Ето за какво може да ни говори конктретната специфична миризма на тялото: На ацетон, на амоняк и тъй нататък.
Когато миришем на ацетон, това може да е признак за изгаряне на мазнините прекомерно бързо. Също така дъхът на хора, страдащи от диабет, напомнял за специфичния аромат на ацетон.
Може да става въпрос и за диабет.
Когато миришем на амоняк, това говори за излишък на азот. Възможно е да сте заразени с хеликобактер пилори, но може също така да означава и проблеми с черния дроб или бъбреците. Дъхът на амоняк идващ от урината, най-често би трябвало да бъде причина да премислите дали не страдате от инфекция на отделителната система.
Миризмата на риба при жените е възможно да говори за бактериален вулвовагинит. Иначе по принцип лекарите започват изследвания за триметиламинурия. Също може просто да е знак за отслабен имунитет.
Ако миришете на превтасало тесто, това може да е знак за краста, но също има и по-тежки варианти като левкемия, наличие на лимфом на кожата, туберкулоза, старческа деменция, проказа или спин.
Специфичната миризма на тялото, напомняща аромата на пчелен мед може да е знак за начална форма на сериозни абсцеси, дори на менингит, за предстоящо възпалени на лицевите синуси, до започване на гнойни процеси в раните, отит и др. симптоми, свързани със загнояването.
Ако миришем на сирене, това може да е знак за разстройство на метаболизма или за гъбички по краката или другаде по тялото.
Според учените всяко заболяване има своята специфична миризма, като например при рак на простатата усещате мириса на гнила тъкан.
Всеки човешки организъм издава специфичен аромат. Промяната в специфичната телесна миризма често пъти издава някакъв вид заболяване.
Главната причина за това е че при “нормалната“ си работа, тялото произвежда определени видове химикали като резултат от жизнените функции на тялото, но при наличие на заболяване техния състав бива променен, което води до промяна на клетъчната функция.
Именно поради тази причина най-честия резултат е променен телесен мирис. При различните заболявания, различни участъци от тялото ни могат да бъдат “производител“ на странна миризма.
Това е съществено защото по този способ също много по-лесно се откриват проблемите, причинители на тези промени. По преценката на лекари, участващи в редица изследвания по насока на този въпрос, именно това “свойство“ на тялото би могло да бъде полезно в навременното откриване и лекуване на редица опасни и сериозни болести, застрашаващи живота ни.
Именно според млада жена, болна от рак, участваща в едно от проучванията изтъкнала че долавя миризма на гнила тъкан. Със същото твърдение бил и мъж, който страдал от раково заболяване на простатната жлеза. Според неговите думи, след излекуването си вече не надушвал тази миризма.
Този въпрос е до толкова разработен, че дори сред някои възниква идеята за обучаване на кучета, които със своя невероятен нюх, да помагат при издирването на промени в човешкия мирис. Това например би било полезно при ранното диагностициране и на ракови заболявания, навременната борба с които би била да предотвратила редица смъртни случаи.
Но нека все пак разкрием какво са установили учените след редица изследвания, проведени на базата на твърдения предоставени, както от болни пациенти, така и хора от близкото до тях обкръжение.
Според тях, лошият дъх невинаги подсказва за лоша хигиена. Той често се проявява при наличието на чернодробно заболяване, напомняйки силния мирис на сурова риба.
Шизофрениците разнасяли аромат на оцет чрез потта си, а от хора заболели от възпаление на лимфните възли се усещала миризмата на престояла бира.
Рак на простатата „мирише“ на гнила тъкан
Жълтата треска пък се обуславяла с миризмата на сурово месо.
Каквато и да е причината, като изключим лоша хигиена, и при най-малкото съмнение за нередност и промяна в телесната ви миризма е най-добре да се посъветвате с вашия лекар, защото може да бъде животоспасяващо навременната намеса на специалист.