факторът, провокирал заболяването, остава неизяснен. Ако бъдат направени необходимите анализи и изследвания и болест не бъде открита, то тя се означава като идиопатична.

Съществуват следните причини за хронична уртикария:

• Инфекциозни заболявания;
• Нарушения на имунната система;
• Хранителни продукти;
• Физически фактори;
• Дерматит;
• Захарен диабет;
• Хепатит;
• Гастрит;
• Херпес;
• Левкоза.

Инфекции

Инфекциозните заболявания инициират уртикария в около 15% от случаите. Причина за заболяването може да станат както инфекции от вирусен, така и такива от бактериален тип.

В развитието на такъв тип патология особено значима е ролята на огнищата на хронични възпаления – кариес, тонзилит, аднексит и др. Съвременната медицина разглежда като възможни причини още възпалителни състояния като гастрит, холецистит, язвени поражения  на органите на стом.-чревния тракт.

Нарушения на имунната система

(автоимунна уртикария)

Нейният дял се оценява на около 20% от всички случаи. Причина става автоимунна реакция, при която някои органи възприемат своите клетки като чужди и започват да ги атакуват. Уртикарията, провокирана от неправилна работа на имунната с-ма, се нарича автоимунна. В дадения случай заболяването притежава ред отличителни особености. Автоимунната разновидност се отличава с по-дълго и тежко протичане. Използваните антихистаминови препарати (главен способ за лечение) дават слаби резултати или въобще не помагат.

Физически фактори

Различните фактори на околната среда стават причина за уртикария в 20% от случаите. Тогава името е физическа уртикария. Според конкретното обстоятелство, провокирало болестта, се различават и различни типове уртикария.

Физическите фактори, провокиращи уртикария, са:

Слънце – въздействието на слънчевите лъчи става причина за характерните мехурчета (по-често при жените). Обривът се явява на онези зони от тялото, които не са прикрити с дрехи – рамене, лице. Слънчева уртикария избива за минути.
Студ – провокатор може да бъде студена вода или въздух. При някои хора се отразява и употребата на прекалено студена храна. Мехурчетата се явяват не на преохладените участъци от кожата, а около тях.
Вода – сърбящият обрив излиза след допир с вода. Нарича се аквагенна уртикария. В някои случаи  реакцията е практически незабележима, а симптомът присъства само като сърбеж.
Вибрации – от вибрационно въздействие се обриват хора, които ползват определен вид машини и оборудване – пневматични вибратори, чукове и други.
Алергени – прах, полени, козина и други традиционни алергени, попадайки върху кожата, провокират обрив. Симптомите на контактната уртикария изчезват с прекъсване на контакта с алергена.
Рязко повишаване на температурата – то e следствие на прекалени емоционални и физически натоварвания, употребата на твърде гореща и/ или пикантна храна, посещение в сауна или парна баня. Специалистите наричат този тип холинергична. За нея са характерни мъничките мехурчета с блед отенък, които се разполагат в горната половина на торса.
Механично дразнене – тесни дрехи, прекалено стегнат колан, впити копчета. За появата на симптома обрив е необходимо по-продължително механично въздействие. Мехурчетата имат линейна форма и излизат известно време подир сърбежа.

Уртикария и дерматит, екзема

Дерматитът се нарича поражение на кожата, най-често с автоимунен характер. Той е или причина за уртикария, или съпътстваща патология. Съчетанието на уртикария с дерматит е характерно за децата. При 1/3 от от малчуганите в ранна възраст, страдащи от уртикария, се отбелязва атопичен дерматит. Това свидетелства, че патогенезата е сходна. В основата стои неадекватен отговор на имунната с-ма. Дерматитът може да възникне и като вторично заболяване, на фона на алергична уртикария.

Какво е екзема и как да я различим, разказваме подробно ТУК: 

Екзема: причини, видове, лечение. Кремове и билки

Уртикария и захарен диабет

Диабетът е неадекватно усвояване на глюкозата от тъканите. В кръвта се повишава концентрацията й над 5.5 милимола на литър и се развиват многочислени нарушения на ниво микроциркулация. Вследствие на това протичат нарушения в храненето на тъканите и снижение на устойчивостта им към инфекции. В крайна сметка диабетът води до снижение на имунитета, на фона на което се обострят хроничните заболявания и се развиват нови.

На фона на снижен имунитет и ниска резистентност (устойчивост) на кожата се явяват дерматити, по-рядко – уртикария. Обичайно място за обриване при захарен диабет са стъпалата, коленните стави и дланите. Обяснява се с това, че тези зони от тялото са най-периферните за тялото. В тях кръвообращението се осъществява най-лошо, което става почва за появата на обрив.

Кожното изменение при захарен диабет, както и при другите заболявания, представлява ситен мехурчест обрив.

Уртикария и хепатит

Хепатит се нарича възпалително поражение на черн.дроб, основно провокирано от вирусна инфекция. Различават се тип А, В и С. Тази патология е един от факторите на риска за поява на уртикария.

Първо, при хепатита се отбелязва  недостиг на някои витамини – А, Е, К. Особено А и Е са значими за съхранението на целостта на кожното покритие. Когато те са недостатъчни, тъканите стават по-уязвими. Именно затова витамините се прилагат в лечението на уртикария.

Втората причина се заключава в дисфункция на имунната с-ма, каквато се отбелязва при хепатита. Тя е допълнителен фактор за поява на уртикария.

Уртикария и гастрит

Гастритът и другите патологии на стом.-чревния тракт понякога могат да станат провокатор на уртикария – най-често на холинергичния тип. Обяснява се с това, че при тези болести се формира повишена чувствителност към ацетилхолина (медиатор на нервните тъкани). Именно тази аномална чувствителност лежи в основата на холинергичната уртикария или сърбящата дерматоза. Атаката на ацетилхолина води до формирането на множество сърбящи образувания по кожата.

Уртикария и херпес

Само в изключителни случаи херпесът може да доведе до уртикария. Условието е да са налице слаб имунитет и предразположение към алергии. Също така херпесът идва при хронична форма на уртикария. Много често тези две заболявания могат да проявят идентични симптоми – малки сърбящи мехурчета.

Къде е разликата? Уртикарията се отличава с мигриращ характер на обрива, а също и с взаимовръзка с външни фактори – храна, медикаменти.

Уртикария и левкоза

Левкозата е злокачествена патология на кръвотворната система, по народному наричана рак на кръвта. Понякога тази патология може да се съпровожда с изменения от страна на кожата.

За левкозата е характерно повишено потене, почервеняване и малки петна по кожата. Тези елементи в основата си се явяват проява на повишената склонност към кръвотечения. Понякога те могат погрешно да се приемат за уртикария. Обаче съчетанието на уртикария и левкоза не се изключва. То е характерно за пациенти със склонност към алерг. отговор.

Усложнения и последствия

Уртикарията, както и всяко друго заболяване, може да стане причина за различни усложнения на физическо и психическо ниво.

Различават се следните последствия от уртикария:

• Оток на Квинке – най-опасното последствие, особено ако засегне дихателния процес. Както отбелязахме, това заболяване без лечение носи риск от летален изход;
• Бактериална инфекция – разпространено последствие от уртикария. Развива се върху поразената зона от кожата при остри форми на болестта, когато върху тялото на пациента се появяват изразени големи мехури. Заради присъединяването на бактериален процес, на кожата възникват гнойници и фурункули, които могат да бъдат болезнени;
• Депресия – наблюдава се при около 15% от възрастните пациенти с хронична уртикария. Причините са недоспиване и лош сън заради сърбежите нощно време. Освен това обривът е козметичен дефект, който влияе на себеоценката на болния и води до отрицателни емоционални преживявания.

При малките деца има и допълнителна опасност – родителите може да приемат за уртикария проявите на други сериозни патологии, разпространени при децата – морбили, рубеола, скарлатина. Изриването има общи характеристики. Заради сходството, на родителите се препоръчва консултация при всяка подобна проява.

Уртикария при децата

От 5 до 7 % от учениците страдат от една или друга форма на уртикария. До около 3 години преобладава острата форма. В диапазона от 3 до 13 години се срещат и острата, и хроничната форма. При кърмачетата уртикарията е честа причина за спешни състояния. Затова е практика те да се хоспитализират.

Като правило, острата уртикария се отбелязва при склонни към алергии деца. Всяко пето, попаднало в болница с остра уртикария, страда също така и от атопичен дерматит. При повече от половината хоспитализирани малчугани се отбелязват други алергични реакции.

Симптоми при децата

Ключов симптом при детската уртикария е обривът във формата на подкожни образувания, изпълнени с течност. Когато в тялото проникне алерген, започва изработването на много хистамин, който прави съдовите стени чупливи. Вследствие на това в кожното покритие се събира много течности, появяват се отоци и мехурчета. При усложнените форми кожните изменения се допълват с изменения на дихателната, храносмил. и други с-ми.

Особености на кожните изменения

Обриването при децата възниква внезапно и не се съпровожда с каквито и да било предварителни симптоми. По тялото на детето излизат релефни мехурчета. Те са с изразен розов или червен цвят. Любимо място на обривите са кожните гънки и зоните, където кожата контактува с дрехи. Други обичайни места са дупето, от вътрешната страна на лактите.

При слаб натиск в центъра на обрива се появяват малки, плътни, бели, леко издадени възелчета. Характерна особеност е зверският сърбеж, който провокира детето да разчесва местата. В резултат мехурчетата се увеличават и по размери, и по обхват на повърхността, а отгоре се формират червени корички.

Отличителните признаци на обрива при децата са:

• Обривът избива без предизвестие и рязко изчезва;
• На конкретен участък от тялото обривът се задържа не повече от 2 часа, само по изключение – до 48 часа и после се „мести“ на друго място;
• При разчесване елементите на обрива могат да се слеят, формирайки големи твърди мехури;
• Отокът има неправилна форма, но неговите краища са ясно очертани;
• След като обривът изчезне, на кожата не остават белези, пигментация или други следи.

Уртикария при кърмачетата

Уртикарията при децата във възрастта до 1 година е разпространено явление. По данни на статистиката, с тази патология се сблъсква всяко пето бебе, по-често –  момиченцата.

Причини при бебетата

В преимуществена част от случаите появата на характерния за уртикарията обрив при децата е свързана с въздействието на хранителен алерген. Той би могъл да постъпи и от менюто на детето, и от менюто на кърмещата майка.

Също толкова разпространен съпътстващ фактор са разните инфекции – при около 60% от кърмачетата, засегнати от уртикария. Съществуват и други причини, които провокират това заболяване във възрастта до 1 година. Най-съществените са:

• физически фактори (горещина или студ, сух въздух, синтетични тъкани, триене с памперса);
• химически вещества (козметика и средства за грижа за детската кожа, праховете за пране и  омекотителите);
• лекарства (антибиотици, средства против възпаления, витамини);
• компоненти, поемани при дишането (прах, полени, цигарен дим, пух);
• ухапвания от насекоми (комари, буболечки, пчели).

Прояви при кърмачетата

Ключов признак е неголемият размер на сърбящите мехурчета с ярък червен цвят. За сметка на малките си размери, те излизат в огромно количество, образувайки големи плътни обриви по тялото на детето.

Приоритетно обривът излиза на лицето (брадата и бузите), ръцете, раменете, гърба, дупето. Той мигрира по тялото, изчезвайки за 2-3 часа от една зона на тялото и появявайки се на друго място. В отделни случаи обривът може да остане до 2 денонощия. А появата му настъпва стандартно до 120 мин. след контакта.

Освен обривът, при бебетата се разваля апетитът, кожата се изсушава, понякога – диария или повръщане. Заради сърбенето те стават неспокойни, плачливи, спят лошо, изглеждат апатични и вяли.

Лечение при кърмачета

При бебетата уртикарията рядко минава в хронична форма. Обратното – минава до 3 дни. Терапията се състои в премахване на алергена, като заедно с това се назначават облекчаващи средства за сърбежа (мазила без хормони в състава си) и такива, които укрепват общото състояние на детето. Понякога се прави клизма за ускорено почистване на тялото от приетата алергична храна. Само в най-утежнени случаи се минава на антихистаминови препарати.

Видове уртикария

Освен остра и хронична, уртикарията се дели и според провокиращия фактор. Най-известен е слънчевият дерматит, наричан още алергия от слънце. Но обривът от студ, макар и не така познат, не е по-рядък.

Слънчева уртикария, соларна

Алергенът са преките слънчеви лъчи. Такъв обрив се е появявал поне един път в живота на една пета от възрастното население, което го отнася към разпространените патологии.

Обривът излиза, когато склонен към това заболяване човек се изложи на слънце за двайсетина минути. Колкото по-дълго се пече, толкова по-силно се изявяват симптомите. Мехурчетата, свойствени за слънчевия обрив, се отличават с неголеми размери от няколко милиметра. При тежките форми отделните елементи се увеличават до 1 – 2 см. Те са розови, по края очертани с червена линия. Сърбежът е силен. Зоната на локализация е изложената на слънче без защита. По-рядко се явяват висока темпер., задух, гадене,  слабост, повръщане.

Днес се различават външни и вътрешни фактори за появата на слънчев обрив. Външният фактор са разни химикали, присъстващи в състава на козметики като дезодоранти, овлажняващи кремове, парфюми (особено съдържащите  етер.масла от лавандула, ванилия, сандал). Обривът, появил се по такава причина, има ясни очертания.

Към вътрешните причини се отнасят токсините, образувани в тялото заради дисфункция на някои органи като бъбреци, ч.дроб, щитовидна жлеза. Тук спадат и медикаментите. Сред опасните в този смисъл са:

• Нестероидн. противовъзп. препарати;
• Тетрациклиновите антибиотици;
• Оралните средства за контрацепция;
• Антидепресантите.

Обривът по вътрешна причина се отличава със симетрично разположение върху тялото.

Студова уртикария

Факторите, които провокират появата на обрив, са сняг, дъжд, студен въздух, студена храна и напитки, студен душ, течение – всичко, което води до спад в телесната температура.

Особеното при студовата е, че има бърза и бавна форма. При първата обривът избива почти веднага при контакт със студа. При втората излиза след 9-10 часа.

Размерът на обрива е разнороден – от малки плоски мехурчета до плътни петна, покриващи големи участъци от кожата. Той излиза в зоната на контакта –  бузи, ръце, шия. Други обичайни места са краката под коленете и от вътрешната страна на бедрата.

Съпътстващите симптоми на студовата уртикария са до голяма степен специфични – освен гаденето, задухът и повръщането, идват срив в налягането, виене на свят, болки в тила, оток (най-често на езика и лигавицата на устата) и най-специфичното – парализиране на лицевите и шийните мускули.

В някои случаи студът причинява не мехурчета, а горещи на пипане петна с неголеми възелчета. Такива признаци са характерни за атипичната форма. В повечето случаи ясно е изразен и болеви синдром, който засяга мускулите и ставите. Втрисането и общата слабост също са типични.

Защо човекът реагира така на студа – съвременната медицина не знае. Една от версиите е наследствена аномалия в структурата на протеините, поради която студът ги трансформира в такава форма, че имунната с-ма ги възприема като непознато тяло.

Аквагенна уртикария (от вода)

Много рядка, по-характерна за възрастни хора. Нейна особеност е прогресирането – с времето обривите се появяват все по-често и по-често, като симптомите са все по-ярки.

Относно причините, нека отбележим, че човекът няма алергия към водата, а към химичните съединения в нея. Но тъй като в природата водата не е чиста, алергията се появява и от водопроводна, и от дъждовна вода, дори от сняг. Най-любопитната причина е собствената пот на пациента. Във всички случаи истинската причина за обрива е не водата, а някоя от следните:

• Отслабен имунитет (най-често заради препарати, потискащи имунната функция);
• Болести на ч.дроб и/ или бъбреците от хроничен тип;
• Дефицит на имуноглобулин Е.

Специфика на обрива при аквагенна уртикария: червени болезнени петна, визуално напомнящи следи от опарване. Ако с водата е контактувало цялото тяло (например при къпане), обривът излиза на местата с най-голяма чувствителност – сгъвките на коленете и лактите, вътрешната част на бедната. Съпътстващ симптом често е изсушаване на кожата, което усилва сърбежа. Самото покритие губи еластичност и се случва нацепване – врата за бактер. инф. Други специфични допълнителни симптоми са кашлица и почервеняване на лигавиците  на очите.

Хранителна уртикария

Реакцията е характерна за кърмачетата в периода на захранването. При по-големи деца също се проявява, докато при възрастните се среща крайно рядко и протича като хронична ф-ма на фона на хронични разстройства на храносмил. с-ма.

При малките хранителната уртикария представлява ярко червени петна с неголям размер, които силно сърбят. Тази разновидност по-често от останалите прераства до оток на Квинке (приоритетно при възрастни пациенти). Обичайно отичат бузите, гърлото и клепачите. Разпространена проява е дисфункция на храносмил. тракт. Пациентът се жалва от неприятно усещане в стомаха (понякога силни болки), повръщане, диария, гадене.

Пациентът може да направи реакция към един-единствен продукт или към няколко различни. Традициционни алергени са пълномасленото кр.мляко, яйцата, какаото и шоколада, медът и други пч.продукти, ядки, цитруси ред плодчета с червен цвят (особено ягоди, домати). Глутенът също се числи в този ред, но имунната реакция срещу него по-рядко се изразява в обрив, а има доста други определящи симптоми катохраносмилателен, хормонален и неврологичен дисбаланс.

Отделно някои храни способстват за по-ярката проява на симптомите на болестта – кафе, остра и пикантна храна, алкохол. Голямо значение имат веществата, добавяни за увеличаване на срока на годност на храните иза по-добър вкус, аромат, вид и т.н.

Дермографска уртикария

Другото й име е дермографизъм или писане по дермата – защото при механично триене остават линии, които са релефни и зачервени. Сигурно някога сте се одирали с химикал – под мастилената следа често се открива издигнат над повърхността на кожата ръб, който е червен и болезнен при пипане.  Този вид уртикария е доста разпространен. Характеризира се с незабавна поява и бързо изчезване, често без терапия.

Главният признак на този вид уртикария е линейният рисунък и наличието на механично въздействие.  При бързия тип симптомът се проявява веднага, но има и забавен тип, когато линейните възпаления идват от продължително раздразване на кожата.

Цветът на обрива е светъл, а околните тъкани варират от розови до тъмно червени. Но има форма на дермографизма, при к оято линиите са бели. Те си личат по отока и релефността.

Неизменен симптоми при тоза форма е сърбежът, градиращ нощем. Влошаване на състоянието се наблюдава крайно рядко.

Не съществуват конкретни фактори, които причиняват дермографизъм. Изтъкват се наследственост, изменения на щитов.жлеза, язви и някакъв вид изтощение, но всички те са предположения.

Идиопатична уртикария

С това наименование се означават всякакви обриви, чиято причина не е установена. По-често прилича на голяма бяла папула, поставена в зачервена окръжност.

Генерализирана (хронична)

В тази група влизат обриви, които не изчезват над 6 месеца. Тук също причините са неизвестни, така че по-често става въпрос за хронична идиопатична уртикария. Генеларизирана – когато обхваща цялото тяло.

Изброените разновидности са крайно редки при децата – не повече от 1% от всички диагностицирани случаи. Хроничната уртикария може да е постоянна или рецидивираща. Винаги ключов симптом е обривът. В сравнение с острата форма, тук той е не така обилен, по-плосък и с ясно очертани граници. Визуално елементите приличат на ухапване от насекомо. В началото те са розови или червени, а с времето изсветляват.

Понякога при обострянето на рецидивираща уртикария се стига до 37.5 град., до обща слабост, умора, главоболие. При отсъствие на адекватно лечение рецидивиращата форма преминава в постоянна. Още по-задълбочено състояние е придобиването на изразен постоянен оток, хиперпиглемнтация, удебеляване и вроговяване на отделни участъци от кожата.

Уртикария на нервна почва (стрес)

Нервна, неврогенна или психогенна уртикария

За обривът като реакция на стрес е характерно изриване в големи размери, като петната се обединяват, покривайки обширни зони на тялото. Отделните елементи са овални или кръгли, но при съединяване придобиват неправилни форми. Цветът варира от бял до розов, в някои случаи са двуцветни – бели в центъра и розови по края. Задължително присъства интензивен сърбеж.

В ред случаи се развива ангионевротичен оток, често засягащ гърлото или лигавицата на храносмил.тракт. Тук усещанията са болка в гърлото, тежко дишане, трудно преглъщане и говорене. Ако отокът се простре към храносмилателната с-ма, пациентът изпитва позиви за повръщане, болезненост в зоната на пъпа и страничните части на корема. Също така може да присъства разстройство.

Реакцията на стреса се обяснява с разширяване на кр. съдове, чиято проницаемост нараства и започват да постъпват много течности. Това води до формиране мехурчета с течност по кожата, които дразнят и причиняват сърбеж.

Пациентите с нервни обриви си приличат по емоционалната си неустойчивост. Те проявяват раздразнителност, плачливост или изпадат в нервно изтощение. Понякога фактор са прекомерните физически и психически натоварвания, конфликти, вътрешни проблеми.

За лечението на неврогенната уртикария основна роля играе решаването на психологическия проблем. При липса на мерки състоянието хронифицира.

Холинергична уртикария

Тя е специфичен вид, който отразява фактора потоотделяне. Под влияние на потта избива обрив. А самият провокатор на изпотяване  може да е горещина (сауна), стрес , нерви. В основата й стои повишена чувствителност към ацетилхолина – основен медиатор на парасимпатичната нервна с-ма. Рязкото отделяне на ацетилхолин в кръвта води до появата на петна десетина минути след въздействието. Предпочитани зони са шията, горната зона на гърдите и ръцете.

Продължителността на обрива варира от минути до часове. Понякога пациентът дори не забелязва.

Холинергичният вид е характерен за хора, склонни към алергии. Понякога избива при патологии като гастрит и други от стом.-чревния тракт.

Уртикария при бременност, след раждане и при кърмене

Тази разновидност се провокира от хормонален дисбаланс в организма на жената. Подпомага я липсата на пълноценен отдих, емоционално пренапрежение и други сходни фактори. Като правило те се комбинират с ослабена имунна функция.

По време на бременността обривът приоритетно се явява на корема. Впоследствие той мигрира към бедрата, дупето и други зони. След раждането появата на обрив на корема не е задължителен, но пък характерни са съпътстващите симптоми като умора, изнервеност, неспособност за сън и слабост. Нерядко уртикарията се трансформира в хронична.

Майките се интересуват дали уртикарията представлява опасност за плода и детето. Пряк риск няма. Но негативно се отразяват съпътстващите нарушения на нервната с-ма като нервозност, раздразнителност и умора.

Лечението се ограничава с местни нехормонални средства срещу сърбежа. Медикаментите не се взимат вътрешно през бременност и по време на лактацията. Като добавка се дават препарати за общо укрепване – витаминни комплекси, собренти за извеждане на токсините, средства за поддържане на черн.дроб, пробиотици, пребиотици за нормализиране на храносмилането.

Хормонални мехлеми, стероидни и антихистаминови препарати се ползват само в редки случаи. Ако се налага употребата им, майките прекратяват кърменето.

Диагностика, анализи и изследвания

Диагнозата уртикария се поставя визуално, на основата на характеристиката на обрива. В търсене на конкретната причина се назначават и определени тестове и изследвания.

При подозрение за алерген-причинител, златен стандарт е провеждането на кожен тест  с конкретни алергени.

При подозрение за контактна, студова, водна и други видове уртикария с физически причинител се правят диагностични проби с предполагаемите провокиращи фактори.

Кожно алергична проба

Тя се основава на въвеждането на миниатюрна доза пречистен алерген в кожата. Между китка и лакът се извършва пробив на кожата, през който се въвежда алергена.

Пробивът е три вида – одраскване (скарификационен тест), убождане или подкожно инжектиране (интрадермален тест). След опр. време се отчита евентуална реакция. Ако човекът е алергичен към даден продукт, на мястото се забелязва подпухване, зачервяване, понякога сърбеж.

Някои правила за провеждане на такъв тест снижават вероятността от фалшиви резултати. Основните са провеждане на изследването в спокойни периоди, а не по време на пик на алергичните прояви, и спиране на противоалергичните медикаменти.

Кръвни тестове

При тях се търси наличие на клетки еозинофили, които са част от механизма на имунния отговор. Сам по себе си броят на тези  клетки не е категорично показателен, защото зависи от странични неща като стрес, преумора, инфекции, паразити, менструация и други.

По-надеждно е изследването на имуноглобулин Е, който се свръзва с рецепторите на хистамин-съдържащите клетки и провокира освобождаването на хистамина.

Изследването на общия серумен имуноглобулин Е е полезно при малки деца и като първоначален тест. При обширни алергии нивото му е повишено.

Тест за антитела на имуноглоб. Е – той се ползва, когато кожният тест за алергени би бил компрометиран заради активна форма на уртикария, приемането на медикаменти или очакване на силна реакция.

Провокационен тест

Представлява изпробване на въздействието на фактори, подозирани като причинител при конкретния пациент. Например вдишане на дадено вещество и проследяване на реакцията. Подобни изследвания се провеждат в здравно заведение, където може да се реагира на евентуален алергичен шок.

В отделни случаи се ползва изследване на дишането, ако подозрението е за чувствителност на дих.пътища.

Диференциална диагноза

Уртикарията следва да бъде разграничена от обриви, причинени от серумна болест, ухапвания от насекоми, медикаментозни дерматити, инфекциозни болести като рубеола, вирусен хепатит, токсоплазмоза и други, контактно-алергичен дерматит.

Официалното лечение

Целесъобразно е терапията да започне след установяване на точната причина. Тя се води в две направления:

1. Премахване на провокатора;
2. Назначаване на лекарствени средства.

Първото направление включва:

• Определяне на хипоалергенна диета при хранителна уртикария;
• Обилно оводняване за бързо извеждане на алергените от тялото;
• Отстраняване или намаляване на външните въздействия при контактна, студова, слънчева, аквагенна и вибрационна уртикария;
• Съблюдаване на оптимален температурен режим;
• Изключване на стресовите ситуации и ограничаване на физическото натоварване при холинергичната уртикария;
• Ограничаване на лекарствата при медикаментозен причинител.

В голям процент от случаите причината така и не се установява, затова се минава на антихистамини.

Лекарства

Антихистамини

Те са най-предписваните  в световен мащаб средства за терапия на хронична идиопатична уртикария. Те са особено ефикасни в случаите, когато проявите са свързани с изменения на съдовата проницаемост и други последствия от местното въздействие на хистамина. Например – раздразване на нервните влакна, причинител на сърбежа.

Неблагоприятно странично действие на антихистамините е сънливостта, която провокират. Тя разстройва ежедневието и ограничава от някои дейности (шофиране, работа с машини).

I-та генерация антихистамини (като хидроксизин) се характеризират именно с този силен седативен ефект, макар че са ефикасни спрямо симптомите на уртикария. Представител на това поколение е атаракс.

Атаракс

Таблетки 25 мг, производител UCB Pharma, Белгия.  Активно в-во – хидроксизин. Показан за успокояване на сърбежите при екземи, уртикария, дерматит.

Дозата за симптоматична терапия на сърбеж е 1 бр – 25 мг еднократно и само при нужда – до 3-4 пъти. Показано е приемането му преди покой. Обладава силен седативен ефект – пи 10% от пациентите. Цена: 3.52 лв.

Повече за Атаракс вижте ТУК: Антидепресант ли е Атаракс? Мнения на пациенти.

Началната II генерация (терфенадин и астемзол) се оказват едновременно и ефикасни, и неседативни. Обаче при тях се установяват странични реакции спрямо сърцето и сърд. дейност,  поради което се прекратява употребата им.

Сега ползваната II генерация – лоратадин и цетиризин, вече са достатъчно безопасни и неседитивни, така че стават много предпочитани като медикаменти. Към препаратите от II поколение се числят такива наименования като Цетиринакс, Зиртек, Зодак, Кларитин. Те към момента са най-предпочитаните за терапия на уртикария и при деца, и при големи. Прилагат се при остра и хрон. ф-ма.

Още по-ново поколение са левоцетиризин и деслоратадин (Xyzal – Ксизал, на UCB Pharma, Aerius  – Ериус, на Sch.-Plough Labo), имат още по-висока ефикасност и минимум намалени странични действия.

Лоратадин

Производител Унифарм, 10 мг таблетки. Активна съставка – loratadine. Прилага се до 6 месеца, но положителен ефект се очаква в първите 10 дни. Ако не се отбележи подобрение след този срок, производителят препоръчва повторна консултация. Показан за хронична идиопатична уртикария – за облекчаване на традиционните симптоми като сърбеж, еритема и подпухване.

Дозата е ½ таблетка при тегло до 30 кг и 1 бр – над 30 кг. Цена: 13.40 лв.

Цетиринакс

Производители – Актавис, Балканфарма, 10 мг таблетки. Активна съставка – cetirizine. Положителен ефект се очаква в първите 3 дни. Ако не се отбележи подобрение в този срок, производителят препоръчва повторна консултация. . Показан за хронична идиопатична уртикария.

Дозата е 2 Х ½ таблетка при възраст до 12 години и 1 Х 1 бр – над 12 г. Цена: 7.20 лв.

Цетиризин

Производител Hexal AG, 10 мг таблетки. Активна съставка – cetirizine. Положителен ефект се очаква в първите 3 дни. Ако не се отбележи подобрение в този срок, производителят препоръчва повторна консултация. . Показан за хронична идиопатична уртикария. Препаратът не се ползва под 6 г.

Дозата е 2 Х ½ таблетка при възраст до 12 години и 1 Х 1 бр – над 12 г. Цена: 7.08 лв.

Зиртек

Производител UCB Pharma, 10 мг таблетки. Активна съставка – cetirizine. Показана е повторна консултация при липса на подобрение или влошаване на състоянието след употреба от 3 дни. Показан за хронична идиопатична уртикария. Препаратът не се ползва под 6 г.

Дозата е 2 Х ½ таблетка при възраст до 12 години и 1 Х 1 бр – над 12 г. Цена: 18.92 лв.

Указаните параметри са характерни още за препаратите Зодак (cetirizine, 5.95 лв), Цетиристад (cetirizine, 7.98 лв), Алертисин (cetirizine, 4.40 лв), Реактин (cetirizine, 7.90 лв), Кларитин (loratadine, 11.60 лв), Лорано акут (loratadine, 10.47 лв), Ролетра (loratadine, 5.60 лв). Всички те са на капсули или таблетки, по 10 мг с идентично дневно дозиране – 5 мг за деца и 10 мг за големи. Показани за лица над 6 или 12 г.

Различен е медикаментът Талерт, който е направен под формата на сироп. Съставката му е 10 мл cetirizine , цена 7.76 лв.

Ериус

Препаратът от по-новата генерация Ериус е разработен като таблетки (5 мг) и сироп. Активна съставка – деслоратадин.  Показан за симптоми на уртикария, като производителят посочва, че препаратът осигурява облекчаване за целия ден.

Дозиране – 5 мг (1 бр) дневно над 12 г. Цена 3.73 лв за таблетки и 7.61 лв за сироп.

Ксизал

Още един представител на неседативните антихистамини с активно в-во levocetirizine. Действието му стартира 1 час след изпиване. Бързо блокира освободения хистамин. Има противовъзпалително действие. Той също е дозиран на 5 мг. Еднократно приложение е достатъчно при хронична уртикария. Според мед.публикации, симптомите снижават проявлението си или напълно изчезватв 80% от лекуваните.

Подробно за Ксизал сте разказали ТУК: левоцетиризин: кое е главното? Листовка, аналози, странични реакции. (www.zdrave.org/24576/ксизал-xyzal/ )

Всички медикаменти от това поколение са по 5 мг в таблетка. Други наименования от този клас са Безалерия (levocetirizine, 8.12 лв), Алерцит (levocetirizine, 9.07 лв), Зенаро (levocetirizine, 15.84 лв), Ревистим (levocetirizine, 8.05 лв), Десибел (desloratadine, 6.11 лв), Ефестад (desloratadine, 3.01 лв), Йовесто (desloratadine, 7.45 лв), Флиниз (desloratadine, 5.00 лв).

Повечето в тази подгрупа имат и течна форма. Цените на посочените наименования не може да се сравняват директно, защото има разлики в броя на таблетките в опаковка.

Много антихистамини се дават без рецепта.

Нехистаминови средства

При неефективност на антихистамините се назначават глюкокортикоиди на кратки курсове (Преднизолон, Целестон). Те имат бързо действие, ползват се за утежнени ситуации, но с ограничен ефект.

Ако алергичната реакция има генерализиран характер и се усложнява до риск за живота (като анафилактичен шок, оток на Квинке, синдром на Стивънс-Джонсън) е целесъобразно да се назначи епинефрин.

Освен антихистамините и кортикостероидите, за терапия на уртикария са показани още слабителни средства, пикочогонни препарати, ентеросорбенти, активен въглен, про- и пребиотици, витаминни комплекси и други. Всички допълнителни средства се решават според конкретното състояние на пациента.

Локално лечение на уртикария (мехлеми и кремове) не се има за достатъчно ефикасно. Има разработени мазила, които да намаляват сърбенето, отпускат се със или без рецепта. Те съдържат хормони или стероиди, но не носят очаквания ефект.

Алергозан – крем, таблетки

При уртикария често изписват Алергозан и Урбазон и те вършат чудесна работа при лечението. Включително и при децата. Дава се по прецизно определена от лекаря схема, която се съобразява с възрастта и теглото на пациента. Не всяка възраст е подходяща. После лекарят трябва внимателно да проследи как се развива заболяването и ако е нужно, да смени схемата. Така че е пълен абсурд да се взимат самоволно, защото може да имате сериозни неприятности с тези лекарства, ако не знаете какво вършите. Някои от алергичните прояви може да изчезнат при третиране с кремове, но е важно да се установи кое е причинило уртикарията, за да може то да се атакува. Това, че обривът временно е изчезнал, още не значи, че всичко е ок.

Активната съставка е chloropyramine (антихистамин). Показан за сърбящи обриви от разен произход, включително ухапване/ ужилване. Самият препарат понякога води до сърбеж и дразнене с бързо преминаване. Цена на крем: 4.12 лв.

Подробности за това известно средство са дадени ТУК: Алергозан при кожни проблеми. Има ли опасни последствия?

Фенистил

Активна съставка диметинден (антихистамин за локално приложение). Освен като гел, се произвежда на таблетки и капки. Показан срещу сърбежи при уртикария, ухапвания, изгаряния, дерматити. Цена гел: 14.60 лв.

Подробности за Фенистил сме описали ТУК: 

Фенистил: Всички начини на приложение, плюсове и минуси на едно място

Хомеопатия

Хомеопатията предлага десетки препарати за облекчаване на симптоматиката и терапия. Тук ще посочим само някои от тях:

Апис мелифика – показана при продълговати жълто-бели мехурчета, издигащи се над кожата. При сърбеж, парене до непоносимост. При студова уртикария.

Арсеникум албум – при парене, сърбеж и безпокойство. Когато болният се подобрява от топло. Потиска уртикарията.

Уртика уренс – при парене, зачервяване, мехури, сърбеж, усилващ се при топло и от физическо натоварване.

Сулфур – при ярки току-що излезли обриви, при нечиста кожа и склонност към бактериални инфекции и нагнояване. Сърбежът се усилва при топло и в леглото.

Рус токсикодендрон –  показан при обриви, които се усилват от студа, при рецидивираща уртикария, при парещ сърбеж.

Натрум муриатикум – при обриви по цялото тяло, в зона на стави. При безпокойство, болка и втрисане. Показан при алергии от морето и морски продукти.

Други наименования: Дулкамара, Страмониум, Сепиа Официналис, Антимониум Крудум, Фосфорус и други. Конкретният препарат се назначава от специалист.

Още за уртикарията е публикувано и ТУК: Топ 15 в терапията на уртикария.

Народни средства и билки

Копър

Ползва се свеж сок от зеленото растение. Той се извлича от много добре измити стръкове и с помощта на чиста салфетка се налага върху обривите за 30 минути. Намалява сърбежите.

Червена детелина

Аналогични апликации се правят от цвят и стрък на червена детелина. Сокът се получава чрез пускане на растението през месомелачка и след това – изстискване през марля. Сокът се налага върху обривите за 30 минути.

Коприва

При отсъствие на алергия към коприва се приема настойка от цветовете й. Тя помага за очистване на кръвта и по-ускорено извеждане на алергена от тялото. Водната настойка се прави по указанията, дадени на аптечната опаковка. Показани са около 0.4 л, разделени на 3-4 пъти.

Вани с ледум

За намаляване на интензивността на сърбежа и бързо заздравяване на обринатата кожа помагат 20-минутни вани с отварка от ледум. Въобще растението е показано при сърбежи с всякаква етиология. За 1 вана стига 1 литър отварка.

Вани с ябълков оцет

Той има антихистаминово д-вие и свойства и подпомага облекчаването на възпалението. Има силата да повлияе и на имунната реакция. Като плюс е възстановяване на повредената кожа.

За 1 вана стига 0.4 л оцет.

Обтриване с ябълков оцет

Разреденият ябълков оцет е удобен за почистване и обтриване на обривите. Разрежда се 2:1.

Още народни и растителни с-ва за облекчаване на уртикария са описани ТУК: Топ-лекове,  компреси, каши. Подробно за уртикарията.

Диета

При остра уртикария

Препоръчва се храненето при остра уртикария да се базира на следните продукти:

• Зърнени с изключение на пшеница;
• Кисело-млечни (без добавки);
• Леки сирена
• Немазно месо (говеждо, пилешко, пуешко);
• Зеле без червеното, тиквички, тиква, зелен грах и фасул, копър, магданоз;
• Ябълки без тези с червена кора, круши, бели череши;
• Кр.масло, рафинирани растителни масла;
• Пълнозърнест хляб.

При хронична уртикария

Често тя се съпътства с патологични състояния на стом.-чревния тракт, жлъчния межур и ч.дроб. А уртикарията се появява паралелно с обострянето на основното заболяване. Затова в такива случаи специалист назначава лечебна диета, синхронизирана с основната патология.

Обичайно се ограничава употрябата на мазнини, сол и течности. Разрешени са немазните меса и риби, обезмаслените млечни, кашите и вегетарианските супи. Забранени – сладки храни, кафе, шоколадови изделия и алкохол.

Диета след уртикария

Хипоалергенната диета се съблюдава не по-малко от месец след изчезване на обрива. Изключените храни се връщат постепенно и в миниатюрни количества. Следи се дали някоя храна няма да даде рецидив на заболяването.

За още информация: На латински и испански: Urticaria. На английски: Hives. На немски: Nesselsucht. На руски: Уртикария. На гръцки: Κνίδωση. На турски: Ürtiker.