Деанксит – какво трябва да знаем за розовото хапче

Лечение на депресия. Пристрастяване и зависимост. Абстиненция. Деанксит и алкохол. И жълт кантарион. И магнезий. И невробекс. И ксанакс. И ривотрил. И атаракс. И валидол. И вестибо. И флуанксол. И ципралекс. Еректилна дисфункция. При бременност. Деанксит и щитовидна жлеза. И черен дроб. И главоболие. И безсъние. При отслабване. При високо и ниско кръвно. При менопауза. При паническо разстройство.

Деанксит е част от групата лекарствени средства, чието действие е свързано с облекчение на признаците на потиснатото настроение. Активните съставки на медикамента са мелитрацен и флупентиксол, които комбинирани, представляват лекарство, свойствата на което са активиращи, анксиолитични и антидепресивни.

Лечение на депресия.

Предназначението на деанксит е лекуване на депресия и тревожност, свързани с проява или липса на признаци на психосоматични болести. Деанксит би могъл да бъде предписан и с друга цел, нещо, което ще разгледаме по-нататък.

Таблетките деанксит не са подходящо решение за хора, страдащи от тежка депресия, като например нуждаещите се от ЕКТ (електроконвулсивна терапия) и нуждаещите се от хоспитализация. Също така деанксит не се препоръчва да бъде приеман от свръхактивни и свръхвъзбудими хора. Затова при лечение с деанксит е необходимо повишено внимание.

Напоследък деанксит е доста популярно решение при леки депресии, апатия, тревожност и потиснатост. Препаратът е предпочитан заради активиращото и антидепресивното си действие.

При пациентите под 25-годишна възраст, склонни към самоубийствени мисли, трябва да се подхожда предпазливо към деанксит. Също така не е подходящ приемът на деанксит от деца и юноши при поведенческо и емоционално разстройство, а при нужда лекарствената терапия трябва да бъде комбинирана с консултация с психолог или семейна терапия.

Пристрастяване и зависимост. Абстиненция.

Деанксит има широкоспектърна употреба. Неслучайно медикаментът попада в така наречената лека артилерия при лечението най-вече на психосоматични разстройства, свързани със стрес. Както всеки медикамент, деанксит има своите показания и противопоказания. Може да се предпише само от лекар.

Както споменахме, двете съставки на деанксит са мелитрацен, който е антидепресант и флупентиксол – невролептик. Веществата са добре познати на психиатрите и не се смята, че те водят до пристрастяване или зависимост.

Проучванията, направени до момента, не показват по категоричен начин, че може да се развие физическа пристрастеност към активните компоненти, съдържащи се в деанксит. Което обаче не изключва възможността за развитие на психологическа зависимост към него.

Ако пациентът, употребяващ препарата, се уповава единствено на външната подкрепа, която той му предоставя, липсва развитие на мотивацията за преодоляване на проблема без помощта на лекарства.

Деанксит може да доведе до психологическа пристрастеност, а не до физическа, която е характерна за други медикаменти. Лекуваните дълго време с антидепресанти твърдят обаче, че за тях е почти невъзможно да се откажат от розовите хапчета.

При някои пациенти абстиненцията е толкова силна, че лекарите я объркват със завръщане на първоначалните симптоми на паническото разстройство или депресията. Така се получава един порочен кръг, при който отново биват предписани медикаменти за лечение, въпреки че става дума просто за абстиненция. И все пак, спирането на приема на деанксит трябва да става постепенно, по схема, начертана от лекар специалист.

В мрежата се срещат полярни мнения по въпроса за това води ли деанксит до зависимост, или не. Някои трудно се отказват от него, за други спирането му минава гладко.

Деанксит и алкохол.

Както се досещате, деанксит и алкохол са две взаимно изключващи се понятия. Приложението на розовото хапче при пациенти с алкохолна зависимост или след алкохолна интоксикация е изключено.

Паралелен прием на деанксит с алкохол би могъл да засили ефекта на спиртната напитка, което да доведе до сънливост. Засилен седативен ефект би могъл да се получи и при прием на деанксит заедно с барбитурати и други депресанти на централната нервна система. Затова приемът на алкохол е силно непрепоръчителен по време на лечение с медикамента.

И жълт кантарион.

Известно е, че билката жълт кантарион е антидепресант, поради което не е препоръчително тя или продуктите, в състава на които е включена, да се приемат в комбинация с други антидепресанти, заради възможността от получаване на т.нар. серотонинов ефект.

Въпреки това много често специалистите комбинират деанксит и продукти, чиято основа е именно жълтият кантарион. Счита се, че деанкситът и жълтият кантарион биха могли да имат ефект, който е взаимопотенциращ, затова подобно съчетание не е противопоказно. Примерна такава комбинация е ремотив и деанксит. Много от потребителите в мрежата заявяват, че подобна комбинация ги е карала да се чувстват добре.

И магнезий.

Понякога при аритмия на нервна почва лекарите изписват магнезий, комбиниран с деанксит. Трябва да се наблегне и на това, че според някои източници деанксит трябва да се приема с повишено внимание при пациенти с дефицит на магнезий.

И невробекс. И ксанакс.

Невробекс е препарат, съдържащ витамините B1, B6 и B12. Невропатиите, полиневропатиите и невралгиите са състоянията, при които невробекс помага. Витамините от група B в комбинация с деанксит подпомагат разстроената нервна система.

Често изписвана комбинация при панически атаки и нервозни състояния е съчетанието невробекс, деанксит и ксанакс. Обикновено тази комбинация се приема по схема до около 6 месеца. Разбира се, спирането не бива да е рязко, а малко по малко.

И ривотрил.

Преди да бъде спрян от пазара ривотрил можеше да се комбинира също с деанксит и ксанакс при паническо разстройство, разбира се, според индивидуалния случай. Така или иначе, медикаментът за епилептици  от около година и половина-две не е налично. През месец май 2013 година бе анонсирана информацията, че вносителят Рош-България ЕООД възнамерява да прекрати вноса на важния медикамент.

И атаракс.

Атаракс е медикамент от групата на психолептиците, притежаващ анксиолитично действие. Атараксът е производно на дифенилметана. Атаракс помага при увеличението на общата продължителност на съня, редуцира общата продължителност на нощната будност, като същевременно понижава напрежението на мускулите при пациенти, страдащи от тревожни състояния.

Принципно деанксит и атаракс са медикаменти от коренно различни групи с различно предназначение. Биха могли да се комбинират, обаче едното лекарство не би могло да замени другото. Комбинация между двата медикамента би могла да се предпише за страхова невроза, след задължителна консултация с лекар специалист.

И валидол.

Валидолът е комбиниран кардиологичен медикамент. Действието му върху централната нервна система е успокоително. Също така валидолът разширява умерено кръвоносните съдове.

При много чувствителни хора съществува проблемът задух. При проблем, свързан със затруднено дишане при паническо разстройство, деанксит би могъл да се комбинира с валидол.

И вестибо.

Вестибо е медикамент, който се употребява при лечението на мениерова болест. Нейните симптоми са виене на свят, шум в ушите и дори загуба на слуха. Вестибо въздейства симптоматично върху вестибуларното вертиго. Това е световъртеж, причинен от заболяване на равновесния орган. Твърде често тези симптоми биха могли да доведат до паника и страх. Тогава препаратът би могъл да се комбинира с деанксит.

При наченки на шипове около шийните прешлени биха могли да се появят сходни прояви – замайване на главата, чувство на затруднено ходене и др. Друга причина за тези симптоми би могла да се крие в така наречената изправена шийна лордоза. Невролозите в тези случаи обикновено назначават вестибо, като доста често го комбинират с нимезил и деанксит.

Много често пациентите се притесняват от факта, че деанксит е антидепресант и се питат защо се използва при лечението на гореспоменатите проблеми. Обяснението се крие във факта, че доста често подобни промени в рентгенографията биват установени при хора, които нямат подобни оплаквания и считат себе си здрави. Вероятно затова невролозите изписват деанксит, като се застраховат по този начин, ако се окаже, че виенето на свят е породено от емоционален дистрес.

И флуанксол.

Както споменахме в началото, една от активните съставки в деанксит е флупентиксол. Друго лекарство със същата съставка е флуанксол. Флуанксол е част от групата на медикаментите, наречени невролептици, известни също като антипсихотици.

Медикаменти като този оказват влияние върху нервните пътища в специфични мозъчни части, като помагат при коригирането на конкретни мозъчни химически дисбаланси, които биха могли да причинят симптомите на заболяването. Флуанксол би могъл да се употребява за терапия на различни състояния в зависимост от дозата.

Доста често за засилване на ефекта от антидепресантите в началото на терапията специалистите предписват флуанксол. Медикаментът е известен като чистач на натрапливите мисли. Използва се за лечение на депресия с или без прояви на признаци на тревога.

И ципралекс.

Общото между деанксит и ципралекс е това, че и двете се използват за лечение на депресия и тревожни разстройства. Ципралекс се предписва за обсесивно-компулсивно, паническо, генерализирано тревожно и социално тревожно разстройство, също така и за големи депресивни епизоди.

Активната съставка на ципралекс е есциталопрам, който принадлежи към групата на антидепресантите, които се наричат селективни инхибитори на обратното поемане на серотонина.

Лекарства като ципралекс увеличават нивото на серотонин, въздействайки на серотониновата мозъчна система. Именно тези разстройства на споменатата мозъчна система се смятат за съществен фактор при развитието на депресии и на заболяванията, свързани с тях.

Еректилна дисфункция.

Лечението с деанксит би могло да доведе до загуба на сексуално желание и на еректилна дисфункция, макар и не толкова изразени, както при останалите по-силни антидепресанти. Обикновено еректилната дисфункция не се наблюдава често при употреба на деанксит.

В случай на наблюдение на такава, може да се прибегне до два варианта – коректор на страничните ефекти на деанксита, какъвто би могъл да бъде женшенът, или консултация с лекар за смяна на антидепресанта с такъв, който не влияе на либидото, а дори го покачва. Такъв медикамент например е ремерон.

При бременност.

Преди употребата на каквото и да е лекарство, по време на бременност е необходима консултация с лекар или фармацевт. Същото се отнася и за деанксит. За него знаем, че не трябва да бъде употребяван по време на бременност. Изключение прави случаят, когато ползата би надхвърлила теоретичната вреда за плода.

Симптомите, които могат да бъдат наблюдавани при новородени деца на майки, употребявали деанксит през последните 3 месеца от бременността, са скованост на мускулите, слабост, треперене, сънливост, дихателни проблеми, възбуда, затруднено хранене.

Ако бебето развие някой от описаните симптоми, би могло да се наложи консултиране с лекар. Възможно е общото състояние на новороденото да се повлияе от употребата на тази лекарствена група.

Деанксит и щитовидна жлеза.

Безпричинната тревожност, съпътствана от симптоми, постоянно присъстващи в ежедневието на някои хора, като замайване, задух, гадене, сърцебиене, би могла да се сбърка с паническо разстройство, когато всъщност налице са проблеми със щитовидната жлеза. Деанксит облекчава симптомите, но след спирането му, ще се появят отново.

И черен дроб.

Съвременните антидепресанти са доста усъвършенствани. В инструкцията, която е приложена към лекарството, са описани възможните странични ефекти. Ако то е правилно назначено, не би трябвало да има такива.

Едно от предупрежденията, за които четем в листовката на препарата, е свързано с черния дроб. Там пише да се обърне специално внимание при приложението на деанксит при пациенти с проблеми с черния дроб.

Все пак страдащите от депресия не мислят за черния си дроб. Започва да мислят за него, едва когато се почувстват по-добре.

И главоболие.

Има случаи, когато деанксит е предписван за лечение на тензионно главоболие. Тензионното главоболие е може би един от най-често срещащите се видове. Причинява се от мускулно стягане на скалпа и врата. Подобно мускулно свиване може да се предизвика от множество физически фактори, каквито са схващането на вратните и раменни мускули, вследствие на стрес, неправилна стойка при седене или недостиг на сън.

Тензионното главоболие предизвиква слаба до умерена болка в главата, както и натиск. Дискомфортните състояния биха могли да започнат от врата напред и обратно. Болката обикновено се чувства от двете страни на главата. Въпреки дискомфорта и дразнението, по принцип тензионното главоболие не предизвиква опасност.

И безсъние.

Деанксит се пие по схемата 1-1-0 –  сутринта едно хапче, около обяд второ, а вечер не се пие. Причината е, че деанксит увеличава енергийния потенциал и въпреки че принципно не нарушава съня, би могъл да удължи времето до заспиване, най-често в самото начало на лечението.

Безсъние може да бъде причинено и от рязкото спиране на терапията с деанксит, заради така наречения синдром на отнемане, протичащ с напрегнатост, главоболие и раздразнителност.

При отслабване.

Връзката на деанксит с отслабването може да бъде открита във факта, че доста от пациентите, приемащи лекарствени средства за намаляване на апетита, изпадат в депресия.

При високо и ниско кръвно.

В някои случаи деанксит могъл да свали кръвното налягане. Пациентите, страдащи от хипертония и приемащи медикаменти за понижаване на кръвното, както и хипотониците трябва да внимават, приемайки деанксит. В листовката на препарата изрично е записано това. Ниско кръвно налягане би могло да предизвика и предозирането с медикамента.

При менопауза.

Едно от показанията на деанксит е депресията в менопаузата. Навлизайки в менопаузата, при много жени се наблюдават депресивни пристъпи. На практика този период се смята за рисков при жените за развитие на депресия, най-вече през годините, които предшестват появата на признаците на менопауза. Този житейски етап се свързва с внезапни промени в естрогенните нива, което би могло да доведе до развитието на депресия.

При паническо разстройство.

Деанксит масово се изписва при паническо разстройство, самостоятелно или в комбинация с други медикаменти. Това състояние би могло да бъде част от различни фобии като генерализирана тревожност, агорафобия, натрапчивост.

Паническото разстройство би могло да е и самостоятелна проява. Атаките при паническо разстройство са периоди на внезапна тревожност, напрежение възбуда, сърцебиене, стомашни спазми, учестено дишане и други. Те обикновено са неочаквани и внезапни.