Симптоми и лечение на бронхопневмония. Специфика при деца и в третата възраст

♠ Бронхит, пневмония, бронхопневмония: каква е разликата ♠ Дихателната ни система накратко ♠ Заразна ли е бронхопневмонията ♠ Причини и причинители ♠ Кой се разболява и точно от какво ♠  Фактори на риска ♠ Видове бронхопневмония ♠ Симптоми ♠ Първи признаци ♠ Кашлица ♠ Със и без температура ♠ Детска симптоматика

Още в текста: Последствия и усложнения при бронхопневмония ♠ Усложнения при деца ♠ Прогноза ♠ Диагностика ♠ Общо лечение ♠ Антибиотици при болнична и извънболнична бронхопневмония ♠ Хомеопатия ♠ Възстановяване ♠ Билки и нар. цярове ♠ Профилактика

Фигурин билки за отслабване

Бронхопневмонията е възпаляване на белодробна тъкан, провокирано най-често от бактерии.

Отнася се към пневмониите – най-разпространеното белодробно заболяване, ежегодно поразяващо стотици милиони души. Лечението с антибиотици е достатъчно ефикасно, но честотата на болестта не спада. Напротив, пневмониите са четвърта причина за смърт в света след сърдечно-съдовите, раковите и травматичните случаи.

Бронхитът  – възпаление на бронхите, също е силно разпространен. Той се преболедува поне веднъж в живота.

Бронхопневмонията започва като бронхит, а после възпалението обхваща и алвеолите. За разлика от обикновената пневмония началото на „бронхото“ повече прилича на грип. Пациентът е уморен и вял, болят го мускулите. После внезапно вдига температура и започва да откашля секрети, нерядко съдържащи кръв.

Дихателната система накратко

Дихателната система започва с носа, следват носоглътката, ларинкса и трахеята.

симптоми, причини и лечение на бронхопневмония

Възпаляване на бял дроб: сериозна, понякога страшна болест. Как да бъдем адекватни? Разказваме!

Трахеята (дихателната тръба) се дели на два бронха, които влизат в дяловете (също два) на белия дроб.

Вътре в дробовете бронхите се разклоняват (оприличават ги на клоните на дърво) и при всяко разклонение диаметърът им намалява. Крайните бронхиоли имат микроскопични размери. Те завършват с алвеоли – полукръгли торбички, изпълнени с въздух. Между алвеолите и оплитащите ги капиляри се извършва газообмен – кислородът от въздуха преминава в кръвта.

В системата от дихателни органи може да попаднат вируси, бактерии, паразити или гъбички. Възбудителите на инфекции навлизат основно с въздуха – при вдишане, по-рядко – с кръвта.

Бронхит, пневмония и бронхо + пневмония

Когато патогените се развият в носа, получаваме хрема. Ако засегнат ларинкса – ларингит, в бронхите – бронхит, в алвеолите – пневмония. А когато поразят едновременно бронхите и алвеолите, процесът се означава като бронхопневмония.

Следователно съчетанието на бронхит с пневмония обхваща голяма зона от дихателната с-ма и най-важната нейна част. Нарушава се работата на звеното, което снабдява тялото с кислород, а последствията от това са генерални.

Ето защо бронхопневмониите са нелеки инфекции, които понякога завършват летално.

Как да различим?

Алвеолите по-често се поразяват от бактериална флора, докато респираторните вируси предпочитат лигавиците на бронхите. Затова бронхитите обичайно са с вирусна природа. Причинителите се внедряват и причиняват отичане. Така се стеснява пътят за свободно преминаване на въздуха. Т.нар. обструкция е основен симптом в ранните стадии. Съпровожда се със суха, непродуктивна кашлица и свистящи хрипове.

Причиненото от вирус възпаление създава условия за присъединяването на бактериална микрофлора. Влошаването се бележи от появата на слузна или гнойна секреция при кашлицата. Бронхитът започва да прилича на пневмония, а може да се разрасне в такава.

При разширяване на засегнатия участък и обхващането на все повече белодробна тъкан първоначалния признак на хипоксия се „обогатява“ със симптоми на интоксикация – втрисане, изразена обща слабост.

Децата бързо формират оток на бронхиалната лигавица, защото дихателната им с-ма е в развитие. Те доста по-често стигат до бронхопневмония, отколкото възрастните.

Различието между бронхита и пневмонията определя диференцирания подход в тяхното лечение. Ние ще продължим с пневмониите, а терапията при бронхит сме изложили ТУК: Бронхитът е заразен и не е безобиден. Диагностика по цвят на секрета. Стандартно лечение. 

Заразна ли е?

заразна ли е бронхопневмонията

Пневмония е притеснителна диагноза при малки деца в семейството

Можем ли да я прихванем по контактен или полов път, чрез храна или вода? Не, не е възможно.

Възпаление на дробовете се получава по

  1. възд.-капков път (вдишане на въздух, съдържаш микроби, попадане на течност от глътката в долните дихат. пътища);
  2. по кръвен път (постъпване на патоген с кръвта, попадане на инфекция от съседни поразени органи).

Главен фактор за „приемане“ на инфекцията е ниският имунитет. Хората със здрав имунитет се разболяват главно чрез аспириране на течности от глътката.

Възпаляването на б. дробове не е опасно за околните. Те могат да прихванат причинителя, довел до пневмония, но не и със самата пневмония, която е вторичен процес.

Например при вирусните пневмонии първичният възбудител е вирус, развил се при простудяване. Той може да предизвика директно възпаление на дробовете, а може и да създаде условия за присъединяване на бактериална инфекция от глътката.

Вирусът на грипа и особено на свинския грип е способен в течение на 1-2 часа да доведе до тежка вирусна патология, но без тя да се препредава между хора. Болният е заразен за околните само при първичното заболяване, а не при неговото усложняване.

Освен това заразяването зависи и от имунитета на контактния човек. Ако той е достатъчен, няма да се развие грип. А и да се развие грип, преминаването му в пневмония или бронхопневмония не е задължително.

Единственият вид заразно възпаление на дробовете е микоплазмената пневмония. Тя прониква по дихателния път сред децата и старите хора, сред пациенти със слаб имунитет или притежаващи хронични болести на дробове, сърце или съдове.

Децата заразяват ли се?

Децата са изложени на всякакъв вирус или бактерия, предизвикващи възпаление на дробовете. Те ще развият ОРЗ, а дали леката простуда ще се усложни и ще премине в бронхопневмония, това зависи от имунитета на конкретния малък пациент.

Специфична причина за развиване на болестта при малки деца е аспириране на чуждо тяло. Дребен детайл от играчка или семенце на ягода попадат в бронхите и предизвикват възпаление. То се открива след няколко рецидива на заболяването. Чуждите предмети не винаги се виждат на рентген, а само при бронхоскопия.

В заключение, предаването на пневмония и бронхопневмония по възд.-капков път е невъзможно. Предава се само възбудителят, но дали той ще провокира развитие на инфекция в дробовете, зависи само от състоянието на приемника.

Ако възбудителят бъде приет от човека в обществена среда, бронхопневмонията е битова. Ако пациентът приеме възбудител, пребивавайки в болнична среда, заболяването е вътреболнична инфекция. Предаването се благоприятства от контакта с други болни, инструментариум и персонал. Бактериите, живеещи в болниците, са устойчиви към доста антибиотици и дезинфекционни средства, на чието влияние са постоянно изложени и са си изработили механизми за защита. В този смисъл болничните инфекции се лекуват по-трудно и не винаги са чувствителни спрямо масовите антибиотици.

Причини и причинители

Бронхопневмонията е разновидност на пневмонията, при която се възпаляват не само тъкани от дробовете, но и прилежащите структурни елементи на бронхиалното дърво. Възпалението има огнищен характер.

причини за бронхопневмония,

Бронхопневмонията е определено състояние на тялото, до което водят най-различни причинители

Бронхопневмонията не е свързана с конкретен възбудител. Като самостоятелно заболяване тя се среща при децата и старите хора, а в зряла възраст е усложнение.

Как да се предпазим от бронхопневмония? Като своевременно и адекватно се лекуваме при прихващането на остро респираторно заболяване.

Най-чести възбудители на битови пневмонии са пневмококите (Streptococcus pneumoniae). Като лидери в сектора, на тях се падат от 70 до 90% от всички случаи на разболяване. В останалите проценти се разполагат хемофилната пръчица, микоплазма, хламидия, легионела, мораксела, клебсиела, чревна пръчица, златист стафилокок и хемолитичен стрептокок.

Ако се развие пневмония в течение на 48–72 часа от постъпването в болница, то възбудителят най-вероятно е златист стафилокок, псевдомонас аеругиноза, ешерихия коли, клебсиела или друг грамотрицателен микроорганизъм.

Освен бактериите, причина за бронхопневмония могат да стана някои вируси като тези на грипа, парагрипа, аденовируси, респираторни и риновируси, някои ентеровируси.

Спектърът на възбудителите е прекалено широк, но той до голяма степен е обусловен от възрастовата категория на пациента.

Кой се разболява и от какво?

  • Малките деца се разболяват предимно от вируси;
  • По-големите и младежите повече страдат от микоплазми (микроорганизми, които приличат на вируси и и на бактерии и провокират атипични възпаления);
  • В зряла възраст причинителите са бактерии от типа на стрептококите (приоритетно), хемофилите, стафилококите;
  • В старческа възраст, при наличие на онкология, слаб имунитет, след трансплантации и прием на имуносупресори на преден план излизат инфекции от пълния спектър на етиологиите – вирусни, бактер., гъбични. В такива случаи заболяване се провокира дори от кандида или пневмоцистис карини.

Характерен признак на бронхопневмонията е съвкупността от няколко причини.

Фактори на риска

  • Продължителен стаж в пушенето;
  • Детска възраст до 9 месеца, старческа възраст;
  • Вторични имунодефицитни състояния;
  • Злоупотреба с алкохол;
  • Сърдечна недостатъчност със застойни прояви в малък кръг на кръвообращението;
  • Прием на имуносупресори;
  • Хронични патологии в белодробна зона;
  • Професионални вредности и неблагоприятна екология;
  • Залежаване, операция, продължително боледуване на легло;
  • Хронични възпаления в УНГ – зоната.

При проникването на патогенни микроорганизми в най-малките структури на бронхиалното дърво и белодробната тъкан, се случва нарушаване на местната имунна защита. Това позволява на проникналия възбудител да причини възпалителни изменения.

диагностика на бронхопневмония, прослужване на гърдите, перкусия

Казват, че добрите специалисти успяват да чуят бронхопневмония „със слушалка“

На фона на възпалението в тъканите на бронхите и на белите дробове страда микроциркулацията. Това води до развитие на исхемия, активизират се процеси на окисление на липидите и местна сенсибилизация.

Видове бронхопневмония

Едностранна бронхопневмония – в повечето клинични случаи болестта обхваща единия дял на б.  дробове, тоест е от една страна. По-често болестта се „заселва“ отдясно. Причината е в специфичното устройство на десния бронх, което благоприятства проникването на бактерии в долните отдели на дробовете и натрупването им на едно място. Симптомите и патогенезата на инфекциите отдясно и отляво са еднакви.

Двустранна бронхопневмония – възпаляване в двата дяла на дробовете едновременно. Възможно най-тежката форма на поражение на дихателната система с риск от летален изход. Неправилната терапия, ненавременното лечение и др. подобни фактори отварят по-широко вратите за нежелания изход. Смърт грози и пациенти, при които е налице силно понижен имунитет.

Катарална бронхопневмония – разновидност, която приоритетно се наблюдава при децата, среща се и при животните. За човека е незаразна. Започва като възпаление на бронхите и преминава към белодробния паренхим. Симптоматиката е кашлица, темп., учестен пулс. Понякога преминава в гнойна пневмония. Лесно се лекува, ако започне своевременна терапия.

Други видове и класификация на бронхопневмония ще видите ТУК: Вирусна, алергична, детска бронхопневмония и заболяване от залежаване. Терапии. 

Симптоми на бронхопневмония

Всички възпаления на органите на дишането имат сходни признаци. Симптомите се разгръщат  бавно, особено ако бронхопневмонията се е явила на фона на друга патология.

  • висока температура и втрисане;
  • суха кашлица или такава със секреция;
  • болки в гърдите и недостигане на въздух;
  • учестяване на дишането, хрипове в дробовете;
  • ускорен пулс, тахикардия;
  • симптоми на натравяне;
  • левкопения, левкоцитоза;
  • ускорено утаяване на еритроцитите.

Ако бронхопневмонията е вторична, примерно на фона на бронхит, то тя стартира с рязко влошаване на общия статус на засегнатия. Той изпитва липса на енергия, има неприятни усещания, уморен е, боли го глава. Телесн. температура се вдига до опасните 38.5-39.5°, появяват се кашлица и затруднение в дишането.

При перкусия (почукване) звукът не винаги е променен, защото огнището на възпаляване е с неголеми размери или е локализирано в централните дялове. Но може резонансът да е по-кратък или да „кънти“, което се получава при близко разположение на области на възпаляване или сливането им.

Появяват се сухи хрипове или такива, които издават наличието на течност в малките бронхи.

Първи признаци

симптоми на бронхопневмония

Бронхопневмония е изнурителна, изтощителна болест, която оставя пациента без енергия

Възпалителното поражение на органите на дишането не се проявява изведнъж. Първите признаци се забелязват, когато вече е налице прогресираща и разпространяваща се из тялото патология. Ранното засичане се усложнява от наличието на други инфекции и поражения на организма.

Независимо от формата, най-ранните белези на бронхопневмония са рязкото обезсилване, главоболие – силно до мигренозно, слабост, липса на сили, тежка непреодолима умора, повишаване на температурата.

Суха и влажна кашлица

При поразяване на бронхите се появяват ред признаци, които са независими от формата на възпаляване. Такъв симптом е кашлицата. Тя може да е влажна със слузно-гнойна секреция или с жилки кръв, а може да е суха. На неин фон се появяват задух, учестено дишане, разгръща се тахикардия и болка в гърдите.

Рефлексът за изкашляне е защитна функционалност на тялото срещу разни инфекциозни възбудители, попаднали в дихателн. пътища. Ако рефлекторното изчистване се потисне, ще се наруши дренажът от бронхиалното дърво. В резултат инфекц. процес градира. Натрупващият се възпалителен ексудат няма да бъде изхвърлян спонтанно и самостоятелно (което става чрез кашлянето).

Принципно в началото кашлянето е сухо. Секрецията се появява по-късно, а зеленикавия цвят свидетелства за бактериално заразяване. На фона на кашлица и учестено дишане се явяват обилни секрети. Диагностика по цвета на секретите и други детайли по този симптом сме разгледали ТУК:

Влажна кашлица, с храчки: сиропи, хапчета, антибиотик. Билки и подръчни средства

Температура

Независимо от формата и индивидуалните появления на бронхопневмонията, съществува определена картина, която позволява тя да се диагностицира. Един от симптомите е температурата.

Ако болестта се разгръща заедно с бронхит или катар на горни дихат. пътища, идентифицирането й става доста сложно. Освен незначително повишаване на температурата, други симптоми за нея няма. Но в някои сл. вторичната форма се появява остро, нерядко при млади и малки пациенти. Температурата скача до 38-39° С, съпровожда се с треска, отпадане на енергията, болезненост в глава и гърди, кашляне.

Повишената температура указва, че имунната с-ма с все сили се бори с патогенни бактерии и вируси, поразили дихателната с-ма. На фона на описаните симптоми се изявяват тахикардия, разстройва се дишането, при кръвен анализ се установява неутрофилна левкоцитова. Особено остро температурата се държи в първите дни, а после придобива субфибрилна форма.

Бронхопневмония

Без температура

Тя е рядка ф-ма, но пък важна за диференциране, особено заради факта, че нерядко я срещаме при малките пациенти. Принципно отсъствието на температура се съчетава със сл. симптоми:

  • Тахикардия;
  • Цялостна интоксикация на организма;
  • Безпокойство;
  • Слабост и вялост;
  • Гърч;
  • Бледност на кожата;
  • Болка в гърдите при движение;
  • Нездраво зачервяване;
  • Понижен апетит;
  • Сънливост.

Атипичната форма на възпалението е свързана с индивид. реакции на тялото спрямо инфекциозните дразнители. Причините, предизвикващи скрито протичане, могат да се открият в нарушен имунен статус, неправилен прием на антибиотици или друг специфичен фактор.

Симптоми при деца

Анатомията на бронхо-белодробната с-ма при децата прави бронхопневмониите особено опасни за малките организми. Началото нерядко остава незабележимо или е слабо изразено, което води до поставянето на погрешна диагноза и по-нататъшно неадекватно лечение.

бронхопневмония при деца

Децата са силно застрашени от усложнения и тежко прекарване на болестта

Възпалението обаче се разраства бързо.

Объркващи симптоми са слабо изразеното повишаване на температурата и слабата или въобще отсъстваща кашлица.

При децата бронхопневмониите средно продължава 8-10 дни в зависимост от общото състояние. Протичат на периоди с лъжливо подобрение и последващо влошаване.

Последствия и усложнения

Възпалителните заболявания в дихателната с-ма се отразяват негативно на целия организъм, предизвикват срив в дейността на вс. органи и системи. Последващите процеси от бронхопневмонията пряко зависят от нейната форма, сложност, правилна диагностика, избраната терапия и индивидуалните особености на организма на болния. Най-често патологията води до хронифициране на бронхит с възпаление на лигавицата на бронхиалната обвивка, до бронхиална астма.

По-негативни последствия са фиброзата и абсцеса на дробовете.

Абсцесът е разлагане на тъканите заради образуване на гной в зоната на възпаление. Той може да се формира единично или на групи, поразявайки няколко участъка от дробовете едновременно.

Фиброзата се появява заради силно увреждане на белодробна тъкан в периода на възпаление. На местата на повреждане се формира съединит. тъкан. Болестта предизвиква силна болезненост в гърдите, защото в поразения участък не постъпва достатъчно кислород. В този сл. Патологията приема хронична форма.

Ако не започне навреме грамотна терапия, но могат да възникнат следните усложнения:

  • Гноен отит – от ухото започват да изтича гнойна секреция. Това развитие е добро, защото ако гнойта не намери изход, може да проникне в черепа и да предизвика абсцес на мозъка или менингит;
  • Плеврит – възпаление на плевралните слоеве. Пациентът изпитва дискомфорт при кашлица и дишане. Оплаква се от тежест в гръдната клетка;
  • Нефрит – възпаление на бъбреците. Външните прояви са бледност, втрисане, болезненост в областта на кръста;
  • Миокардиодистрофия – неправилни обменни процеси в гръдните мускули. Пациентът получава болки в сърцето и задух. Наблюдават се шум и нарушаване на сърдечния ритъм;
  • Перикардит – възпалителен процес на сърдечната торбичка, обвиваща главния мускул. Пациентът изпитва сърдечна болка и сякаш гръдният кош му става малък и го притиска. Дискомфортът се усилва при смяна на позата. При тежки форми отича лицето, увеличават се вените на шията, кожата избледнява.

У най-възрастните пациенти често се стига до дихателна недостатъчност поради нарушен газов обмен в дробовете и проблеми със сърдечно-съдов. с-ма.

Усложнения при деца

алвеоли, бронхи, бял дроб,

1- алвеоли в здрав бял дроб
2- алвеоли, засегнати от възпаление

При децата общата интоксикация е по-силно изразена, отколкото белодробните симптоми. Неправилното лечение носи риск от следните усложнения:

  • Задържане на урина, нарушено уриниране – отстранява се с медикаменти;
  • Интоксикация – натрупване на продукти от жизнената д-ст на патогените, които усложняват възпалението. По-дълго се задържа висока стойност на температурата, малкият пациент е вял, без апетит, вероятно изпитва стомашно неразположение и болки в главата;
  • Невротоксикоза – в първия стадий рязко се увеличава активността на детето, до степен на истериране. После настъпва обратен период – детето се отпуска, става вяло и неактивно, губи апетит. В следващия стадий се повишава температурата, нарушава се дишането;
  • Хронична пневмония – честите рецидиви на болестта повлияват зле малкия организъм, снижават му имунитета. Създава се риск от деформация на гръдния кош;
  • Ексудативен плеврит – между слоевете на плеврата се натрупва ексудат (течен секрет) от възпалителен характер. Без адекватно третиране се стига до хидроторакс (събиране на серозна течност) на бял дроб, който се лекува с пункция;
  • Адхезивен плеврит – в плевралното поле се появява фибрин, който причинява мощна болка. Отстранява се оперативно;
  • Сепсис – най-тежкото последствие от болестта. От дробовете инфекцията минава в кръвта и се разнася цялостно из тялото. Темп. рязко скача, появяват се гнойници на различни места из тялото. Рискът от летален изход е огромен;
  • Астения – после терапевничния курс детето продължава да страда от слабост, понижена активност, лош апетит, понижена темп. на тялото. Този синдром е временен, бързо минава и без медицинска грижа.

Прогноза

Усложненията при бронхопневмония зависят от тяхната етиология, възраст на засегнатия и общия му статус. Белите др. понякога биват подложени на карнификация (да придобият консистенция на месо) или на загнояване с образуването на абсцеси. Ако огнището е разположено под плеврата, е възможен плеврит. Гнойната му форма причинява смърт, особено в ранната и късната възраст.

Диагностика

Използва се определен набор от тестове и изследвания, позволяващи засичането на болестта още в ранен стадий.

диагностика на бронхопневмония

Рентгеновата снимка е с висока информативност в диагностиката

  • Преглед и събиране на анамнеза – лекарят измерва температурата на пациента и се запознава с оплакванията му;
  • Почукване в областта на б. дробове – звукът, който се издава от гръдния кош, е специфичен и информативен за специалиста;
  • Прослушване на дробовете – този метод за диагностика се използва при подозрение на всякакви дихателни заболявания. Хрипове и шумове свидетелстват за заболяване. Методът обаче е слабо ефективен при деца и твърде възрастни хора. Затова рентгенът е задължителен;
  • Рентген – на рентгеновата снимка отчетливо се вижда огнището на възпаление, неговите очертания и размери;
  • Диференциална диагностика – разграничаване на възпалението от други патолог. процеси в бел. дробове. За развитие на пневмония указват характерни признаци като обща интоксикация, кашлица, бързо развитие на втрисане;
  • Микробиологично изследване на секрет или мазка от гърлото – позволява да се определи възбудителя и да се подбере антибиотик, срещу който патогенът не е изработил защита;
  • Физикални изследвания – позволяват да се определи евентуално уплътняване на белодробни тъкани и да се чуят характерни шумове в гърдите (хрипове, специфика на дишането и т.н.);
  • Ултразвуково изследване на плевралната зона и ехокардиография – правят се при съмнения за плеврален излив;
  • Лабораторни анализи – при общ анализ на кръвта възпалителният процес се проявава под формата на левкоцитоза и ускорено утаяване на еритроцитите. В анализа на урината се засича протеинурия и микрохематурия.

Скоростта на утаяване на еритроцитите е много ценен лаб. Метод за засичане на ред патологии. За него сме разказали детайлно ТУК: СУЕ, норма и болестни стойности. Показания при бременни и бебета. 

Левкоцитозата значи увеличаване на броя на левкоцитите – процес, който свидетелства за болест в тялото. Какви са нормите и други детайли даваме ТУК: Какво показва броят на белите кр. телца. Левкоцитарна формула. 

Общо лечение

на бронхопневмония

Същността на заболяването предполага прилагането на комплексно лечение, което се опира на четири стълба:

Лечение на легло, при определени ситуации – в болница. На пациента се осигурява чисто и проветрено помещение, което и впоследствие се поддържа такова чрез периодично почистване и проветряване. Режимът има за цел да се минимизира натоварването на сърцето и на орган. като цяло.

След спадане на температурата болният може да напусне леглото и да започне да излиза. Но 15 дни след окончателното си излекуване той не трябва да възобновява предишните си занимания, свързани с физически усилия (гимнастика, работа). Два месеца са необходими, преди пациентът да възобнови по-тежките си занимания като спорт и тежка физическа работа.

Лечебно хранене и диета – лечението на бронхопневмония не изисква спирането на определени храни и тежки ограничения. По-скоро се търси балансирано хранене, в което да преобладават храни със значимо к-во на витамини и протеини. Полезно е пациентът да се постави на щадящо хранене – неголеми порции начесто. Препоръчва се обилното поемане на топла минер. вода, плодови сокове и нектари, билкови отвари.

Физиотерапия – към възстановителните инициативи се минава, след като темп. на тялото влезе в норма. Тогава на пациента се назначават масажи на гръдния кош, инхалации със средства, които облекчават дишането и подпомагат извеждането на секрецията.

Медикаментозно лечение – няма план на лечение, който да мине без антибиотици. Те се назначават под формата на таблетки или се въвеждат инжекционно (венозно, мускулно)

Антибиотикът се избира спрямо тежестта на патолог. съст. и индивидуалн. особености на пациента.

Други медикаменти:

  • За овладяване на температурата;
  • За отхрачване на секрети;
  • Антиалергични средства.

Бронхопневмонията при децата протича по-тежко в сравнение с възрастните, затова лечението има определени особености. Терапията се осъществява само в болница. Детето остава под наблюдение, докато заболяването не премине напълно.

Специалистите имат готовност за провеждането на интензивна терапия при появата на усложнения и тежко задълбочаване на инфекцията.

бронхопневмония, изследвания, лабораторни изследвания, кръв, урина, рентген

Ето как изглежда възпаленият участък през рентгена

Специално внимание!!! за оводняване на малките пациенти. Децата са податливи към обезводняване. Лечението не се ограничава единствено в пиенето на големи дози течности, защото този начин не винаги е достатъчен. Недостигащите течности се въвеждат и венозно, на капки.

За предотвратяване на задуха и възстановяване на правилното дишане се правят инхалации с кислород.

Ако лечението на бронхопневмонията се извърши правилно и се противодейства на всички съпътстващи усложнения и увреждания, то заболяването отшумява, отминава и не оставя следи. След приключване на терапията се прави нова рентгенография, за да се потвърди пълното оздравяване. Всички симптоми на патологията минават напълно в течение на 1 месец.

Антибиотици

при бронхопневмония

Лечението на белодробни възпаления е продължителен процес, който предполага използването на разми медикаменти. Антибиотиците са насочени пряко към вредоносните микроорганизми, предизвикващи болестта.

Лечението на възпалителното поражение на дихат. с-ма трябва да започне с началната симптоматика. Лекарството се подбира спрямо възбудителя. За идентифицирането на ефективен препарат се провеждат ред анализи, един от които е на секрецията. Същото изследване се ползва и за коригиране на схемата на терапията за по-бързо оздравяване.

Междувременно лечението стартира с широкоспектърен антибиотик. Патогените бързо изграждат своя устойчивост спрямо химията, затова тяхното усъвършенстване е постоянен процес.

За лечение на бронхопневмония се използват: полусинтетични пеницилини, карбапенеми, флуорхинолони, цефалоспорини, аминогликозиди, тетрациклини, монобактами, макролиди.

Съвременните антибактер. с-ва имат завишена биодостъпност и разширен обхват на действие. Притежават минимално токсично действие върху бъбреците, ЦНС и ч. дроб.

При избора на антибиотик се отчитат признаци като вид на бронхопневмонията, противопоказания, токсичност на медикамента, обхват на действието му, бързина, с която прониква в течностите в организма и скорост на достигане на терапевтичните дози в зоните на възпаляване.

В някои сл. антибиотичните препарати не предоставят очаквания резултат. Причини: неправилен подбор, неправилно дозиране или продължителност на приема, развитие на устойчивост на патогена, честа смяна на лекарства.

Антибиотици при тежки, болнични инфекции:

  • Първа линия – амоксицилин, цефепим, пеницилин, цефтазидим;
  • Алтернативни лекарства при непоносимост към гореизброените от първа линия – тикарцилин, ципрофлоксацин, цефотаксим;
  • В някои сл. се минава към комбинации от медикаменти за по-бързо подобряване на състоянието на болния;
  • Втора линия – към нея се преминава, когато препаратите от I линия са се проявили като неефикасни – цефипим, флуорхинолон, меропенем, тикарцилин.

Основание за използване на изброените лекарства е тежко протичане на болестта, смесен тип инфекции, комбинации от вредни микроорган., които са устойчиви към много препарати.

Антибиотици при стандартни, битови инфекции:

  • При леко и средно протичане – флуорхинолони, аминопеницилини, кларитромицин, доксициклин;
  • При тежко протичане – азитромицин, цефотаксим, цефтриаксон.

Ако на болния му предстои продължително антибиотично лечение, задължително се назначават пробиотици и еубиотици – Линекс, Лактобактерин, Бифиформ и др. Те предотвратяват дисбактериоза на червата, тоест поддържат нормален състав на микрофлората.

Антибиот. препарати се прилагат единствено по лекарско указание. Ако в стартовите до 3 дни не настъпи положителен ефект, има риск от интоксикация на организма и усилване на възпалението.

Някои наименования

антибиотици при бронхопневмония

Фармацията излиза с множество медикаменти срещу множеството провокатори на бронхопневмонията

  • Карбапенеми – Меноинфекс, Имецитин, Тиенам, Тевапенем, Меропенем, Меронем;
  • Цефтриаксон – Медаксон, Терцеф, Лендацин, Роцефин, Цефтриаксон;
  • Йозамицин – Вилпрафен;
  • Феноксиметипеницилин – Оспен, Феноцилин;
  • Цефпиром – Цефром;
  • Амоксицилин – Дуомокс, Оспамокс;
  • Амоксицилин + ензим. инхибитор – Амоксиклав, Амоксигард, Аугментин, Климокс, Медоклав, Форцид;
  • Цефадроксил – Биодроксил, Валдоцеф, Дурацеф;
  • Моксифлоксацин – Моксистад, Авелокс, Моксиквин, Цимоцинокс, Молоксин;
  • Клиндамицин – Далацин, Даклин, Клиндамицин;
  • Цефуроксим – Зинат, Ксоримакс, Аксетин, Цефуроксим, Аксеф, Лифурокс, Цефурокон, Фуроцеф.

Действието на Зинат по-пространно ТУК:

Антибиотикът Зинат: схеми на терапия. Как и за какво да ползваме безопасно?

При вирусен причинител на бронхопневмония се ползват лекарства като саквинавир, умифеновир, А-, Ган- или Вала- цикловир, фоскарнет, зидовудин, залцитабин, диданозин. Това са средства, които потискат рапликацията на вирусите. Имат редица ограничения в комбинирането с други медикаменти, затова се вземат по строги лекарски показания.

Други препарати, насочени към симптоматиката

  • Бронхолитични препарати в инхалационна форма: антихолинергични средства, β-2-агонисти, метилксантини;
  • Отхрачващи и муколитични – ацетилцистеин, Амброксол, Бромхексин, Бронхозан, Синупрет, Хеделикс.

Сиропите за кашлица, класифицирани според типа – суха, влажна, сме описали ТУК:

Сироп за кашлица: видове, продукти, цени. Как да изберем

Хомеопатия

Тя се отнася към популярните средства за възстановяване на нормалното функциониране на дихат. органи. Предпочита се от пациенти, изявяващи непоносимост към силно действащи химически препарати. Хомеопатичните лекарства се подбират от специалист според вида на инфекцията и нейната симптоматика.

Предпочитано наименование е Аконит – използва се в началния стадий на болестта, когато се появява повишаване на темп., втрисане и треска.

След няк. дни лекарството се заменя с Бриония или Беладона.

По-нататък изборът на препарат зависи от общата симптоматика:

  • Сухото кашляне или ръждивите на цвят секрети насочват към Сангуинариа;
  • При проява на влажни хрипове, хриптящо дишане и отделяне на секрети се предпочита Антимониум Тартарикум;
  • Ако кашлицата се съпровожда с болка в областта на гърдите, то по-точен препарат е Йодум или Калиум Йодатум;
  • Ако болестта има продължително течение, а антибиотиците не помагат, са показани Сулфур, Арсеникум Албум, Хепар Сулфур, Арсеникум Йодатум;
  • Специален хомеопатичен продукт е Пертусинум – биомедикамент, изработен от секреция на боледували от магарешка кашлица.

Възстановяване

след бронхопневмония (санаториум, рехабилитация)

Процесът на оздравяване много зависи не толкова от използваните препарати, колкото от грижата. При бронхопневмонията е показан режим на легло и ред други процедури, които имат за главна цел превотвратяване на усложненията.

И след това, в периода на възстановяване, са показани млечно-растителна диета, обилна употреба на течности, прием на отхрачващи препарати и по-нататъшна симптоматична терапия, назначена от лекар.

Малките пациенти имат нужда да бъдат научени на правилно дишане.

Възстановяването в болници за долекуване или рехабилитационни центрове допринася за по-качественото оздравяване на пациента. Там се предоставят услуги като масажи, физиотерапия, профилактика на рецидиви и усложнения.

Лечение с билки

(народна медицина)

Домашните методики носят голям риск в активната фаза на бронхопневмонията. На тях не бива да се разчита като на единствено средство, но те са прекрасни помощни средства, а после излизат на преден план във възстановителния период. Билковите природни формули ускоряват оздравяването и по-пълното преминаване на възпалението.

Какво ползваме? Природни противовъзпалителни, съдоразширяващи, обезболяващи с минимализирани нежел. ефекти и ограничаващи показания.

Някои доказали се рецепти:

  • Балсам от алое и мед върху основата на червено вино (кагор): 250 г алое, 500 мл вино, 350 г втечнен мед. Растението алое не се полива 14 дни, преди да се мине към срязване на листо. Необходимата маса се мие, смила и поставя в стъклена банка. Залива се с меда и виното и се оставя за престой от 14 дни, в прохладно помещение. Премахват се едрите частици. Сх: 2-3 Х 1 лъжичка;
  • Инхалации с лук: натрийте 10-15 см дълго парче бинт с лук и го сложете в съд за инхалация. Дишайте над него 5-6 Х 15 мин./ денон.;
  • Отвари от сушени малинки и боровинки, сок от алое, плод шипка, цвят липа, стрък риган, липов мед, луков и чеснов сок – това са доказани нар. средства за отстраняване на възпаления и укрепване на имунитета;
  • Отхрачване с подбел и трицветна теменуга или с мед и алтея – при равни пропорции;
  • Плод калина, залят с липов мед – стои 6-8 часа и после лъжичка от лекарството се попарва в 250 мл (престоява още 2 часа). Приема се топло 1-3 Х 150 мл срещу силна кашлица и за извеждане на секрецията;
  • Цвят липа, горска малина и цвят лопен, попарени и запарвани за 8 часа помагат при суха, изморителна кашлица. Доцата е 3-4 Х 100 мл;
  • Лист алое, черница, ягода, сок от цвекло, жълта ряпа и корен  ледум в равни количества се настойват във водка за 15 дни. Преди използване се добавя мед и кр. масло. Дозата е 2-3 Х 1-2 лъжички;
  • Накиснати в мед брезови пъпки помагат срещу хронифициране, Може да се обогати сместа с липов цвят и лист алое.

Още лекове ТУК: Лют пипер, куркума, сминдух, сусам, соколечение, босилек, риган и още природни лекарства при бронхопневмония. 

И още три домашни средства против бронхопневмония са показани във видеото:

Профилактика

Предпазването е от значение за малки пациенти, които са податливи към развиването на такова заболяване и го прекарват по-тежко. Профилактични мерки не са за пренебрегване и в старческа възраст, когато също болестта се прихваща по-лесно и се развива тежко и с трайни увреждания.

На най-възрастните пациенти се препоръчва ваксинация срещу стрептококови инфектирания, които са най-честият възбудител на пневмониите.

За децата са показани ежегодни ваксинации спрямо грип, защото той нерядко прераства в бронхопневмония като форма на усложнение.

Хигиената – спазването на най-елементарни правила като миене на ръце, ползване на индивидуални кърпи и посуда, предотвратява заразяването с болестотворни микроорганизми.

Повишено внимание се насочва към засилването на имунната отбрана. За целта се ползва витаминотерапия, комплексни микроел. и минерали.

Витаминозното, растително и въобще пълноценно хранене повишава имунния статус.

Отказът от вредности като пушенето и алкохола е показан за прекаралите белодробни възпаления. Димът и спиртът намаляват устойчивостта на бронхите и дробовете към инфекции.

Добавете в коментарите важи изпитани рецепти. Как се излекувахте? Как излекувахте детето си? Ефикасни и неефикасни лекарства. Моля, споделете!

Източници:

 

Оценка на читателите
[Гласували: 0 Средно: 0]

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *