Шизофрения. Прогноза и ремисия. Лека, параноидна и хебефренна

Видове: Параноидна. Кататонна. Хебефренна. Обикновена (проста), лека. Прогноза, ремисия. Какво наричат маниакална шизофрения. Причини и симптоми. Лечение с лекарства.

Още в текста: С антидепресанти. С аюрведа. С омега-3. Билки. Наследственост. Тест. Подходяща клиника. Шизофрения и алкохол. И цигари. И биполярно разстройство (циклофрения). И аутизъм. Марихуана и наркотици. Амфетамин. Агресия при шизофрения. Щитовидна жлеза – каква е връзката.

Групата заболявания, проявяващи се с многообразна клинична картина, имащи различна прогноза и различно протичане, се нарича шизофрения. Тя би могла най-общо да се раздели на ядрени (класически) форми и налудни и шизотипни разстройства.

Болестта се характеризира основно с погрешна интерпретация и невярно тълкувание на събитията от реалността. Забележими са аномалии във възприятията и мисленето. Емоциите са с безразлично чувство или са несъответни.

Спомените, ясното съзнание и възможностите на интелекта най-често се запазват, но постепенно се забелязва регрес. Засегнати са основните функции, даващи на човек усещането за самостоятелност, неповторимост и индивидуалност.

Липсват конкретни сведения за честотата на болестта. В България те се среща при всеки 3 на 1000 човека, а възрастите, в които се проявява най-често са тези между 25 и 30 години. Реално обаче шизофренията би могла да се появи във всяка възраст.

Видове: Параноидна. Кататонна. Хебефренна.

Класическите форми на шизофренията са параноидна, кататонна и хебефренна.

При параноидната налице са преживявания, свързани с предаване или отнемане на мисли, налудности за въздействие и контрол. Срещат се слухови илюзии, заповядващи на потърпевшия да стори нещо или да обсъждат неговото поведение. В най-честите случаи съзнанието е завладяно от параноични мисли за подслушване и преследване. Болният намира в поведението на околните връзка, отнасяща се до него самия.

При кататонна шизофрения смущенията са свързани с волята и по-точно с нарушението й. При тази форма са характерни два крайни типа пристъпи – такива с абсолютна липса на движение и такива с много активни движения.

Хебефренната шизофрения се отличава с прогресивно протичане с обостряне на симптомите, но липсват ясни пристъпи. Резките колебания в настроенията могат да се проявяват със сексуално, ексцентрично и сексуално-агресивно поведение.

Съществуват разстройства, наподобяващи шизофрения по някои нейни признаци като поведенчески нарушения, както и нарушения в настроенията и мислите. Те се наричат шизотипни разстройства. При тях няма истински шизофренни нарушения. Дистанцираността, самоизолацията, ексцентричното поведение, липсата на удоволствие, неправилното възприятие на личния външен вид и редките епизоди с налудности и халюцинации са характерните симптоми за шизотипно разстройство.

Обикновена (проста).

Страшна ли е шизофренията?

Страшна ли е шизофренията?

Тя е разстройство, при което имаме наблюдение на подмолно прогресивно развитие на поведенчески странности. При обикновената шизофрения се забелязва липса на възможност за справяне с изискванията на социалния живот.

Наблюдава се падение на житейската дейност като цяло. Стартът на този вид шизофрения е в юношеството. Среща се при 5% от пациентите с шизофрения и се смята за най-злокачествения тип.

Какво наричат маниакална шизофрения.

Соматичните разстройства биха могли достатъчно силно да помрачат живота, като дори водят до нетрудоспособност. Съществуват обаче други разстройства, доста по-малко видими, поради което и по-опасни – психичните.

Заболявания като шизофренията се характеризират с нарушение на мисловния процес и емоционалните реакции. В зависимост от симптомите, съществуват няколко вида шизофрения, за които писахме.

С какво се отличава от тях маниакалната? Най-общо казано, групата на маниакалните синдроми се характеризира с приповдигнато настроение, повишена активност и склонност към необмислени действия.

В самото начало заболяването се разпознава с това, че пациентът има приповдигнато настроение и повишена работоспособност. При най-незначителните симптоми е препоръчително да се обърнете към психиатър, най-вече когато в поведението на болния се забележи гняв и раздразнителност.

По-добре да се посъветвате със специалист, отколкото да се чака влошаване на състоянието. Своевременното лечение ще е от полза, както за потърпевшия, така и за обкръжението му.

Причини и симптоми.

Причините за развитие на шизофрения не са изяснени. Конкретна причина за проявата й няма. Все пак могат да бъдат отбелязани някои фактори, които предразполагат появата на болестта.

Един от тях е наследствеността. Шизофренно болни се срещат по-често в семейства, някои членове от които са с тази анамнеза или с шизоидно личностно разстройство. Има предположение, че болестта е полигенна, но от значение за нейната изява могат да бъдат външните фактори.

Друг фактор е полът – при мъжете формите на шизофрения са по-тежки, а прогнозата – по-лоша.

Възрастта е от значение, доколкото прогнозата за изявените в по-ранна възраст шизофрении е по-лоша.

Стресът може да бъде отключващ фактор що се отнася до острия, първи пристъп на шизофрения. Пристъпът може да бъде предшестван от стрес с две-три седмици.

Според една от неврохимичните теории пък влошената функция на преноса на допамин в определени мозъчни зони стои в основата на шизофренията.

Има две групи симптоми на шизофрения – позитивни симптоми и негативни симптоми. Позитивни са тези, които са следствие от шизофренни преживявания като налудности, халюцинации, промени в поведението и мисленето.

Симптоми като тези са проява на приспособяването на болния към тези нови за самия него условия. Намалената връзка с реалността също се отнася към позитивните симптоми. Потърпевшият не разграничава рязко личните си преживявания от тези, свързани с външния свят. Наблюдават се чести халюцинации, в повечето случаи – слухови.

При тях мислите на пациента се чуват като ехо, говорещо за него в трето лице. Гласовете в главата му го обиждат, отправят му критика и дори го заплашват. Налице е разстроено мислене, което се изразява в непривична логика. Забелязват се различни налудности. Пациентът има свои неверни убеждения, от които не може да бъде разубеден. Липсва нормален емоционален контрол. Налице са изблици на гняв или смях без някакъв конкретен повод.

Негативните симптоми се свързват с речево обедняване, както и с намаляване на интересите. Емоциите тук се изравняват. Израз са на заболяването. Речевото обедняване се проявява в лишени от съдържание и лаконични отговори на въпросите, които са поставени. Болният почти не разговаря за себе си.

Движението и мислите са забавени. Изравняването на емоциите се проявява с липсваща обичайна модулация на настроенията. Емоционалната реактивност е редуцирана, което проличава и от израза на лицето. Мотивацията за работа и волята за собствена грижа се изгубват.

Стадиите на протичане на заболяването са начален стадий, активен стадий и изходен. При тях липсва ясно разграничение. По-скоро се наблюдава преливане помежду им.

Шизофренията би могла да стартира по различни начини, като от значение за това е връзката с възрастта, при която болестта се отключва. За 13-14-годишните стартът обичайно е със спад на интересите, който прогресира, а също така се наблюдава и изолация от околните и привличане към тайнствеността.

При 15-16-годишните се започва с неустойчива емоционалност, еротични фантазии и сълзливост без мотиви.

След това началото на заболяването може да бъде свързано със социални фобии, усещане за бърза умора, страх от побъркване и хипохондрия. Наличен е отказ от каквато и да е трудова дейност.

Болестта може да постави началото си като биполярно разстройство (обърканост, повишено настроение, оживени движения и говор) или депресия (страх от заболявания, намаляване на интересите, намаляване на желанието за живот, включително и опити за самоубийство).

Началото може да бъде и с остър пристъп на шизофрения, при който се наблюдават неустойчиви настроения, повишена тревожност и чувствителност, като на този фон налудността търпи развитие. Този остър период обикновено продължава от две седмици до два месеца.

Всички споменати варианти на начален етап на шизофрения могат да траят дълго време, без достигане на активната фаза на заболяването. Изключение от това правило прави острият шизофренен етап, който пък би могъл да остане единственият такъв в живота на потърпевшия, да претърпи прогрес към активна фаза на шизофрения или просто да бъде симптом за началото на биполярно разстройство.

Шизофренното разстройство в своя активен стадий може да протече с различни прояви. При прогресиращото разстройство се наблюдава постепенно засилване на симптомите, което довежда до откровено нарушение на социалната функция. Прогресиращият тип е наричан злокачествена шизофрения.

При пристъпно-прогресиращата проява шизофренията търпи непрестанно развитие, придружена с пристъпи и последвана от частични ремисии.

Доброкачественото протичане на шизофрения е свързано с остри пристъпи, последвани от пълни ремисии.

Съществува и шизофрения, която е еднопристъпна, при която острият период би могъл да приключи с оздравяване или с лека личностна промяна и слабо нарушени социални функции.

Лечение с лекарства.

Обичайно предписваните лекарства при шизофрения

Обичайно предписваните лекарства при шизофрения

Съществени при лечението на острите периоди на шизофрения, при която болният би могъл да бъде опасен за себе си и за околните, са лекарствената терапия и хоспитализацията. В наши дни непрестанно се създават нови медикаменти, даващи възможността за намаляване на негативните симптоми и подобряващи качеството на живот на пациентите и техните семейства.

Използваните при лечение на шизофрения медикаменти се наричат антипсихотици. Те повлияват острите епизоди на болестта и редуцират рисковете от появата на нови пристъпи.

Две са основните фази при терапията – лечение на острите фази, при което е наложително прилагането на високи дози от медикамента. Втората фаза е поддържаща. При нея дозите са поддържащи и възможно най-ниски с цел превенция от появата на нови епизоди.

Няма универсален избор на препарат. Той зависи от индивидуалния случай на всеки конкретен пациент. В миналото са прилагани медикаменти като халоперидол, тиоридазин, халоперидол и хлорпромазин. Тяхната ефективност обаче е съпътствана и от значителните им странични ефекти, свързани най-вече с нервната система.

Днес в експлоатация са въведени нови, пак толкова ефективни атипични антипсихотици, но нежеланите реакции при тях са много по-малко. Такива са медикаментите оланзапин, илоперидон, клозапин, кветиапин и др.

Резултатът от лекарствената терапия обикновено започва да бъде видим 2-4 седмици след започване на приема. А за потвърждение за ефективността на даден медикамент може да имаме след поне 8-седмично лечение с него.

Добавяне на друг препарат или корекция на дозата може да се наложи спрямо състоянието на конкретния болен. За да се предотврати влошаване на състоянието на потърпевшия, е важно терапевтичният план да се спазва строго.

С антидепресанти.

Освен антипсихотични лекарства към лечението на шизофрения могат да бъдат добавени и препарати, които влияят на депресивните състояния, когато ги има. Това са медикаменти като сетралин, флуоксетин и други. Те са от групата на серотонинергичните медикаменти и повлияват нивата на серотонин.

Възможни са комбинираните серотонинергични и адренергични медикаменти като венлафаксин, дулоксетин, а също и на допаминергично (засягащо нивата на допамин) лекарство, каквото е бупропион.

С аюрведа.

Докато при лечението на умствените разстройства, сред които и шизофренията, медицината разчита на приспиването на съзнанието, то при Аюрведа е обратното – древната система за грижа на здравето счита, че при шизофрения умът трябва да бъде буден, за да бъде лекуван.

С омега-3.

Съществуват доказателства, че навременната терапия на млади хора и юноши, които са идентифицирани клинично, че притежават по-голям риск за развитие на психични разстройства като шизофрения или циклофрения, може да забави и даже да предотврати последващото развитие на психоза. Това са резултати от проучвания, които са правени с когнитивна терапия и/или с антипсихотични средства.

Няколко изследвания показват, че пациенти с шизофрения, лекувани с омега-3 мастни кислелини и ейкозапентаенова киселина (EPA), показват намаляване на психотичните прояви и симптоми.

Поради споровете за третиране на млади хора с антипсихотични медикаменти, новото проучване наблюдава ефектите при терапията с рибено масло за превенция на появата на психоза при тях, когато за доказано притежаващи риск от възможни психически нарушения.

Сравнението с пациенти, приемащи рибено масло и такива, приемащи плацебо, показва, че при около 5% от първата група психоза се е развила, а при втората група (плацебо) развилите психоза са почти 28%.

Билки.

Билките при лечение на шизофрения биха могли да помогнат за облекчаване състоянието на пациента. Консултацията с лекар при прием на билки е препоръчителна, понеже някои билки могат да взаимодействат с лекарствата, приемани паралелно.

Екстракт от гинко билоба повлиява добре мозъка, белият трън помага на черния дроб при приема на лекарства.

Ако болният се подложи на безглутенова диета и ограничи приема на кафе, чай и шоколад, някои билки могат да облекчат състоянието му.

Билките, които могат да повлияят положително мозъка са зелен кардамон, азиатски женшен, индийско цариградско грозде, босилек.

Препоръчителните GLA мазнини (гама-линоленова киселина), които се препоръчват при шизофрения се съдържат синьо-зелените водорасли, семена от черен касис, семена от пореч и семена от вечерна иглика.

При шизофрения се препоръчват също върбинка, розмарин, пчелник, лавандула.

Наследственост.

Изследванията на науката сочат, че шизофренията не е от типичните наследствени болести. Смята се, че се унаследява предразположеността към нея, а не самата болест. Поколението на шизофренно болните наследява увеличена уязвимост към факторите на средата, които не са специфични, какъвто е стресът. Ако тези фактори са налице, те биха могли да спомогнат за отлючването на заболяването.

Все още обаче тези фактори не са достатъчно категорично установени. Ако заболял от шизофрения пациент създаде семейство, то шансът неговите деца да развият болестта е 12%. При двама болни родители възможността нараства на 25% и повече. Все пак процентът не е голям и заради това не е нужно пациентите да бъдат ограничавани в желанието си да създават семейство и поколение.

Разбира се, само при условие, че е налична пълноценна ремисия, което да позволи на бъдещите родители адекватно да изпълняват отговорната си роля. А наличието на прояви на болестта сериозно би рефлектирало върху способността им да бъдат пълноценни родители, които да отгледат здрави деца.

Морално погледнато е почти задължително боледуващите от шизофрения да споделят с бъдещите си партньори наличието на болестта и да обсъдят риска за развитие на шизофрения у децата им.

Тест.

Тестът, който ще ви предложим е много лесен за провеждане, но същевременно ефективно спомага за откриване на отклонения в психиката и далтонизъм.

Същността му е в това, че е необходимо тестваният човек да види цифрите във всеки от кръговете по-надолу. Ако цифрите не се виждат във всички кръгове, то резултатите говорят за далтонизъм. Ако обаче не бъде видяно числото само в един от кръговете, са възможни психически отклонения, списъкът на които ще видите под теста.

Всеки от шестте кръга съответства на определено отклонение, ако цифрата в него не може да бъде видяна от тествания човек:

тест за шизофрения

  • Не виждате цифрите в кръг 1: Повишена агресивност и конфликтност.
  • Не виждате цифрите в кръг 2: Намален умствен капацитет.
  • Не виждате цифрите в кръг 3: Лакомия.
  • Не виждате цифрите в кръг 4: Садизъм.
  • Не виждате цифрите в кръг 5: Латентен (скрит, потиснат) хомосексуализъм.
  • Не виждате цифрите в кръг 6: Шизофрения.

Подходяща клиника.

В някои случаи шизофренията изисква хоспитализация

В някои случаи шизофренията изисква хоспитализация

В някои случаи на епизоди на шизофренни пристъпи може да се наложи кратка или дългосрочна хоспитализация в подходяща психиатрична клиника. Етапите, при които се провежда лечението по време на престоя на засегнатия, са наблюдение и стабилизиране. Целта е неговата безопасност.

В клиниката се провежда медикаментозно лечение и психотерапия. Пациентите могат да бъдат освободени, когато налице е стабилизацията.

Чрез хоспитализацията специалистите могат да наблюдават пациента и симптомите му от първа ръка. Така те биха могли да направят преценка за схемата на лечение, която е най-подходяща за засегнатия.

Настаняването в лечебно заведение би могло да стабилизира болния, давайки му безопасна среда по време на тежкия шизофренен пристъп. Пациентът би могъл да възвърне разбирането си за реалността. Понеже изблиците на шизофрения могат да бъдат жестоки и психотични, като дори има потенциал за самонараняване, самоубийство или нараняване на околните, то хоспитализацията защитава пациента, както и неговите близки.

При хоспитализация се гарантира, че пациентът ще приеме предписаните му лекарства. Лечебните заведения предлагат също така и групови или индивидуални терапии.

Тук ще намерите списък на някои от държавните психиатрични заведения у нас.

Шизофрения и алкохол.

Първите симптоми на шизофренията се проявяват доста често на фона ма алкохолното опияняване. Характерно за тези пациенти е пиенето, което е немотивирано ситуационно и без всякаква конкретна закономерност. Злоупотребата с алкохол би могла да приключи също толкова внезапно, както е стартирала.

Въз основа на проучванията си някои автори твърдят, че алкохолът може да забави развитието на болестта, обеднявайки симптоматиката.

И цигари.

шизофрения, цигари, алкохол, марихуана

Алкохолът, цигарите и психотропните вещества имат връзка с шизофренията

Съществува връзка и между пушенето и шизофренията и тя е доста силна, както се оказва. Пушачите измежду страдащите от това заболяване са 80-90%, докато пушачите измежду населението, което не боледува от шизофрения, са само 20%.

При болните, които пушат, съществува тенденция за пушене по много и силни цигари.

И биполярно разстройство (циклофрения).

Циклофренията, наричана още биполярно разстройство, е болест от групата на афективните разстройства. Свързана е с промяна на настроенията. При биполярното разстройство моменти на меланхолия и депресия са последвани от епизоди на еуфория. Точно това състояние е наричано от специалистите мания. Проявите са циклични, като е възможно между тях да съществуват периоди на липса на симптоми на болестта.

Научни изследвания дават примери за силна връзка между циклофренията и таланта, гениалността и съзиданието в творчеството. Биполярните хора се занимават в повечето случаи с изкуство и са по-смели, дръзки, приказливи и обичат да общуват.

Наскоро се доказа, че биполярното разстройство и шизофренията имат общ генетичен произход. Самата шизофрения би могла да започне като биполярно разстройство.

И аутизъм.

Аутизмът може да прогресира в шизофрения

Аутизмът може да прогресира в шизофрения

Съществува общото схващане, че аутизмът е един от основните причинители и предусловие за изявата на шизофрения. По-важното е, че той би могъл да е една от фазите на нейното проявление.

Когато личността се затвори в себе си и създаде субективния си вътрешен свят, е възможно да намери изход от него или към раздвояване на личността, или към задълбочаване на този субективизъм, или към личностно раздвояване.

Когато субективизирането се задълбочи и задържи, тогава имаме класически аутизъм. А колкото повече личността търси изход от тези вътрешни конфликти, толкова по-вероятно е тя да се ориентира към прояви на шизофрения в различни степени.

Може да се приеме, че аутизмът е един от основните причинители на изява на шизофрения, но тези две болести нямат един и същи произход.

Марихуана и наркотици. Амфетамин.

Множество психоактиовни съставки се свързват с развитието на шизофрения, като например, кокаин, марихуана, амфетамини. Приблизително половината от болните от шизофрения са хора, които прекомерно употребяват наркотици или алкохол.

Възможно е марихуаната да има казуална роля. Другите наркотици обаче вероятно се употребяват от засегнатите с цел справяне с безпокойството, скуката, депресията и самотата.

Агресия при шизофрения.

Принципно болните от шизофрения не са агресивни и не трябва болестта задължително да се спряга с агресия. Налична ли е такава обаче, то тя се проявява в условията на дома и по-конкретно към членовете на семейството на болния.

В някои случаи страданието на шизофреника е непоносимо и тогава може да прибегне до действия, считани за крайни, като опит за самоубийство за избавление от мъките. Или в други случаи при бягство от “преследвачи” болният напуска дома си. Трети започват действия за самозащита и могат да станат агресивни към хора, за които считат, че са техните преследвачи.

Препоръчва се при агресия болните да се настанят в специализирано заведение, където да получат адекватно и навременно лечение. Обратно на разпространеното мнение, че страдащите от шизофрения са опасни за обкръжението им, то истината е друга – те са много по-опасни за себе си. Почти половината опитват самоубийство, а между 10 и 15% успяват, като по този показател шизофренията е на първо място.

Щитовидна жлеза – каква е връзката.

Установена е връзка между шизофренията и влиянието й върху щитовидната жлеза. Пациентите, страдащи от шизофрения, често имат и понижена функция на щитовидната жлеза, или т. нар. хипотиреоза.

Още за четене. Форум с мнения и коментари – по-долу:
Оценка на читателите
[Гласували: 4 Средно: 2.3]

Enjoyed this post? Share it!

 

4 коментара по “Шизофрения. Прогноза и ремисия. Лека, параноидна и хебефренна

  1. Бих добавил и рибеното масло при лечението на шизофрения, макар и да е нов метод и да няма чак толкова солидни доказателства, че действа, но изследванията, които са направени, сочат на това, че е изключително полезно при това заболяване.

  2. Няма лечение за това фатално заболяване.

  3. Пиша ви с болка на сърцето!Вече 13 години моята дъщеря Петя Великова се лекува в психиатрично отделение П. Станчев -Добрич.На моменти е в депресивно състояние , а изпада и в агресия най после към близките си.Лекувана е дълго време с антипсихотици.В момента е на апмула ТРЕВИКТА.Чувстваме се в безизходица.Посочете ни по добро лечение!Молим ви!Между другото , че на първия етаж имаме, който продължава на продава наркотици: наркадилърАдрес:Град Добрич „ЖК“ Балик 27 вх. В.От 13 годинеи дъщеря ми е спряла да взема наркотици.Можете ли да помогнете на такива хора да се занимават с неща, което ще повлияе положително на психиката им.Чакам да ми пишете!

  4. Пропуснах да пиша , че прекалено много.Но, понеже е болна много трудно ще се откаже , ако това стане, но се съмнявам.И още нещо в къщи много трудно можем да я накараме да пие хапчета!

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *