Може ли перфекционизмът да се счита за болест и какви са нейните симптоми? Какво е значението на думата перфекционизъм? Причини за възникване на перфекционизма и неговото преодоляване със средствата на позитивната психология.
Перфекционизмът е личностна черта, която се характеризира с непрекъснато стремене към съвършенство и поставяне на изключително високи стандарти и очаквания към себе си и околните. Перфекционистите често са свръхкритични към собствените си постижения и работа и се стремят всичко да правят безупречно и без грешки. Тази нагласа може да се прояви в различни сфери на живота като работа, учене, отношения с хората и дори външен вид.
Причини за перфекционизма
Причините за развитието на перфекционизъм могат да бъдат комплексни и да включват генетични фактори, личностни особености и преживявания в детството. Често перфекционистите са израснали в среда с много високи очаквания и критичност от страна на родителите. Похвалите и одобрението от страна на възрастните може да са били обвързани с постиженията и успехите на детето, което да доведе до формирането на убеждението, че човек заслужава обич и приемане само когато е перфектен и успяващ във всичко.
Освен семейната среда, причина за развитието на перфекционизъм могат да бъдат и някои травматични преживявания в детството като тормоз, отхвърляне от връстниците, строго или авторитарно възпитание. Преживяването на хроничен стрес и несигурност също могат да допринесат за развитието на тази личностна черта като механизъм за справяне. В такъв смисъл, при някои хора перфекционизмът наистина би могъл да се разглежда като травматична реакция от детството.
Перфекционизмът също така е често срещана черта при хора с някои психични разстройства като обсесивно-компулсивно разстройство, депресия, хранителни разстройства. При тези състояния перфекционистичните нагласи и поведение стават прекомерни и дисфункционални и допринасят за влошаване на психичното здраве.
Здрав и нездрав перфекционизъм
От друга страна, стремежът към високи постижения и себеусъвършенстване сами по себе си не са патологични и дори могат да бъдат адаптивни и да водят до развитие и успехи. Затова психолозите разграничават здрав и нездрав перфекционизъм. При здравия перфекционизъм хората се стремят да дават най-доброто от себе си, но приемат несъвършенствата и се учат конструктивно от грешките си. Те черпят удовлетворение от положените усилия и постигнатите резултати. Себеоценката им не зависи изцяло от това дали винаги успяват да отговорят на високите си стандарти.
За разлика от тях, нездравите перфекционисти са прекалено взискателни и самокритични, постоянно се съмняват в качествата и постиженията си. Склонни са да отлагат задачи от страх да не се провалят и да генерализира неуспехите. Фокусират се изцяло върху резултата, без да се насладят на процеса. Опитват се да контролират всеки детайл и силно се притесняват от това какво ще си помислят другите за тяхната работа. Склонни са и да очакват перфектно представяне от околните. Цялостната им себеоценка и чувство за собствена стойност са неизменно обвързани с постиженията. Това хронично води до силен стрес, напрежение, тревожност и емоционално изтощение, и в крайна сметка парадоксално може да наруши представянето им.
Симптоми и последици от нездравия перфекционизъм
Ако перфекционизмът значително нарушава ежедневното функциониране и психичното благополучие на човека в продължение на време, той може да се разглежда като проблем, който се нуждае от внимание. Някои от признаците на нездравия перфекционизъм включват:
- Свръхкритичност към себе си и другите
- Страх от неуспех и грешки, които се възприемат катастрофично
- Прекомерна загриженост какво ще си помислят другите
- Нереалистично високи стандарти и очаквания
- Чувство, че нищо не е достатъчно добро
- Трудност да се започне или завърши задача поради страх да не е съвършена
- Отлагане и прокрастиниране
- Прекомерно инвестиране на време и усилия в дейности
- Ригидност и нежелание да се правят компромиси
- Чувство за провал и безполезност, ако не са постигнати очакванията
- Хронична тревожност, напрежение, умора
Ако не се адресира, нездравият перфекционизъм може да доведе до значителен дистрес, както и до развитието на депресия, тревожни разстройства, хранителни разстройства, бърнаут и др. Той влияе негативно върху отношенията, работоспособността и цялостното качество на живот на човека. Перфекционистите трудно се наслаждават на постиженията си и често живеят със силен страх да не разочароват себе си и другите.
Как да се справим с нездравия перфекционизъм?
За щастие, перфекционизмът не е константна и непроменима черта, а по-скоро нагласа и модел на мислене, които могат да се променят с време и практика. Стъпки, които биха помогнали за по-доброто справяне с перфекционистичните убеждения и поведение, са:
- Да осъзнаем негативното влияние, което перфекционизмът има върху нас и живота ни.
- Да поставяме реалистични цели и очаквания към себе си и другите.
- Да подхождаме към предизвикателствата с нагласата, че ще дадем най-доброто от себе си, вместо да бъдем обсебени от идеята за перфектен резултат.
- Да развиваме себесъстрадание и разбиране към собствените ни несъвършенства, слабости и провали.
- Да приемем, че грешките са неизменна част от човешкия опит и важна стъпка в ученето и развитието ни.
- Да се фокусираме повече върху процеса и положените усилия, отколкото върху крайния резултат.
- Да се научим да идентифицираме и оспорваме нереалистичните си перфекционистични убеждения.
- Да поддържаме балансиран и здравословен начин на живот с достатъчно време за почивка и удоволствия.
Ако справянето с перфекционизма е трудно, препоръчително е човек да потърси подкрепа от психотерапевт. Когнитивно-поведенческата терапия например е доказано ефективна за промяна на дисфункционални нагласи и убеждения като тези при перфекционизма.
В крайна сметка никой не може да бъде перфектен
В заключение, перфекционизмът е двуяко явление – той би могъл да бъде здравословна черта, която да ни тласка напред в развитието и постиженията ни. Но когато е прекомерен, той нанася негативи на психичното ни здраве и функциониране. Важно е да намерим баланса и да поддържаме реалистични очаквания към себе си и околните, като приемаме несъвършенствата и се учим от грешките си. С время и практика, нездравият перфекционизъм може да отстъпи на едно по-адаптивно и балансирано отношение към себе си и живота.
Вижте и ТОВА: Пълно излекуване от параноидна шизофрения? Как да се държим с шизофреник? Най-нови методи на лечение.
Виолета Станева е медицински журналист с над 30 години практика в отразяването на здравни теми — от лекарствени средства и дерматологични състояния до психично здраве и стоматология. По образование е дипломиран инженер с допълнителна специалност по психология, което обогатява аналитичния ѝ поглед към медицинската проблематика. Авторка е на няколко книги на английски език и сътрудничи на авторитетни български сайтове от 2012 г. Публикува в Доктор БГ.com, Новинар 21 и сайта „Билкови чайове„.