Симптоми на депресия: ранни признаци, диагностика

♠ Ранни признаци за депресия ♠ Симптоми ♠ Емоционални ♠ Самота ♠ Физиологични ♠ Умора ♠ Разбито сърце ♠ Поведенчески ♠ Апатия ♠ Мисли за самоубийство

Още в текста: ♠ Видове депресия ♠ Оглупява ли се? ♠ Провокатори и отключващи фактори ♠ Свързани болести ♠ Възможна ли е самопомощ

Свикнали сме да мислим за депресията като за моментно състояние, в което изпадаме в трудни времена. Когато сме в кофти период.

Но депресията е психическо разстройство. Болест. И като всяка болест трябва да се лекува. Тя не минава сама.

Депресията е опасна, защото се неглижира. Всеки един неин симптом забелязваме край себе си всеки ден. Нима всички са болни? И така пропускаме съчетанието от белези, наслагването на прояви, които със сигурност водят до диагнозата.

Тук ще разгледаме симптомите на депресията сериозно. Без да ги неглижираме и омаловажаваме.

Какво е депресия?

Психическо разстройство. Може да мислим, че е проява на лошо настроение, на апатичен период или моментно разконцентриране. Депресия е всичко това в съвкупност и още някои.

Като патология тя се разгръща след психотравмиращи ситуации, соматични заболявания, злоупотреба на психоактивни в-ва, но и от по-безобидното – нарушаване на обмяната в гл. мозък или недостиг на ярка светлина (сезонни депресии).

Разстройството се съпровожда от снижена самооценка, социална изолираност, загубване на интереса към предишните занимания (даже към собствения живот и околните събития).

Диагнозата се поставя по симптоматиката, обективизирана чрез специални тестове и допълнителни изследвания. Ще разкажем за всичко едно по едно.

Малко данни

Депресията е от най-разпространените афективни разстройства, способни да доведат до самоубийство. Заема 9-о място сред причините за смърт в САЩ (за нас не открихме статистика). Засечено е, че така приключват 15% от болните в тежка форма, но при други тя води до инвалидизация.

Може ли да се разпознае отрано и да бъде предотвратена?

Ранни признаци за депресия

60-70% от биполярните разстройства започват с депресивен период. Останалите започват с маниакален епизод. Много от пациентите признават, че дълго преди проявата на явните симптоми те са се усещали особено, не на себе си. Болните говорят за ранните предупредителни симптоми, които има риск да се изпуснат. Те са ги получили, независимо от вида на отключващата проява, която е последвала – мания или депресия в начална фаза.

Ранни симптоми на депресия

√ Изтощение, липса на енергия;

√ Потиснато настроение, угнетеност;

√ Повишена потребност от почивка;

√ Понижена увереност в себе си, съмнения в способностите и силите си;

√ Подчертана замисленост и загриженост;

√ Отсъствие на интерес и желания;

√ Нарушено заспиване и непрекъснатост на съня;

√ Небрежно отношение към ежедневните задължения;

√ Разстройство на вниманието (мисленето не се отдава или се получава с голямо усилие);

√ Понижаване на сексуалния интерес;

√ Страх, нервозност;

√ Намалена устойчивост на стрес, снижена работоспособност;

√ Приема всичко лично, смята, че хората го коментират и критикуват;

√ Променя режима и обичайното протичане на деня;

√ Физическа неспособност за някои задачи;

√ Прекомерни колич. алкохол;

√ Напрежение, безпокойство, раздразнителност.

Предупредителна симптоматика на мания

• Подем на настроението, еуфория;
• Нови идеи, ускорено протичане на мисловния процес;
• Повишена разговорливост;
• Повишена активност и увеличена енергия;
• Променени възприятия (чувствителност към шум, по-остри възприятия, чувства, че не принадлежи на този свят);
• Повишена творческа дейност;
• Снижена потребност от сън;
• Повишена готовност за общуване;
• Чувство за собствена значимост и себеусещане в центъра на вниманието;
• Прекомерни колич. алкохол и опиати;
• Повишена самоувереност, усещане за „Супермен”;
• Склонност към раздразване, напрягане, нетърпение;
• Повишаване на сексуалността;
• Прекомерно харчене на пари;
• Нарушено внимание, отвличане на фокуса;
• Тревога, безпокойство;
• Чести конфликти;
• Неспазване на обичайния режим на ежедневието.

Наред с ранните предупредителни симптоми стоят  т.нар. меки биполярни признаци. На англ. това се означава като „bipolar soft signs“ – откриване на определени болести и обстоятелства в семейната анамнеза, които указват възможно биполярно заболяване.

Семейна предразположеност

• Успешна терапия с литий, на каквато са се подлагали родственици от първа степен (родители, братя, сестри);
• Душевни заболявания в три поредни поколения на едно семейство;
• Хипомания, провокирана от терапия с антидепресанти;
• Отклонения в темперамента (силни колебания в емоц. статус, леко раздразване, превъзбуждане или перманентна потиснатост);
• Сезонни депресии;
• Депресии с психотични признаци, възникващи в детска или юношеска възраст.

Ранните предупредителни белези са разгледани и ТУК: Физически и психически белези на депресиите – тежка, биполярна и маниакална.

Склонност към депресия

Позната ли ви е самотата? Смятате ли, че не сте разбрани? Сякаш сте сами на земята? Вероятно имате творчески способности? Нерядко творческите личности стават жертви на депресия, не намират хармония в сложния свят.

Хората с развито творческо мислене възприемат заобикалящото не съвсем като останалите. Има доказателства за връзка между творческите способности, депресията и психичните разстройства.

Стоп! Това не значи, че всички гении са безумци и всички безумни – гении. Обаче науката доказва, че особеният поглед към света поражда или поне подпомага появата на депресия. Художниците и писателите повече от другите творци са податливи на тъга и потиснатост до болестни размери.

Невробиологът Ненси Андреасен смята, че хората с изразени творчески способности имат много въпроси и твърде малко прости отговори. Те се съмняват, задълбочават, анализират. Подобна позиция спрямо света прави писатели, композитори, музиканти, художници и други видове творци различни от мнозинството – чужди и странни. Те се изолират, отчуждават и депресират.

На популярно ниво срещаме подобни твърдения и за други групи: за жените, за тийнейджърите от интернет-поколението, диетуващите, жителите на мегаполисите…

Принципно склонност към депресия се проявява у личности, които негативно възприемат критика отвън и не могат самостоятелно да се справят с възникващи проблеми. Изначално човекът с депресивни наклонности се смята за по-лош от останалите.

Такива хора резонират на външните

Причини и фактори за депресия

като

• конфликти в семейството и на работата;
• смърт на близък;
• поява на тежка болест;
• развод или дълбок разрив в отношения;
• психологически травми.

При склонност към депресия болестта може да се отключи от просто неудовлетворение – от собствената външност, от професионалната реализация, от липсата на успех, от родителите и проявите на любов от тяхна страна.

Понякога депресията възниква без видими причини, под въздействието на особено неврохимически процеси.

Симптоми за депресия у възрастните

Диагностични критерии

за тежка депресия

Установяване на 5 или повече отклонения от „нормалното” състояние, които са се задържали над 2 седмици. Задължително един от петте симптома е:

• Потиснато настроение (тъга, опустошеност, печал)
• или загуба на интерес (способност за изпитване на удоволствие)
• Внимание! При децата и младежите може да се регистрира раздразнителност.
• Важен показател е изразено снижение на телесната маса (без диета) или напълняване, или рязка промяна на апетита в двете посоки. При децата по-често се отбелязва напълняване.

  

Други белези, които се отбелязват почти ежедневно:

• Безсъние;
• Психомоторна превъзбуда или затормозеност;
• Умора или отпадане на силите;
• Снижено умение за мисловна д-ст и концентриране, нерешителност;
• Циклично мислене за смърт (не страх от смъртта), със или без конкретни планове за самоубийство.

Симптомите предизвикват дискомфорт и нарушават нормалното функциониране на личността в социалната, професионалната и друго важни сфери.

Симптомите на депресията се разгръщат в дълги периоди от време, като началото им е невъзможно за отбелязване. Нерядко приятели и близки отрано забелязват промените, още преди самия болен.

Диагностични критерии

за меланхолия

в рамките на депресивен епизод при утежнена депрес. форма или биполярно разстр. Необходимо е наличие на поне един симптом от следните:

• липса на удоволствие от каквато и да е дейност;
• равнодушие, потиснато настроение;
• ранно (с над 2 ч.) събуждане;
• явна анорексия или поне отслабване;
• психомоторна затормозеност или обратно – превъзбуда;
• чувство за вина, неадекватно отношение към случващото се.

Симптомите се усилват сутрин.

Специално състояние, свързано с депресията, е кататонията – физически промени в мускулния тонус, проявяващи се в рамките на депресивния или маниакалния епизод. Кататонията се изразява в неподвижност до ступор или обратно – прекалена активност и безцелни движения. Характерен е краен негативизъм.

Апатичната депресия се характеризира с реактивност на настроението (то се подобрява в отговор на реални или предполагаеми позитивни събития) + поне един от следните симптоми: изразено напълняване или повишаване на апетита.

При конкретните пациенти симптоматиката се проявява в една или друга крайност. Ето как би могла да се класифицира по области на проява:

Емоционални симптоми: тъга, безпокойство, самота или раздразнителност, превъзбуда, лесно афектиране;

Физиологични симптоми: умора, отпадналост, главоболие или прекомерна, но разсеяна активност;

Хранене: загубване на тегло и апетит, или прекомерно напълняване, вълчи апетит;

Вегетативни симптоми: потене, сърцебиене, задушаване, световъртеж, болки в гърба и други зони по тялото;

Поведенчески симптоми: апатия, безсъние, социална изолация, чувство за вина, липса на самочувствие, мисли или опити за прекратяване на живота;

Когнитивни и умствени изменения: влошена памет и концентрация.

Депресията води ли до оглупяване? Някои пациенти се чувстват точно така и ако съдим по коментари в интернет-форумите, го осъзнават. Но реално депресията е болестно състояние. Тя променя мисловния процес за определено време, но не необратимо. Бавното мислене и неадекватното реагиране на околните стимули отшумяват с овладяване на състоянието.

Как се чувства депресиран човек – поглед отвътре, ни се предоставя в статията ТУК: Идентифициране на депресия по 5 от 9 симптоми – подредено в таблици.

Форми на депресия

Заболяването може да носи лека или тежка форма на проява. Съответно се нарича малка или клинична и се характеризира съответно с леки или тежки пристъпи.

Жените страдат по-често от тежката форма.

Видове депресия

В психиатрията е прието да се разграничават

ендогенна и психогенна

Това класифициране отразява провокатора на заболяването – дали той е вътрешен или външен. От различния провокатор следват и разликите в „лицето“ на болестта.

Основни отличия:

Още класификации на депресия

• Според продължителността – хронична (дистимия), остра (клинична), циркулярна и сезонна (есенно-зимна);
• Според конкретната причина – ситуационна (реактивна), невротична, алкохолна, продължителна, следродилна, сватбена и др;
• Според реакцията към външния провокатор: истерична, тревожна, меланхолична, ипохондрична (астенична);
• Според протичането: биполярна афективна психоза или биполярна депресия (маниакално-депресивна), униполярна (рекурентна), циклотемия, соматизирана (маскирана или скрита депресия), атипична;
• Според характера на симптомите: проста (апатична, меланхолична, адинамична, тревожна) и сложна (хипохондрична и форма с бълнуване и халюцинации);
• По полове и възраст: депресия при мъжете, женски депресии, разстройства при деца и младежи.

Ето защо депресивното разстройство е сложно за диагностициране заболяване, което има много лица, най-различни прояви и степени на изразеност.

Различните видове разстройства от психически характер и тяхната класификация по видове постоянно се попълва. Това се обяснява както с развитието на психиатрията, така и разширяване на спектъра на проявленията.

Тук ще маркираме само някои от по-често споменаваните разновидности.

Дистимия

или постоянно депресивно настроение

Дистимия е понятие от класифициране на депресията спрямо нейната продължителност. Клиничната, наричана още остра, представлява еднократна атака, а дистимията е хроничната форма на болестта. Ще я срещнете и като невротична депресия.

При дистимия депресивните епизоди са с умерена или тежка степен на изразеност.

Податливи на продължителната (постоянна) форма са и деца, и възрастни. Понякога болните осъзнават измененията, но ги приемат като характерна черта на личността си. Това затруднява поставянето на диагноза.

Циркулярна или циклофренна

Тя се бележи от колебания, свързани с времето и ритмичните смени в рамките на денонощието или годината. Типичен пример е есенно-зимната депресия, отключвана от недостиг на слънце.

Рекурентна депресия

Тя е периодична, но се възобновява през големи периоди, без да може да се прогнозира. Между епизодите настъпва облекчение, при което пациентът се възприема като оздравял. Болестта се проявява изневиделица и рязко прогресира.

Рекурентната депресия трудно се различава от сезонната, както и може да се сбърка с реактивна, когато рецидивът бъде провокиран от стресово събитие.

Реактивна депресия

Патологията се дели на разновидности спрямо провокатора като фактор. Типична е реактивната или ситуационната – депресия, провокирана от конкретно събитие (стрес).

Списъкът на възможните стресови моменти е много дълъг, в него се включва загуба на близък, развод, уволнение от работа.

По-типични и идентифицирани като тип депресия са алкохолната (свойствена за алкохолика, когато спира пиенето), медикаментозната, провокирана от приема на някои лекарствени препарати – като техен странич. ефект), в този клас са и женските депресии.

Женски депресии

Те са основно две форми – възникват след раждане (следродова депресия) и във връзка с менструалния цикъл (най-вече заради дискомфортно преживяване на ПМС).

При някои жени идването на цикъла се съпровожда с депресивни симптоми като тревога, повишена уморяемост, сълзливост, нарушения на съня, угнетено настроение, раздразнителност. Засечено е, че тези прояви започват ок. 6 дни преди настъпване на кръвотечението и преминават без никакви лекарства със започване на цикъла.

Родилната депресия е развива ок. 14дни след събитието, като причината е в хормоналната промяна на фона на стресова новост и повишена отговорност. Симптомите са емоционална неустойчивост, перманентна умора, разстроен сън, тревожност, страх за детето и т.н.

Депресията, последваща раждането, се проявява по четири различни начина – възприема истерична, тревожна, ипохондрична или меланхолична форма.

Следродилната депресия разглеждаме по-обстойно ТУК: Следродилна депресия

Сватбена депресия

Тя се основава върху съмненията, че е направен правилен избор. И пред переспективата за кардинална промяна на живота.

Състоянието е много сложно и при всеки пациент има своя „картина“, събирайки професионални (кариерни), личностни, родителски и други очаквани промени, включително смяна на местожителство и стил на живот и т.н.

За мнозина тези изменения се оказват свръх силите за поносимост и отключват болестна реакция.

Соматогенна депресия

Тя е също ситуационна, защото се провокира от физическо заболяване като тумор, миома, патологии на щитовидна жлеза и др. В такива случаи депресията има вторичен характер и минава след оздравяване или овладяване на основното заболяване.

Видове според клиничната картина

Невротична депресия

Свойствена е на нерешителните хора, които проявяват безкомпромисност, праволинейност и неувереност в себе си. Депресията започва тогава, когато надделеят мисли за несправедливо отношение или недооценяване. Настроението се понижава трайно, плачливостта се повишава.

Особености, които характеризират началото на невротичната депресия, са умора, безсъние, запек, главоболие, тревожно събуждане, понижено сексуално влечение и кр. налягане.

Меланхолична депресия

Най-тежкото заболяване представлява меланхоличната депресия – тежки епизоди, съпроводени с елементи на меланхолия. Типични са отсъствието на удовлетворение, никаква реакция спрямо положителни събития и поводи.

Болестта има ярко изразен денонощен ритъм. Най-голяма е активността на болестните прояви в утринните часове, а вечер се наблюдава облекчение.

Психогенна депресия

Даденият тип разстройство настъпва, когато човекът е загубил жизнено важни ценности. Пример за стресови ситуации са развод, загубване на близък или работа. В този период се отбелязват бързи и чести сривове на настроението, повишена чувствителност.

Депресията се разгръща бързо и човекът се концентрира върху проблема си.

Характерни черни на поведението и чувствата са тъга, чувство за собствена нищожност, живеене в миналото или спомняне на миналото само в негативна светлина. Пациентите от тази категория са по-отворени към суицидни мисли, макар понякога да използват манипулативно заплахите за самоубийство.

Други характерни форми:

• Истерична, хистерия – свойствени са истерични, експресивни епизоди, конфликтност, противоречивост, афекти;
• Ажитирана, тревожно-депресивен синдром – свойствени са тревога, страх и безпокойство, които измъчват болния;
• Дистимия – при нея проявата е безразличие, липса на емоционалност, изпълняване на задълженията автоматично;
• Адинамична – човекът възприема пасивен начин на живот;
• Ипохондрична – страх от мними болести;
• Астенична – обща слабост, умора, вялост, бездействие и невъзможност за действие.

Атипична депресия

Атипичната форма на болестта се отличава със сл. неспецифични симптоми: повишен апетит, затлъстяване, сънливост, прекомерно емоционална реакция на позитивни събития.

Псевдослабоумие

Откриваме го старческа възраст, напомня спад на интелектуалните способности.

Симптоми са: проблематично концентриране на вниманието, нарушена способност за ориентиране в пространството, нарушен процес на запомняне.

Белезите повече напомнят за слабоумие, но състоянието се отнася към депресивните разстройства. Различаването на заболяванията е в способностите само на специалист.

Маскирана депресия

Тя е една от разновидностите, характеризираща се със скрито протичане. Възможно е да присъства само един симптом, свойствен за заболяването. Диагностицира се трудно и има ред специфични особености.

Освен изброените, съществуват още десетина видове ясно разграничени разновидности на депресия и отделно – разстройства, които се отклоняват от диагностичните критерии.

Подобна многоликост на разстройствата усложнява процеса на диагностициране и оказва влияние върху избора на методи за лечение. Поради това самодиагностиката и самолечението са опасни, а и само по случайност биха довели до положителен резултат.

Детска депресия

Разстройствата се делят по полов (мъжка и женска) и по възрастнов признак, като детската е при прояви до 18 г. Типичното в симптоматиката е загубване на интерес към заниманията, учението, хобито, животът като цялост. Младежите изостават в обучението си, изолират се от семейството, рязко сменят приятелския кръг и пр. Асоциира се с проблемно младежко поведение и трудно се разграничава от него, защото сред провокаторите са пушенето, наркотиците, алкохолът.

Да различим:

Униполярно и биполярно разстройство

Депресията е част и характерна черта на биполярното разстройство, но двете заболявания не са идентични и наименованията не са синоними.

Униполярно е разстройство, проявяващо се с един вид епизод и той е депресия. Тоест депресия и униполярно разстройство са едно и също.

Биполярно е разстройство, проявяващо се с редуването на два различни по същност епизоди – депресия и мания. В този смисъл депресията е една от проявите на биполярното разстройство, но не го изчерпва.

Съкращавано като БАР, то е 4 типа:

• Тип 1: депресия – мания – депресия
• Тип 2: хипомания и депресия, без маниен епизод
• Циклотимия – редуване на хипомания и депресия, които са леки и кратки;
• Бърза смяна на цикли – бързо редуване на мания и депресия.

БАР приоритетно се установява в млада възраст. То трудно се разграничава от депресия, заради което диагностицирането често се забавя с години. Маниакалната депресия разглеждаме в детайли ТУК: Маниакална депресия

Тежка депресия, причини

Тежката депресия е сложно психично разстройване, което възниква под влияние на най-различни фактори, но се характеризира винаги с тъга, песимизъм, чувство за безполезност.

Причините условно се делят на две: психически, оказващи влияние върху душата, и физиологични – нарушения в изработването на невромедиатори.

Към психологическите се отнасят стрес, психически травми, фрустрация, екзестенциална криза.

Към физиологичните се отнасят изтощение, лошо кръвообращение в гл. мозък, алкохолно отравяне, наркотици, климакс, инсулти, мозъчни травми, нередовен полов живот, хормонални и някои вътрешни заболявания, лошо хранене, авитаминоза и др.

Например е установена честа свързаност с аденом на хипофизата, анемия, хипотиреоидизъм и други патологии на щитовидна жлеза.

Тревога и страх

Тревогата и безпокойствата причиняват тревожни разстройства. Страхът – страхова невроза или синонимното му паническо разстройство и проявяването на кризи – така нар. панически атаки.

Каква е връзката им с депресията?

Тревогата и страхът имат защитна функция – защитават човека от опасности. Но в прекомерна форма преминават в тревожни разстройства. Те в известна степен могат да са свързани с депресия, в каквато изпада тревожещият се. Но не е задължително.

Тревогата до голяма степен е естествено състояние на съвременния човек. С времето той се приспособява и намалява нивото на тревожност. Но ако адаптацията не се случи, може да се появи тревожна депресия.

Депресия и тревога?

Прието е те да се разделят, макар че психолозите знаят за взаимната им обвързаност.

Депресия и страх?

Депресията възниква не само на основата на тревога, но и върху страха. Тревогата е моментна, страхът – продължителен. В повечето случаи е провокиран от несъществуващи причини и очаквания. От продължителното изпитване на страх може да възникне страхова невроза и да се изпитват остри епизоди – паник атаки. Тези състояния също трябва тънко да се диференцират.

Диагностика на депресията

Причините и проявите на депресията са крайно многообразни и диагностицирането е предизвикателство. За ранна диагностика се използват специални тестове, които не само установяват измененията, но и оценяват тяхната изразеност.

За тестовете разказваме ТУК: Тест за депресия!

Лечение на депресия

От всички психически нарушения депресията най-добре се поддава на лечение. Около 80% от пациентите, получили адекватна терапия, се излекуват напълно.

Качественото лечение стъпва на две неща: психотерапия и медикаменти.

Психотерапевтичните подходи са разнообразни – когнитивно-поведенческа, гешталт, психологическа, психоанализа и др.

Медикаментозната терапия стъпва на антидепресанти, разделени на две групи – трициклични и селективни инхибитори на обратното всмукване на серотонина.

За медикаментите сме написали ТУК: Лекарства за депресия

Внимание: депресията не е лека диагноза, последствията от нея – също, както и последствията от неправилната терапия.

Не предприемайте самолечение!

За правилното и безопасно лечение на депресия говорим ТУК:

Добро ревю на заболяването е направено във видео форма ТУК:

Източници:

• depressia.com
• depressia.ru
• pobedish.ru